Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   Сря Ное 02, 2011 7:53 pm

Тук, смятам да сваля всички дрехи, всички накити или окови, разкривайки себе си бавно и полека.
Като за начало бих се нарекла госпожица Безлична, почти на шестнадесет години съм и страдам от доста тежки форми на страховете си и леки откачания от време на време, но иначе се смятам за уравновесена и нормална личност(ще ви оставя сами да решите дали съм такава). Живея в Нови Искър, който скоро разбрах, че "бил" квартал на София, а пък аз си мислех, че е китно, и не чак толкова, градче, незасегнато от прекалено неприятната за мен столица.
Обичам дъвки. Единственото нещо, което не е нужно да ми се бута в устата, за да склоня да го консумирам. Зодия скорпион съм и честичко ми казват, че страдам от прекалена развратност на моменти...
... иии ще оставя на вас, при наличие на желание, да разнищите и последните останали нишки от мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kally Malinoff

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   Чет Ное 03, 2011 12:48 pm

Влитам с вратата и "о, какво по дяволите става, защо не съм на пода, а се рея някъде из времето и пространството", очите ми разширени от ужаса, че най-накрая сбъднах най-големия страх на всички астронавти или демек разминах се със Земята, е това май на никой не се бе случвало, но аз съм си такава все в глупости се забърквам и все на мен ми се случват невъзможните неща и точно в този момент, когато вече очаквах да попадна в някоя черна дупка или друго нещо още по-страшно, очичките ми, които все още са си разширени попадат на един огромен надпис " Там и тук, където законите на физиката не въжат ..." и сърчицето ми леко започва да преминава към обикновения си ритам, защото явно не бях виновна аз този път ... но едва ли някой ще ми повярва, но аз мога да им покажа надписа нали, не, не отказвам пак да съм виновна, за това че някой друг е пренебрегнал законите на физиката. Така унесена в мисли как бих могла да се оправдая, започвам да се чудя, аз за какво точно влезнах тук, май забравих, но това не е нещо ново, аз съм си разсеяна и честичко си забравям, какво точно съм тръгнала да правя. Тръснах лекичко глава и заплувах в пространството към въпросния надпис, добрах се накрая и лекичко започнах да човъркам "Ъ-то" на "въжат", накрая го изчовърках цялото и точно да извадя маркер от джоба си и да напиша едно "А" на негово място и в главичката ми светна лампичката, ами ако нарочно е написано с "Ъ", не, не, не трябва да се бъркам в темичките на другите, особено когато са толкова забавни (нямат гравитация и др. такива) и тогава се сетих за какво дойдох, да събличам един смъртожаден ... Аларма, червена светлина - това е смъртоносно, но моя милост, често пренебрегва алармите, та сега ли точно ще им обръщам внимание, а й вече бях изчовъркала "Ъ-то" нямаше начин да си тръгна без някой да усети, че съм била тук, та по-добре да се заема с това, за което бях дошла. Чудя се какво ли пък го плаши един смъртожаден и какво забавно намира в дъвките, аз лично намирам близалките за много по интересни неща, които да напъхвам в устата си, но всеки с вкусовете си, все пак. И как може да си толкова добър в нещо, защото разбирате ли, аз съм напълно бездарна и оценявам високо таланта на точно този Дезмънд да работи с фотошоп, като нещо уникално и наистина забележително, та как може такъв човек да си сложи никнейм като "г-ца Безлична", може би "г-ца Лична" би било много по-подходящо, записвам тези си идеи, мисли и въпросчета и ги пускам в кутията на г-н Лесбърн. Поглеждам със съжаления към изчъгъртаното "Ъ" и гледам да се изнеса бързичко преди Смъртожадния да ме е хванал, че руша собствеността му.

П.П. Много, много съжалявам за дългото безсмислено нещо, което изписах, но просто не се сдържах. И наистина смятам че притежаваш невероятен талант!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   Чет Ное 03, 2011 7:49 pm

Безсмислено? Тук и там нищо не е такова каквото би трябвало да изглежда. Дори най- безсмислените безсмислици придобиват своя смисъл. А всичко непозволено се превръща в най- невинното и дори препоръчително занимание на света... просто обожавам да вървя на обратно, макар да знам, че избирам много по- труден път към желаното, отколкото правилния. Но все пак достигаме върха ::или пък дъното::. Все се чудя, след като можем всичко това, защо се намират личности, които да ни съдят за начините, по които действаме, нали уж "целта оправдава средствата"??

Не, нека никой не ме пита какво общо има това с темата, дори аз не знам защо го написах, което само може да докаже всеобщото мнение, че съм прекалено "отнесена от вихъра". Мила ми, Кали, прости на една объркана душа, че не започна първо с въпросите ти! Идва момента, в който ми идва да извикам "помощ, помощ!". Дори в главата ми не важат никакви закони, камо ли в правописа ми, макар че като една педантична личност към запетайките, не би трябвало да допускам такива "невинни" правописни грешки. НЕ! Не трябва да ми е позволено да ги правя, но... изкушението да продължа да пиша думата толкова грешно е огромно, особено когато според собствените си правила не мога да се съдя и самонакажа. А аз и без това не харесвам наказанията, карат ме да се чувствам толкова... недооценена, все пак съм се постарала да си заслужа наказанието и би трябвало да получа поощрение.
Целиш се високо и добре! Набеляза си ризата ми, влезе чак под палтото и съм принудена да прокарам ръце от долния й ръб чак до яката и безмилостно да я разкъсам, откривайки същността на огромния си проблем. Аз, жадната за раздрана плът и разливаща се кръв, се страхувам да остана сама. О, не, по онзи, по- страшния начин. Често имам чувството, че някоя сутрин ще се събудя и няма да си имам никого. Просто ще съм загубила всеки един от онези хора, които изграждат смисъла и желанието ми за живот. Може би не винаги го признавам, но всеки има точно определено парче, от раздробената ми същност, която да топли дори само и единствено с присъствието си. Страх ме е, че всяка една моя дума може да е грешна, може да е последната и... нямам друг страх, който да ме кара да настръхвам неприятно в критичните мигове.
Оставяйки тази си фобия, преминавам в другата- "тълпа от хора" и "вън". Често ми се случва, когато съм сред тълпа, огромна тълпа от хора, на прекалено шумно място да се паникьосвам и да забравям къде съм. Сякаш мозъка ми изключва тотално и оставя тялото ми да се лута, на където очите видят. Гадно чувство е, което бях преодоляла, но на скоро отново се върна по не знайни причини ;D. Същото се случва и когато съм прекалено травмирана, уплашена или просто стресирана- изключвам от всякъде и на всякъде като старо реотанче и тук идва звездния момент на дъвките:
"Една дъвка и съм аз"

Лапам една и знам коя съм! По някога чувството устата ми да е празна е доста необичайно и странно, свикнала съм все нещо да дъвча, смуча, ближа. Обичам и дъвки и близалки. Макар че, близалката обикновено трябва да си я държа за дръжката и с ръчичка, а пък дъвката си я пъхаш в устата и не я вадиш от там, докато не загуби всякакъв приятен вкус- тогава просто плюеш в кошчето и си даваш малко почивка... или пък мяташ друга в устата. По някое време става скучно, но решението е просто- сменяш атрибута ;D.
Не бих казала, че съм Безлична, по- скоро бих се нарекла госпожица Лесбърн- елементарно, но не чак толкова лесно обяснимо. Предпочитам да остана "безлична" за обществото, защото то е жестоко... мнението, морала и принципите му са устроени така, че да отхвърлят различните, макар уникалността да се била насърчавала. ГЛУПОСТ! ГЛУПОСТ! Старая се да съм достатъчно различна и достатъчно еднаква с всички. Склонна съм да се оприлича на собствения си герой по всяка една от неговите характерни черти, смятам се за доста успешна женска версия на Дезмънд Лесбърн, само дето не докарвам плочките му, но това, надявам се, ще бъде преживяно някак, както и повечето му външни белези, зад които ще остана скрита.
А сега бих пуснала отговорите на разголващите ти въпроси, сложени в същата онази опаковка, в която ги получих с извинения, ако някога или някъде не съм успяла да отговоря задоволяващо но питанията ти. Сигурно дори няма да обърна внимание на поправеното мило "ъ", ще си взема ризата, ще я навия на топка и ще вляза вкъщи, зад онези дебели стоманени врати от мечти.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kally Malinoff

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   Чет Ное 03, 2011 9:53 pm

Влитам в моята си любима стая напоследък и политам спокойно във въздуха, долитам до кутийката и откривам с удоволствие, че си имам отговорче. Реейки се така в безтегловност прочитам всичко от началото до край на един дъх и после препрочитам, защото малкото ми невзрачно мозъче не възприема изключително бързо, но пък аз си го обичам и такова, все пак ми върши добра работа през по-голяма част от времето. Прокарвам пръст по хартията и прочитам за трети път, за да съм сигурна, че съм разбрала добре всяка дума. И леко се изчервявам, че съм успяла да прокарам ръце по голите гърди на смъртожадния, засрамвам се от мислите си и свеждам погледа силно зачервена. Чудейки се дали да питам още нещо или да напусна стаята сякаш не съм идвала, погледа ми попада на новата визия на Дезмънд и ахвам от изненада, разтърквам очички, защото ми се струва, че виждам как един демнтор всеки момент ще изсмучи жизнените му сили ... Придърпва един лист хартия и захапвам химикалката, така се концентрирам по-добре, стараейки се да измисля що годе смислени въпроси и размишлявайки върху отговора на г-н Лесбърн и новата му визия и всички мои си мисли, които летят безцелно в главата ми, защо точно сега намериха да се разлетят и да ме разсейват с малките си пърхащи крилца. Та страховете на Дезмънд бяха наистина плашещи, но кой пък нормален човек не ги е изпитвал особено този, че губиш близките си, всичките нишки, които те задържат на земята, тези нишки които се завързват една за друга и изтъкават самата ти същност, често и мен ме е страх и сънувам, че нишките се разплитат и се пръсват навсякъде, а аз спирам да съществувам, защото никой не може да съществува без да има душа, а душа няма ако в нея няма никой, но точно в този момент се събуждам, отварям очи няколко телефонни разговора, които избирам от бързото меню и установявам, че Съществувам, че нишките са още здраво вплетени там вътре на сигурно в душата ми, е случва се някоя да ми се изплъзне, да я загубя, но другите тогава се стягат в такива възелчета, че веднага запълват празното място и не разрешават на студения вятър да духа през душата ми. Така че миличък Дезмънд не се притеснявай, това е страх който всеки изпитва понякога. Май много се отвлякох този път, така че ще пропусна това за близалките и дъвките и ще ги коментирам някой друг път и ще се отправя направо на въпроса, който между другото успях да измисля, но не съм сигурна, че ще успея да формулирам.
Та въпроса ... както вече многократно и досадно повторих много, ама много ми харесва новата визия на Смъртожадния, успях да разбера, че не се е обличал сам, но всеки с талант като неговия (все пак той облича почти целия форум) на кой се доверява да облече него? Или иначе казано, поне според моя объркан мозък, героите са нещо много лично и индивидуално и бих разбрала, аз-бездарната да си поръчам нещо по поръчка и да не съм особено претенциозна какво ще сложа като картинка, но ти като експерт във фотошопа и правенето на подписи на кой доверяваш да ти направи подпис, сигурна съм че познаваш много талантливи хора, все пак вие винаги се събирате на групи и се поддържате, но мен ме интересува, много ли трябва да обясняваш какво искаш, какъв ти е героя и т.н. и как се получава всъщност такъв подпис дето много подхожда на героя, на форума и въобще на всичко. Може би съм толкова любопитна защото нищо не разбирам от това и просто искам да надникна в главата на един творец ...
Пак се олях, бързичко прегледах написаното, не беше много разбираемо, но пък Дезмънд може би нямаше да ми се разсърди много, пък ако не искаше нямаше да отговори ... набързо напъхах листа в кутийката и доплувах до вратата, може би щях да се върна съвсем скоро, но за всеки случай исках да огледам стаята, ако случайно Смъртожадния направи някакво заключващо заклинание, за да не влизам повече тук ...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дезмънд Лесбърн

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   Вто Ное 08, 2011 6:07 am

Мисля, че вече съм готова! Да, готова да отговарям. След няколко тежки, ревливи или пък прекалено весели нощи, един рожден ден и други странични фактори, които определено сякаш се опитваха да ме смажат, аз отново съм тук ::макар и със закъснение, за което се извинявам::. Всички тези депресиращи събития не ми повлияха добре и отново стигнах до онова си състояние, в което се питам постоянно "щастлива ли съм или не", да се радвам на всевъзможни глупости и заради точно такива глупости да изливам реки от сълзи... а сълзите вече свършват.
Това не е добре, нали??

Както и да е, от жалките ми терзания няма смисъл, не ми помага да се самосъжалявам или оплаквам, но продължавам и продължавам, докато не дойде точно този момент, в който да реша, че просто ще оставя милото си, скапано сърчице да тъжи там вътре и да ме остави на мира да се правя на щастлива пред този огромен свят, в който се чувствам прекалено малка и несигурна. Имам чувството, че някой ще се появи и ще ме стъпка като нищо. Преди все си мислех, че няма да ми хванат цаката, но уви... и аз си намерих майстора, както и да е.

Имаш доста интересен въпрос. Действително имам честта да познавам адски талантливи хора, на които държа в същото време адски много, но когато искам нещо "по така" се доверявам само на един Тайнственик. Не ми е нужно дори да кажа "Искам", просто ми казва "Заповядай". Така е, героят е нещо много лично, Дезмънд Лесбърн носи огромна част от мен, толкова голяма, че прави управляването му доста лесно, сякаш управлявам себе си. За въпросния герой, той сякаш прочете всичките ми мисли ::може пък просто да е прочел героя ми ;D::, ала направи от две снимки толкова красиво, мистично, подходящо за самия форум, произведение, че аз останах крайно изумена, макар всеки път да е така. Всеки път ме оставя без дъх, в очакване да видя нещо ново и всеки път самата аз забравям да дишам, когато ги погледна. Все съм се чудела- ръце от злато ли притежава този човек или ум бистър като поток? ::за разлика от моя, който е толкова мътен, че можеш да си изгубиш всичко в него::.
Хората, на които се доверявам са хора, които ме познават достатъчно, за да знаят какво искам и как да го постигнат. А на мен не е лесно да се угоди и май изисква доста търпение от страна на близките ми. Мога само да им кажа "извинявайте, простете ме", но едва ли и това ще е достатъчно ;D.
А Смъртожадния би излязъл от своето скривалище в ъгъла, би те хваннал за ръката здраво, сякаш иска да спре кръвта в ръката ти, но после ще отпусне тази хватка и ще се усмихне, забелязал, че лошо няма да направиш. Ще се дръпне и ще свали шапката и шала си, които ти разклати и успя да свалиш без проблем.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...   

Върнете се в началото Go down
 
Там и тук, където законите на физиката не въжат, а морала би бил просто утайката на силно кафе...
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Мъгълска зона :: Потребители-
Идете на: