Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Трите метли

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Трите метли   Пет Авг 26, 2011 9:02 am

Любимото място на учениците, където могат да се почерпят с един бирен шейк или греяна медовина, за да се стоплят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Нед Окт 02, 2011 5:28 pm

Бяхме в кратка ваканция и тъй като не ми се прибираше, пък и не ми се стоеше в училище реших да отида до Хогсмийд. Времето беше хубаво, може би един от последните слънчеви дни за тази година. Вървях към селцето навела глава и си мислех за дома. Всъщност не ми липсваше. Напоследък нашите доста се карат и с всяка сова, която получавам пише за това за какви неща се карат и колко много се дразнят взаимно. Вместо да ми пишат колко много им липсвам и как с нетърпение чакат да ме видят те ми пишат, че може скоро да се разделят. Това определено не ми помага да бъда в добро настроение. Бях се замислила толкова, че не разбрах кога съм пристигнала в селото, може би ако не се бях блъснала в някакъв човек щях да си вървя и вървя и не се знаеше къде ще стигна. Улицата беше пуста. Мяркаха се трима, четирима ученици и няколко човека от селото. Насочих се към "Трите метли". Когато влязох не беше претъпкано, но пак почти всички маси бяха пълни. Седнах на една и си поръчах бирен шейк. След 2 минути вече се наслаждавах на вкуса на напитката. Чух вратата се отвори. Не се обърнах, бях убедена че няма да познавам човека който е влязъл. След малко се чу трясък и когато се обърнах някакво момиче лежеше на земята. Отидох до нея и и подадох ръка да се изправи:
- Добре ли си ? - Попитах я аз и се обърнах към останалите хора в "Трите метли" : - Какво гледате, не сте ли виждали човек да пада ? ..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Нед Окт 02, 2011 6:11 pm

По дяволите, как се изръсих!И всички ме видяха. Но никой не ми се притече на помощ.Никой освен едно момиче.
-Добре ли си?-попита ме тя и подаде ръка.
После успя да ме отърве от досадните погледи на останалите.
-Да.-казах аз, хванах ръката и' и се изправих.-Благодаря.-усмихнах и' се.
Поизтупах напрашилите си дрехи-дънките и интересната блузка с колан под бюста. Пооправих и косата си,понеже май се беше разрошила. Стегнах опашката, на която я бях вързала преди да изляза.
-Аз съм Алексис. Алексис Лов Джорджен. -представих се на момичето,което ми беше помогнало и подадох ръка за здрависване.
Като изключим падането,което малко ме изнерви,днес бях в много добро настроение.
Зачаках и момичето срещу мен да се представи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Нед Окт 02, 2011 6:28 pm

- Казвам се Лилия Григори. Приятно ми е. - Усмихнах се на Алекс и и посочих мястото срещу мен да седне. Още усещах погледи върху нас. Обърнах се назад и видях някакви момчета да се подхихилкват и да ни гледат, свих очи и ги изгледах злобно. Момчетата наведоха глави и млъкнаха. Почувствах се по добре и се обърнах към Алексис:
- Е, Алекс, къде казваше че учиш ? - Засмях се и чух звъннкият смях на момичето..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 03, 2011 9:58 am

-Хогуортс.-отговорих аз.
Огледах се наоколо.Повиках жената,която обслужваше заведението и си поръчах един бирен шейк.Обичах бирените шейкове.Ммм, вкусно. След малко питието беше пред мен на масата, примамливо и все още недокоснато. Веднага взех чашата и отпих от шейка. Помълчах още няколко секунди,след което вдигнах поглед към Лилия,усмихнах се и зададох въпроса,които си бях намислила:
-В кой дом си?Аз съм от Слидерин.
Усмихнах се гордо показвайки слидеринската значка,която до преди миг бе скрита от косата ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 03, 2011 6:50 pm

Момичето беше от Слидерин. Досега всички които познавах от там изглеждаха и бяха приятни хора, надявах се и тя да е такава:
- Аз съм от Рейвънклоу.. и съм префект - Изтъкнах аз и гордо вдигнах глава. Не че имаше голямо значение дали съм или не съм, но нашите определено се гордееха, че съм. Бях преполовила шейка си, когато се чу трополене. Двете се обърнахме рязко и видяхме някакъв човек да лежи на пода. Двама мъже се притичаха на помощ и изкараха пияницата от заведението:
- Мисля, че трябва да забранят на такива алкохолици да стъпват тук. - Казах тихо аз и двете с Алексис започнахме да се смеем. В този момент..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 04, 2011 11:09 am

В този момент отвън проблясна някаква светлина и се чу вик. Явно пияницата се беше развилнял.Или мъжете,които го изведоха от вътре не се разбра. Отпих от шейка си,докато се изправих, после оставих чашата, вече бях на крака, и се обърнах към Лилия:
-Да разберем какво става.
Събеседничката ми кимна. Двете тръгнахме към вратата. Лилия я отвори и аз точно в този момент инстинктивно хванах магическата си пръчка. Беше се разяил дуел. Пияницата се клатушкаше и си бърбореше някакви заклинания под носа, а двамата може срещу него се отбраняваха.
-Колко бързо се вдига скандал и се минава на бой, а?-промърморих аз на Лилия и леко се засмях.
Хората се показваха от кафенетата и магазините,учудено, за да видят какво става
Извадих магическата си пръчка. Направих крачка напред и без да се замислям изрекох заклинание, от което се появи нещо като невидим щит между мъжете и пияницата.
Направих крачка назад и се усмихнах на рейвънклоуката. Обаче щитът ми разгневи пияницата...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 04, 2011 12:41 pm

Слидеринката беше много добра. Направи магия за защита и невидимият щит предпази нас и двамата мъже от нападателните атаки на пияницата, но пък и доста го изнерви. Той насочи магиите си към Алексис, но те не успяваха да я достигнат:
- И сега какво ? - Попитах Алексис, застанах до нея и казах заклинанието за невидимият щит. Преградата пред нас укрепна още повече..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 04, 2011 1:48 pm

Ткмо щях да отговоря,когато някакъв мъж,доста едър при това избута с едната си ръка и мен и Лилия,после се обърна към нас и се развика:

-Вие защо се намесвате? Знаете ли какво може да ви стори!Не е нужно да доказвате смелоста си, ааа...

После насочи виковете си към останалите зрители на "Събитието":

-А вие какво само гледате?А не ги спрете!Искате две деца да пострадат ли!?

Ядосах се, мразех да ме наричат дете. Та аз бях на шестнадесет, Лилия също, не бяхме малки. А и бяхме единствените,които имаха смелоста и увереноста да се намесим. Побутнах леко едрият господин и се намусих.

-Извинете,достатъчно големи сме. Не сме деца. А вие защо не се погрижете за пияндето?-погледнах го злобно,после хванах Лилия за лакътя и и' казах: - Да влизаме вътре, хайде.

Без да я чакам да отговори я поведох обратно в "Трите метли". След миг седях на масата и се опитвах да изпия на екс останалият бирен шейк,все още доста ядосана.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 04, 2011 5:54 pm

И аз бях ядосана, но пък Алексис беше бясна. Очевидно не и хареса да я наричат дете, е да, не бяхме деца, но тя реагира малко остро. Вмомента седях и я гледах как се налива със бирен шейк и след като го изпи казах:
- Добре ли си ? - Погледнах я внимателно, а в очите и искряха пламъчета, после допълних: - Онзи тип отвън определено не беше добре. - А Алекс ме попита:
- Ще го пиеш ли ? - Посочи към биреният шейк, аз само го побутнах към нея ..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 05, 2011 10:37 am

-Мерси.
Взех и нейният бирен шейк и го изпих. На екс,отново. Оставих чашата.
-Та, мерси. -бях малко по-спокойна. - Онзи си беше куку. Все тая.
Обърнах се към сервитьорката и си поръчах още един бирен шейк.Добре, че си бях взела пари, иначе нямаше да има с какво да платя.
Поех си дълбоко дъх и се усмихнах на Лилия, вече напълно под контрол,напълно спокойна.
-Разкажи ми за себе си,Лилия.
Донесоха ми шейка и аз отпих една глътка от него.Погледнах към събеседничката си и зачаках да заговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 05, 2011 1:02 pm

Поръчах си и аз един бирен шейк:
- Какво да ти разкажа ?, в Рейвънклоу съм, ама май вече го казвах, на 16 години, живея в Лондон. Имам прилеп, чистокръвен магьосник съм и общо взето е това. Ако искаш да знаеш нещо, питай, ама преди това ми разкажи за твоя живот. - Отпих една голяма глътка от шейка и погледнах към момичето срещу мен..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 05, 2011 1:06 pm

-О, ами аз съм на 16,шести курс, от Слидерин, чистокръвна, естествено, живея в Лондон, доста луд и буен характер съм на моменти... Не обичам много да уча,предпочитам по-лудите неща, дуелите и така нататък. -бързо изредих най-важното за себе си аз.
Зарадвах се,когато Лилия каза, че е чистокръвна. Предпочитах чистокръвните пред всички останали.
Отпих от бирения си шейк.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 05, 2011 3:43 pm

Алес беше приятно момиче. Също като мен беше чистрокръвна и живееше в Лондон. Хареса ми това, че е малко лудичка като мен:
- И сега какво ще правим ? - Попитах аз и се огледах около нас. Нямаше кой знае колко момичета, а момчетата гледаха към нас. Усмихнах се на една група и се обърнах към Алекс. Усещах някакви погледи зад мен и някакви шушукания, не се обърнах, предположих, че са онези, които се изхилиха когато Алекс падна..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алексис Лов Джорджен

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 05, 2011 4:31 pm

Гледах зад Лилия,групата нахални момчета.Шушукаха си за нас,усетих го. Изнервих се. Нямаше да оставя някакви смешници да ни гледат и да ни обсъждат. Станах от масата,без да казвам нищо на Лилия. Тръгнах към момчетата,които щом ме видяха млъкнаха и се спогледаха. Сложих ръце на кръста си и наклоних глава:
-Момчета,това да не ви е някой сериал,че така да ни гледате?Невъзпитано е. Моля,престанете. И още веднъж чуя ли да си шушукате за нас, ще съжалявате.
Обърнах се отново и тъкмо тръгнах към масата ни,когато...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 5:19 pm

Дезмънд Лесбърн отвори вратата на помещението, внасяйки със себе си студа на късната есен навън. Крака му прекрачи прага, а после и другия, а процедурата приключи с шумното хлопване на вратата. Ръцете му свалиха тъмната качулка, разкривайки лицето му, което бе успяло да НЕ се сдобие с някой и друг белег, докато траеше отсъствието му от скъпата, стара Англия. Колкото и да му бе неприятно, нямаше никакво право да контактува с милата си годеница, освен ако не искаше да бъде хванат и тикнат за пореден път в Азкабан, където не беше особено топло, особено през зимата с всички тези грозни същества, чиито имена винаги забравяше... аа, да, диментори. Е, май все пак паметта не му изневеряваше чак толкова.
Погледа му моментално се насочи към една по- крайна маса, където тъмнокоската се подвизаваше почти самичка, поне момичетата около нея още не се бяха настанили на масата и това даваше възможност на Лесбърн да се хвърли върху нея- не в буквалния смисъл, разбира се. В разрез с вълнението си, тръгна към Евелин бавно, но славно, сякаш си проправяше път през шума и глъчката в заведението, през леката димна завеса и мириса на бирен шейк, докато най- накрая не стигна заветното място. Протегна ръцете си по възможно най- безцеремонния начин се наведе, вдигна я от мястото й и я завъртя във въздуха, доближавайки устни до бузата й, съвсем леко, макар да му се искаше да направи много повече.
-Ев!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 5:59 pm

Момичетата около мен ме оттегчаваха, а греяната медовина имаше странно неприятен вкус. Не бях почитател на посещенията в Хогсмийд, въпреки че беше някакво разнообразие. Прекарвах времето си слушайки различни истории от безразлични за мен съученици. Поне храната беше вкусна и приятно затопляща в иначе неприятно студената есен. А даже това не ме задоволяваше днес, както казах - медовината не ми беше по вкуса. Истината беше че не съм от разговорливите и бих предпочела да седя сама пред това да си говоря безинтересни неща с някого, колкото да не настъпи неловка тишина. А и тишината за мен никога не беше неприятна, откривах в нея спасение от глупостите които хората често изговаряхме. Точно затова появяването на Дезмънд ме зарадва изключително. Както обичах да си мисля - виждах в него спасителен пояс от иначе скучното ми и еднотипно ежедневие. Времето което прекарвахме заедно винаги беше изпълено с интересни случки, обикновено дължащи се на факта, че той беше престъпник. Не че бих му признала, че компанията му ми е приятна. Това нямаше само да го поласкае, то би надуло самочувствието му, което и без друго не беше ниско. Не очаквах да го видя през кратката ваканция, но бях свикнала на случайните му появи, на още по-случайни места. Когато влезе в таверната, всички погледи се насочиха към него, а аз нямаше как да не отбележа доволно, че дори с безформената мантия върху него, пак изглеждаше привлекателен. Без никакви притеснения той прекоси помещението и ми се нахвърли. Вниманието ми обаче беше привлечено от натрапчивите погледи на всички около нас - някои любопитни, а други съвсем учудени. Мразех обаче, че само аз се притеснявах за безопасността му, докато той правеше безрасъдни постъпки без да се замисля. След като ме пусна от силната си прегръдка, аз го хванах и го задърпах настоятелно към втория етаж на таверната. За щастие горе нямаше почти никой и седнахме на усамотена маса. Приближих стола си до неговия и се сдържах да не го прегърна отново, като го попитах тихо:
- Какво правиш тук? - погледнах го въпросително, но когато той понечи да отговори, аз го прекъснах: - Не, това няма никакво значение. Радвам се да те видя, съучениците ми са отвъд скучни. - тонът ми беше безразличен, въпреки че наистина се радвах да го видя. - Тези ваканции са точно обратното на време, прекарано приятно. Да не говорим че Хогсмийд не е най-интересното място.
Спрях и си поех въздух. Бях го засипала с оплакванията си, а вероятно имаше по-интересни неща които той можеше да ми разкаже. Само той си знае къде е бил и какви страни е обикалял във времето от последната ни среща. Усмихнах се закачливо и попитах:
- С какво ще ме почерпиш? Нека е нещо сгряващо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 6:45 pm

- Мога да ти предложа една голяма прегръдка и... нещо друго.- подкачи я Дезмънд и я ръчна с лакът, докато погледа му нахално се разходи по тялото й.- Разхубавяваш се с всяко мое отсъствие.
Засмя се, но в интерес на истината, говореше съвсем искрено. Колкото и досадничка и нежелана да беше Евелин, колкото и да я смяташе за дете, в нея виждаше нещо адски сексапилно, нещо достатъчно красиво, за да го направи и педофил, а тогава, повярвайте, щеше да прекрачи една малко забранена граничка на въздържанието, която трябваше да спазва. Така де, ако не за себе си, то поне можеше да осигури на Евелин поне още годинка без секс... просто не можеше да пренебрегне доста неща в отношенията им.
Наведе се напред, а ръката му обгърна кръста й. Доближи устни до врата й, докосна ги не особено леко и засмука кожата й, но без да й оставя следи от това си действие. Вдиша мириса на нежната й кожа, сякаш бе жизнено важен за него, сякаш щеше да му трябва за следващата им раздяла.
- Това чужд парфюм ли е? Я веднага си признай на кой е!- пошегува се Дезмънд Лесбърн и я остави да диша мъничко, докато махваше на една от сервитьорките.- Тук съм, за да те отвлека, Ев! Смятам да не те връщам в училищееее.- призна си съвсем откровено мъжът.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 7:23 pm

Умихнах се самодоволно, когато усетих намека на Дезмънд. Харесваше ми да си мисля, че ме желае, защото понякога изглеждаше сякаш гледа на мен като на дете. А това изобщо не ми харесваше. Ако бях достатъчно голяма, за да съм негова бъдеща жена, бях достатъчно голяма и за да съм негово гадже. Не че имах чуства към него, приемах нещата между нас като закачка и не им придавах голямо значение. Той се отдръпна, за да поръча нещо на сервитьорката, но не му оставих свободата и се приближих към него и на свой ред го предизвиках. Плъзнах ръката си по бедрото му и прошепнах тихо:
- Старая се да се разхубавявам, все пак трябва да съм една достойна бъдеща госпожа Лесбърн. - проследих с ръката си стегнатия му корем, усещайки изваяните плочки. Нямаше как да пропусна възможността да го подразня. - Но не мога да кажа същото за теб. Губиш форма, а това никак не ми харесва.
Засмях се, като не се отдръпнах от Дезмънд. Харесваше ми да се закачам с него, но понякога се замислях и се питах дали наистина ще се наложи да се омъжим и по-важното дали наистина бих искала да съм с него. Да, беше ми приятно, когато бяхме заедно и не бих отказала по-сериозни действия, но съвсем друго беше да видя това с очите си. Бях почти сигурна, че ако стана настоятелна, той никак няма да се дърпа. Можех да накарам момчетата да правят каквото поискам, ставаха като пластелин в ръцете ми, но с Дезмънд нещата бяха различни. А и не бях чак толкова уверена в себе, да, бях успяла да постигнала своето с няколко момчета, но той беше мъж, при това доста самоуверен. Усмихнах се разсеяно, вероятно той се чудеше какво мисля. Обърнах се към него и го погледнах дяволито. Приближих се още по-близо, ако въобще това беше възможно и се наклоних, сякаш за да го целуна. Той затвори очи и приближи устните си към моите в очакване, а аз се усмихнах доволно, избягвайки целувката. Прошепнах тихо в ухото му:
- Не мисля че си заслужил. Особено след като не харесваш новия ми парфюм.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 8:17 pm

- Недей така, Ев, аз не те питам, скъпа.- отговори й някак шеговито Дезмънд, но в същото време звучеше прекалено сериозен, за да се шегува.
Имаше реалното намерение да я отвлече и да я заведе в апартамента си, ако на това му се викаше отвличане, беше сигурен, че родителите й няма да разберат скоро, а до тогава ще я е върнал и ще е напуснал страната преди пак някоя дълга ръка на закота да се опита да го грабне набързо и да го затвори между пръстите си. Каквото и да станеше обаче, знаеше, че е готов на почти всичко за Ев, не си спомняше много случаи, в които бе липсвал риск, когато се осмеляваше да излезе навън, за да я види и всеки път знаеше, че си струва. Малката дразнителка го караше да се забавлява, да се наслаждава на повечето моменти прекарани с нея.
Кожата му бе настръхнала там, от където мина ръката й, но бързо след това му мина, макар през главата му вече да бяха минали няколко сцени на близост, които биха се осладили не само на него, но и също толкова на нея или така поне си мислеше. Дезмънд опря брадичка на главата й и се усмихна, докато се чудеше дали все пак е правилно да я вземе при себе си.
- Не можеш да ми откажете, госпожице Лесбърн, обещавам, че лично пред вашите очи ще почна да се грижа за външния си вид повечко, дори можете да ми помогнете...- подразни я, използвайки прекалено официална форма за тяхното общуване.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Пон Окт 24, 2011 9:18 pm

Изведнъж думите му достигнаха до ума ми и осъзнах, че той беше абсолютно сериозен. Отдръпнах се рязко и се подпрях на масата, не откъсвайки поглед от него. Не проумявах как могат подобни неща да му хрумват. Какво щяхме да правим? Първите дни, може би седмици щеше да ни е забавно, но после щяхме да си омръзнем, а и беше неизбежен фактът, че мен ме чакаше училище, а него го преследваше законът. Винаги съм смятала че ако се появи подобна възможност за необмислена авантюра, бих се впуснала без да се колебая. Но сега, когато нещата се случваха реално, не виждах причина да го правя. Проблемът не беше в това че щях да загазя. Надали някой щеше да забележи отсъствието ми в училище. Родителите ми не се интересуваха от мен, а освен това нямаше да имат нищо против, дори да разберяха къде и с кого съм. Имаха странно доверие на Дезмънд, въпреки това че беше бивш и би трябвало и настоящ затворник. Дори мисълта да избягам с него ми харесваше. Всичко ме подтикваше към това да се съглася и не знаех какво ме спираше, но това нещо беше факт. Усмихнах се и се опитах да обърна нещата на шега:
- Толкова много ли ме желаеш, че ме искаш само за себе си? - лицето му обаче остана сериозно и аз казах притеснено: - Имам само още няколко месеца докато завърша училище, след това съм само твоя. Освен това съм сигурна че и следващите 3 дни с мен ще са ти достатъчни.
Усмихнах му се, като все още бях развълнувана от предложението му. Прокарах пръсти през косата си, опитвайки се да си върна самообладанието. Не можех да скрия че и този път Дезмънд успя да ме изненада. Не беше случайна появата му, но това което бе намислил ми се струваше невъзможно за изпълнение. Върнах се в първоначалната си позиция, сгушена в прегръдките му. Допълних закачливо:
- Освен това съм сигурна че няма да ти отнеме много време да се върнеш във форма. Трябват ти съвсем малко физически упражнения.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 25, 2011 7:21 pm

- Никой няма да забележи, че те няма, мила моя.- продължи да я убеждава Дезмънд, сякаш искаше нещо много важно от нея, така и беше всъщност.
Чувстваше неописуема нужда да бъде до нея, дори и да не я докосва. Цялото напрежение, на което бе подложен през месеците на бягство избиваха в странна нужда от привързаност иии... други желание, които не си позволи да утоли с друга, не че до сега бе докосвал и самата Евелин, но за всичко си имаше време и това сякаш се бе забило в главата му като фраза, повтаряна хиляди пъти от госпожа Лесбърн.
-Хайде, Евелин, ще прекараме заедно празниците.- обеща й Дезмънд и се усмихна умолително, стискайки я лекичко в прегръдките си.
Вече си представяше как в това време на денят правят много по- приятни неща, от това да седят и да си клатят краката в дъртото заведение. Огненото уиски, което Дезмънд поръча се появи секунди след това, а той изпрати служителката със заплашителен поглед, който й подсказваше, че може да стане закуска на няколко хрътки, ако не се разкара възможно най- бързо. Мразеше натрапчивостта на кръчмарките, някак си го дразнеше, не се чувстваше особено комфортно, докато погледите им уплашено се рееха някъде около него.
Протегна ръка и взе една от чашите, доближавайки ръба й към устните на Ев, докато я целуваше по главата..
-Опитай си, Ев.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Вто Окт 25, 2011 8:20 pm

Погледнах го надменно и избутах ръката му. За пореден път се отместих, заставайки по-далеч от него. Ето отново това негово държание, сякаш съм дете. Сам не подозираше какви неща съм правила, не подхождащи на възрастта ми. Може би бях малката Ев, но можех да бъда и много по-непредсказуема. Въздъхнах и извъртях очите си с досада, насочена към самата мен. Опитвах се да се докажа, отново и отново, ставаше ми навик когато бях около него. Исках да ни поставя на едно ниво, а това нямаше как да се случи, просто защото той имаше много по-дълъг жизнен път от мен, да не говорим че нямаше как да се сравня с щуротиите които той е правил. Твърдението, че никой няма да забележи отсъствието ми, ме натъжи, но осъзнах че е абсолютно прав. Нямах никой в замъка, никой извън него. Единственият ми шанс беше мъжа срещу мен, а се дърпах сякаш ме лишаваше от нещо интригуващо. А не беше така. Въобще не беше така. Точно обратното - той ми гарантираше много по-вълнуваща ваканция. Тогава свързах нещата и взех решението си. Не губех нищо, но и не беше гарантирано че ще спечеля. Отговорът беше пред мен през цялото време, просто трябваше да го осъзная. Компромисен вариант. Това беше решението. Усмихнах му се дяволито и отвърнах:
- Добре. Нека го направим. - знаех, че е доволен. Беше постигнал своето. - Но, имаш само няколко дни, за да ми покажеш че ще ми е по-добре с теб. Ако не, връщам се в Хогуортс с края на ваканцията.
Засмях се, докато той обмисляше решението ми. За да му покажа, че съм напълно сериозна, избутах чашите към средата на масата и започнах да навличам палтото си. Сложих чантата на рамото си и го погледнах сериозно.
- Само кажи и тръгваме.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   Сря Окт 26, 2011 7:12 am

Дезмънд я гледаше изпитателно известно време. Още не му се вярваше, че Евелин се съгласи толкова лесно, даже за момент се замисли дали не е объркал годеницата, но в следващия на лицето му се разля онази почти детска усмивка, която подсказваше, че няма по- щастлив човек от него. Май бе забравил колко импулсивна е Ев, колко безрасъдна дори се оказваше на моменти, но винаги бе... просто неговата Евелин.
Спомняше си я съвсем малка, когато му се наложи да сложи годежния пръстен на ръката й й как той падаше, защото не можеше да се задържи на пръста й. Колко беше недоволна тогава, всъщност колкото и той, но с времето май и на двамата им мина. А бойната му задача, да я задържи, показвайки й колко забавно би било за нея с него, вече не му се виждаше толкова лесна колкото преди. Не можеше да играе с нея на кукли, така де, беше сигурен, че Ев вече не играе с кукли, ала все щеше да измисли нещо, колко трудно можеше да е да забавляваш тинейджърка?
- Тръгваме сега, мила моя!- оповести Дезмънд и се изправи бавно от мястото си, докато зрението му регистрираше всяко едно нейно движение, за да убеди мозъка му, че Евелин е напълно сериозна.
Бръкна в джоба на мантията си и похвърли няколко галеона на масата, заплащайки поръчката, която дори не бе изконсумирал. Монетите издрънчаха по дървения й плод, карайки няколко любопитни погледа да се отправят към тях.
- Няколко дни и няма да искаш да се върнеш вече.- подкачи я Дезмънд, карайки я да го хване под ръка, както дамите в миналото са правели, не че бе най- учтивия джентълмен, но можеше поне да се престори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Трите метли   

Върнете се в началото Go down
 
Трите метли
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Други места :: Хогсмийд-
Идете на: