Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Помислих "Щастието е близо..."

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Помислих "Щастието е близо..."   Пет Авг 26, 2011 9:57 am

за тези, които са го чели, това е редактиран вариант.

Помислих "Щастието е близо..."

Сириус остана загледан в гърба на София, докато тя пресичаше улицата и напускаше живота му завинаги. Чувството за нещо загубено се загнезди дълбоко в душата му, но той нямаше да позволи това да му попречи. Имаше толкова по-важни неща, защо отказваше да разбере? Защо се държеше толкова егоистично и поне за миг не се замисли за това, което той бе принуден да понесе? Сириус изпита внезапен гняв към момичето, към жената, която до скоро бе обичал. Това беше неговият начин да се справи с раздялата. В ума му преминаха всички онези неща, които си бяха казали преди малко и които сякаш бяха увредили слуха му.
(егоистка, такава си егоистка, София)
(глупав лицемер, веднага си готов да хвърлиш вината върху мен)

Тя не се обърна; просто го напусна. Всичко беше свършило толкова отдавна, а ето, че окончателният край му се стори неочакван. Сириус смачка фаса си ядно и повика с поглед София, но нея вече я нямаше. Той бръкна в джобовете си и се обърна. Снегът хрущеше под стъпалата му, сякаш му крещеше "Върни се! Върни се при нея", но той нямаше да го направи. Не защото беше горд, това не беше единствената причина. Понякога виждаше безумие в очите ù, такова безумие, което го караше да иска никога да не я беше поглеждал. Мислеше си, че не може да допусне такава жена близо до Лили и Джеймс. Не можеше да се разкрие напълно пред нея. Не можеше да ù се довери.
Лили и Джеймс са в живота ми толкова отдавна. А ти кога дойде, Софи? Появи се от нищото, така, както си тръгваш в момента. Дадох ти всичко, което можех да дам на една жена, но истината е, че на теб не ти е достатъчно. Алчността ти е толкова голяма, че те прави сляпа и жестока. Можеше да ме имаш, можеше да намериш покой, но глупостта ти ти попречи. Това е последната ни раздяла, повече никога няма да те видя. Болка и ярост се блъскат в мен и аз не мога да уловя правилната емоция, но скоро ще те забравя. Защото съм силен и няма да позволя да ме сломиш. И защото имам тях. Те са моето семейство, Софи, те са това, което ти не можа да достигнеш и затова си изпълнена с омраза. Мразиш тях, мен, себе си... Осъзнай се, Софи, не е достатъчно да чупиш чаши, да крещиш и да проклинаш... Ако беше отворила сърцето си за малко любов, ако бе намерила правилната честота, всичко щеше да бъде различно. И може би... може би сега щяхме да сме заедно, а моите приятели да бъдат и твои. Не разбираш ли, че именно приятелите правят семейство? Защо обвиваш сърцето си с мрак, когато знам, че от него струи такава прекрасна светлина? Защо?
Самотният му силует се очертаваше на фона на белия свят. Повече нямаше да погледне назад.

София освободи сълзите си, една когато измина близо километър пеша. Последните няколко часа я връхлетяха отново и краката ù се разтрепериха от болката.
Само ако знаеше какво се случва с нея, само ако имаше дори мъничка представа. О, тя така съжаляваше, че няма до кого да се допита за съвет. Може би... може би Лили... Но не, нали именно семейство Потър бяха причината за техните разправии, София никога нямаше да отиде при тях доброволно.
Защото, Сириус, ти винаги ще обичаш тях повече от мен, винаги ще гледаш на тях като на свое семейство, а аз ще съм външната, чуждата. Защото никога няма да те разбера така, както Джеймс, никога няма да бъде толкова добра, колкото Лили... По дяволите, мразя ги, толкова ги мразя, че ми иде да ги убия, а ти така се стараеш да ги предпазиш, че рискуваш себе си за семейството им. Нямаш ли право и ти на семейство, Сириус? До кога ще чакаш? Скоро ще е твърде късно, о, толкова късно, защото ще се погубиш. Толкова си сляп, толкова наивен... В този свят... в този свят, Сириус, не можеш да опазиш никого. Не виждаш ли, че всичко се разпада? Не виждаш ли, че думата "благодарност" вече не значи нищо? Въобразяваш си, че ще сте заедно вечно, но какво ще стане, когато синът им се роди? Какво ще стане, когато вече си твърде недорасъл за тяхната компания?
Глупако, няма ли да осъзнаеш, че вече не си им нужен? Отстъпи, отстъпи, преди да останеш наранен. Не разрушавай това, което имате, като се вкопчиш в тяхното семейство, понеже те е страх да създадеш свое.

Но думите ù бяха свършили в решителния момент. И имаше ли смисъл от тях? Той никога нямаше да се откаже да се бори, никога нямаше да се предаде; виждаше решимостта в очите му, виждаше вярата му, а това беше така страшно. Сириус въобще не разбираше, че вече не са в училище, скоро истинският живот щеше да ги погълне и кой щеше да остане самотен накрая?
Тя самата никога не бе имала приятели. Единствената топлина и подкрепа, която откри, бе в прегръдките на Сириус. Но не бяха само нейни и това я нараняваше. Чувстваше, че в сърцето му е препълнено, толкова любов криеше в себе си, но я раздаваше на неправилните хора. Бе успяла някак да намери своето място там, вътре, където беше толкова задушно и усещаше как кръвта му кипи, но... на каква цена? Беше се оказало, че не е единствената, която се опитва да съгради дом там. Лицата им я преследваха денонощно, бяха като сенки, от които се опитваш да избягаш, но те са винаги зад теб. Може да си въобразиш, че са изчезнали, но после осъзнаваш, че това е само илюзия, че са се слели с нещо още по-голямо и опасно. Тя не можа да го понесе.
Оставяше дълбоки следи в снега, сякаш самата Природа се надяваше Сириус да я последва и му помагаше да я намери. Но нима и двамата не знаеха, че вече всичко е приключило?
Когато тяхното "обичам те" вече не се различаваше от "мразя те"; когато дъхът на другия се сливаше с останалия свят, без да предизвика трептене; когато го погледна една сутрин и си каза "Уморих се". Мисълта бе така проста, че тя с учудване установи, че я държи от себе си. Може би се бе спотайвала дълбоко в нея дълго време, защото когато най-накрая изплува на повърхността, София я прие без да замисля. Трябваше да му постави ултиматум. Но нима резултатът не ù бе предварително известен? Беше ли рискувала неразумно или така или иначе щеше да се стигне до тук? Не бяха ли обречени от самото начало?
Толкова много въпроси, танцуваха във вътрешността на главата ù, напомняйки ù за безнадежността на случилото се. Трябваше да спре да мисли, защото иначе щеше да се побърка. Нямаше смисъл да поставя от "защо" и "ако", всичко бе приключило. Не като виелица или ураган, а в унисон времето - обвиненията се бяха натрупвали като снежинките, които се носеха от сивото небе и кацаха по студената пътна настилка. Просто бяха прекалено глупави, че да забележат, докато не бе станало прекалено късно.
София вървеше, а сълзите замръзваха по бузите ù. Ръката ù се бе притиснала към корема, който вече бе започнал да расте. Беше едва различимо, но тя го усещаше. Бебето, животът в нея, набираше сили. Не беше помислила как ще го гледа, как ще го кръсти... Дори не знаеше дали иска момченце или момиченце. Внезапно сълзите се умножиха и тя вече не плачеше само за себе си.
Помислих: Щастието е близо. А то се оказа така далеч. И, о, Боже, може би никога не го е имало...

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Касандра Грас-Уейл
Префект
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Помислих "Щастието е близо..."   Вто Авг 30, 2011 10:32 pm

Добре!Много по-добре от предното!
Надявам се,че помниш какво ти казах първия път-адски го беше претупала.И там имаше чувства,но стояха като зашити,докато тук са точно на мястото си.
Разказът е кратък и реално е с едно единствено действие-раздялата,но то много му отива,а и си създала впечатление за дължина на времето-целият период,в който са се карали.
Харесва ми много гледната точка,от която си представила нещата;за това как Сириус се е вкопчил в приятелите си и се вдетенява.Наистина е добре уловен момент.

Разказът е чудесен.Финалът също.Редакцията е свършила идеална работа :)


I'm trapped in this world
Lonely and fading
Heartbroke and waiting
For you to come
We are stuck in this world
That's not meant for me
For me


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: Помислих "Щастието е близо..."   Сря Авг 31, 2011 7:33 am

Аз ти казах, че твоето мнение ми е много важно; наистина имаше нужда от редакция, обаче едва ли щях да се наема да я правя, ако не ми беше посочила грешките. :D
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Помислих "Щастието е близо..."   

Върнете се в началото Go down
 
Помислих "Щастието е близо..."
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: "Хари Потър" :: Фенфикшъни-
Идете на: