Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Сладкарничката на мадам Пудифут

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Сладкарничката на мадам Пудифут   Пет Авг 26, 2011 8:59 am

Първият избор на влюбените двойки. Потопете се в една топла и уютна атмосфера, докато гледате сипещият се навън сняг.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 9:30 am

Все още не беше зима, но на Бастиян така му се искаше да бъде. Обичаше да докосва снега, да усеща разтапящите се кристалчета по върха на пръстите си и след това да види вече как капките падат върху дланта му. Снегът беше хубаво забавление, ако си нямаш работа, но при това, че той все си намираше работа, не му се стоеше , за да докосва замръзналата вода. Той сядаше някъде и се чудеше на малките деца как с толкова хъс правеха своя голям или малък снежен човек, а бащите им ,и рядко майките им, им помагаха. Накрая слагаха морков за нос на горкия снежен човек и няколко копчета, за да не го оставят гол. И всичко това им беше забавно, само дето и Себастиян харесваше това си свое занимание като дете. Но тогава беше малко по-различно - никой от родителите му не му помагаше за снежния човек и той беше принуден да го направи сам, без да бъде забавно, а само за да не остане по-назад от другите деца. Какво хубаво детство.
Сега не беше нито топло, нито студено, можеше да се определи като хладно, но върпреки това той беше облякъл някава сива риза, сложил вратовръзката с логото на дома си, за всеки случай и беше обул черни дънки. Колко странно, не си спомняше да ги беше взел, но сега му свършиха добра работа. Ризата беше с дълги ракави, но доста тънка, затова той набързо беше навил ръкатате им до лакътя, за да не му е горещо , ако слънцето решеше да пекне.
Той влезе в някаква сладкарница, която първоначално се беше изпречила пред погледа му, а понеже той обичаше сладко, това беше добре дошло за него. но вътре обстановката му се стори прекалено романтична, може би поради факта, че седяха двойки и двама - трима сами, някак като аутсайдетри, но може да чакат своята половинка. Себастиян обаче се направи, че не забелязваше всико това и се настани на маса далеч от прозореца, защото нямаше нужда да го гледат всичко какво щеше да прави. Затова той бе избрал една закътана маса, а около него се чуваха гласове от двете съседни места - и на двете маси бяха застанали момче и момиче... Каква ирония, според Бастиян. Защо ли той не вярваше в всичко това и го намираше за леко пресилено, сякаш се вкарваха във филми? Но може би и един филм нямаше да бъде зле през живота.
Сервитьорката дойде. Беше някак безизразна. Себастиян поръча кафе и поничка, защото съответната сервитьорка му я препоръча, с думите, че била много известа и вкусна. Известна беше най-вероятно само в заведението. Той беше вдигнал рамене и приел тази препоръка. Когато нещата му дойдоха той си поиска и захар и след това плати. Обичаше да плаща преди края, защото можеше да се отнесе на някъде, често ставаше.
Кафето беше толкова...
Не успя да довърши, защото един пределно познат глас прекъсна кратката му мисъл. Пк и нямаше нужда да довършва, нека всеки от главата му да си я разбира както желае.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 10:05 am

Нямаше много време до настъпването на зимата,а и на Кейт така и не и се искаше да идва.Щяха отново да се пробудят старите и спомени от деството й по Коледа,когато обикновенно цялото семейство трябва да е сплотено,да пеят коледни песни край елхата,да правят снежни човеци и да се замерят с топки.Обаче коледите на Кейт винаги бяха едни и същи-сама с майка си край камината,ядяха сладки и се чудеха кога ли ще се прибере баща й.Шестокурсничката изпъди тези досадни мисли,пръкнали се от нищото и огледа мястото,пред което се намираше-Сладкарничката на мадам Пудифут.Беше облечена със сини тесни дънки,черни ботуши на токчета,черна блуза с дълбоко деколте,което се виждаше от синъото й кожено яке,което носеше разкопчано.Дългата й права кестенява коса беше вързала на опашка и сега тя леко потрепваше от ветреца.
-Кейт!-обади се мазно мъжки глас и тя се обърна и видя момчето,с което преди имаше връзка,но се бяха разделили.
-Джейк..каква неприятна изненада.
-Не се дръж с мен сякаш не ме познаваш.-сопна се уж обидено той.
-Хм,така ли,чакай..-Кейт обърна гръб на момчето и след това отново го погледна,а ехидна усмивка премина през лицето й.-Извинявай,познаваме ли се?!-престорено рече тя и понечи да тръгне нагоре по улицата далеч от Джейк.Но преди да направи още една крачка той грубо я хвана за ръката и я вкара в сладкарничката.Кейт изобщо не реагира на този факт-беше свикнала с грубостта на слидеринеца.Даам..тук трябва да се спомене,че Джейк беше 7 курс,Слидерин.Кейт все още си нямаше и понятие какво толкова му бе харесала навремето-може би неустоимия му чар,неговото устремно желание да я има..но на края той се бе оказал типичен слидеринец.Беше я искал само защото беше най-добрата в курса си,невероятно красива..но..нечистокръвна.Това все още не можеше да го проумее.Той бе чистокръвен.А и бе от Слидерин.Може би затова Кейт бе сметнала че е различен,за да бъде такъв и все пак да е с нея.Че може би..я харесва и е различен от останалите в дома му.
Кейт хич не си даде сметка за романтичния вид на заведението в началото,но сега се огледа-ето какво целеше той.Да я притисне.
-Престани Джейк,нараняваш ме.-изсъска му през зъби,но изненадващо той пусна ръката й.
-Хайде да седнем..-започна той мазно,но тя се засмя.И тогава видя някой...който може би щеше да бъде нейното спасение.
-Не мога,Джейк.Имам среща с някого тук.-майсторкси измайстори лъжата,всъщност само бе минавала покрай "Мадам Пудифут",но продължи към масите в дъното,където седеше Бастиян.
-Бастиян..престори се,че сме заедно,моля те!-каза забързано Кейт шепнешком,сочейки към момчето със слидеринска мантия до вратата,гледайки я и скърцайки неодобрително със зъби.Момичето се надяваше,че грифиндореца ще разбере намека, без да ги издаде,за да се махне Джейк.Кейт седна срещу Себастиян притеснено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 10:49 am

Бастиян следеше движенията на Кейт и слидеринеца съвсем спокойно и все пак ги аблюдаваше учудващо заинтересован от края на цялата тази караница. Усети как още няколко погледа се впиват в тях и той се усъмни, че може би просто искаха да са център на внимание, макар първото впечатление за Кейт беше съвсем разлчино от това и не говореше за център на вниманието.Ала често първото впечатление, създадено за първите три секунди, се оказваше грешно, но и вярно за някои неща. Точно сега момчето не можеше да прецени за кои точно неща е вярно, но и не му отдаваше особено значение.
Погледът му прекоси заведението и отново се върна върху Кейт и слидеринеца. Как Бастиян беше разбрал, че е слидеринец? Просто беше видял зеленото петънце на мантията му, която сега липсваше в облеклото на седмокурсника, но се надяваше никой да не го види и да му направи проблем, той не обичаше тази връхна част от униформата. Всичко друго би изтърпял, но това му беше прекалено. Е, определено щеше да свикне, трябваше да свикне с цялата обстановка и тук и в училището.
Кейт се отскубна от хватката на момчето, чийто курс не се знаеше, и дойде при Себастиян, който продължаваше да стои спокойно облегнал се на стола. Удряше нежно с поглед момичето , но този поглед не се усети така както преди.Устните му се извиха в лека усмивка, докато се помъчи да измисли какво да каже, за да се разбере, че чакаше нея. И въпреки това, беше наистина по-добре, отколкото да беше сам.
Той се изправи леко и се облегна, като постави лакът на масата. Наведе се леко напред и извивката на устните му, появила се преди секунди, се изви малко по -нагоре, а очите му опитаха да видят отражението си в нейните. Е, не успяха, затова Себастиян помисли, че само неговите бяха стъклени, или просто той така си ги беше представил. Частици стъкълца, отново прозиращи, но често замъглявани.Каква ирония, отново.
-Тц,тц...Любовни проблеми ли те преследват? - попита той и се засмя, като докосна ръката й, така че наистина да се забележи, че са заедно.
Просто правеше услуга и се радваше на допира. Не всеки ден момиче ти позволява да правиш всичко, само и само, за да накара бившия си да ревнува. Малко клише, но беше добра възможност. За нещо, незнайно какво.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 11:10 am

Кейт беше доста подразнена заради Джейк в момента и си помисли,че Бастиян и се подиграва.:"Любовни проблеми ли те преследват?"-повтори си тя наум,чудейки се какво да отговори,Бастиян беше хванал ръката й.Слава Богу,че не я издаде..Докато момичето прехвърляше някои от изустените си реплики по време на такъв разговор,гледаше Джейк,който вече изглеждаше така,сякаш щяха да му се стопят лагерите.Момичето едва не прихна.После забеляза че в заведението имаше някои двоики,които гледаха с инерес и явно се чудеха каква ли бе цялата ситуация.Кейт вдигна брадичка,за да покаже че изобщо не се интересуваше от тях и каза:
-Бастиян,скъпи,какво си си поръчал?Бих искала същото като теб.-тя се засмя кокетнически и проследи с поглед сервитъорката,която отиде до Джейк и каза:
-Миличък,дамата си ли чакаш?Ела да седнеш на тази маса,ще я почакаш.
Кейт наблюдава реакцията му с интерес-направи крачка напред,но се отказа-явно не искаше да прави сцена пред толкова хора,вече и без това беше приковал толкова погледи в себе си.Вместо това той я изгледа ядно сякаш и казваше "Пак ми се изплъзна",отвори вратата на заведението и излезе,като силно я затръшна след себе си.Погледите на хората веднага секнаха и отново започнаха да си приказват влюбено,а Кейт възкликна победоносно!
-Два бирени шейка,моля!-поръча на сервитъорката и плати.-Аз черпя.-намигна на Бастиян.Поне това му дължеше,че се бе престорил,че чака нея.Но и тя толкова се радваше да го види тук.Не го бе виждала от много време,а и не си бяха говорили истински след онази случка..бяха само на здравей.
-Дано повече не ме пресладва..-въздъхна Кейт.-Наздраве!За любовта,която не съществува!-каза тя убедено и вдигна тост към Бастиян.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 12:43 pm

Седмокурсника отново се подсмихна, след като слидеринеца очевидно си беше тръгнал, защото погледите на хората се изместиха. Сервитьорката му беше предложила да покача Кейт, но се бе отказал, което беше добре за грифиндореца, трудно бе да се преструваш и да играеш някаква роля, това не му се отдаваше много, ала правеше каквото можеше. Защо да не направи тази малка услуга...
А относно погледа на Себастиян, е, той не се отделяше от Кейт и следеше как тя надничаше да види какво ще направи нейния преследвач, който не се оказа инат, както първоначално , по едно време, беше предполжил грифиндорецът.Той не каза нищо, а остави думата на Кейт, която се зачуди какво си е поръчал, видя какво има на масата и след това каза нещо, което Себастиян не успя да улови със слуха си. Може би просто се беше отнесъл на някъде и се чудеше отново за нещо. Никога човек не знае какво си мислеше той, беше съвсем дискретно и лично, че само той да се разбере.
Бастиян потбутна чинийката си с поничка към Кейт и се усмихна леко, като спомена думата ,,Яж" и след това обясни, че била хубава според сервитьорката. Съвсем не искаше да изглежда сякаш Кейт му беше опитно зайче, за да опитва преди него, ако й станеше нещо, той да не пробва, беше просто любезен и частица кавалер.
Тя поръча два бирени шейка, нещо което седмокурсникът не беше опитвал, а и не беше много на 'ти' с новите неща, макар че случваше се да рискува и се дава пример точно сега. А рискуваше почти винаги, което му се стори странно точно сега. Рискът винаги имаше значение за всичко след това. А какъв такъв живот щеше да бъде - монотонен и гладък. Повърхност на ледено езеро. А в това езеро биха били замръзнали всички тези водни вълни, играещи ролята на риска и всичко нова. Всяка нова вълна, всяко ново преживяване и чувство , и всичко това. Беше необратимо, но риск.
Бирените шейкове дойдоха и той огледа течноста. Преди да опита и да отпие от бирения си шейк, той изпи солидна глътка от кафето си, вече изстинало, макар да беше врящо, когато сервитьорката го донесе. Може би беше минало много повече време, отколкото момчето си мислеше. Винаги минаваше бързо. Времето. Всички тези секунди, минути. Часовете се изнизваха бавно, за жалост и в контраст в минутите и секундите.
-Сигурна ли си, че трябва да опитам? - попита той и повдигна едната си вежда. Тя кимна и той някакси беше длъжен да опита. Е, може да се каже , че му харесваше, но винаги предпочиташе кафето. То беше новата вода.
След като преполови бирения си шейк, след тоста на Кейт, той отново се облегна назад.
- Любовта , която не съществува?!- попита той изненадано и след малко продължи, като си пое въздух - Мислех, че вярваш в това.Тоест... не знам, останах с такова впечатление.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 2:29 pm

Кейт се наслади на победата си,отпивайки от бирения шейк,който и действаше тонизиращо.Алкохолът във него беше в съвсем малък процент,но все тя го долови.
-Любовта...започна да изрича бавно,като момчешки и момичешки погледи се вгледаха в нея,явно очакваха да каже нещо дълбокомислено и истинско.-е краткотрайна,несигурна,агонизираща..и така нататък,затова ми е по-добре да карам без нея.-Кейт се засмя и забеляза оцъклените погледи на зяпачите-влюбени гълъбчета.Тя се замисли за времето,прекарано с момчето,което сега седеше точно срещу нея и това напълно бе в подкрепа на думите й.Кейт не искаше да допусне да бъде наранена отново-вярно,таеше все още някакви чувства към него,но не мислеше да му го показва.
За един момент,докато отхапваше от кифличката му,която той така любезно предложи се замисли за сладките му устни и топлите му ръце,стискащи нейните...
-Какво,май много не си съгласен с теорията ми.-каза тя,гледайки сериозно,извадена от унеса си.Беше видяла погледа на Бастиян,който сякаш искаше да каже нещо,но го сдържаше в мислите си или просто се чудеше как да формулира отговора си.Очите му,сини,като лед,май излъчваха някаква топлота,но и безкрайност и за миг Кейт сякаш се изгуби в тях...после сякаш очите му станаха зелени,когато светлината стана по-малка и момичето се вгледа в бледата му кожа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 4:47 pm

Kраткотрайна,несигурна,агонизираща. Трите думи най-точно описваха все пак познатото чувство за Бастия. И той би ги използвал, ако трябваше да пише това, но сякаш сега си помисли, че не би се сетил за подобни думи, а би определеил теорията си като за деца. Обикновени думи, които са съчетани в изречение, така че и по-малките да можеха да го разберат. Краткотрайна - никога не се знаеше на кого какво щеше да му скимне да каже или направи и другия да се разсърди и напусне. Несигурна - не знаеш кого ще срещнеш.Можеш да бъдеш наивен глупак и да мислиш, че това е истинската ти любов и да бъдеш кон с капаци, а може и да се оглеждаш и да виждаш реалноста - има още риба в морето. Агонизираща. Тук вече Себастин можеше да определя много. Толкова идеална дума, но защо?
Кейт си помисли, че седмокурсника не беше се съгласил с теорията й, може би поради причината, че не беше казал нищо, нито беше дал знак за своето съгласие. Опреелено дебе с две ръце нагоре, подкрепящ тези думи.
Той усети впитите погледи в момичето пред себе си, разбра, че не я интересуваха много , и това от части го зарадва, защото видеше ли някой да се притеснява от чуждите погледи, той веднага го смяташе за човек с ниско самочувствие. Какво ги интересуваше всичките етзи наблюдатели?!Бастиян удари очите им със стъклените си зелени очи и те отместиха косия си поглед. Гледаха косо, за да не ги забележат , че зяпат, но какво от това, те се обърнаха към половинките си и отново започнаха своята еднотипна тема за разговори, водеща се вече седмици, а при някои, по-успешни връзки - месеци. Но това, разбира се , се случваше рядко и все пак беше факт - имаше и такива връзки.
Грифиндорецът не даде отговор на въпроса на Кейт. Даде й въпрос:
-Сега разбираш ли защо не сме заедно - защото любовта е краткотрайна,несигурна и агонизираща.И може би наранява повече , токолкото заслужаваме. И общо взето в реалноста се среща рядко. Разбираш ли, аз съм от онези поети -идеалисти - Чакайте малко, той никога не беше споменавал, че пишеше нещо. Че беше поет или лирик. Това не беше присъщо - да казва тези неща, - които пишат каквото виждат,а не обратното.
Той се усмихна широко, както не беше правил, при първата им среща, доколкото си спомняше. Може би и очите му се усмихваха, просто така ,по свой си начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 5:11 pm

-Ще ти дам моите определение за Kраткотрайна,несигурна,агонизираща любов-краткотрайна,защото не се знае дали и човека срещу теб изпитва същото като теб,или просто те намира,като забавление,губене на време.Несигурна,защото не знаеш дали този човек ти е верен,агонизираща,защото в крайна сметка всеки човек поне веднъж в живота си е изпитал страданието..не,агонията на любовта.-Кейт говореше бавно и ясно,за да може Бастиян да долови всеки смисъл на думите й-никой не знаеше как се чувства тя,но с тези думи тя беше обяснила най-точно.
-Но все още не разбирам...-тя не откъсваше очи от запотеното стъкло до нея и от всеки дъх,то се запотяваше още повече.-Аз ти признах чувствата си,може би те не си наранен,но аз съм.А ти се сравняваш с поет!-каза тя ехидно.Забеляза как усмивката му си отива от лицето му и донякъде й стана приятно."...в реалноста се среща рядко."-бе казал той.Кейт остана смълчана,загледана в халбата си с бирен шейк и посегна да я вземе.-Просто не вярваш в любовта.Смяташ,че цялото това нещо е пълна глупост,защо тогава аз трябва да вярвам?-Кейт се размърда притеснено на мястото си и гледаше към вратата,сякаш очакваше всеки момент някой да се появи или Бастиян да си тръгне оставяйки я сама.Толкова неща му беше казала в лицето,че не знаеше дали можеше да го погледне..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 6:14 pm

Как можешетази спокойна, нечуваща и неразбираща, сякаш, физиономи на Бастиян да продължаваше да стои на лицето му? Защо не даваше никакъв знак, че я разбира и че схваща смисъла на всяка нейна дума, а стоеше хладнокръвно и вече безизразно следеше лицето й.Безчувствено. Тези две думи напълнио описваха сега пък изражението и лицето на Бастиян. Мускулите му бяха отпуснати, всички черти на лицето му бяха изравнени до самата му кожа, която сега беше по-бледа, заради светлината и така се открояваше косата му. Заради косата му се открояваха очите му. И всичко започваше отначало и продължаваше така. Някой би се усъмнил , че е магия, ако го гледаше толкова дълго и се взираше въвс всичко това, което току-що беше споменато.
Общо взето мсили той нямаше в момента.Беше се отпуснал напълно и главата му почиваше свободно върху рамената му, които се ръбеха в дървото на стола му.
-Съжалявам. Затова. Затова не исках, защото ще бъдеш наранена. В мен не може да се вярва. Не изневерявам - засмя се той - просто спирам да харесвам някого, ако си реша общо взето е така - наранявам. А ти не трябваше да се почивстваш така, не беше нарочно. Повярвай ми , бих направил всичко, което поискаш, но защо да ти правя лошо? - запита той Кейт, но сякаш питаше самия себе си. Защо наистина й трябваше да бъде наранена, както се бе почувствала, след като той така нежно бе отхвърлил чувствата й, които не биваше да чувства. Защо й трябваше? Сякаш сама нараняваше себе си и не го разбираше. Може би и тя беше безчувствена, като Себастиян, в това отношение, но той не би могъл да разбере това. Би било останало една от малките загадки в ума му, които щеше да
Себастиян стана и прекоси масата с тялото си, като се наведе над лицето на Кейт. Докосна устните си до нейните ей така, пред всички и от това не му пукаше. Усети топлите й устни върху своите студени, не се знае защо студени. Така той ги чувстваше . Може би бяха станали безчувствени. Разтвори устата си, за да стане истинска целувка и след края й прокара език по долната й устна. Можеше дабъде с нея, само тя да можеше да бъде с него. А това едва ли й би се понравило.
- Виждаш ли - засмя се някак нерадостно - аз не чувствам, а ако да, тогава не го усещам. Пък и кого го интересува - усети се лек проблясък в стъкълцата на лицето му и той седна отново на стола си. Облегна се в същото положение и продължи да следи реакцията й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 6:36 pm

Кейт следеше с интерес движенията му.Себастиян се изправи от стола и заобоколи масичката.В един момент на лудост си помисли,че той си тръгва и вече беше готова да му извика да остане,когато се случи последното нещо,което очакваше той да направи.Надвеси се над нея и притисна студените си устни до нейните после двамата отвориха уста и направиха целувката пълна.Съвършенна.Въпреки това устните му и се сториха студени,каквито не би трябвало да бъдат в топло помещение,по топло време.Бастиян се премести отново на мястото си и Кейт се загледа в порцелановото му лице,бяла,като мрамор...
- Виждаш ли,аз не чувствам, а ако да, тогава не го усещам. Пък и кого го интересува?
Кейт остана напълно озадачена от думите му,които бяха в пълен с котраст от случката току-що.
-Ти не чувстваш,не усещаш?Така ли?Но това не означава,че всички останали са така.Аз не съм такава.-Кейт не знаеше какво да каже.Чувстваше се хлад,идващ от гласа й,но и същевременно желание.Не искаше да чувства,да усеща...да бъде,като порцеланова кукла с безизразно лице,като Бастиян и никога да не можеха да я наранят..но ето че историята се повтаряше.Отново усети погледи върху себе си,но този път не можеше да повдигне брадичка с чувство,както бе направила по-рано,а само сведе тъжно поглед надолу...не можеше да го има.Не виждаше как-той бе едно безчувствено същество,искаше и се да не е така,но той отново и отново го доказваше.Беше я целунал само за да и покаже,че не може да чувства нищо.Какво по-бездушно от това?Гърлото и се бе свило на топка,а от глътките бирен шейк,вместо да я отпуснат,я стягаше още повече.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 6:57 pm

Себастиян отново стана, но този път нямаше да целува момичето , което сега му правеше компания и което искаше да утеши. Дали това беше още една силна страна на седмокурсника или и в това щеше да се издъни както преди малко?Дали можеше да каже нещо, което да я накара да повярва, че...може да поиска да стане нещо, само дето и той не знаеше с точност какво иска. Желанията му винаги бяха малко по- различни от истинските му намерения, контраст във времето, контраст в обстановеката. Целият този контраст се създаваше от само себе си и не изчезваше, а оставаше и винаги бъркаше грифиндореца, който сега се опитваше да измисли своето изречение, което щеше да бъде отправено към Кейт. Но той не искаше пак да я наранява и наранява. той сам целеше да постигне своето успокоение, своето спокойство, спокойното лице и отпуснатите мускули, върху Кейт. Ала как щеше да стане това, само с думи?Трудна, но неосъществива работа.
След като беше станал той придърпа стола си близо до нейния и така сега седеше пред нея, а не зад нея и отново се мъчеше да измсли нещо смислено. Пое лицето й в шепите си и вдъгна главата й нагоре, така че да може да го погледне в очите. Очите винаги казваха най-важното, това, което човек искаше да изрази с думите и не успяваше, с действията и се проваляше, с естовете и сбъркваше. И всичко отново се повтаряше.
И неочаквано очите му омекнаха, златото се топеше и ставаше течност в огъня. Ставаше топло , че чак горещо и отново приветливо. Защо да не й покажеше малко от това, което тя искаше и да опита? Това беше невъзможно?! Едва ли, Себастиян би казал - трудно постижимо , но за човек , който не иска. А да искаш - е, това е всичко и всичко е възможно. Желанието дава силите, а силите дават желанието. Всичко е взаимно допълващо се.
Бастиян не мислеше да казва нищо. Пак се беше умълчал както преди, може би както в общата стая. Той сега премисляше вариантите за новото си бъдеще, състоящо се от училище и Кейт, може би няколко сгрешени заклинания, купища книги, свършващи за ден или нощ, и може би смяна на няколко групички, в които да се движи, за да може да избягва цялото това усамотение, което всеки желаеше да дойде при него. Но какво постигаме сами, всъщност?Всичко го правим като обща работа, както в обикновените училищас. Помощта за всеки ли беше? Или за тези,които я искаха? и отново се стига до темата с желанието. Това е минала тема.
-Не се сърди - каза леко жално той и премигна без да усети.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   Сря Сеп 14, 2011 8:17 pm

Въпреки волята си,Кейт се остави на топлите ръце на Бастиян,който се бе преместил до нея да обхванат лицето й.Усещаше биенето на сърцето му (дори то беше спокойно) и дъхът му в косите си.Вече се чувстваше примирена,че може би той не я чувства по този начин,как беше онзи израз,който тя мразеше ужасно много точно сега?А,да.. "просто приятели".Кейт се надяваше да не изрече сега тези думи,щяха да се забият като нож в нея,на дълбоко,и това щеше да бъде непосилно бреме.Бастиян мълчеше,а Кейт се слушваше в сърцето му,като си каза,че сигурно и то е направено от лед,като очите му,които не искаше да вижда.През мисълта и минаха картини на него и нея,заедно.Това бе въпрос на желание,както се бе установило по-рано,а тази тема я нараняваше още повече,тъй като изникваха много въпроси.
-Не се сърди-обади се Бастиян и гласът му звучеше някак жално,разбиращо.Хъх,едва ли можеше да я разбере истински,едва ли някога не е получавал това,за което е жадувал най-много...На Кейт и се стори,че нещо влажно падна върху косата й.Сълза?Тя вдигна поглед към него,но не виждаше ясно изписана емоция върху лицето му.
-Не,не се сърдя.Разбирам те.-всъщност Кейт беше сърдита,но не искаше да го наранява.Беше сигурна,че всъщност той може да чувства,да обича,все пак не бе направен от камък.И той носеше сърце,но ледено,което явно не е виждало топлина от много време.Тя свали ръцете му от лицето си и се изправи по-високо на стола.Гледаше го със смесени чувства..чувстваше се наистина странно в момента.Не знаеше какво да каже,беше сигурна,че той бе премигнал и сълза беше паднала върху нея.
-Извинявай за държанието ми.Не искам да те принуждавам да се впускаш в нещо,без да го искаш.Но,разбери ме и ти.-тя хвана ръката му,подрпяна на стола й и му се усмихна без лоши чувства.Просто се надяваше след тази случка да не се налага да го избягва навсякъде,да не се чувстват неудобно.Въпреки това още мислеше за целувката си с него одеве и думите му след това..постъпката му.Това трудно можеше да бъде простено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Сладкарничката на мадам Пудифут   

Върнете се в началото Go down
 
Сладкарничката на мадам Пудифут
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Други места :: Хогсмийд-
Идете на: