Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Игрището

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Игрището   Чет Авг 25, 2011 10:40 pm

За тренировка, час по летене или същински куидичен мач, това е любимото място за мнозина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пон Сеп 12, 2011 5:18 pm

След като аз и Кейт се качихме в Общата стая да си вземем метлите, слязохме при игрището. Студеният есенен въздух лъхна лицето ми и развя косата ми, но на мен това, ми харесваше. Игрището бе огромно, три пъти колкото двора пред блока, в който живеех в мъгълският свят. А повярвайте ми, той никак не беше малък! Винаги се бях чудила ако в Лондон решат да построят такъв огромен стадион колко пари ще им трябват. Десет хиляди паундна?! Неее, поне трийсет. Отново отнесена в мисли се спънах в едно малко камъче. 'По дяволите!'- помислих си и го ритнах доста на високо. След този 'инцидент' се обърнах към Кейт.
-Е, сега какво? Ще тренираме или още малко ще се поразходим из стадиона?
~~~
ПП - съжалявам за закъснението (:
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Вто Сеп 13, 2011 7:39 pm

-Да тренираме.-каза Кейт и веднага яхна метлата си Светкавица.Издигна се във въздуха на около 20 метра и загледа как Роуз също възсяда своята метла и след минута скоростно правеше лупинги и обикаляше около трибуните.Със сигурност беше бърза и лека,летеше устремно.Шестокурсничката си помисли,че ще е идеална за търсач.Започна да лети шеметно из игрището,но най вече около головите стълбове,после с Роуз летяха една до друга и се смееха,дори си разказваха шеги за куидича.Вече кажи речи бе станало време за вечеря,а и на следващия ден щяха да имат посещение в Хогсмийд,затова решиха,че ще е най-добре да спрат за днес.Кацнаха на земята и Кейт пооправи косата си,която бе бухнала от вятъра и след секунди Роуз беше до нея.
-Беше супер,Роуз!-двете се усмихнаха щастливи.-Предлагам да ходим на вечеря и да лягаме,предстои ни голямото посещение в Хогсмийд.Ти си трети курс,значи за първи път ще ходиш там.Ще ти хареса,сигурна съм!-двете тръгнаха от игрището,все още обсъждайки летенето си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бранди Александър

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пет Сеп 16, 2011 6:14 pm

A very brand new day is shining on its way...
Да, освен, ако не искахме да си правим някакви страхотни метафори, които никой досега не беше виждал, нали така? Нещо по-така различно, което напълно да се отличава от другите неща. Нещо... необикновено. Не, естествено. Това, в момента, не ни е целта. Просто описваме един ден по по-фантастичен начин, защото уж това се счита за фантазия. Или нещо такова...
Но нека да оставим предпочитанията на писателя в момента и да се прехвърлим на главното действие в момента - на нещото, около което - е, поне така беше според самата Бранди - може би се въртеше целият свят. Може би? Или не. Е, дами и господа, и деца, и извънземни, вампири, върколаци, зомбита дори, ако щете, представям ви принцеса Бранди Александър.
Петнайсетгодишна хафълпафка, която едва ли не се мисли за центъра на Вселената. (Е, пък кой знае?! Може и така да е. Учените все още не са я открили, та момичето може наистина да се окаже това.)
Не беше рано сутрин. Съвсем не. Беше късен следобед, даже дори си беше вечер, може би наближаваше и здрачаване. Това едва ли имаше значение в момента. Та... Бранди беше решила да излезе навън и да полети малко с метлата си. Не беше в куидичния отбор на Хафълпаф. Дори не и трябваше. Да, дори тя проявяваше моменти на скромност. Лек, приятен вятър свистеше наоколо, температурата беше относително добре.
Когато пристигна на самото игрище, тя забеляза една фигура, рееща се във въздуха. Оттук не можеше да познае чия беше. Но вместо да се провикне или да направи нещо от този сорт, както, вероятно, биха направили останалите хора, госпожица Александър се качи съвсем тихо на метлата си и излетя. Опитваше се да бъде колкото се може по-тиха. Промъкна се бавно иззад Оливър - да, позна слидеринеца, с когото постоянно обичаше да се заяжда просто ей така за щяло и нещяло, - хвана края на метлата му и я дръпна, колкото можеше, за да изгуби равновесие.
Явно постигна този ефект, защото той се олюля с риск да падне.
- Внимавай, Улрич, да не се озовеш в болничното крило! - изсмя се тя, опитвайки си да си придаде невинно изражение, сякаш въобще не е виновницата за това.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливър Улрич

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пет Сеп 16, 2011 6:45 pm

Хладният въздух наоколо, умиращото слънце, което правеше последни и страшно отчаяни опити да се задържи над хоризонта дращеше с нокти върховете на близките планини. Всеки талантлив художник или писател можеше да се заеме с описването на приказката, която се простираше пред очите на младежа. Дори и най-обикновен човек, който може да различи "красиво" от "грозно" можеше да го направи.
Не и Оли.
Беше му удобно тук.
Така, сам, в центъра на куидичното игрище. Не забелязваше никакви залези, никакви спусащи се здрачовщини, които кой знае защо беше срещнал в мъгълския свят върху някаква много известна книга. Но не това беше важното сега. Не, нищо нямаше значение освен едно-единствено чувство. Чувството, че в него се е центрирал целият велик замисъл, който гениалният създател на Вселената. Ами, не беше ли така?! Тъмнокосият вече можеше да си се представи как държи света в ръката си, когато нещо му направи впечатление.
Всъщност бяха две неща.
Раздвижване на въздуха зад него. Въпросът беше кой го е предизвикал? Но второто нещо веднага изтри това запитване от съзнанието му. Мистър Улрич беше твърде зает да се опитва да запази някакво равновесие, вместо да размишлява над мистерия, която вече дори и не беше мистерия. Виновникът, или по-скоро виновницата, за разрушаването на самосъзерцанието и спокойствието му беше не кой да е, а досадното нещо, което трябваше да се води на негова страна. За времето, през което Бранди се беше прикачила към него, Оливър така и не разбра защо всъщност го дразни постоянно. Ако беше всяка друга освен нея, щеше да предположи, че го харесва, а положението може да се оправи с няколко по-завъртяни фрази. Но това все пак беше язовката, нямаше как да е тази причината. Тя по-скоро щеше да си отреже косите и да ги изяде за вечеря, отколкото дори да се замисли за подобно нещо.
- Ако ... - той направи улисие, за да запази някакъв баланс и да не прегърне земята преждевременно, но малко неуспешно, защото продължи леко да се клатушка, - ако си решила да ме осакатяваш, поне го направи с финес. Грозна гледка ще е да се размажа на земята.
Устните му се разшириха в ехидна усмивчица. Петокурсничката можеше да се заяжда, но не беше наясно, че Оливър днес е в добро настроение и няма да отвръща на предизвикателствата.
- Макар, че едва ли нещо свързано с мен може да е грозно ...
Последното измърмори на себе си, но побърза да върне вниманието си върху червенокоската, която продължаваше да го гледа дяволито, сякаш замисля накакъв нов пъклен план.
- Ти какво търсиш тук? Да не би да ме преследваш?
Засмя се и отново си върна контрола върху метлата. Ах, ама че беше добър. Ако не беше себе си, със сигурност щеше да си се възхити колко умел е в справянето с различни ситуации. И непременно щеше да отбележи, че изглежда страшно величествено на фона на вече почти залязлото слънце и наполовина спусналия се здрач.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бранди Александър

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пет Сеп 16, 2011 7:18 pm

Бранди се направи, че сякаш й беше много досадно, но това бе просто от нейните представления, които обичаше да изнася. Всъщност нейните прояви в социалния живот, сред обществото, си бяха цял театър! Всички холивудски актриси и актьори, които се пишеха за най-добрите, които дори биваха режисьори на филмите, в които играеха, трябваше да й завиждат! Точно така. Като всеки самонадеян човек и тя притежаваше това огромно, огромно его, десет пъти по-голямо от разстоянието от Луната дотук.
- Оли, Оли, Оли... - започна тъжно тя и поклати глава в знак на отрицание, макар че това движение като че ли повече се отнасяше към самата нея. Отново всичко беше отиграно перфектно. - Та ти ме изкара ужасен злодей! Бива ли такова нещо? - червенокоската се замисли за малко и го изгледа подозрително. - Хмм, дори в Азкабан би ме пратил.... навярно. А аз съм тооооооолкова добра.
Нарочно проточи предпоследната дума, за да постигне онзи досаден, дразнещ ефект, който можеше да изкара от нерви и най-спокойния човек, живеещ на Земята. Ако някой друг я наблюдаваше от страни, би я попитал защо толкова се заяждаше. И самата госпожица Александър нямаше отговор. Просто го правеше, защото й харесваше. Доставяше й удоволствие (а не кой не му?!) от резултата да влошиш настроението на някого. От друга страна - беше си страхотна игра на думи, която би ти предоставила шанс да те подготви за по-нататъшното ти развитие в живота. В истинския живот.
Е, за магьосниците понятието за истински живот беше тотално различно от това на мъгълите. Беше далеч по-лесно - замахваш с пръчката, казваш някакви латински думи и готово! - желанието ти е изпълнено. Стига да не нарушиш определени закони, де.
Бранди Александър отново изостави представленията и добави досадно:
- Миличък, да се размажеш на земята е далеч под моите стандарти. Ако исках да те осакатявам, досега да съм го направила отдавна. А относно това за преследването - аз да не съм ти агент от ФБР или ЦРУ, за да го правя?! И внимавай с равновесието, защото.. - тя бутна леко въздуха с пръст и продължи: - пуф! - и си долу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливър Улрич

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пет Сеп 16, 2011 8:44 pm

Хохо !
Макар че в мисленото възклицание на Оливър да нямаше онзи звънящо-подаръчен ефект на Коледа, който той толкова обичаше. Нито пък скритата закана от известния послепис от определен мъгълски сериал, който сестра му следеше доста усилено. В момента мозъчните клетки на господинчото се бутаха в пълен безпорядък, а той се опитваше да измисли спасителен план за измъкване от Бранди. Което беше странно. Обикновено не бягаше от момичета, но явно за всичко си имаше ... не, за случая с язовката беше пореден, не първи. То, като че ли, цялото им това приятелство се изразяваше в дразнене един-друг, докато не се намери друга жертва, която да съчетае усилията и уменията им в тази насока.
Тогава беше забавно!
Улрич въздъхна и се облегна удобно на метлата, демонстрирайки най-голямата си невъзмутимост спрямо размаханото пръстче. Не се плашеше лесно, още повече от този предрешен червенокос ... уимбъл-мимбъл, каквото и същество да беше това!
- А къде забрави за КГБ? - той небрежно размърда Сребрушата насам-натам, - На тях като че ли им липсва най-много такт. Което е разбираемо заради студа и "лекарството", с което го третират. Между другото, Азкабан би ти дошъл твърде добре на тебе. - подхвърли небрежно, - По-скоро бих те изпратил в Русия, някъде в тяхната безкрайна гора, съвсем сама, за да може да осъзнаеш колко лоша си била и колко злини си причинила на бедно момче като мен!
Повдигна вежди и съвсем малко увеличи разстоянието по между им, в случай, че Бранди реши да приведе в действие някой дяволски план, както обикновено обичаше да прави.
- Реши ли дали тази година ще се пробваш в куидича? - допълни, докато междувременно следеше за собствената си сигурност, - Аз знам, че ще ме приемат за някой готин пост. Като на бияч.
Последното каза доста нехайно, но с явен и нескрит подтекст, че биячите не винаги могат да управляват блъджърите и стават някои инциденти водещи до Болничното крило. В най-лошия случай ставаше дума за няколко седмици там, но колко време беше това всъщност? Всеки човеш можеше да си позволи да пропусне толкова в началото на учебната година.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бранди Александър

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Съб Сеп 17, 2011 11:45 am

- Горкичкият ти - изсумтя тя. Прокашля се и продължи съчувствено: - Навярно и при аврорите да отидеш, те няма да успеят да ти помогнат.
Червенокоската се изправи на метлата и се понесе малко по-напред във въздуха. Не обичаше много-много да стои на едно място поради факта, че започваше да се схваща и други подобни. А започнеше ли, изпадаше в някакво чувство за летаргия, отпускаше се все повече и все повече, като рискът да падне от метлата се увеличаваше с всяка изминала секунда. Да, да се отдадеш на релакс, докато си във въздуха не беше най-удачното нещо на света.
Хафълпафката вирна гордо брадичка и отговори на въпроса му:
- Не знам. Може би ще кандидатствам. За гончийка или пазач.Не съм го решила още. Но за всеки случай трябва да питам учителя по Пророкуване.
Бранди ненавиждаше този предмет и за това често обичаше да си прави шеги с него. Цялата тази работа с гледането в кристална топка, предсказването на бъдеще, гледането на чаени листенца беше пълна измислица. Просто евтин трик, при който с малко повечко късмет можеш да впечатлиш някой глупав магьосник. Бъдещето не можеше да се предскаже. Беше абсолютно невъзможно, тъй като самият ти си го правиш сам. А ако можеше, то тогава със същия успех можеше да се разбере за утрешния ден, примерно, от боб, леща, фасул, грах, грозде и други. Защо точно трябва да са чаени листенца?
- Иначе... бияч? Не съм предполагала, че чак толкова много искаш да получиш естествена пластична операция на лицето. Или пък на някой крайник. Е, не е чак толкова лошо - когато ти се налага да тренираш, викни мен, за да насочвам блъджъри към теб, макар че... - тя се замисли. - и те могат сами да се оправят с тази ра
бота.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливър Улрич

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Съб Сеп 17, 2011 3:12 pm

Върху лицето на Оливър се изписа необикновено задоволство от думите й. Не че нарочно беше накарал разговора да поеме в тази посока, но в съзнанието му вече беше започнал да се оформя план, според който помощта на Бранди щеше да е добре дошла. А и кой знае, може би щеше дори да е забавно. Отдавна не се беше забърквал в по-сериозни неприятности, особено след като го спипаха онзи път, когато внесе няколко акромантули в училище, за да може с няколко приятелчета от Слидерин и Грифиндор да си правят нелегални състезания с горките животни в Забранената гора. За жалост тогава го хванаха и дори казаха на майка му. А по-лошо от разярената Елзбет Улрич беше спокойният й гняв. Тогава методите й за наказания ставаха ... иновативни и изобретателни. Седмокурсникът неволно потръпна при спомена за майка си, но бързо я изтика от главата си и отвърна на момичето срещу себе си:
- Всъщност се грижа за теб, слънце. - нехайно махна с ръка наоколо, - Кой, ако не аз, ще те пази от блъджърите? А от операция нямам нужда. Дори ти знаеш, че съм неотразим.
Повече от неотразим. Неповторим дори? Да второто щеше да е подходящ епитет, но нашият герой вече беше избрал другата думичка и нямаше как да го замени. Както и да е, сега не бяха дошли, за да се впускат в задълбочени игри на думи, търсейки нюанси на значения, каквито нито един от двамата дори не беше сънувал. Поне той не беше дошъл поради тази причина, де. Бранди може би, нея човек не можеше да я разгадае какво си мисли, но в крайна сметка той нямаше повече да се оплита в капана й, нали? Тъмнокосият раздвижи рамене и се усмихна на събеседничката си:
- Все още ли важи предложението за насочването на блъджъри? Имай предвид, че ако се съгласиш най-много да закъснеем за вечеря и някой префект да ни спипа, че стоим отвън повече, отколкото трябва. Пък и ще трябва да се промъкнем, за да си вземем блъджъри ... Но ако те е страх, ще те разбера.
Оливър наклони очаквателно глава, като междувременно обмисляше плана си за измъкването им от кашата, която със сигурност щяха да забъркат. Все пак червенокосата не беше някоя префърцунена госпожичка, която да се стресне при вида на опасност. Напротив, доколкото я познаваше, Улрич можеше да предположи, че ще се съгласи с идеята му, само и само най-накрая да изкара само него виновен. Както казват - щеше да го направи само заради спорта да му погоди някой номер. Но Оливър не беше глупав. Нее, съвсем не. В ума му съвсем спокойно се рееха най-различни варианти на евентуалното наказание, което щеше да си навлече с промъкването до съблекалните на куидичните отбори, но не му пукаше особено. Беше в настроение за малко тренировка и тъй като го мързеше да ходи до Общата стая и да намери някой друг блъджър назаем, разчиташе на наличните тук.
- Е? - той се подсмихна. - Реши ли?
Продължи да си стои на същото място, очаквайки отговор от Бранди, макар че вече знаеше какъв ще е той.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бранди Александър

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Съб Сеп 17, 2011 6:37 pm

- И питаш?
Въпросът й беше, естествено, риторичен. Бранди обожаваше предизвикателствата - най-вече заради факта, че съществува голям риск да бъде хваната. Това едва ли беше от значение, де. Но последствията, които можеше да има от това да бъде спипана, именно правеха самото нещо интересно. Ако ги нямаше, Александър сигурно дори нямаше и да се захване с това, тъй като в последствие всичко щеше да се окаже една голяма скука. А червенокоската мразеше скучни неща. Не, тя предпочиташе да живее за момента.
Освен това тя никога не се отмяташе от думите си. Каквото и да беше казала, каквото и да беше предложила, хафълпафката не съжаляваше после за това. От тук идваше и чертата й да не се извинява, - поне досега не се бе удавало такъв случай, защото червенокоската си беше голям инат, което отчасти можеше да се припише на факта, че е шотландка, а ако се случи все пак в бъдеще, то трябва да й дадат награда за това - тъй като Бранди Александър не съжаляваше изобщо за думите, които бе изрекла. Независимо дали имаше в тях вложен смисъл, или пък просто бяха казани случайно.
- Амии, ако искаш да почваме още от сега. Нали знаеш - колкото рано, толкова по-добре за тренировките. Така ще можеш да поработиш още повече на неотразимостта си и дори да я усъвършенстваш - подкачи го Бранди.
Както винаги, госпожица Александър започваше да пренасочва току-що хрумнали идеи към думата „сега“. А защо не? Каква разлика имаше от това да изчакаш няколко дена, за да се вмъкнеш незабелязано някъде, отколкото да го направиш в момента? Сякаш щеше да се упражняваш, за да не могат да те хванат. Нямаше абсолютно никакъв смисъл, а разликата беше съвсем незначителна - единствено времето, през което го правиш, е различно.
- Вечерята - голяма работа - добави тя. - На връщане може да си откраднем нещо от кухнята.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Оливър Улрич

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Нед Сеп 18, 2011 2:11 pm

Разбира се.
Той никога не грешеше. Такава опция нямаше в света на човек като Оливър и следващите няколко секунди затвърдиха мнението му, че наистина е възхитителен що се отнася до разгадаването на намерения *. Не му беше нужно дори да чуе първото изречение, за да разгадае пакостливото изражение, което се изписа върху лицето на Бранди. Вече можеше да предвкуси предстоящото промъкване, както и
- Да вървим тогава. - отвърна засмяно и се насочи към трибуните.
За жалост приземяването му притежаваше грацията на кацащ слон. Тоест никаква. Проклетата метла, която лудият дядка му беше подарил преди месеци беше сигурно толкова антична, колкото и стареца и от време на време проявяваше същата липса на всякаква ориентация. Например сега - господин Улрич доста умело я бе насочил към трибуните, където да го остави плавно и елегантно, но тя първо реши, че надолу е нагоре, а ляво - дясно. Затова в момента, в който той започна да се спуска към мястото, където смяташе да кацне, Сребрушата се изстреля като полудяла към небето, оставяйки след него само пухкави облачета, досущ като в някой мъгълски рисуван филм. Оливър можеше да се обзаложи, че останалата леко назад Бранди също прилича на онези гадинки от рисуваните филмчета, които наблюдават с неприкрит интерес и насмешка нещастието на другите и се смеят така, че стомасите ги заболяват от полаганите усилия да ги чуят всички. Само че той не я чуваше. Въздухът свистеше в ушите му, докато Сребрушата набираше скорост, а Оли всячески се опитваше да я укроти. И не успяваше.
Но пък поне успя да спре.
Не той, а тя. Както се стрелкаше нагоре, метлата изведнъж изгуби всякакъв интерес към небето и просто отказа, замръзвайки на едно място във въздуха. А после се насочи към земята. Това превърна летящия нагоре слидеринец в стремглаво спускащ се надолу "късметлия", на когото предстоеше близка среща с тревата на куидичното игрище. За съжаление на метлата-убиец, обаче, на Оливър не му се умираше толкова млад и той не се отказа от опитите си да опитоми откачения звяр. Язовката долу сигурно умираше от смях, докато наблюдаваше отчаяните му опити, които през повечето време само сменяха траекторията на падане, но и така и не можеха да върнат Сребърната стрела в някакво нормално положение.
Докато само на няколко метра от трибуните тя се върна в нормата, изненадвайки пилота си.
И това доведе до тромавото приземяване и факта, че Улрич почти се блъсна в една от кулите, където стояха професорите по време на мач.
- Не казвай нищо! - измърмори Оливър, докато се изправяше бавно пред насмешливия поглед на Бранди, която току-що се беше приземила доста елегантно до него, - Нито дума или ще те принудя ти да се качиш на тази метла-убиец!
За секунда му се прииска да разтрие задните си части, които като че ли бяха пострадали доста солидно, но се отказа заради присъствието на момичето. Не че се срамуваше или нещо такова, просто не искаше да й дава още поводи да го гледа сякаш е някакъв много забавен експонат в музея.
- Ще вървим ли? Неотразимостта ми не може да си позволи повече чакане.
Слидеринецът дори не изчака кимването й, а я подмина с мрачен поглед, избягвайки да я гледа. Не му се искаше да срещне още веднъж насмешката, която се прокрадваше в очите й. Всъщност не искаше тя въобще да помни какво е видяла, защото това означаваше, че се е изложил пред петокурсничка! За жалост, нямаше как да промени случилото се, затова предпочиташе да се преструва, че въобще не му пука.
Все още ядно стискайки гадната метла в ръка, той бързо се спусна по стълбите, които водеха към заключените съблекални. Не беше сигурен дали едно "Алхомора" би отключило вратата. Щеше да е прекалено лесно, но пък и не всеки ден някой решаваше да се промъкне там. Всъщност, като че ли от доста време никой не беше правил гадни номерца на противникови отбори, но това пък не значеше, че ръководството на училището нямаше да е предвидило подобни изпълнения.
Само след минути Оливър се озова лице в лице с дървената врата, която го разделяше от комплекта нужни топки за игра на куидич и се усмихна съвсем леко. Обърна се към спътничката и съмишленичката си в тази лудория и попита небрежно:
- Какво предлагаш? Да пробваме първо с Алохомора или пък с нещо друго?
Все още не беше забравил случката от преди малко, затова се държеше необикновено нормално. Без да я подкача или пък да подлага на съмнение това, което би предложила. Все пак, тя беше един от малкото хора, които бяха видели Оливър Улрич доста унизен и той нямаше намерение днешното му изпълнение да се разчува.

* естествено, само той вярваше в подобно нещо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Бранди Александър

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Нед Сеп 18, 2011 5:36 pm

Оливър тръгна напред, сякаш нищо не се бе случило. Е, сигурно и така щеше да направи, Бранди го познаваше перфектно. Това перфектно изпълнение с метлата сигурно трябваше да заслужи максимален брой точки, ако съществуваше дисциплина на олимпийските игри, която се наричаше „Излагации в куидича“. А, да... Вярно, че пък мъгълите дори не знаеха какво е това, а магьосниците едва ли щяха да имат, защото друг спорт освен куидича те нямаха. Камо ли да говорим за магьоснически олимпийски игри.
Между другото момичето можеше да го погледне и от тази страна - метлата на Улрич се бе опитала собственоръчно (или собственометлъчно, тъй като метлите нямаха ръце) да го избута от себе си. Дори самата Бранди не бе постигнала такъв ефект по-рано днес. Нейното не се срявняваше с абсолютно нищичко пред изпълнението на този магически предмет, често използван за летене. Може би трябваше да я черпи.
Глупости!
Пак започваше да мисли за ненормални неща. А напоследък й се случваше доста често. Отпускаше мислите си и те започваха да се реят напосоки, като понякога наистина, ама наистина ставаха адски тъпи. Нещо явно й ставаше напоследък. Браво, дори себе си не познаваше. Ако знаеха за това, много биха го отдали на факта, че е в пети курс. Да, да, изпитите СОВА, от които, казано накратко, ти зависеше целият ти предстоящ живот. Но самата истина си беше, че хафълпафката не се отдаваше на стреса, като някои, които го правеха още от трети или дори втори курс. Но нека сега да не мислим и за училището.
Върху лицето на червенокоската все пак се изписа усмивка, в която се четеше лек присмех. Не каза нищо по въпроса, защото в момента нямаше абсолютен смисъл от това. Е, случката можеше да й потрябва за по-нататък, ако Улрич я ядосаше (и при това наистина сериозно).
Двамата тръгнаха към съблекалните или по-точно към мястото, където се съхраняваха топките за игра, както и някои резервни метли.
Оливър първи се спря и я попита доста нормално, сякаш нищо не се бе слручило:
- Какво предлагаш? Да пробваме първо с Алохомора или пък с нещо друго?
- Ами, защо не? Не вярвам нещата вътре да се пазят чак толкова много. Алохомора!
Петокурсничката извади извади пръчката си от бряст, притежаваща рядката сърцевина от косъм на вийла, замахна към бравата на вратата и изрече заклинанието. Нищо не се случи. Страхотно! Сигурно не трябваше да се подценява чак толкова много сигурността в училище като „Хогуортс“. Навярно учителката по куидич се бе постарала по-слабите заклинания въобще да не могат да действат върху ключалката. Но при по-силните...
- Хмм, защо не го кажем двамата едновременно? Може и да се получи, тъй като силата на заклинанието ще се удвои - замисли се Александър.
Това явно беше един от онези случаи, в който подигравките и високомерното държание на момичето оставаха назад и прагматичното мислене и интелектът на Бранди излизаха напред. Като махнем всички лоши качества от червенокоската, се забелязваше, че госпожица Александър съвсем не беше от онези тъпички момичета, макар надутото й държание да предполагаше това. Или казано накратко - в тези случаи Бранди Александър ставаше умна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   Пон Окт 17, 2011 6:29 pm

С Нора се разделихме на игрището. Тя отиде да седне на трибуните, а аз преметнах крак през метлата, отблъснах се и оставих всичкото си притеснение на земята под мен. Притъмняваше бързо, вятърът подухаше все по-силно, но имах желание да направя няколко кръгчета и отново да се почувствам като птица. Липсваше ми това усещане. Моят град не беше магьоснически и не можех да тренирам любимия си спорт спокойно. Каси можеше да наблюдава дали идват хора, докато аз летях ниско над полето, но това не беше истинско. Това тук беше. Усетих лек дъждец по лицето си, но той бързо премина. Замислих се за това колко бавно течеше времето, когато си далеч от любимия човек. Аз не означавах нищо за него, може би дори не му бях приятелка, но ми се искаше да вярвам, че и той ме обичаше.
Погледнах към мястото, което си беше избрала новата ми приятелка. Лицето ми се озари в усмивка, а тя отвърна със същото. Бях достатъчно близо, за да видя, че трепери като лист. Тъкмо когато мислех да се приземя, за да се приберем, видях едно момче да я прегръща. Предположих, че е гаджето й. Винаги завиждах на щастието на хората, които бяха открили половинката си. Фантазирах си, че един ден това ще се случи и с мен.
Усетих, че ръцете ми са се вкочанили, и реших да сляза. Тъкмо можеше да се запозная с момчето на Нора. Ставах нов човек- никога преди не бях търсила сама компанията на непознати досега хора. Може би все пак имаше надежда и за мен.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Игрището   

Върнете се в началото Go down
 
Игрището
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Куидичното игрище-
Идете на: