Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Свинската глава

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Свинската глава   Пет Авг 26, 2011 9:01 am

Сериозна кръчма, в която няма да гледат с добро око на невръстни ученици.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Чет Сеп 08, 2011 6:14 pm

Слънчевите лъчи се губеха зад склона и разпръскваха светлината си като за последно,отстъпвайки мястото си на мрака.Предстояха часове,напълно достатъчни ми да изтръгна всичко,което ми се беше насъбрало в онази дупка.Ах,само как мразех това силно вунящо на мухал и старост място,което беше скривалище на неколцина смъртожадни,сред които и аз,в последните няколко седмици.Напоследък от Министреството обръщаха по-особено внимание на делата ни от когато и да е било и лицата на повечето от братството висяха по стените на всяко кътче,част от живота на магьосниците.Определено успявахме да докараме до лудост закона,особено когато стигахме до там да сеем смут и в света на мъгалите.
От около десетина минути,стоях в сянката на един хамбар и се подготвях,за момента в който без никакъв свян ще изляза от прикритието си и ще се слея с тълпата.Хогсмийд беше привидно спокоен тази част на денонощието.В далечината ясно личеше извисяващия се Хогуортс,а факта че го виждах отново ме накара да се усмихна.По свой си лукав и самодоволен начин,разбира се;връхлетяха ме спомени за прекараните години там.
Всъщност по уличките на градчето не се мяркаше кой знае колко народ: със сигурност вратите и прозорците на къщите на по-голямата част от жителите вече бяха залостени,а останалата малобройна част се скиташе или се бе отправила към кръчмата.Нямаше причина да се плаша,всичкия народ,пълзящ наоколо беше паплач,състояща се от пияници и изкуфяли магьосници,които и да ме разпознаят няма да предприемат нищо.
Влязох в „Свинската глава” и се установих на място: както и предполагах,никой дори не си направи труда да вдигне глава от заниманията си,че да погледне кой е поредния клиент.Бях облечен по начин,който намирах за абсурден,но ако се придържах и следвах всяка стъпка в наръчник „Как да останеш незабелязан?”,всичко щеше да бъде наред.Върху прекалено официалния панталон и памучното зелено поло,бях метнал кожен шлифер,а и с ниско нахлупеното бомбе вече изглеждах прекалено.С всичко се бях сдобил от гардероба,в една от стаите на къщата,в която се укривах.Вкуса на предишния собственик определено се различаваше от моя.Мисля,че се бях престарал излишно.
Макар и първата половина на септември,в ъгъла бумтеше стара печка,чиято ламарина вероятно беше изгнила,а около нея няколко пиянки пееха песни.Масите бяха препълнени,всеки разговаряше и приказките се преплитаха едни с други,което доста наподобяваше жуженето на кошер.Тази вечер атмосферата ми се стори тягостна,до толкова,колкото в укритието: въздуха изглеждаше застоял,с прифкус на пиянска оригня и обилно изпотил се здравеняк.На какво си мислех,че ще се натъкна?!Все пак това бе местната кръчма.
Запристъпвах към бара,където в един от ъглите блажено похъркваше брадат старец,а пред него бяха струпани множество празни чаши.Не мисля,че щях да изтърпя звука на дъскорезница,когато ноздрите му се разширяваха за въздух,но останах доволен,осъзнал че той се слива и губи в останалия шум наоколо.
-Много работа имате тази вечер,сър.-рекох на побелелия чичка,който се отзова да ме обслужи.Около работната си мантия бе препасал дебела връв и в нея бе ръгнал магическата си пръчка.Предполагах само тя му идваше на помощ,когато трябваше да се справя с инатливите посетители,които отказваха да си тръгнат.Вече се бях осмелил да сваля бомбето и в този момент той изучаваше лицето ми с поглед.Гледаше ме съмнително,сигурно се питаше какво ли значеше тази моя усмивка,а в същото време показвах обноски на показ и се бях обърнал към него със „сър”.
-Така е,младеж.-изтърси най-накрая и прокара език по видимо пресъхналите си устни.После ме запита:-Какво ще обичаш?
-Ще е жалко ако не е останало и капка от греяната ти медовина.-Погледа на старчето умекна и миг по-къснo лицето му се сбръчка още повече,докато се усмихваше и на показ цъфнаха жълтите му зъби.Оттегли се в задната стаичка,оставяйки ме отново сам,макар наоколо да гъмжеше от народ.
Не ми оставаше друго освен да следя случващото се.Преди да съм открил някой не толкова отегчителен посетител,отварянето на вратата привлече вниманието ми.Но не само моето.Това жалко подобие на приятно местенце,едва ли често бе посещавано от толкова красиво лице.Единствените жени наоколо бяха стари и опърпани вещици с брадавици и криви носове.В главата ми изникна въпроса,какво търсеше ангел като нея тук? Някой,когото да отведе на небето и лично да се погрижи за него?!Съмнявах се...
Само ако някой успееше да чуе мислите ми,които ставаха толкова сладникави,че дори се изненадах как въобще допусках да блуждаят в главата ми.Вероятно щяха да ми се изсмеят,не,по-скоро щях да бъда поразен от някое проклятие,което да ми лепне още по-смехотворен вид.
Окопитих се и направих опит да преглътна сухотата в устата си.”Къде се бавеше питието ми?”отклоних мислите си и си наредих да не мисля,за девойката която все още стоеше до зеещата врата.
-Затваряй,че измръзнахме,момиче!-от ъгъла се обади сбръчкана грозница,видимо подразнена от присъствието на новодошлата.Мисля,че в погледа й се долавяше завист.
Девойката се сепна и с извинителна усмивка,затвори вратата след себе си.Още подвластен на транса,не усетих как е забелязала,че я наблюдавам с орлови очи.Чу се тупот и магьосника зад бара ми даде знак,че питието ми е готово.Врътнах се и обърнах гръб на момичето.Определено не се държах нормално,ами ако ме беше разпознала?!С трепераща ръка отпих от медовината,надявайки се просто да си тръгне или пък просто да си въобразявам.Надигнах канчето още няколко пъти,когато само на няколко метри долетя звънлив женски гласец.Установих,че е Тя,отправяше поръчката си към стареца.Вече напилия се и спящия от лявата ми страна,изгрухтя на сън.
Бавно вдигнах глава,точно в най-неподходящия момент.Определено беше видяла как я зяпах преди малко и сега ме стрелкаше с очи.За да не давам повод за съмнения по адрес на скромната си особа,вдигнах чашата и се усмихнах.
-Наздраве,госпожице!

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Съб Сеп 10, 2011 9:42 am

Бях си дала обещание. Обещание на самата себе си. Но защо, по дяволите, съм толкова самовлюбена, че никога не спазвам обещанията, които се отнасят до мен? Които сама съм си възложила да спазвам? Сигурна съм на сто процента, че се питате за какво обещание става дума. Свинската глава. Хогсмийд. Бях си обещала да не припарвам до това място в никакъв случай. Знаех, че там се навъртат най-големите отрепки и пияници в цялото село, а напоследък даже и бях чула, че барът беше станал и едно от любимите места на смъртожадните.
Откъдето и да погледнем, мястото беше опасно. Затова и си бях дала обет кракът ми да не стъпва там. Но не зная какво ме прихвана тази вечер. Скука? Стрес? Напрежение? Или може би смесица от всичко това? Учебната година едва бе започнала, а аз вече имах толкова много работа, че направо не ми се влизаше в кабинета, където ме чакаха километрични камари със съчинения. Тази вечер се очертаваше една от онези вечери, в които ще работя до рано сутринта, а после ще вляза в клас с подпухнали очи и без никаква представа къде се намирам.
Но както вече казах... не знам какво ме прихвана. Както проверявах поредното съчинение, просто оставих рязко перото на писалището и станах, като се загледах в образа си в огледалото отсреща. Взирах се в себе си за няколко кратки мига, а след това грабнах пътното си наметало и бързо излязох от кабинета си, оставяйки цялата работа зад гърба си.
Не зная какво намирах в Свинската глава. Това беше повече от едно долнопробно заведение с пропити с алкохолни изпарения стени и проядени дървени маси. На всеки ъгъл имаше по някой пияница, който така и не бе успял да се прибере вкъщи и бе останал да нощува тук, в компанията на шише огнено уиски. Но откакто станах преподавател в Хогуортс, често намирах утеха и спокойствие именно тук. Единствено тук нямах желание да заговоря никой, нито пък някой изявяваше желание да заговори мен. Всеки бе потънал в мислите си и алкохола пред него.
Отворих скърцащата врата на кръчмата и се загледах в посетителите. Нямаше никой като мен - млад, в разцвета на силите си. Повечето бяха съсухрени старци и бабички със сбръчкани лица. Рядко тук се забелязаваха млади хора с добри намерения. Повечето такива ходеха в "Трите метли", но аз бях изключение. Острият глас на една старица, която ми се изрепчи да затворя вратата ме върна обратно от унеса ми. Пристъпих вътре и тогава очите ми видяха нещо, което рядко виждаха в тази дупка. Той седеше на бара и също се бе загледал в мен. Беше различен... някакси... излъчваше чар и обаяние. Бях го виждала някъде, но нямах ни най-малка идея къде. Краката ми сами тръгнаха към бара, като не откъсвах очи от него, както и той от мен. Седнах на стола до него и извърнах поглед. Имах чувството, че ставам нахална, затова затърсих с очи кръчмаря. Той сякаш от изневиделица се появи отнякъде и застана пред мен, очевидно в очакване на поръчката ми.
- Чаша огнено уиски, моля - казах аз с леко по-писклив глас от обикновено.
Лошото при мен бе, че винаги ми личеше, когато бях притеснена. Кръчмаря бързо ми сипа питието и буквално го хвърли пред мен. Все още, с периферното си зрение гледах човека до мен. Не знам какво толкова ме накара да седна до него, но предчувствах, че не съм сбъркала. Тогава, точно, когато най-малко очаквах, той вдигна своята чаша и отправи наздравица към мен. Не успях да скрия усмивката си и бавно се обърнах и аз вдигнах чашата си и му кимнах едва забележимо.
- И на вас наздраве! - след което и двамата отпихме от питиетата си.
Уискито преряза гърлото ми и аз стиснах очи, докато премине. Отново се опитах да се сетя откъде ми беше толкова познат, но мозъкът ми днес определено бе отказал да мисли нормално. Малко по-шумно от нормалното оставих чашата си на бара и един спящ пияница, седнал до мъжът до се сепна, но после бързо заспа.
- Може да е дупка, но пък намирам спокойствие тук... - казах аз от немай къде и кимнах няколко пъти с глава, а след това, отново без да се усетя, обърнах главата си към непознатият до мен.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Съб Сеп 10, 2011 12:36 pm

Факта,че откликна на тоста,който вдигнах в наша чест,ме озадачи.Отпуснах скованата си челюст,за миг втълпявайки си,че за нея не съм никой друг освен обикновен посетител,отбил се да пийне от прочутата медовина,специалитет на "Свинската глава".Скришом си отдъхнах,макар все още да имах едно наум:девойката продължаваше да се взира в лицето ми,сякаш се мъчеше да отгатне дали не сме се срещали преди.Определено не бяхме,но не можех да зная дали пък и моята физиономия не беше добила популярност,дори аз самия да незнаех.
"Оу,я се стегни,Радли"наредих си.И какво можеше да стори тази крехка и нежна млада дама?Да ме зашемети и докато съм в безсъзнание да задейства нещата по заточването ми в Азкабан?!..Не можех да зная дали е способна на това,но определено не изглеждаше като човек,с голяма уста,която веднага би се отворила щом разбере какъв съм всъщност.От нея струеше увереност и по-скоро би ме сполетяло първото,тя да ме очисти сама.
Звукът от голямата дандания наоколо,отново достигна до ушите ми.За момент сякаш бях загубил връзка с реалността и изцяло бях погълнат от мислите си,които отново никак не ми се нравеха.Що за разсъждения?Питах се каква ли беше причината,че напълно да забравя кой съм и на какво съм способен.Чак велик маг,не,но способностите ми като магьосник не бяха обикновенни,за това не бяха за подценяване.
С дълбоко поемане на въздух,разкарах всички тревожни мисли от главата си и насочих цялото си внимание към разбулване загадката около нейното поведение.Наострих уши,за да доловя какво сипеха плътните й бледорозови устни в този момент.На мен ли говореше или?!
-Кое точно Ви носи спокойствие,госпожице?-не успях да се сдържа и лицето ми отново грейна,благодарение на поредната си усмивка за тази вечер.-Хъркането на този приятел тук,-посочих с палец през рамо.-или бъбривостта на всички останали?Незнам за Вас,но аз не мога да чуя дори собствените си мисли,при този шум.
Застинах с отворена уста,нетърпелив да видя реакцията й.Може би не беше моя работа,определено не беше,и с идването си тук,тя е нямала намерение да говори с никого.Вмомента аз бях човека,който нарушаваше "спокойствието" й,с което направо си навличах гнева й.Нечувано,но на какви ли не странни капризи и предразсъдъци се бях натъквал,нищо чудно и тази млада жена да имаше свои такива.Колкото и привлекателна да беше,разговора със сигурност щях да запратя по дяволите ако беше от дръпнатите или пък се държеше студено.
-Това е последното място,на което бих дошъл,ако търся това,което Вие намирате.Вероятно не харесвате тишината и не обичате да оставате сама.Интересно...същевременно с което и странно.Какво кара жена като Вас да разсъждава така?Може би работата Ви?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Нед Сеп 11, 2011 9:20 am

За малкото си години истински живот и работа като учителка се бях научила да познавам хората по начина на говорене, по изражението на лицето, по мимиките и действията, докато говореха. Мъжът пред мен, поне така ми се струваше, изявяваше желание да разговаря с мен и не беше просто един тост. Може би щях да имам компания за разговори тази вечер. В "Свинската глава" почти всички посетители имаха интересна история за разказване. Бях сигурна, че новият ми познат също имаше какво да каже.
Без да се усетя отново се взрях в лицето му, като напрегнах мислите си максимално да се сетя откъде ми беше толкова познат. Не се бяхме виждали, защото аз нямах особено много приятели извън замъка. Реших все пак да не мисля за това къде съм го виждала, защото знаех, че рано или късно щях да се сетя.
- Ами, истината е, че работата ми е такава, че съм постоянно обградена от хора и шум и ... един вид съм свикнала да си почивам на шумни места. Но обичам да идвам тук, защото никой не ме познава.
Когато завърших отговора си, сведох глава към уискито си и отново кимнах леко. Не знаех какво ме кара да съм толкова откровена с този човек, но, както вече казах, той излъчваше нещо, което ме привличаше. Не исках да съм отдръпната, както обикновено ставаше, защото имах нужда от приятели. Дотолкова се бях вглъбила в работата си с времето, че бях забравила, че трябва да живея. А ако не сега, кога?
- Ами вие, господине? Рядко в "Свинската глава" виждам млади хора, които да са с разсъдъка си. Какво ви води насам? Тежък ден, може би?
Съмнявах се, че денят му е бил тежък. Личеше си, че и той, както всички други тук, имат за какво да говорят. Бавно придвижих ръката си към чашата с огнено уиски, като забелязах, че тя не е чиста. Но сега не ме интересуваше особено. Обвих плътно ръка около дебелото стъкло и я навдигнах, като на няколко големи глътки изпих остатъка. Забелязах, че мъжът до мен ме гледа. Сигурно беше решил, че съм поредната пияница, но истината бе, че аз наистина имах нужда от малко алкохол в кръвта. Чисто и просто за малко спокойствие.
- Между другото... казвам се Джойс - изрекох простичко аз след като гърлото ми се пооправи след уискито и подадох нежно ръката си.
Не знаех дали господина ще иска да се запознае с мен. Все пак хората тук идваха, за да останат анонимни и щях да разбера, ако той откажеше да се представи, но нещо ми подсказваше, че няма да стане така.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Пон Сеп 12, 2011 8:21 am

Усетих как десетина чифта очи се впиват в двама ни,когато тя подаде ръката си.Наистина,беше необичайно,"Свинската глава" не беше място за запознанства.Тук или идваш сам или с някой когото вече познаваш и който няма да тръгне да тръби биографията ти на останалите посетители.На пръв поглед нищо лошо,че някой ще научи професията ти примерно,но всеизвестно бе,че това място събира все магьосници с мрачно и тъмно минало,а също и настояще.
Не можах да прикрия изненадата си от Джойс (поне вече знаех името й,което някак си ме радваше) и по всичко пролича,че не съм се надявал нещата да стигнат до тук.Истината обаче;в този момент установих че много съм го искал и това,което трябваше да направя бе просто да поема ръката й.На пук на осъдителните погледи на пияното малцинство в кръчмата,щях да променя първоначалното им мнение за скромната си особа.Какво от това?!Да завързваш познанства на подобни места не значеше,че си някой мекушавевец и по-важното обикновен.
Забелязах как малко по малко,усмивката на девойката срещу мен,се смъква от лицето й,по което се четеше съжаление.Преди да съм объркал нещата протегнах ръка и поех нейната,молейки се да не е твърде късно.Щеше да е жалко ако тук сложехме точката на мъничката ни дискусия и продължа да допивам медовината без компания.
-Джойс...-повторих,докато добре подбирах следващите си думи.Изглежда представянето ми трябваше да е без излишни официалности,много по-добре.Улесняваше ме максимално като кажа само малкото си име.-Казвам се Тед.
Пръстите ни леко затегнаха хватката си,докато се ръкостискаме,а после и двамата бавно пуснахме ръката на другия.Усмихнах се леко на криво на кръчмаря,който недоумяващо следеше случващото се в нашия край на бара.Игнорирах го и съсредоточих изцяло вниманието си върху Джойс.
-Простете,Джойс,но не може да бъдете толкова наивна: от къде може да бъдете сигурна,че аз съм с разсъдъка си?-удостоих я с една много широка усмивка,показваща зъбите ми и в която може би малко личеше намек за лудост.-Насладете се на питието си спокойно,не съм с всичкия си,но само в рамките на допустимото.
Едва ли я плашех с подобни изказвания,нали?!Надявах се да е така,защото не ми изглеждаше някое лесно девойче,което ще се върже на приказките ми просто така.Аз просто така,понякога изпитвах силна нужда да ги ръся подобни.
-Знаете ли,определено не търся спокойствие и ако не беше изгарящата жажда едва ли бих дошъл тази вечер и да срещна Вас.-подсмихнах се отново загадъчно.-А тук,тук всеки идва,защото мисли че никой не го познава.И аз съм си втълпил подобна мисъл.Тъкмо се чудех дали не се залъгвам.Напълно е възможно всеки момент вратата да се отвори и да влезе някой,който ме познава толкова добре,колкото самия аз се познавам,нали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Сря Сеп 14, 2011 9:36 am

Компанията на новия познат незнайно как, но ми беше приятна. Можи би поради факта, че никога не се бях запознавала официално с хора и никога досега не бях имала контакт с личности извън рамките на училището. Ето, че една толкова пропаднала селска кръчма може да има и положителни черти.
Тед. Така се казваше мъжът срещу мен. Той можеше да бъде всякакъв - от обикновен човек до опасен престъпник. Не знаех какъв е, но, както вече казах, нещо в неговата особа ме влечеше силно и не можех да си обясня защо и как.
- Не зная, Тед, но имам усещането, че ние двамата сме единствените тук, които имаме малко или много останал здрав разум в главите си. Ако нямахме, щяхме да лежим като този тук сега, нали така? - довърших като кимнах с глава към пияницата, който хъркаше силно на бара и се усмихнах лекичко.
Чак сега успях да осъзная колко асоциална съм станала и каква крещяща нужда имах от някой, с който да си поговоря... дори и да е за малко. Компанията, която срещнах тази вечер в "Свинската глава" ми беше по-интересна от който и да е друг. Вътре в мен изведнъж се зароди желание да опозная този мъж, да разбера нещо повече за него. Обикновено, когато се запознавах с нови колеги имах навика да казвам всичко за себе си наведнъж, без да съобразявам, че мога да се вкарам в опасна ситуация, от която аз да съм потърпевшата. Но сега щях да внимавам какво говоря и да бъда предпазлива. Все пак единственото, което знаех за събеседника си бе, че се казва Тед. А това определено не бе достатъчно.
- Тук всичко е възможно - отвърнах и на втората реплика на Тед - Наистина не можете да знаете кой ще влезе през тази врата. Но пък... може да е някой интересен човек, с който току-виж сте си допаднали - усмихнах се този път по-широко.
Сега забелязах, че чашата ми е празна, а организмът ми викаше за втора. За мой късмет, кръчмарят не сваляше очи от нас, сякаш изключително заинтересован, че в кръчмата му могат да се завързват приятелства. Направих знак към чашата си, а той бавно затътри крака и наля нова доза огнено уиски в нея. Веднага я навдигнах и отпих бавно малка глътка, като я оставих благо да се разлее по гърлото ми. След като чашата отново бе на бара, за секунди успях да погледна лицето му и реално да го видя. Очите му бяха смесица между зелено и кафяво и имаха някакъв леко налудничав, но в добрия смисъл, поглед. Изглеждаше ми потаен и загадъчен.
- Тед... - подех аз - Не можем цяла вечер да правим анализи за неочакваното. Съмнява ме, че много хора ще искат да разкажат за себе си, но нали това се пита при запознанство? Та... разкажете ми накратко за себе си, а след това и аз ще ви разкажа малко за мен.
Предложението ми може би беше тъпо, но истината бе, че онова желание да опозная Тед, което до сега тихо къкреше в мен, сега вече бе започнало да ври. Усмихнах му се чаровно, като се надявах с това да допринеса малко и той да отговори на въпроса ми.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Сря Сеп 14, 2011 5:51 pm

Слушах в захлас,докато говореше.Незнам какво ме караше да не отлепям очи от лицето й,дори избягвах да премигвам,но знаех,че през живота си ничии думи не са ми се стрували толкова сладкодумни.На пръв поглед тя не отправяше и комплимент,гласът й обаче съдържаше някаква нотка,която тъй силно ме впечатли.За момент си помислих,че бих дал всичко да чувам този звънлив гласец винаги,когато пожелая.По-скоро беше невъзможно,налудничево и не ми оставаше друго освен да се насладя на момента,карайки я да говори колкото се може повече.
През цялото време не снемах онази моя усмивка,която би уплашила повечето ми събеседници и подсказваща им,че с мен шега не бива и тъкмо си бях наредил да я разкарам.Не беше нужно дори най-малкото усилие и Джойс повдигна въпроса за това,от което най-много се страхувах.Разбира се,че щеше да се стигне и до тук;какво си мислех?Макар и посетител на "Свинската глава",Джойс не изглеждаше като човек,който има причина да крие подробности около личността си.Имаше неща,които хората не споделяха при запознанство,защото бяха твърде лични,но при това положение аз изобщо имаше ли какво да кажа?!Моя случай беше безнадежден,от където и да го погледнеш.
Бях приведен напред и държах дланите си долепени,всичко за да чувам новата си позната по-добре.Когато обаче изпънах гръб и стиснах ръцете си в юмруци,ясно пролича колко напрегнат станах изведнъж.Едва ли закачките щяха да ми се притечат на помощ в такъв момент.Може би Джойс вече си мислеше,че аз не съм по-различен от хъркащия на бара,пеещите пиянки до печката,дори не по-малко потаен от самия кръчмар.Много жалко,защото наистина изпитвах силно влечение към тази девойка.
По най-дискретен начин свалих поглед от лицето й и го забих в краката на столчето,върху което тя седеше.Опитвах се да спечеля още няколко секунди,в които да скалъпя някаква история или да си припомня някоя чужда,която да си присвоя.
-Какво точно искате да знаете,Джойс?-подех,а вече след едноминутно взиране в земята,знаех всяка дупка по износения паркет.С полузрението си забелязах как тя вдига рамене,все още с приветлива усмивка на лице: стисна клепачи за момент,сякаш се замисляше.Изглежда щеше да е по-добре от колкото си мислех,така че нямаше време,а и не беше мястото за тревоги.-Що за глупав въпрос!-възкликнах.-Изглежда за момент забравих за какво говорят хората,когато се опознават.
Пак си лепнах по-ведро изражение и се покашлях,за да усмиря дращенията в гърлото си.
-Занимавам се с змеевъдство.Да,Джойс.Винаги съм искал подобна професия,колкото и рискована да е тя.Опасностите не ме плашат,поне не вече.-изцъках с език и стиснах канчето с питието си в длани.-Обичам всичко в работата си-животните,адреналина,многото пътувания.Това ми дава всичко,но също и лишава от не малко неща,като това да виждам семейството си например.
Напрово ми се искаше да се ударя с нещо: колкото и нетипично за мен да беше,сега не исках да лъжа.За пръв път бях срещнал човек,който определено заслужаваше вниманието ми,а аз не можех да му кажа какъв съм всъщност.Изненадвах се от себе си,но нямах никаква представа какво ми ставаше.
-Не съм женен,още по-малко обвързан.Единствената жена в живота ми е майка ми,която при всяко сбогуване сякаш ме праща не на работа,а на гибел.-засмях се и притихнах.Надявах се,че това беше достатъчно,поне за сега.-Сигурен съм,че вашата биография е много по-зашеметяваща.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Сря Сеп 14, 2011 7:34 pm

На пръв поглед нищо особено нямаше в биографията на Тед - обикновен човек, с малко по-необикновена професия. Но нещо ми подсказваше, че зад тази маска се криеше съвсем различна история. История, която не желае да бъде споделяна. Все пак... всеки си имаше такава история. Всеки имаше минало, за което не желаеше да си спомня и се опитваше да изтрие. Самата аз бях такава, но противно на опитите ми да забравя, онова, което бях оставила зад гърба си, аз все повече се сещах за него и му позволявах да разруши живота ми.
Тръснах силно глава и я повдигнах леко, като се взрях в очите на Тед. Лека-полека започнах да осъзнавам, че не само загадъчността започва да ме привлича у него. Външният му вид никак не беше за изхвърляне. С всяка изминала секунда все повече започвах да благодаря на себе си, че съм дошла тук тази вечер.
- Съгласен ли сте да си говорим на "ти"? - предложих аз, като опитах да премахна всякакви формалности - Моята биография далеч не е толкова зашеметяваща. Обикновена история. Израснала съм в малко село с родителите си. Сега работя в "Хогуортс". Както казах - нищо особено.
Довърших краткия си разказ, а след това сложих на лицето си една от онези чаровни усмивки, които използвах в крайни случаи. Тед излъчваше някаква страшно силна енергия, уникално привличане. Зная, че го казвам сигурно за стотен път, но наистина бе така. Относно малката ми автобиография... е, доста я посъкратих и я предадох без особени детайли, но пък едва сега се бяхме запознали. Нещо в мен ми подсказваше, че с Тед ще си допаднем доста. Вече благославях мигът, в който прекрачих прага на кръчмата и видях изражението му. В корема ми се появи онова чувство на пърхащи пеперуди, което никога досега в съзнателния ми живот не се бе появявало. Значеше ли наистина нещо?
Двамата с Тед не откъсвахме очи един от друг за един доста дълъг миг. Сякаш и двамата преценявахме другия и си мислехме разни неща за него. В този момент умирах да разбера какво си мисли той, как се чувства. Като цяло мислите, които минават през главата му за мен.
- О, забравих да допълня нещо. Нито пък аз съм женена или обвързана с някой. Всъщност... не зная какво е да се влюбиш истински.
Разговорът беше станал доста личен и аз осъзнах това, но бариерата, която обикновено си слагах при такива разговори сякаш сега бе изчезнала. Не знам какво ме накара да му го кажа, но знаех едно - беше правилно.
- Извинявам се - веднага промълвих и отправих извинителен поглед към него - Просто... понякога устата ми изпреварва мислите - засмях се звънливо.
Интересно ми беше дали той се бе влюбвал. Да, зная - твърде лични неща ме интересуваха за живота на хората още от момента, когато се запознаех с тях, но просто бяха такава. Пропъдих досадните като мухи мисли от главата си и вместо това се заех да си избера някой друг въпрос, който да му задам. Мозъкът ми сякаш бе блокирал. Не знаех нито какво да кажа, нито какво да го попитам. Огледах се около себе си и забелязах, че посетителите ни хвърляха погледи. Очевидно не бяха свикнали тук да се завръзват приятелства и им беше интересно развоя на събитията. Без да се усетя изръсих:
- Досадници! Явно не вярват, че тук някой може да се запознае с друг... - звънливия ми смях след тази реплики огласи помещението и събра още повече погледи, но днес, тук и сега, ме интересуваше само един-единствен поглед.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Чет Сеп 15, 2011 11:20 am

Възхитих се на отправената забележка на Джойс към така опреличените от нея "досадници",но бързо удивлението ми отмина,тъй като нещо друго от чутото бе привлякло вниманието ми в много по-голяма степен.
Работеше в Хогуортс,това толкова невзрачно на пръв поглед място,а всъщност беше повече от необикновено.Училище,но не какво да е,а училище за магия.Макар самият аз някога да бях получил образованието си там,едва ли сега бях добре дошъл.И всичко заради това какъв бях избрал да бъда.Беше невъзможно смъртожаден да проникне в замъка посред бял ден;да пробие защитата му нощес пък беше изключено.Колкото и дълги години да бях пребивавал там,те никога нямаше да са достатъчни да разкрия всичките му тайни.Имаше куп неща,които си оставаха загадка,която вероятно никога нямаше да разкрия.
Ами ако Джойс беше моя коз към разбулване на мистерията?! Това го мислеше смъртожадния Радли,докато просто Радли не беше абсолютно сигурен,че това е добра идея.Нямах представа дали изобщо щях да срещна това момиче отново,тръгвайки си от тази кръчма,но определено щях да изпитвам доза вина ако я използвах по този начин.Така разсъждавах в момента,установявайки че за никого другиго не съм се замислял преди това.Определено това не беше обикновено запознанство,поне така го чувствах аз и това красиво лице не бе просто едно от многото в Англия.Незнаех дали тези правилни черти говореха на другиго за личността й,но на мен ми казваха колко чисто сърце и доброта тлеят в това тяло.Колкото и да не исках да призная,аз бях последния човек,който заслужава и би оценил тези нейни качества,защото принадлежах на тъмните сили и бях дал дума,че ще им служа до сетния си час.
Изтиках факта,че Джойс работеше в Хогуортс,най-вероятно като учителка,в едно от чекмеджетата на психиката си и се отдадох на по-приятни мисли.Може би не случайно бях подхвърлил,че съм свободен мъж,а така подканях и нея да се изкаже по въпроса.След като чух отговора й,не скрих,че изпитвах известно задоволство.Вероятно не беше най- правилния подход,което накрая щеше да ми изиграе лоша шега.По принцип аз се шегувах с другите,но нямаше да се изненадам ако нещата се обърнеха срещу мен.
-Учителка ли си в Хогуортс?-най-накрая просто не издържах и го изстрелях от устата си.Джойс ми кимна,след което продължих.-Уоу.Толкова млада,а вече толкова преуспяла.Какво преподаваш всъщност?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Вто Сеп 20, 2011 6:12 pm

Стана ми интересно защо Тед толкова се интересува от това с какво се занимавам и къде. Изведнъж, тревожни мисли профучаха през главата ми, но явно не са били достатъчно бързи, за да не им обърна внимание. Ами... ако той беше някакъв, който искаше да се възползва от факта, че работя в училището? Може би дори беше... чак не ми се искаше да си помислям за тази възможност. А ако беше смъртожаден? А аз така лекомислено бях издала важна информация за себе си или пък най-малкото, което е, той вече знаеше къде да ме намери.
Но пък, не зная, имаше нещо, в него, което ме караше да не вярвам на самата себе си и да бутам тези досадни мисли далеч от ума си. Той ме привличаше, не можех да излъжа и не вярвах, че е възможно лош човек да притежава такъв чар и обаяние, с които Тед сякаш бе полян. Затова реших да постъпя така, както сърцето ми говореше. Може би щях да му доверя твърде много, но пък нещо ме подтикваше да го направя.
- Преподавам трансфигурация. И да, аз съм може би най-младата в екипа на училището. Затова ти казах, че аз донякъде съм свикнала и да си почивам на шум. Но в никакъв случай не се смятам за чак толкова преуспяла. Всичко, което съм постигнала, съм го постигнала сама, но винаги има по-горно стъпало, на което да се изкачиш, нали така?
Малка усмивка пробягна по лицето ми и аз елегантно отместих няколко нахални кичура от русата си коса, които бяха паднали пред очите ми. Забелязах, че Тед не откъсва очи от мен, но най-вероятно е забелязал, че и аз правя същото. Досега не бях срещала мъж, който да ме кара да не гледам другаде, освен в него в продължение на толкова дълго време. Нещо се размърда в корема ми. Приличаше на пърхащи крилца на пеперудки. Определено бях силно заинтересована от новия си познат. Не знаех докъде може да доведе тази случайна среща, но искрено се надявах да завърши добре.
Забелязах, че твърде дълго стоя и гледам в очите му. За секунда извърнах погледа си и за пореден път тази вечер навдигнах чашата с огнената напитка. След като прочистих гърлото си, се подпрях на лакътя си и със звънлив глас попитах:
- Змии значи? Влече те интересното, но и опасното? Струваш ми се безкрайно интересна личност, Тед!
Не се сдържах и казах последното без да се усетя, но пък установих, че не съжалявам. Все пак, ако проявявах интерес, трябваше да го покажа, а не да стоя отдръпната и да реагирам студено.


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Сря Сеп 21, 2011 11:34 am

През цялото време си повтарях,че думите ми не са били никак убедителни.Едва ли дори едно наивно хлапе би им повярвало,а и ако съдеше по външния ми вид?!...Със сигурност си обясняваше що за коварен човек съм,щом тъй лесно лъжех хората в очите.Ако ме подозираше или пък ме бе виждала в пресата,с мен така или иначе беше свършено:или бандата щеше да се погрижи да си получа заслуженото или щяха да ме тикнат в Азкабан,най-сетне и моя милост да изпита "приятната" му обстановка.
Почти не се разкрещях от изумление,когато изведнъж Джойс обърна разговора в неочаквана за мен посока,нямаща нищо общо с факта,че може би съм "леко" съмнителен.Изглежда нямаше нужда и времето да се изненадвам,защото не спирах да го правя още от самото начало на вечерта.Тъй симпатичната ми събеседничка бе отбелязала колко интересна личност може би съм всъщност и вероятно започвах да й се харесвам тъй силно,както тя на мен.Само миг и вече бях забравил къде се намираме в момента и всички проблеми,които ме измъчваха по-рано,впускайки се през глава в едно от малкото приятни неща,случвали ми се напоследък.
Определено щях да флиртувам с Джойс.Долавях,че тя не би имала нищо против и ми даваше зелена светлина.Разбира се,тук и с нея нямаше да е като предишните пъти,които се стараех да загърбя в миналото.Нямаше да използвам стари стратегии,въпреки че имах много скромен опит и познания за нещата.На 30 години съм,а дори не си спомнях дали някога съм искал да бъда сериозен,както сега.Спомнях си,че някога се опитвах да събудя чувства у нежния пол,само за да се позаблявам,виждайки болката и страданието на някого: държах се мило,сякаш бях хлътнал до уши по тях и когато се уверявах,че нещата са стигнали толкова далеч като влюбване,просто си тръгвах,показвайки наяве истинската си същност.Гаврата с чувствата на другите беше една от слабостите ми.
Усмивката ми,която беше най-често практикуваната от мен реакция,не закъсня след като Джойс се изказа.Не спирах да наблюдавам лицето й,дори се стараех да не премигвам,току виж изпусна някое негово гримасничене или моментна емоция.Сега обаче не можех да постъпя така и с нея,за пръв път исках да ме харесат,защото аз бях този,който е попаднал в капана на привличането.Нещо ме дърпаше и пречеше просто да си тръгна тази вечер,както правех веднага щом изпивах питието си.А ето,че чашата ми беше празна!Не беше и факта,че вече съм наясно с това къде работи Джойс,мястото,което беше моя тъй бленувана цел от години,най-сетне бе поставено на заден план.Чувствах се по-объркан от когато и да е било,но присъствието й ми действаше толкова добре,че дори не си правех труда да си давам обяснения защо е така.
-Това,предполагам,може само да ме радва.-обобщих,налагайки се да се надвиквам с изведнъж усилилия се шум в кръчмата.Мисля,че до продънената печка в момента се разиграваше скандал,голям,щом така внезапно вълнението се беше увеличило,обаче не смятах да обръщам внимание.Усмихнах се на събеседничката си,докато останалите посетители се втурнаха към мястото на събитието,предоставяйки ни така жадуваното пространство.Може би най-сетне щяхме да си говорим спокойно.
-Не съм си и помислял,че женското разбиране би сметнало професията,която аз съм избрал за интересна и развлекателна.-засмях се гръмко.-Успя отново да ме озадачиш,Джойс.Ти си първата жена,която ми казва това още в началото на запознанството ни,съдейки само по това какво работя.Щом си станала учителка със сигурност си любознателна,остава само да кажеш,че харесваш влечугите и е могло също да станеш змеевъд.Винаги съм смятал,че е жалко колко малко дами искат да се сдобият с такава професия.
Продължих да се подхилквам,още опиянен от думите й.Надявах се и да говори сериозно,а не бе решила да го подхвърли просто така,за да поддържаме темпото на разговора.Не ми се вярваше тя също да има склонност да всява погрешни впечатления на хората.
-Като ученичка в Хогуортс,да не би да си била в Слидерин?Да...съмнявам се онази стара шапка да праща там,само защото изпитваш симпатии към змиите.-определено,ако някой продължаваше да ме слуша от страни,щеше да си каже,че съм обърнал достатъчно и в момента незнам какви ги говоря
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Нед Сеп 25, 2011 7:38 am

Не можех да си обясня какво се случваше с мен самата. За няколкото минути, прекарани с този човек, сякаш в мен се бе родило ново създание, с възгледи, различни от нормалните, ежедневни такива. Може би факта, че за пръв път разговарях с мъж, толкова близко влияеше. Да, досега не се бях влюбвала истински, имала бях мимолетни връзки. Някои ще си кажат "Как е възможно никога да не си изпитвала любовта?" Ами... ето, че е възможно. Просто чакам подходящия.
Докато Тед говореше, имах чувството, че на всичко около мен е натиснато копчето "пауза". Нищо не се движеше, нищо не говореше. Нищо, освен Тед. Не можех да откъсна очи от него, дори да ме накарате със сила, пак нямаше да успеете. Докато той говореше, няколко реплики от думите му ми избягваха, защото се бях загледала твърде дълго в дълбоките му очи. След това трябваше сама да си сглобявам думите му, като неуспешно замазвах с отпийване от чашата с огненото уиски.
- Не мисля, че точно аз съм подходяща за тази работа, Тед - засмях се звънливо, след неговото изказване за жените-змеевъди - Но не мога да отрека, че материята ми е безкрайно интересна и още повече, след като имам човек, занимаващ се с това на една ръка разстояние от мен.
Вече започнах да се поотпускам. Досега бях скована, макар и да не го показвах. Но сега вече, бях по-спокойна и по-уверена в онова, което казвах.
- Но... не, не бях в Слидерин, а в Грифиндор. Славен дом, по мое мнение. Научил ме е на много неща и мисля, че сега продължава да изпълнява тази функция. Но пък, всеки дом си има своите добри и лоши страни. Ти да не би да си възпитаник на Слидерин? Или моято перфектна учителска преценка е в грешка този път?
Вече по-широка усмивка се разля по лицето ми. Понякога обичах да "скромнича", защото това вкарваше една нотка забава в разговора с хората. Разговорът ни с Тед вървеше много добре, но мен започваха да ме вълнуват по-лични неща, не толкова глобални, общи за живота на всеки нов познат теми. Реших, че трябва да действам и ако трябва, да стрелям на сляпо. Имаше голям шанс да бъда отрязана, както се казва, но пък от опит глава не болеше.
- Може да ме сметнеш за нахална и че е твърде рано за тези неща, но на мен ми е интересно. Разкажи ми нещо за личния си живот - какви са родителите ти, какъв алкохол обичаш да пиеш, влюбен ли си в момента...
Последното нещо го изстрелях като куршум, но беше късно да спра устата си, която винаги избързваше пред мислите. Знаех, сигурна бях, че бе неуместно да питам подобно нещо, но сега като се осъзнах, на мен реално ми бе интересно да узная. Той каза, че няма половинка до себе си, но това не му пречи да бъде влюбен, нали така?


[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Пон Сеп 26, 2011 12:03 pm

Грифиндор.Самата мисъл за това име,ме караше да тръпна целия от "очарование".Бях израстнал и научен да презирам всичко живо,имало честта да попадне в братството на смелите и доблестните."Кхъ...колко достойно.Сякаш аз,стига да поискам,не мога да блесна с подобни качества:забърквам се в проблеми достатъчно често,но явно нямам достатъчно късмет тези мои нарушения на кодекса на училището да принесат за някаква полза и да бъдат разтълкувани като геройство.А да се притичвам на помощ?!-това не ми е присъщо".С подобни думи все злословех срещу тъй ненавижданите от всички привърженици на Слидерин,грифиндорци.
Пак се върнах на мисълта,какво може така силно да ме влече към точно тази девойка?По всичко личеше,че бяхме две противоположности,но не закъсня и твърдението,че те се привличат.
Насилих се да преглътна тази малка подробност,като каква е получила образованието си в Хогуортс,но друг мой предразсъдък ме връхлетя с пълна сила.Каква беше Джойс още от самото си раждане?Сега трябваше да навляза в много повече подробности,по-дълбоко засягащи и открехващи завесета около личния ми живот сега и преди.На свой ред щях да попитам Джойс същото,защото някои неща,като кръвния й статус,направо не ми даваха мира.Като никога до сега,започнах да си втълпявам,че това не е от кой знае какво значение,което ме караше да се изумявам на самия себе си.Нищо чудно в момента да се пулех насреща й.
-Според мен пророкуването също не ти убягва.-опитах се да се отпусна,изтърсвайки подобно нещо.Мисля,обаче,че блестящата й усмивка беше това,което ми вдъхна сили да продължа.-Правилно предполагаш,бях в Слидерин.Нищо неочаквано,като се има в предвид чистокръвния род,от който произлизам.Магове все изучили се в Хогуортс и славещи се с ловкостта на пръчките си,все същата история,която толкова пъти си чувала,че вероятно сега ще те отегчи.Повярвай,ще те разбера,така че направо ще ти го спестя.А и едно да знаеш,понякога може би чистокръвните родове малко преувеличават;не всички са чак толкова ловки с магиите.Моето семейство?Някъде по средата.
Дойде и време за истините,които така яростно се стараех да не отлагам повече.Започнах да се убеждавам,че Джойс не просто така би искала подобни разкрития от мен.Но стига подмолни мисли,в съзнанието ми нямаше и следа от присмех и подигравка,защото моя милост хлътваше все повече.
-Знаеш ли,Джойс...прекарвам времето си,отдаден на работата и акцентирам най-вече на нея.До толкова съм обсебен,че не се спирам за да се насладя на влюбването.Незнам изобщо дали да съжалявам,защото никога не съм изпитвал подобно чувство истински...А,някъде в тъй сладките ти слова,мисля че спомена същото.-Ухилих се,а в това ми действие до някъде бях себе си,до някъде опиянен от медовината.Разбира се,в думите ми отново имаше частична истина,това обаче не беше от значение,защото бях избрал тя да е по-същественото,това което засягаше въпроса на Джойс.
-На 30 години съм.Твоята така добра учителска преценка смята ли,че е направо отчайващо на подобна сериозна възраст да не съм се влюбвал?Ако е така ще трябва да побързам с намирането на подходящата: току виж,вече я познавам?!...
Незнам дали тази руменината,появила се на лицето й,беше последвала от думите ми или защото печката от ъгъла бумтеше и хвърляше от топлината си с пълна сила,но определено Джойс ми се стори още по-привлекателна.По доста сладичък начин.
-Ще прощаваш,но на теб изобщо остава ли ти време за личен живот?Днешното поколение дечурлига е толкова буйно,че сигурно след края на работния ден си изцедена напълно.Ако не е така,поправи ме
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Joyce Wilson

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Съб Окт 01, 2011 12:33 pm

Думите на Тед бяха като най-благия балсам за ушите ми. Убеждавах се с всяка изминала секунда от разговора ни, колко непоправимо чаровен е той и как можех да стоя и да го слушам с часове, с дни... По принцип, преценявах хората добре, но не бях сигурна дали прекрасното излъчване, което стоеше от новия ми познат нямаше да замъгли преценката ми и аз да сбъркам някъде като му доверя повече, отколкото трябва? Такива мисли профучаваха през главата ми в последните няколко минути от разговора ни и аз искрено се надявах, че почудата и лекото ми притеснение не са се изписали на иначе спокойното ми лице.
Опитах се да пропъдя нахалните досадници от ума си и се съсредоточих върху думите на Тед. Установих, че той не е затворена личност, защото ми се довери за нещо толкова важно като самата любов. Да, можеше да е на 30 години и да не се е влюбвал, но пък това определено значеше нещо. Може би той наистина чакаше правилния човек, а работата му играеше роля на оправдание. Предполага, че е така, защото при мен самата ситуацията бе същата. Не отричах. Усетих как страните ми се изчервяват, когато той подхвърли, че може би вече познава любовта си. Не зная защо, но инстинктивно потърках бузите си с ръце, сякаш се опитвах да изтрия появилата се руменина, но усванових, че изглеждам леко глуповато. Затова пуснах ръцете си и разкрих червенината по страните си. Тед се усмихна лекичко, знак - че бе видял ставащото с мен, но не каза нищо. Това донякъде ме успокои.
- Да ти кажа честно - наклоних главата си на една страна - абсолютно си прав за личния ми живот. Но... какъв ти личен живот?! Аз нямам такъв. Моята работа е моят живот. А след края на цял ден преподаване и преобразяване в разни животни, единственото, което искам е или да изпия едно огнено уиски тук, или да легна на леглото си и то да ме погълне завинаги.
Засмях се тихичко след последната си реплика, но реално беше истина. Говорех на Тед за личния си живот, но мислите ми бяха съвсем другаде. Очите ми го гледаха по един начин, а мозъка ми - по съвсем различен. Пеперудите, които допреди малко пърхаха лекичко в корема си, сега сякаш се избиваха едни-други. Никога преди не ми се бе случвало да хлътна. Хлътнах, точно така. Хлътнах по изключително красив мъж. Не знаех какъв ще е изхода на срещата ни, но се надявах да бъде и в полза на двама ни. Забелязах, че Тед също не беше без интерес към моята особа. Ако беше така, досега да си бе отишъл, безкрайно отегчен от въпросите ми и скучната тема за работата. Но той бе останал, което ми даваше някаква мъничка надежда, че все пак не съм му толкова безинтересна.
- И все пак... радвам се, че тази вечер дойдох тук, за да срещна такава приятна и необяснимо интересна компания в твое лице. И да, определено споменах, че нямам никого до себе си, нито пък някога съм се влюбвала - довърших с чаровна усмивка аз.
Веднага след тези думи, съжалих, че съм ги казала, защото излизаше така, сякаш се предлагам. Това определено не бе истина! Донякъде... По дяволите, Джойс, трябва да се научиш да си затваряш устата понякога!



[You must be registered and logged in to see this image.]
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   Нед Окт 02, 2011 10:17 am

Отново изтъкваше факта,че е напълно свободна и независима млада дама: тази вечер бях най-големия късметлия на планетата,защото тези правилни черти и топли очи,оформяха необикновенна физическа красота.За човек като мен,това му беше напълно достатъчно за да хлътне и да се впусне в любовна авантюра.Същинска привилегия,защото обикновенно за "закъснелите" оставаха непривлекателните и невзрачни лица,които едва ли някога бих удостоил с вниманието си.
Незнам като какво би отсъдил някой всезнайко мъжката ми интуиция,но определено не се влияех от нея.Харесвах Джойс,това беше най-важното,предостатъчно ми за да тръгна да я ухажвам.Съмнявах се,времето за това да се изчерпи само с тази вечер и още сега тя да се хвърли в прегръдката ми.Не,колкото и да съжалявах,едва ли беше толкова лесна,така че трябваше да се потрудя още.
Докато се подсмихвах,давайки вид,че изцяло съм се отдал на това да изучавам лицето й (не,че не го правех),мозъка ми трескаво заобмисля какво трябва да сторя или кажа в предстоящите секунди.Определено твърде дълго бях останал тук и това щеше да се забележиот посетителите в "Свинската глава",а също и от онези,които ме очакваха.Истината бе,че нямах никакво желание да се откъсвам от компанията на тъй драгата ми нова позната,чието присъствие ми вдъхваше спокойствие.Отдавна не се бях чувствал така:всъщност изпитвах подобно блаженство за втори път;единственото,което ме бе карало да съм толкова безгрижен и лек бяха топлите ръце на майка ми,която тъй дълго се бе старала да не ми липсва нищо.
Нещо се случваше с мен,вътре в тялото ми бушуваха непознати чувства и емоции,но толкова се страхувах,че акцентирайки върху тях ще пропилея приятния момент с Джойс,че оставих клокоченето и треперането под лъжичката,пърхането в стомаха,нетърпеливото потропване на пръстите ми и всичко друго,за да се помъча и докажа,че дар словото ми не се е изпарило.
-Би ли ми указала честта да те видя отново,Джойс?-направо минах на въпроса,защото нямах ни най-малка представа с колко време разполагам.Знаех само че не беше много.Желязното канче-чаша,в което ми бяха сервирали,отдавна стоеше празно върху бара.Единственото,което ме задържаше тук,това беше Джойс,но рано или късно трябваше да се разделим.
Едновременно се смъкнахме от столчетата:Джойс се врътна и докато вървеше към вратата навличаше горната си мантия.Кръчмаря се появи тъкмо навреме,за да му хвърля няколко галеона,които той неловко улови.Не обърнах внимание на посетителите,които ни изпратиха с навъсени погледи.
Навън беше застудяло и вятърът ни припомни,че жаркото лято вече си е отишло.Пред кръчмата светеше само един фенер,чиято светлина не достигаше,за да се пребори с мрака наоколо.В друг час можехме да разчитаме на светлината от прозорците на някоя къща,но жителите на Хогсмийд отдавна вече бяха по леглата си,което ни даде представа за късния час.
-Края на септември...вероятно графикът ти е претоварен:изпити,бла,бла.-засмях се,но побързах да добавя.-Извинявай,но едва ли децата го приемат по друг начин.-посочих с пръст Хогуортс,чийто силует се отличаваше в далечината.-Въпреки всичко,аз трябва да те видя отново.
Усетих как гласът ми секна и се задавих,докато се надвиквах с виелицата,извисила се наоколо
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Свинската глава   

Върнете се в началото Go down
 
Свинската глава
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Други места :: Хогсмийд-
Идете на: