Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Стълбищата

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Стълбищата   Пет Авг 26, 2011 10:27 am

Стълбищата са толкова своенравни, че никога не знаеш какъв номер ще ти извъртят и къде ще се окажеш, когато ги изкачиш.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 6:33 pm

Докато Роуз слизаше по едно от многобройните стълбища, се чудеше дали днес ще може да отскочи до Забранената гора. Е, вярно, беше първият ден от учебната година, но все пак... 'Тц, няма да ходя там! Не му е сега времето...а и ако Филч или Хагрид ме спипат... Да, няма никъде да ходя!'- отсъди момичето, добавяйки към потока от мисли, още няколко "реплики" - 'Ще си стоя в удобното легло цяла вечер, като онея хафълпафци, които ги страх да си подадат носа след 9 часа, и ще спя... Или по-скоро ще се преструвам' - подсмихнах се и тръгнах по следващото стълбище.
Бях малко разсеяна, за това без да искам се бутнах в едно момиче, чиито книги разпилях. 'Опа!'-помислих си и казах с глас, в който се прокрадваше нотка отегченост:
-Съжалявам, стана без да искам...! Днес...ъъ...съм малко разсеяна - добавих и за първи път погледнах момичето. Беше доста красиво и бе от по-големите ученички, пети или шести курс.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 6:53 pm

'Разходка? Нищо лошо. Но само в замъка, липсваше ми.'
Вървеше напред-назад из училището. На няколко пъти не знаеше дори къде е, но все пак успя да се ориентира. А сега беше на онези мърдащи стълбища, които винаги те изненадваха. Всъщност Венера обича да я водят където пожелаят, когато тя самата не знаеше къде отива; или когато беше на разходка из замъка, но това се случваше само първите дни от новата учебна година, защото училището и всички в него й липсваха безкрайно много.
Блъсна се в някого. Надигна очи и фокусира малко момиче, което се извини за сблъскването. Всъщност не беше толкова малка, само една или две години по-малка. Венера просто се усмихна. Клекна и събра учебниците си.
- Какво правиш тук, не трябва ли да си в леглото? - запита я петокурсничката, а по лицето се разкри недоловима усмивка.
Момичето сякаш взе думите й сериозно, но това не оказа особено впечатление върху Венера.
- Как ти е името? - наведе се леко напред момичето и отново се усмихна.
Едва ли на другото момиче му беше особено приятно да се държат с него като с бебе, но Венера беше способна да изкарва хората извън релси, колкото и да не искаше понякога. Не знаеше как да се държи с по-малък човек от нея и го осъзнаваше до съвсем ниска степен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 7:10 pm

-Леглото?! - запитах вдигайки вежда - О, Боже, седем и половина е как така ще спя?!
Момичето се усмихна. Имах чувството, че всеки момент ще избухна, тази усмивка... караше ме някак си да се дразня. Но все пак запазих доколкото ми позволяваха нервите, самообладание и отвърнах на въпроса на по-голямата съученичка, която впрочем бе от дом 'Рейвънклоу'. Бях видяла орел във син фон на мантията и'.
-Роуз Уизли.
Започваше да става задръстване, затова се оттеглих от 'сцената', но мисля че рейвънклоуката ме последва...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 7:24 pm

- Уизли... - повтори, кимайки с глава - Всички сте се загнездили в 'Грифиндор', така че и да не виждах лъва върху мантията ти, нямаше да те попитам от кой дом си.
Усмивката избяга от лицето й. Не й харесваше това, че й се сопна насреща. Венера не понасяше такива характери, макар и тя самата понякога да беше една от хората, притежаващи такива.
- Не че в това има нещо лошо... - допълни Венера и последва грифиндорката, защото мина цяла група ученици и ако двете не искаха да са отъпкани, беше крайно наложително на направят няколко крачки настрани.
- Не се дразни. Няма причина. - сподели Блур по темата за леглата, като отново показа онази своя усмивка, която изкарваше извън релси третокурсничката.
Венера отметна русата си коса назад, което правеше, когато нямаше какво да каже или да направи. Вгледа се в Роуз, сякаш преценявайки я с поглед що за стока е, въпреки че това беше съвсем грешно. Обмисляше каква да е следващата й велика реплика и реакция.
- Нека те съпроводя до кулата на 'Грифиндор', а после ще можеш и сама да се пъхнеш в леглото, нали? - изчурулика Венера най-накрая и отново лепна досадната си усмивка.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 7:50 pm

Незнам как се сдържах... Ако продължаваше така, можеше скоро да посетя директорката в кабинета и'. Не че исках да става така, но тая тъпа усмивка ме подлудяваше... Също и думите на човека който ги бе изрекъл. Петокурстничката ми каза да не се дразня и предложи да ме заведе до Грифиндорската кула. Не бях бебе, можех и сама да отида, стига да поискам, но все пак приех предложението с леко кимване. Е, после щях да изляза и да се поразходя из обичаният замък. Толкова много ми липсваше през лятото... разходките в Забранената гора... къпането на лунна светлина в езерото със бившите гаджета... и дори, уроците!
Подсмихнах се и се извадих от унеса. Рейвънклоуката вече бе тръгнала затова тръгнах след нея, подтичвайки...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Сря Сеп 07, 2011 8:02 pm

- Хм, всичко това беше просто шега, но щом настояваш... - избоботи петокурсничката и тръгна надолу по стълбите.
Забелязваше, че Роуз се беше замислила над нещо, но това отново не й направи впечатление, затова просто тръгна сама. След минута обаче Уизли я беше настигнала с бясна скорост.
- Наистина ли ще си лягаш? В седем и половина? - тросна се Блур и се обърна към грифиндорката. По погледа й усещаше, че няма ни най-малки намерения да си стои в леглото. Венера поклати глава при мълчанието на третокурсничката.
- Ако няма да се кротнеш на едно място, да отидем някъде другаде. - предложи спокойно петокурсничката и се обърна с надежда към Роуз. Очевидно и двете не бяха в настроение да си лягат в осем часа, което си беше напълно нормално.
Дори не изчака отговора на грифиндорката. Смени посоката и след малко излизаха от замъка.
- В Забранената гора ходи ли ти се? - въздъхна момичето и погледна към дърветата. Никога не беше влизала по тъмно, но едва ли беше нещо ужасяващо. После повдигна високо вежди, отмествайки поглед върху Роуз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ана София Дюпри

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Пет Сеп 09, 2011 7:22 pm

Бледа слънчева светлина, нахлуваща от прозореца на стаята, погъделичка клепачите `и я откъсна от съня. Ана отвори очи и се огледа без да помръдва. Явно бе заспала на дивана в общата стая, разлиствайки страниците на някаква книга, колкото да убие времето. И нищо чудно, снощи не можа да мигне. От няколко дена я тормозеше все един и същ сън.. или по-скоро кошмар. А най-странното бе, че когато се събудеше, вече го бе забравила.. Хм, може би така беше най-добре.
Продължи да се излежава, опитвайки се да измисли начин да убие скуката. Което в момента `и се струваше както истинска бойна задача. Бе втренчила поглед в часовника на стената, гушнала една от декоративните възглавници на дивана. Тик-так, тик-так.. малките черни стрелки отмерваха тромаво времето, което по някаква причина ядосваше Ана. Движеха се толкова бавно, сякаш времето се забавяше и всеки момент се очакваше да спре. Или просто си въобразявам, помисли си младата магьосничка. С всеки звук, идващ от глупавия стенен часовник, подтикваше желанието на Ана да се отърве от него. Затова тя се обърна на другата страна, ръчкайки с лакет възглавниците, решена да игнорира дразнещия звук.
Денят се бе оказал един от най-мързеливите `и и скучни дни. Което я влудяваше. Тя мразеше да бездейства. Затова и не можа да си намери място - ту на една страна, ту на другата.. Ту започваше отново да чете книжката, която подмяташе небрежно в ръцете си, ту я захвърляше отново в на другия край диванчето и завираше лице във възглавницата. Но това не продължи повече от няколко минути. Младата шестокурсничка се изправи енергично и, след като пооправи цялата бъркотия след себе си, излезе от общата стая на Хафълпаф и се отправи към двора на училището. Предпочете да излезе навън, преди съвсем да полудее.
За нейно нещастие, всеки ден и то по няколко пъти `и се налагаше да минава по огромните многобройни стълби, на които сякаш не им стигаше, че бяха на толкова заплашително високо, ами и на всичкото отгоре се движеха. Ха, нали все пак бяха магически, както всичко останало в училището, помисли си тя. Спря се за миг и огледа стълбите пред себе си сякаш за да се увери, че ще си стоят на място, докато премине на отсрещния край. Почувства се глупаво. Дори и след цели шест години, от както бе пристигнала за първи път, все още се държеше така сякаш се канеше да мине по един от онези несигурни мостове на въжената точно над дълбока бездна, чието дъно не се виждаше, на някой отдалечен самотен остров. Пое си едва забележимо дълбоко дъх и, хванала здраво парапета с едната ръка, започна да пристъпва бавно. Вече наистина се чувстваше глупаво. Затова се опита да изглежда спокойна и забърза крачка.
На половината път, може би на няколко крачки преди да слезе и да се отправи към двора на училището, стълбите под треперещите `и крака се раздвижиха. Очевидно късметът в момента не беше на нейна страна. Ана вкопчи и двете си ръце за парапета, но въпреки това загуби равновесие и залитна назад. Блъсна се в нещо невидимо за нея, по-скоро в някого, и тупна на земята с приглушен звук.

П.П: Съжалявам, накрая стана голяма боза.. :х
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 2:21 pm

Самият факт, че времето навън беше мрачно и студено, беше накарал Бастиян да се задържи в замъка. А навън хич не беше толкова зле, както предполагат първите думи от описанието му. Всъщност наистина беше студено и мрачно, ала това беше хубаво, нямаше го слънцето, което да пече досадно в очите ти, макар да те стопляше с лъчите си, нямаше го, за щастие, и вятъра, който също идваше с това студено време и правеше въздуха пронизващ с малки копия.
През прозорците се виждаха единствено двора и гората и съвсем малка част от езерото. То, обаче, се разпростираше малко по-малко от Забранената гора. Себастиян не намираше нищо чак толкова плашещо в тази гора, неща, които биваха споменавани тук -там, слухове...Той не можеше да установи вярността им, ала не си търсеше и белята, дори да беше префект, реши, че и той можеше да пострада от това си свое начинание, което би нарекъл просто проучване. Все пак, едва ли се криеха смъртожадни в тази гора.
И тези смъртожадни бяха направили малката му ваканция, състояща се от един ден, в бягане от къщата на Кейт в Лондон. Тя се беше разкрещяла толкова силно , след като се бяха магипортирали пред портите на Хогуортс, заради това, че бяха изоставили майка й , че Филч и Хагрид , запъхтян и сънен, идваха да видят какво става и все пак да ги пуснат. И след това падна едно обяснение, ала се отърваха. Само дето седмокурсникът не се надяваше да измисли нещо, за да убеди Кейт, че майка й щеше да се справи:
-Повярвай ми, наистина, мислех само добро! - беше казал със съвсем спокоен глас, както винаги, седмокурсникът.Но Кейт беше вдигнала единствено ръка и беше тръгнала нагоре към момичешката спалня. Тогава в Общата стая нямаше абсолютно никого. Тези, които бяха в Хогуортс спяха, а другите просто не бяха там.
Както и да е. Той сега се беше спрял от изкачването на стълбите и наблюдаваше няколко премръзнали ученика как се прибират, обгърнали телата си с ръце. Не се виждаше никакво треперене на листата на дърветата, най-външните на гората. Зад учениците се видяха и двама професора, чиито лица Бастиян не разпозна и се отказа от това . След тях ходеха групичка от първокурсници или второкурсници, разпотавайки пръчиците си наляво - надясно с цел да направят малко огънче във въздуха пред тях.
Грифиндорецът се обглегна на ръба на стената, която свършваше,за да започне прозореца и продължи да следва фигурите с очи, които се скриваха в ,незнайно откъде появилата се, сянка на замъка и ставаха тъмни силуети, неразличими съвсем.
Себастиян съвсем отпусна вратовръзката си около врата и стисна пръчката си по навик под мантията.
Зад него мина някой , който след малко се спря. Точно когато мина, Себастиян усети някакъв полъх на студен вятър , някъде около гърба му, макар мантията да бе достатъчно дебела , за да не почувства абсолютно нищо. Под мантията си имаше и риза, което усилваше ефекта на защитата от чувстването на студ или всякаквъв вид климатични условия .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mikayla Miracle

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ScarletDust51

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 3:06 pm

Въпреки студеното време Микейла си беше наумила да излезе малко на чист въздух. Повечето хора не биха го направили, щяха да стоят някъде на топло. Но не и Микейла. Може би трябваше да остане в замъка, но нямаше. Беше се запътила именно към изхода, когато се сети, че трябва да свърши нещо преди това. Тъкмо беше стигнала до библиотеката, когато установи, че всъщност нямаше работа там. Спря пред вратата и се замисли. Няколко минути по-късно тършуваше из безбройните рафтове и търсеше нещо. Не след дълго го намери и разлисти страниците му.
След като бе прочела каквото й трябваше, тя се върна към идеята си да излезе навън. По коридорите вървяха много зъзнещи ученици и я гледаха странно. Може би, защото бе от малкото, на които не им бе студено в дни като този. Факта, че беше с мантията си, а под нея с дебел пуловер, подсилваше топлината, която обгръщаше тялото й. Мики продължи по пътя си и не обръщаше внимание на погледите, насочени към нея.
Почти беше достигнала целта си да излезе на въздух, когато, минавайки покрай нечий силует, облегнат на стената, изведнъж се спря. Върна се крачка - две назад и бе до въпросния силует, който впрочем й изглеждаше странно познат.
- Дивайн. - промълви само с устни грифиндорката, без да издава звук, дори шепот, в миг сетила се кой наблюдаваше останалите ученици, облегнал се небрежно на ръба на стената. Нямаше как да го сбърка. Беше го виждала толкова много пъти в общата стая. Беше го виждала толкова много пъти навсякъде. - Себастиян. - каза момичето, с мек, топъл глас и усмивка на лице. Въпреки че точно сега не й беше много до усмивки. - Не очаквах да те видя тук.. и то точно в това време. - това отчасти си бе истина. Предполагаше, че е в общата стая - на топло. Но пък нямаше как да допусне, че няма да го срещне някъде по коридорите на Хогуортс.
Момичето отвори уста да каже нещо, но сякаш някаква невидима сила я спря. Минута по-късно вече бе забравила мисълта си и гледаше през прозореца, през който се разкриваше гледка към езерото и гората.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 3:47 pm

Момичето беше страшно познато на Бастиян, който сега предположи, че би я разпознал навсякъде, където я видеше, въпреки, че тяхното запознанство беше съвсем кратко и в неподходящото време. В представите си, той я беше запомнил като момиче, мокро до кости, с мокра коса и дрехи, само заради дъжда. Ето в какви климатични услови се беше провело запознанството им. Но и Бастиян не изглеждаше много като себе си - косата му беше полепнала по лицето, а ризата - по гърба му и по него се стичаха капките вода, падащи от небето. Беше ги запознала някаква жена, която познаваше Микейла, но седмокурсникът така и не беше разбрал коя беше тя. Тя само беше казала нещо от сорта на това, че трябвало да се запознаят, защото и двамата били магьосници. Разбира се, Бастиян не биваше смятан за магьосник от високо ниво, не беше приеман като такъв, понеже не учеше в престижно и известно училище, където може би тогава Микейла е учила. А може би беше учила и в Хогуортс.
А сега черите й бяха коренно различни, сякаш. Себастиян ги очертаваше в главата си и мислеше колко различна беше станала тя, а лицето й съвсем ново и непознато, въпреки факта, че те се познаваха. Не се бяха засичали от толкова много години, понеже сигурно тя не беше идвала в Германия за втори път. Тогава тя бе казала, че идва за първи, а след това се оказа и за последен път. А и Германия не криеше красоти толкова много, тя криеше просто тайни, които не бяха разкрити и не се знаеха какво съдържаха.
В онзи ден Микейла беше първия и последен нормален човек, който момчето срещна. Беше единствения ден , в който той наистина чувстваше тази самота, която се опитваше да го бутне назад, рязко забивайки се в него, за да падне върху белия мрамор на някоя празна стая. И самият той да се счупи като порцелан, държан неловко и непохватно от някое малко дете.
-Миракъл...- каза той гласно, имитирайки нейната първа дума, когато го видя, състояща се само от фамилията му. Гласът му прозвуча меко и устните му се извиха в лека усмивка. - Мисля, че времето е иделано за нашата непланувана среща. Никой не е очаквал да ме види тук - засмя се накрая. - Няма да те питам какво правиш тук, мисля , че е напълно ясно. Но за всеки случай - какво правеше след като не се видяхме повече? - попита той, като не смъкваше тази топла усмивка от лицето си, но накрая натърти на последните няколко думи.Интересуваше го дали беше учила тук. За това ли не го смятаха за толкова високо ниво? Може би сега, ако го видеха щяха да го сметнат, но предположи, че е твърде късно за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mikayla Miracle

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ScarletDust51

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 4:25 pm

- След като не се видяхме повече ... - повтори шестокурсничката, със замислена нотка в гласа си.
Очите й се разшириха и лицето й прие изражение на емоция, която предполагаше учудване. Бе забравила! Бе забравила, за запознанството на двамата грифиндорци. Преди около четири години бе посетила Германия по причини, които точно сега не можеше да си спомни. Това бе единственият път, когато бе стъпвала в тази държава. Може би беше и последният, защото не я беше грабнала особено много, или защото причините за посещението не бяха хубави. Бе и единственият път, когато бе разговаряла със Себастиян. Четири години, през които тя не се е замисляла, че господин Дивайн е онзи Дивайн, с когото я запознаха в Германия.
- Учих. - отговори простичко Майки, като гледаше Бастиян право в очите.
Отмести погледа си и отново се замисли за онзи ден, преди четири години. Секунди й отне да проумее, защо не се е сетила по-рано, кой всъщност е Себастиян Дивайн. Факта, че в деня на запознанството им валеше като из ведро и и двамата бяха мокри до кости, и изглеждаха коренно различно от сега, може би бе допринесъл към неспособието й да си спомни. Но все пак Дивайн имаше някакво излъчване, тя беше усетила нещо странно, нещо познато в него. Всеки път, когато го бе поглеждала през годините, всеки път усещаше, че го познава, макар да не си бяха казали имената един пред друг. Не и в Хогуортс.
- Изглеждаш различно.. Различно от преди четири години, когато се запознахме. - промълви тя на глас, без да се усети. Когато вече бе изрекла думите, които не трябваше да казва, и бе сигурна, че Себастиян я е чул, тя леко се смути, без да го показва.
Погледа й се настани в пространството между двама третокурсника от Хафълпаф, които обсъждаха разпалено някаква тема, никому неизвестна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 5:04 pm

Наистина Себастиян изглеждаше много по-различно от преди четири години. Може би стилът му съвсем се беше променил. Чертите му бяха съвсем различни, може би беше запазил само някои - по-основните, стойката му беше по-изправена и по-силна, също както и ръцете му. Ала за друго не можеше да се сети. Не мислеше, че се беше променил вътрешно, цялият му харектер, съществото му, нравите му, навиците му, всичко това, което винаги се криеше у него , следваше го неуморно и неотлъчно и винаги го правеше това, което беше . Ала го и променяше до някаква степен, той се поменяше сам и тези качества у него и лошите и добрите се опитваха да се променят към обратното, обаче. И всичко отново щеше да се изравни. От лошо към добро и от добро към лошо. Ала защо му беше да променя тези добри качества у себе си, които и без това се брояха на двете му ръце, на пръстите му, сборът от които беше десет.
Винаги опираше до математиката, колкото и да я ненавиждаше в по предните си години на обучение в мъгълското училище до дома му. Беше цяла гимназия плюс вечерна форма на обучение. Чак до четвърти - пети клас беше учил с ненавист математиката, но след това се наложи да се записва на допълнителни уроци, от където разбра, че всъщност тази точна му вървеше точно толкова колкото и литературата , но тя беше по-трудно, защото й липсваше точността.Но нямаше какво да направи - този му талант го следваше и го караше да пише. Красиво начинание на химикалката в ръцете му. Красотата изпълваше листа и завършваше с красота. Но той беше пълен реалист и пишеше за това, което вижаше, което мислеше. Там беше мястото където мислите почиваха и се споделяха с околността, с другите , които четяха листовете и всичките тези редове, изписани върху тях. И никой не знаеше, че тези мисли са именно притежание на Бастиян - човекът ,който никога не изразяваше това, което е в него. И колко изненадано биха се почувствали другите, ако разбераха за това, биха били наистина изненадани, но кои всъщност бяха тези хора?
-Разбира се, а ти си неузнаваема. Въпреки това бих те познал навсякъде. А може би не навсякъде. Трябваше да се видим вън - започна той, заглеждайки се през прозореца, чакайки тя да извърне погледа си отново върху него, - и без това се кани да вали. Така вече наистина щяхме да заприличаме на себе си. Не мислиш ли? - попита той и се усмихна още веднъж.Гласът му сега звучеше по -притъмено и с по-нисък тон,както и , че беше станал малко по-дрезгав
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Mikayla Miracle

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ScarletDust51

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Нед Окт 09, 2011 6:02 pm

Тих, звънлив смях се разнесе по коридора, а шоколадовите очи на шестокурсничката отново се насочиха към младежа, който стоеше пред нея. Обходиха го от горе до долу, без да пропуснат и най-малкият детайл. Устните й се разляха в усмивка, но мислите й бяха някъде другаде. Ако бяха навън и ако бе заваляло Микейла щеше да познае Дивайн от може би метър-два, а сега, когато бяха вътре в замъка, на сухо, да установи кой бе той й отне не по-малко от пет минути.
Момичето отново огледа заобикалящите ги ученици и с изненада откри, че се бяха увеличили. Предполагаше се в това време на деня повечето да са в спалните, общите стаи или в библиотеката. Майки не обичаше, когато води разговор, някой да я подслушва или да я чува. Затова винаги говореше възможно най-тихо, като изключим редките моменти, в които някой я изкарваше извън нерви и тя просто имаше нужда да крещи. Така се чувстваше спокойна. Yченичката отвори уста, да каже нещо, но бързо я затвори, симулирайки прозявка. Надяваше се събеседникът й да не е забележил това, но част от нея знаеше, че нищо не убягва от погледа на Себастиян Дивайн. Искаше да си тръгне. Искаше да се обърне и да отиде в спалнята си или където и да е другаде. Навсякъде, но не и тук. Искаше, но не можеше. Нещо я задържаше и не й позволяваше да отмести краката си. Друг бе въпросът, че не ги чувстваше - заради неподвижната стойка, която бе заела вече толкова време.
- Аз ... - започна Миракъл, но някакъв звук прекъсна думите й. - Не предполагах, че учиш тук.


p.s. Извинявай за чакането и за тъпия пост, но в момента съм аут от идеи. (:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   Пон Окт 10, 2011 4:15 pm

Засега е беше се преуморил да учи. Засега обаче. Чувстваше се обаче много уморен, прекалено даже, само дето не беше полагал каквито и да е физически усилия, още по -малко за ученето. Но може би мислите му и всичките тези думни, които шеметно прелитаха сякаш като птички от жица на жица, през главата на Бастиян уморяваха психиката му и от там той чувстваше цялостната умора, която вече прекаляваше със самата себес и. Искаше все повее да развали тази силна психика, да я натовари и честно казано да я преумори прекаленомного, че Бастиян да не можеше да прави нищо с главата си.Той разсъждаваше така: би започнал ад заляга над учебниците веднага щом прецени , че наистина имаше нужда. И с това разсъждение щеше да стигне единствено до повтаряне на годината , поради липсата на хубави оценки върху изпитите.
-Тук съм единствно от месец, разбира се. Преместих се от Германия, но мисля, че беше добра идея. Тук е по-лесно и мисля, че вече започвам да прекалявам със запознанствата си - засмя се отново той и отмести погледа си от прозореца и от мрачната обстановка вън към толия , все още, поглед на Микейла. Той сега беше отново насочен към Себастиян, а до преди малко се беше насочил към все повечето прииждащи ученици от вън навътре, сякаш входната врата беше границата между студа и топлината, царяща в замъка. Понякога на седмокурсникът му се струваше, че повява лек студен вятър, но после решаваше , че си въобразява и, че само той го усеща.
След това реши той самият да отиде някъде, сякаш имитирайки другите ученици. ала не знаеше накъде, можеше отново да обикаля безцелно из всичките тези коридори, с цел да обиколи училището и да види тези коридори, стълбища и стаи, но щеше да изглежда просто отчаян, търсещ нещо да прави, забавление или нещо такова. Не, че това би било грешно мнение за него, просто и без това не можеше да си намери място и някой, с който да говори. Или по-точно да слуша как говори, това беше наистина много по-лесно, само дето трябваше отново да размишлява и след като каже нещо другият, Себастиян също да допълни или нещо от този род. И това отново го изморяваше, само при тази мисъл на някакво действие. Може би му се спеше, макар да не чувстваше клепачите си тежки и очите да не го боляха. Колкото и странно да звучеше, той изглеждаше и се чувстваше наистина свеж, като се изключи умората .
-Ще те оставям, ще се видим после - усмихна се още веднъж Бастиян, макар на лицето му да не се изписа тази емоция, присъща за усмивка, сви рамене и тръгна в противоположна посока на там , окъдето беше дошъл.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Стълбищата   

Върнете се в началото Go down
 
Стълбищата
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Из училището-
Идете на: