Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Из соварника

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Из соварника   Пет Авг 26, 2011 9:11 am

С влизането тук можеш да усетиш неприятната миризма на птици изпражнения и храна, но совите вършат такава чудесна работа, ако ти трябва да изпратиш писмо, че всички се примиряват.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Вто Окт 11, 2011 6:42 pm

Все още леко ръмеше, но Бастиян не предполагаше и друго. Беше очаквал целият ден да бъде такъв - тъмен и с дъжд, но мислеше, че щеше да завали силно, че чак почвата да се напоии хубаво, а на следващия ден да видеш много по-зелена и свежа трева, върху която имаше все още някои останали , неизпарени ,капки от дъжда.
Времето продължаваше да бъде така студено и започваше да духа лек вятър, който допринасяше за студа много успешно. Поддухваше леко падналите кичури коса пред лицето на Бастиян назад, но после те се връщаха отново върху лицето му и гъделичкаха кожата там. Вятърът започваше да се усилва, докато момчето се казваше по-стълбите към соварника, с намерението да види совата си, която вероятно беше забравила лицето на грифинндореца, поради причината, че той съвсем беше занемарил грижата си за нея. Не, че някога беше много прилежен в това си свое начинание, но все някога полагаше грижа за своя домашен любимец.
Той влезе и веднага почувства неприятната миризма, която задушаваше помещението и утежняваше въздуха, който и без това беше студен. Сега го правеше тежък за дишане и същевременно студен, така , че сякаш не можеше да дишаш. Себастиян взе птичката в ръката си и тя изписука. След минута-две вече беше набързо нахранена и сега изглеждаше сякаш по-щастилива, което малко изненадваше Бастиян. Как една сова можеше да изглежда щастилива? Може би всичко у него вече беше замръзнало, дори и мислите му, щом са безсмислени и нелогични.
Остави своя домашен любимец там където преди беше стоял и го погледа за малко. Селд това реши отново да излезе, за да може да се отърве от този въздух в дробовете си.
Подпря се на парапета на стълбите и погледна напред. Отново няколко ученици , които отиваха към двора, а след това може би отново влизаха в Хогуортс. И той щеше да направи след малко така, защото чувстваше и пръстите на ръцете си замръзнали и заели една поза. Но след като ги раздвижи всъщност разбра, че те са топли.
Имаше чувството, че идва зимата.Студена и неприветлива.
И толкова топла, ако я гледаш.
Изведнъж едно момиче мина като фурия през седмокурсника и влезе в соварника. Тя също извади своя домашен любимец, придържайки го в шепите си. Не изглеждаше да й е много студено, но за разлика от седмокурсника - тя беше облечена много по-толко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Вто Окт 11, 2011 7:21 pm

Не можех да очаквам по-ужасно време. Студът беше непоносим и ми се искаше да имам ходеща печка до себе си. Облякох се възможно най-топло и слязох в общата стая.
Взех парче пергамент, перо и мастилница. Реших, че най-после трябва да отговоря на майка ми, която ми беше пратила писмо преди дни. Вътре преобладаваха неудобни въпроси от сорта на "Как са ти оценките?". А напоследък моите оценки бяха ужасяващи. Нямах настроение да уча и беше точно заради времето, но на кого му пукаше за това?
Въздъхнах и се концентрирах върху писмото. Всъщност и един ред не можех да напиша напоследък, било то домашно или нещо друго, защото ми липсваше концентрация.
***
Минаха около два часа, докато събера всяка част от съзнанието си, за да напиша прословутото писмо. Сгънах го на няколко и тръгнах към соварника.
Сякаш минаха часове в ходене. Но най-накрая бях там. Минаваха ученици на групички, а аз бях сама, както винаги. Всъщност или бях само с един човек, или сама. Не обичах сбирщините от хора, защото се чувствах като на цирк.
Профучах по стълбите и влязох в кръглото помещение, където не ме лъхна особено приятно ухание. Огледах всички птици и си избрах една улулица. Отидох при нея и я погалих. В този момент в главата ми пробяга мисъл защо не съм си взела сова досега, но не си отговорих пет години на този въпрос.
Улулицата подаде краче и завързах писмото за него. "За Арабела Блур" - прошепнах и докато се усетя, беше полетяла. Съзерцавах я докато не се скри от поглед. Въздъхнах и се завъртях. Сега нямах представа къде да отида, но предполагах, че ще намеря нещо интересно за вършене.
Тръгнах надолу по стълбите. Нямаше никой, освен едно момче, което ме гледаше. Мразех хората да ме гледат и гледат, въпреки че аз го правех.
- Не са ли те учили да не зяпаш хората така? - попитах с ледено спокоен глас.
Беше грифиндорец, вероятно седми курс. Имах чувството, че в момента си търся белята.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Чет Окт 13, 2011 5:08 pm

Момичето, което после се оказа от Рейвънклоу, заради совята емблема, застана пред Бастиян и го попита с леден глас, нещо като времето, а моалко по-студен тон, дали не са го учили да не зяпа така. На лицето му не се изписа никаква емоция - нито изненада за така странния въпрос при първа среща на запознанство, нито някакъв гняв или обида от страна на грифиндорецът към момичето. Просто нищо. Той продължи да след кратките й движения, ограничени по брой, с очите си. Стъклените му очи като на някое препарирано животно в къщата на някой колекционер и ловец, се забиваха право в лицето и и после смирено се отдалечаваха от там.
Себастиян въздъхна, извърна поглед както и главата си, след което измина секунда - две докато той гледаше на някоя друга страна , и върна стъклените си очи върху тези на Момичето. изглеждаше с около една-две години по-малка от него, но той реши да не й прави нищо. Реши? Че той не би й направил нищо, какви ги мислеше въобще?!
Беше се опитал да я опише, нещо, което правеше трудно, а може би и понякога лесно, само че имаше момента , в които това му малко качество не се проявяваше . Тя беше слабо момиче, с руса чуплива коса и очи, чийто цвят той не успя да каже какъв е.Сини, зелени? О, наистина не можеше да прецени.
Той направи леко движение с устните си, коеито сега образуваха леко крива усмивка на самодоволство.
-Не, уча се сам - отвърна той и премахна тази своя лека усмивка от лицето си, което също така остана спокойно, но ледено спокойствие се беше описало там ,наподобявайки лицето на момичето. Какво, щяха да се състезават с времето ?Не можеше да прецени точно пък нейната емоция, тя като него скриваше всичко това и не се поддаваше на това изкушение, че чак болка, да покаже какво има в нея. Може би някой беше като него и двамата обаче нямаше да могат да се разбират прекрасно ,поради причината че противоположностите се привличат. Тя не беше противоположност, не беше контраст, нито пък той на нея, те бяха...екднакви? Това ли всъщност беше думата?
-Не мисля, че трябва да се държиш толкова грубо - започна той, - като се има впредвид , че си с една -две години по-малка от мен. Дори само от уважение - просветна малко пламъче в оите на Бастиян,които биха се сляли със снега, ако сега той беше тук и ако го имаше. Но го нямаше и очите му изпъкваха странно върху така пребледнялата от студе кожа на лицето му. Около бузите му се бяха появили червеникави петна, заради вятъра, който беше удрял кожата му на идване, а и след това. И тези алени петна още повече усилваха ефекта на цвета на очите .

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Чет Окт 13, 2011 5:45 pm

Гледах момчето и мислех защо ли въобще му проговорих. Нямаше смисъл да завързам приятелство - ако така може да се нарече - защото много добре знаех, че нямаше нищо да излезе от него.
- Съжалявам. - прошепнах съвсем тихо и презрително, защото не го мислех. Но вероятно щеше да свърши работа поне за момент.
Усмихнах се насила. Дори не знаех защо. Въпреки държанието си в ситуацията, не бях в настроение за разправии... Всъщност аз никога не бях в такова настроение, но понякога се налагаше да се заяждам, за да отстоявам позицията си.
- Ти какво правиш тук? - попитах. Въпросът прозвуча доста глупаво след едноминутното мълчание. - Имам предвид... сам. Съвсем сам. Какво правиш тук съвсем... сам?
Накрая просто замълчах и се взрях в бледото му лице, на което се открояваха съвсем ясно стъклените му очи.
- Името ми е Венера Блур. - представих се, като не свалях фалшивата усмивка от лицето си, и протегнах ръка напред, очаквайки да се здрависаме.
Лъхаше студено отвсякъде. Честно казано мразех снега, дъжда и студа, но нямаше как да се отърва от тях. Вгледах се в грифиндореца, сякаш е долетял от чужда планета. Въобще не осъзнавах, че досега му се зъбих, защото той ме зяпаше, а сега аз просто не отделях очи от него, защото просто нямах какво друго да правя, докато чаках отговора му. Надявах се да се усмихне, защото лицето му беше плашещо в онзи момент. Имах странното чувство, че ще ме лапне, защото съм му се озъбила насреща и силно се надявах, да греша. Определено беше грешка, но все още лицето му беше безизразно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Чет Окт 13, 2011 6:47 pm

Какво? Да не би вятърът да бе потвял усмивката му? Да не би студът съвсем да беше смразил и съвсем да беше заледенил това лицето, очите, усмивката ,което беше допреди малко , дори и изкривена и не много искрена, но беше там? да не би цялото същество на Бастиян отново да се бе превърнало спонтанно в миналото си Аз - да беше приело облика да беземоционалната порцеланова кукла, която те обгръщаше с погледа и те караше да се чувстваш неловко и не като себе си, дори не в тялото си, дори не в духа си? Толкова ли безизразно в момента изглеждаше лицето на Бастиян, че той сякаш се виждаше от страни и отново не се чувстваше като собственото си Аз? Сякаш беше от онези - символистите - които виждат света какъвто индтоицията уим го показва, нереален и несубективен напълно. Те го възприемаха ,както го чувтваха и същевременно не го виждаха. Но използваха тези символи , за да пресъздадат това, което всъщност искаха да кажат.
Не биваше Бастиян да се спускаше долкова надълбоко в литературата, особено като сега това не го интересуваше много -много. Бе престанал с всичките тези мъгълски уроци по обикновените предмети, защото беше сметнал , че бе получил общата си и най-основна култура, въпреки че попринцип се проявяваше като любознателен ученик, а и не толкова. Беше повече любопитен, отколкото любознателен и между тези две понятия границата беше много малка, а дори някои не я намираха или зачитаха, най-вече.Любознателността бе хубаво качесто за човека, защото той така научава нови неща, получава достъпна за него информация за заобикалящия се свят, без да причи на хората, като навлиза в личното им пространство, както ставаше при любопитството. И тук вече ясно си проличаваше тази граница, която сякаш понякога се сливаше като тъмна нишка в тъмнината, за да не се различи напълно и , за да не може никой да я разпознае.
Бастиян нямаше този проблем.
-Бастиян Дивайн - предстви се той и отново устните му кривнаха на едната посока, правейки лека усмивка. Той виждаше , че тази фалшива усмивка на лицето на Венера беше наистина неискрена, но това не го вълнуваше особено , защото и той често се усмихваше фалшиво. Сякаш като запазена марка, с която не се разделяше, а и никой човек. Особено тези, които бяха като него. Ала колко ли всъщност на брой бяха те?-Какво те е измъкнало от общата стая на Рейсвънклоу, че да дойдеш тук, да видиш една малка сова и да си тръгнеш? - попита той и после продължи, - И да, определено те наблюдавах.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Чет Окт 13, 2011 7:31 pm

- Бастиян Дивайн - представи се и в този момент реших, че мога да скрия усмивката. Колкото и да се беше потрудил, и неговата усмивка почти липсваше - не зачитах кривването на устни.
Бастиян изрече още няколко думи, от които половината пропуснах. Доколкото чух, говореше нещо за Рейвънклоу и за някакви сови.
- И да, определено те наблюдавах. - допълни накрая - единствените думи, които чух ясно и точно.
- Браво на теб, Бастиян. - вдигнах глава нагоре, за да съзря лицето му. Дори не бях забелязала кога спрях да се взирам в и отклоних поглед към стълбите, водещи до соварника.
- Случайно да искаш да излезем на двора? - повдигнах въпросително вежда - Всъщност няма голямо значение какво искаш, хайде. - подканих го и тръгнах към изхода.
С всяка крачка студенината ме обгръщаше все повече. Не усетих кога мина цялото това лято - беше топло и нищо друго. Не беше забавно и интересно, само топло. Последните лета минаваха бързо и неусетно, но всеки път не намирах време или смелост да се видя с някого. Не познавах човек, който да прекарва всяка лятна почивка затворен вкъщи и в четене на книги. А като свършиш книгата, започваш друга след кратка почивка... почивка, през която се взираш в една точка на стената и обмисляш какво да е следващото ти четиво. Беше ненормално скучно лято, но не бе нещо ново.
Разтърсих глава и усетих капки вода да се стичат по мен. Навън ръмеше съвсем леко, но отново беше неприятно. Исках слънце и топлина, нищо повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Нед Окт 16, 2011 7:17 am

След като слязоха по стълбите и тръгнаха по вече леко влажната трева, заради леко ръмящия дъжд, започнаха да ходят с умерено темпо, което започваше от само себе си да се забързва, понеже и двамата разбираха колко бе неприятно да си мокър и да ти беше студено, особено ако вече ти беше студено. А студът щеше да се увеличи многократно повече, след като те е валяло дъжд, колкото и малко да те бе намокрил. Дрехите ти биха попили всяка какпка, която попаднеше върху тях и те биха натежали от водата, която биха поели. Косата ти щеше неприятно да залепне по тила, по бузите, по устните ти и ти все ще се опитвах да отстраниш кичурите мокра коса от лицето си , а това щеше да направи този следобед много мъчителен .
Бастиян вмъкна дланите си в джоба на черните си панталони, като усети колко топло е там, защото тялото му беше отделило достатъчно топлина, че да загрее и дрехите му. Усещаше пръстите си леко премръзнали, а сега изтръпнали , заради рязката промяна от студено към топло. Скоро това изтръпване съвсем изчезна и грифиндорецът забеляза това, чак след като отиде в общата стая на Грифиндор. Но това по-късно.
Сега усещаше своята коса полепнала за тила му, колкото и всъщност да не бе мокра, а само влажна. Но се усещаше и Бастиян се чувстваше невероятно некомфортно в това положение.
Продължиха да вървят.
Нямаше значение какво щеше да каже. Но нищо не му идваше наум, сякаш и думите капеха някъде на капки.
Кривата му усмивка отново се появи и той сведе леко глава , поглеждайки към тревата, а след това насочи погледа си към Венера.
-Кой курс си? - накрая попита момчета, понеже нищо друго не му идваше на ум - Не мисля, че си за последна или предпоследна година тук...- допълни той.
Бяха все още на няколко крачки от соварника и той сега се виждаше зад тях. Чуваха се пискливите звуци на совите вътре и размахването на техните малки или големи криле.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Venera Blur

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Нед Окт 16, 2011 8:53 am

Беше доста неприятно навън. Бяхме подгизнали, защото дъждът се усили значително. Вече исках да се прибера в общата стая и да не излизам оттам, докато някой не ми поднесе основателна причина. Имаше доста такива, но малко от тях аз щях да призная.
- Кой курс си? - попита ме Бастиян след дълго мълчание - Не мисля, че си за последна или предпоследна година тук...- допълни той и аз го погледнах.
- Да не би да изглеждам твърде малка? - попитах със сериозен глас и повдигнах вежда. - Пети курс.
Отклоних погледа си от него и затърсих топло и сухо място, където да можем да отидем. Не можех да впрегна сивото вещество достатъчно, за да различа сухо и мокро, по простата причина, че умирах от студ и ми се спеше ужасно много. Косата ми вече беше не влажна, а мокра и залепена по цялото ми лице. Вдигнах ръка, но се отказах да махна кичурите си от лицето - не беше болка за умиране.
- А ти? - избоботих най-накрая, но този път не намерих за необходимо да го погледна - Шести или седми курс?
Скръстих ръце с надеждата, че ще се постопля, но не свърши много добра работа. Вече имах сериозните намерения да се прибирам в общата стая, защото щях буквално да полудея на този студ и дъжд.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   Пон Окт 17, 2011 3:53 pm

Завя и вятър. Каква комбинация, а и той допълваше цялостната обстановка, според Бастиян. Той увеличи максимално студа, който се беше спуснал около Хогуортс и караше всичките му ученици да се прибират натопло, като времето сякаш не желаеше да вижда когото и да е било. Беше му омръзнало, на времето, да гледа всичките тези усмихнати лица, които поемат от лъчите на слънцето и вятъра желаеше да отмъсти на това слънце. Още малко сякаш щеше да завали сняг и на Себастиян му се стори, че помирисва познат мирис, който винаги усещаше, когато валеше или имаше вече сняг. Беше един такъв мирис, който е хем различим, хем е всекидневен, асмо дето ние не си даваме сметка за това, а когато все пак го усетих се сещаме за него и мислим, че е само като дойде сняг. А може би беше и така, Бастиян нямаше никакво намерение да се прави на метеролог или на някакъв такъв, който разбира и частица от всичко това, свързано с времето. Неговата сила определено не беше да разсъждава за температурите, климата и все такива специфични термини .
Бяха вече стигнали до Хогуортс и чак тогава Венера отговори на въпроса на Себастиян. Дотогава тя се опитваше безнадеждно и упорито, все пак, да се стопли, а това се опитваше и да прави и грифиндорецът, само че и опитите на двамата бяха напълно неуспешни.
-Да не би да изглеждам твърде малка? - попита със сериозен глас и повдигна вежда. - Пети курс.
-Разбира се , че си малка - отново се появи кривата усмивка, която не съответстваше на вече заледеното му, от студа разбира се, лице. -Безспорно. Седми курс. Имаш време да ме настигнеш - засмя се леко и се спря. Бяха пред Хогуортс, а времето изминато от прехода между соварника и замъка се видя като час - два за седмокурсника и това го накара да мисли, че съвсем беше изгубил предтава за времето.
Продължаваше да вали, най-нахално и наистина досадно.
Времето си отмъщаваше и щеше да стан епо -зле.Дано пък да се подобри.
-Беше ми изключително приятно да се запознаем, Венера, но ще взема присъствието си и ще те разделя за него - отнов окрива усмивка. Каква ирония!
Той влезе във замъка качвайки се по стълбите отново ня някъде, само дето сега определено щеше да му бъде много по-топло.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Из соварника   

Върнете се в началото Go down
 
Из соварника
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Соварника-
Идете на: