Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Joyce Wilson

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Joyce Wilson   Пон Авг 29, 2011 7:01 am

Джойс Уилсън


Kristen Bell

Възраст: 24
Кръв: Смесена
Професия: Ръководител на дом "Грифиндор" и преподавател по Трансфигурация в Хогуортс
Пръчка: 28 см, върба, с нишка от драконово сърце.
Покровител: Лисица

Характер: Труден за разгадаване характер на пръв поглед, вътрешността на Джойс остава скрита за хората, които не са й близки. Доближените до нея обаче знаят, че тя е изключително смела личност, преживяла много и въпреки всичко, продължаваща да се бори и да върви с изправена глава. Състрадателна и загрижена за другите е, емоционална, но въпреки всичко силна психически личност. Умее много добре да прикрива, онова, което таи в себе си и да не се издава, когато й е тъжно, или пък нещо й тежи. Изключително амбициозец човек е - бори се за целите си докрай и вярва, че ако всяко нещо е постижимо и има ли желание - има и начин. Под това мото, Джойс постига всичко досега в живота си и е горда от това.
От друга страна, тя е ината и твърдоглава, не позволява на никой да й се меси в работите, още повече пък, да й казва какво да прави. Смята, че всяко нещо трябва да бъде опитано от нея, дори да я заболи, дори да се нарани. Затова повечето й приятели я наричат смела и поемаща рискове. От скоро е преподавател, но учениците й не са виждали нищо повече от жена с желязно сърце, която е готова на всичко да ги научи на онова, което тя знае. Понякога й е трудно да бъде строга с възпитаниците си, но пък знае, че го прави за тяхно добро. Перфектна художничка е и в свободното си време обича да рисува морски пейзажи. Освен това се занимава с преводи от древни руни. В дома си в Ирландия има две котки - Лорън и Ноар (от френски - Noir) - мъжко и женско.

История: Историята на Джойс ще започна с кратка ретроспекция на самия род Уилсън. Родът Уилсън е уважан с поколения род на магьосници, населявал земите на Ирландия. Не се знае точно от кога се е сформирал, но има много сведения за делата, които са извършили и всичко, за което са допринесли за магьосническото общество. Традиция за рода било, всеки член да се жени (съответно омъжва) за чистокръвен магьосник от друг род. Нарушаване на тази дългогодишна традиция не се е срещала в историята им, защото всички последователи на Уилсън били предани на обичаите и рода си.
Катрин Уилсън (майка на Джойс) е дългоочаквано дете в рода. Наследниците им и техни деца били момчета и мечтата на родителите на Катрин била да си имат момиченце. Онова, за което си мечтали се сбъднало и скоро те научили радостната новина, че ще допринесат към рода достойна за името си магьосница. Те обче не знаели, че Катрин Уилсън щяла да бъде черната точка в уважания род. Тя направила онова, което никой наследник не бил правил векове наред - имала връзка с мъгълокръвен - Джордж. Освен това, тяхната пламенна любов дала своя плод - малката Джойс.

Януари 1987. Студът властваше навсякъде, над цялата страна. Прозорците на всички къщи бяха покрити със скреж и почи не се виждаха хора, навън от своите къщи. Мракът бавно се бе спуснал и бе обвил малката провинция в северна Ирландия. Единствената къща, чиито прозорци все още светеха, беше голямото имение в края на провинцията. Далеч от хорските очи, собствениците бяха изтъкнат род и предпочитаха спокойствието и тишината. Но тази вечер, от къщата, последното, което можеше да се усети и чуе бяха спокойствието и тишината.
Вратата на мазето рязко се отвори и през нея влезе висока жена с властващо изражение на лицето. Дългата й старовремска рокля, пристегната на талията с корсет, се спускаше елегантно по тялото й. Токовете на обувките й остро тракаха по плочките и разцепваха моментната тишина. Косата на жената беше вдигната в стегнат кок, а устните й бяха някак сивкави, тънки и свити. В ръцете си носеше метална купичка с храна вътре. Тя пристъпи бързо в мазето. В малката мизерна стаичка, на пода, върху няколко одеала се беше свила слаба, млада жена, облечена в дрипи, , която, по всичко личеше, беше измъчена до краен предел. Но не от физическо насилие, а от психическа болка. Коремът на жената показваше, че беше в изключително напреднала бременност. Може би всеки миг щеше да роди. Когато вратата се отвори, тя обърна слабото си лице в посока на високата възрастна дама. По челото й бяха избили едри капки пот и дишаше учестено.
- Майко... - изрече младата с едва доловим глас.
Майката не каза нищо, а просто остави купичката с храна пред нея, след което се запъти обратно към вратата. Точно, когато беше под касата, се обърна към дъщеря си и студено каза:
- Знаеш условията, Катрин. Веднага щом родиш, ти и детето ти се изнасяте от тук. Не желаем да чуваме повече за вас. След като избра да родиш детето на онзи мъгъл, сега ще търсиш него, за да се справяте в тези времена с малко дете - гласът на жената беше преминал почти в гняв - Не вярвах, че си способна на такова нещо. Ти опетни рода, Катрин!
- За любовта няма граници и няма да спирам да го повтарям - съвсем тихо и измъчено отвърна слабата жена - Ще намерим начин да оцелеем.
След тези думи, Катрин се просна назад на одеалото си и изпадна в жестоки болки. По всичко личеше, че раждаше и не можеше да се чака повече. Лицето на майката от властващо и студено се превърна в уплашено и тя изтича на горния етаж. Виковете на Катрин се носеха из цялата къща, а само секунди по-късно долу, в мазето бе слязъл възрастен и плешив доктор с кръгли очила и бели мустаци - човекът, който щеше да изроди детето на бедната Катрин.
Два часа по-късно, след много болки и сълзи, Катрин бе още по-изтощена и слаба от преди. В очите й едва бяха останали следи от живот. Но въпреки всичко, нейния живот се намираше в ръцете й - малко красиво момичеце, увито с мърляви чаршафи. Малко след като детето бе излязло на бял свят, на прага на мазето отново се появи високата възрастна жена, която водеше със себе си пълничък мъж със сурово изражение на лицето - бащата на родилката.
- Това е - каза кратко той - До сутринта да си си събрала багажа и да те няма. Неверници в къщата си не искам.
След тези слова, родителите бързо се качиха горе и оставиха дъщеря си и внучето си сами в малката тъмна стая. Детето бавно отвори очички и се взря в майка си. От очите на жената паднаха две сълзи, но само малкото новородено забеляза това.


Катрин се изнася от къщата на следващия ден и отива да живее при Джордж - бащата на детето. Той живее в пълна мизерия и двамата едва успяват да свържат двата края и да осигурят на детето си покрив над главата. Том рисувал прекрасно. Работата му била именно това - да рисувс картини, които после продавал за нищожна сума пари. Катрин станала продавачка в местен магазин. Но със заплатата на двамата, това изобщо не било достатъчно да се издържа малко дете. Минала година, а бебето все още си нямало име. Родителите й не знаели как да я нарекат. Не искали да не нещо обикновено, а нещо, което да има смисъл в себе си. Още от малко, детето показвало признаци, че е различно - косата и ноктите му растяли необичайно бързо, а купичката с храна понякога незнайно откъде се пълнела сама.
Един ден, в дома на бедните родители пристигнала невероятна вест. Неизвестен предприемач видял картините на Джеймс и му предложил невероятно щедро заплащане за всички. Това било като лъч в безкрайния тъмен тунел на семейството. Най-накрая те успяли да осигурят на детето си дрешки и играчки, каквито винаги искали да има. Животът им най-сетне се подобрил значително. Катрин била добре обучена още от малка и Министерството на магията я наели на работа там. С течение на времето, двамата доказали, че любовта наистина няма граници и заедно могат да постигнат всичко. Когато била на 7, малката им дъщеричка получила името си - Джойс. Родителите й решили да я кръстят така, защото това означавало "преживял много" в превод от традиционен ирландски, а детето им определено заслужавало това име.
С навършването на 11 годинки, Джойс получила писмо за постъпване в "Хогуортс". Тя била перфектна ученичка през седмте си години на обучение и показвала невероятни заложби по трансфигурация. Мечтата й била да стане учителка по трансфигурация в училището, когато завърши. Учителите забелязали таланта на Джойс в трансфигурацията и решили, че трябва да я обучат малко повече и тя да заеме поста на вече пенсиониралия се предишен преподавател.
Тя била най-младото попълнение в екипа, но пък работела усърдно и успявала на научи децата на много. Катрин и Джеймс продължили да водят нормален начин на живот. Купили си къща в южната част на Ирландия, а картините на Джеймс се продавали и търсели повече от всякога. Родителите били горди с малкото си момиче и я обичали повече от всичко на света. След онова, което преживяли, семейството станало много сплотено и задружно. Все пак, майката и бащата на Джойс избрали тя да носи фамилията Уилсън, в знак на уважение на родителите на Катрин, колкото и те да не го заслужавали. Джойс все още не е намерила любовта на живота си, но тя тайничко знае, че нейният принц на бял кон рано или късно, ще пристигне при нея.



Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Joyce Wilson   Пон Авг 29, 2011 1:33 pm

Чудесно, но още няма да те броя като ръководител на Грифиндор официално, защото длъжностите ще се раздават, когато се съберат малко повече хора и е възможно да се проведе конкурс за тях. (:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
 
Joyce Wilson
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Ученици и учители :: Създаване на герой-
Идете на: