Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Шарлот Роймънс

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Шарлот Роймънс

avatar


ПисанеЗаглавие: Шарлот Роймънс   Пет Авг 26, 2011 7:17 pm



Седях в тъмната стая, която бе задимена от цигарата ми и се взирах в дълбоките очи на Джордж. Той бе един от малкото ми приятели, да не кажа единствен. Седяхме един срещу друг на канапетата в хола и се чудехме каква тема да подхванем.
- Шарлот... Шарлот Роймънс. Кой би предположил, че твоето име би всявал такъв страх в околните? Всеки път когато някой чуе името Роймънс и потръпва сякаш си най-силната магьосница. А ти си само на 16, една нищо и никаква шестокурсничка. - хилеше се Джордж и ме гледаше с веселите си безгрижни очи. Хвърлих му убийствения ми поглед, който беше запазената ми марка.
- Прощавай, но просто наистина не разбирам какво толкова му има на името ти. - разсмя се отново той.
- Не ти прощавам. - казах аз и кръстосах крака. Защо се държеше, сякаш не ме познава? Роймънс е велик род и всички от него са с чиста кръв. И разбира се, всички досега са учили в Хогуортс, дом Слидерин. Аз също не бях изключение. Това, че бях поела по великия път на всички ми роднини, беше най-голямата ми гордост, като изключим магическата ми пръчка - перо от феникс-бодлива зеленика -35 см., и покровителят ми - змия.
- Лоти, лоти... - чух гласа на Джордж и вдигнах рязко глава, като излязох от мислите, които ме бяха погълнати. След миг той продължи: - Виж, че просто се шегувам. Не ме гледай така, всякаш всеки момент ще ме разпориш, въпреки че няма да се очудя да го направиш. - засмя се той.
- Сега е момента да кажеш нещо хубаво и аз да се направя, че дори не съм била ядосана. - подсказах му аз и го погледнах в очакване. Той завъртя очи, стана от отсрещнато канапе и се премести до мен.
- Добре, да видим.. Мога да ти кажа, че ти си адски красиво момиче и ако не беше най-добрата ми приятелка, щях да се оженя за теб. И не се шегувам! Имаш прекрасна бяла кожа, сякаш си порцеланова кукла. И тези дълги руси къдрици, които са като златен водопад. И страхотните ти сини очи, които перфектно отразяват леденото ти сърце и които създават страхотен контраст с алените ти плътни устни. Малко си нисичка, но пък за сметка на това имаш страхотно тяло с изящни извивки. - свърши най-накрая той и ми се озъби насреща. След миг вече разбрах, че това е неуспешния му опит да се усмихне. За щастие, той се усети навреме и върна сериозното си изражение. Но всичко, което каза някак не ми беше достатъчно.
- И? Само това ли е хубавото в мен? - попитах аз подканващо да ми каже още.
Той се засмя гръмко, сякаш туко що бях казалва най-голямата шега за 21 век.
- Ахх мила, моля те не ме занасяй. Какво още искаш да чуеш? - повдигна вежди той. - Ако очакваш някакви комплименти за характера, ще трябва да те разочаровам. Та ти си пълна кучка и то в най-лошият смисъл. Държиш се надменно с всички и постояно се заяждаш. Да не говорим за това, колко обичаш да се налагаш на другите и да потъкваш правата им. И когато някой ти възрази за нещо, ти веднага вдигаш скандал или ме скрояваш няколко мръсни номера, които съперникът ти помни за цял живот. Разбира се, да не забравяме, че многократно си печелила конкурса "Мис Леденост" и човек много трудно би говорил с теб. - привърши той и ме погледна, като на лицето му висеше онази негова надменна усмивка. отворих уста в опит да кажа нещо, за да успоря казаното, но от устата ми не излезе нито звук. Трябваше да призная, че той беше прав. Не бях от особено приятните хора, но миналото ме беше превърнало в такава. Изведнъж в главата ми нахлуха спомени, които бях заровила дълбоко в съзнанието си.

-Не! Моля те, спри!- крещях аз и се свих безпомощно на пода. Но думите ми оттекнаха в стаята и баща ми се приближаваше застрашително към мен.
- Том, тя е още на 6! Не заслужава това! - каза майка ми. Но баща ми само я бутна настрани и замахна к колана, който държеше в ръцете си. Щом желязото се удари в гърба ми, от устата ми излезе вик, който би раздрал сърцето на всеки човек.. освен баща ми. В този момент беше бесен и не спираше да ме налага с колана. И целият този побой само заради една сбъркана дребна магия. Исках да се оплача, да помоля останалите за помощ, но просто нямах такъв шанс. Семейството ми винаги е било примерно за обществото, бяхме нещо като идеал. Но това беше само за пред другите. Истината беше коренно различна. Майка ми от години изневеряваше на баща ми с най-добрия ме приятел Фредерик. Татко знаеше, но я обичаше прекалено много, за да й посегне или да й вдигне скандал. И ето тук аз се проявявах като обекта, на който татко изливаше яда си. Това продължи дълги години докато не получих писмо от Хогуортс. Но аз отдавна не бях такава, каквато бях преди години. На мястото на добрата и мила Шарлот, вече била гадната и търсеща отмъщение Шарлот. Това, че ще бъда приета в Слидерин, беше пределно ясно за мен. В продължение на 6 години, успях да си изградя имиджа на студената принцеса на Хогуортс, въпреки, че спечелих много врагове.

-Шарлот! Шарлооооот! - викаше Джордж и издърпа кутията с ицгари от ръцете ми. - Пушиш прекалено много. Това е вредно. Ахх ти наистина ме отчайваш! Това, че димиш като комин е едно на ръка, но това, че се разсейваш толкова лесно, как ще го оправдаеш? И това, че те е страх от високо? И това, че обичаш да пееш? Наистина имаш странни хобита и навици. И въпреки това си най-добрата ми приятелка. - каза той и ме взе в топлите си прегръдки. За пореден път се убедих, че той е единственият, който наистина ме обича.











Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Шарлот Роймънс
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Ученици и учители :: Създаване на герой-
Идете на: