Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Изпит по История на магията

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Фиона Розие

avatar


ПисанеЗаглавие: Изпит по История на магията   Съб Окт 22, 2011 10:46 am

Магическите пръчки съществуват много отдавна. Те се срещат в праисторическите пещерни рисунки и изкуството на древните египтяни. Вълшебниците от обществото на друидите в предхристиянска Европа провеждали религиозни ритуали с пръчки от глог, тис, върба и други свещени дървета. Те се дялали само по изгрев или залез - най-подходящото време да уловите силите на слънцето - със свещен нож, който бил потопен в кръв. В Стария завет Мойсей използва магическата пръчка във формата на овчарска тояга, за да раздели Червено море и да изцеди вода от скалата. Едно изображение от ІV в. показва как Иисус вдига Лазар от мъртвите, като го докосва с пръчка. Както предполагат тези примери, исторически пръчките служели не само за проводници на свръхестествени сили, но и като аксесоари за религиозни обреди и като символи на властта.
В литературата на мъгълите, магическите пръчки се появяват в "Одисея", съчинена от гръцкия поет Омир. Красивата вещица Цирцея използвала пръчката си, за да превърне моряците на главния герой в стадо квичащи свине. Друга приказна пръчка принадлежи на Мерлин - магьосник и съветник на крал Артур, и на гръцкият бог Хермес, който използвал пръчката си (наречена "кадуцей"), за да стане невидим за смъртните хора.
В началото на новата европейска история мнозина, които практикували магия, смятали пръчката за задължителен аксесоар. Ритуалните магьосници я използвали за правене на заклинания и чертаене на "магически кръгове", защитаващи ги от вредното влияние на демоните или духовете, които възнамерявали да призоват. Тъй като не можели да се възползват от удобството на пазаруването на "Диагон-али", амбициозните вълшебници прибягвали до книгите със заклинания, в които търсели инструкции за направата на магическа пръчка. Според "Ключът на Соломон", една от най-популярните магически книги в средните векове, идеалната пръчка трябвало да е от леска, отсечена с един удар, при това със съвсем нова брадва. Някои автори твърдели, че силата на пръчката малко се увеличава чрез поставяне на магнитни върхове и кристали или написване на магически думи и свещени имена. По време на дялането й вълшебникът призовавал съответните духове, демони или божества да й дадат желаните свойства - да лекува болните, да управлява природните сили или да изпълнява всяко негово желание.

Повечето от вас са си купували пръчките от Оливандър, права съм, нали? Аз самата купих своята оттам преди много години. Известно ли ви е, че той започва да изработва пръчки със сърцевини само от много могъщи магически субстанции? Преди това магьосниците са използвали материали, които по някакъв начин са обвързани с историята или семейството им. Например косъм от вийла, тъй като в семейството има такава или корените на някакво растение, което е помогнало на магьосник да се излекува. Те, разбира се, не са достатъчно могъщи, но дълго време са смятани за приемливи варианти.

Професор Розие посрещна учениците си в класната стая. Някои от тях имаха изплашен вид, други изглеждаха спокойни, но тя се усмихваше насърчително към всички. Показа на всеки един къде да седне и мина зад катедрата си.
- Добре, ученици, когато ви кажа, че може да започвате, това означава да хванете перата си и да започнете да пишете, защото имате само 45 минути, за да свършите работата си. Не правете опити да си подсказвате и да преписвате - имам очи и уши, затова не ме карайте да ви анулирам работата ви. - Искам всеки от вас да предположи каква е щяла да бъде сърцевината на пръчката му, ако е била ръчно изработена. Разкажете историята на предположението си - дали е нещо, случило се с вас или оставено ви като наследство от някой роднина. Може да сравните сърцевината на истинската ви пръчка с тази, която бихте могли да имате, но ви препоръчвам да правите това, само ако ви остане време. Започвайте.

Ученици, записани за предмета: Оливър Улрич, Аря Слийпуокър, Себастиян Дивайн, Евелин Бордо, Калипсо Лъвгуд, Кейт Уудсток - извинена, Марк Овърстрийт, Таша Робинс, Джеси Клерт, Нора Лопес, Лилия Григори - извинена, Алексис Лов Джорден - извинена, Бранди Александър, Венера Блур, Кейлъб Блексторм, Роуз Уизли - извинена, Джаки Потър, Ана София Дюпри, Дженифър Маклол - извинена, Микейла Миракъл, Самюел Ютис, Анджела Дарк, Ривър Ларош, Кейт Грейнджър
(при предадена работа, ще зачерквам името)





If Hans Christian Anderson could have had his way with me
Then none of this shit would have ever gone down

In my cell I'm tattooing myself with mermaids and swallows
And though I do swallow
My mama thinks I'm grown but I'm really just little
And someday I will remember
Someday I will remember
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 12:35 pm

След като влезе в стаята, подобно на всички други ученици , професор Розие насочи Себастиян къде да седне. Колко хубаво бе сега, че името му започваше със задна буква, че стоеше по-назад в редиците. Около него се изсипваха колкото си може повече ученици и сядахa бързо , и вадеха пергаменти и пера, и мастилници. Бастиян последва примера им , като извади един лист пергамент, предполагайки, че щеше да му свърши работа, при тънкия му сбутан почерк.Почеркът беше наклонен, даже прекалено, сякаш се опитваше да докосне с горната си част листа и ей сега щеше да падне напред.
Облегна се назад и заслуша всичко , което каза професорът, след което в главата му се появиха няколко идеи за задачата, която тя даде.Не му се нравеше особено идеята да се връща към своето така ‘красиво’ минало. А всъщност и идеите му не струваха.
Неговата работа започваше така :
,, Пръчката избира магьосника, а не той пръчката си. Те са взаимно свързани, както и с нашето минало, както и всичко останало в нас, то се съдържа в силата на магиите, които ние прилагаме и използванме чрез магическата си пръчка. Тя е основата на нашето развитие в тази област. ”
Нямаше никаква идея дали дори звучеше смислено, като го използваше като за увод плюс теза, нещо такова – сборно. Само дето и в това не го биваше.
Винаги съм предполагал, че моята пръчка би била направена от нещо светло, нещо което изразява благост и нежност, както и смиреност, ала не като робство, а смиреност от живота. Може би от някое мирно и красиво животно, бяло, може би. Всичко това го свързвам с част от историята си, част от миналото, което винаги следва човека. А тази част от моето минало може да се окаже значителна и голяма частица от всичко , което сега е у мен.”
Реши, че стана прекалено банално. Прекалено вглъбено в нещата. И въпреки това продължи да пише, спирайки се няколко пъти.
,,Тази светлина свързвам с един прекалено важен човек.Човек, който с гордост се наричаше моя майка, дори да не беше биологичната ми. Тя не беше горда от това, те не го казваше. Лизел, моята горда майка, излъчваше благост, излъчваше всичката тази нежност, която излъчва цветът бяло.Лъчи, излизащи от нея, които те обгръщаха и те караха да се топлиш от цялата тази радост в тях. Усмивки, които можеха да те накарат да стоиш буден, дори когато си преуморен, само за да ги погледаш. Очи, които винаги гледаха в твоите.Не можеше да се каже, че е вийла, нищо че притежаваше тяхната красота и омайване. Покровителят ми, полярна лисица, също е пряко или не толкова , свързан с Лизел. Лисицата ми е полярна – бяла – каквато беше и Лизел – повечето от децата на моята възраст, тогава, мислеха, че нейното име беше просто ,,Бялата дама”. Може би това нейно име идваше от характера й и излъчването й.Винаги съм предполагал , че в моята пръчка ще се съдържа косъм от такава лисица, нищо , че тя студува и излъчва хлад, нищо че магията която бих правил също щеше да излъчва хлад, всичко това би било свързано с единствения човек, който беше влязъл в сърцето ми в детските години.
Моята горда. небиологична майка винаги беше разчитала на светлата страна, на оптимистичната гледна точка на всичко. И за всичко. Тя винаги гледаше бодро и караше и мен да гледам така. Винаги искаше да търся по –добър начин за да направя , да постигна нещо, да не се спирам и да не поглеждам в черния цвят. Цветовете говореха много , а тя ги разбираше идеално. Учеше всекиго, когото познаваше да се вглежда, да види бялото. Тези цветове намираха място.
Няма точна случка, която бих свързал с моята желана пръчка. Има точен човек, който подсказва за всичко това.
Тя говореше за светлината, която присъства и в образа на смъртта. ‘ Виждаш светлината и отиваш при доброто. отиваш при радостта и щастието, всичко което желаеш и което би те наградило честно’ – казваше с благоговение тя и се заглеждаше в небето. И продължаваше, че светлината е навсякъде, под каквато и да е форма, в какъвто и да е образ да се беше въплатила.
Лизел винаги беше облечена в бяло.И вярваше на всичко, което казваше или което чуваше.
Накрая наистина видя светлината. С очите си. И това дори и аз го вярвам.
Сегашната ми пръчка, предполагам не е свързана с нищо от това, което исках да бъде свързано между мен и пръчицата ми. Тя е със сърцеструна от дракон, което може би пак има част от Бялата дама.Тя си беше като дракон. невероятно бойствена, нищо че като цяло характерът й преобладаваше смиреността.
Заключваме , че ние можем да бъдем свързани по всякакъв начин с пръчката си, но най-голяма сила има миналото ни. В него ние преживяваме случки и срещаме хора, които остават скрити в нас и нашите мисли, което пък дава основата на пръчката за нейното решение.

Остави перото в мастилницата си и като взимаше листа го смачка леко, от неволно движение, след което предаде работата си. Междувременно беше взел и чантата си. Той излезе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джаки Потър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още нямам ;(( Жалко нямам търпение ..

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 4:06 pm

Няма да ви разказвам какво стана преди изпита защото дори и аз самата не помня. Затова реших да започна от влизането ми в кабинета. Обувките ми дрънкаха под краката ми но на мен не ми пукаше , след случката при теста по Билкология се чуствах ужасно и още ми беше ужасно лошо. Още щом престъпх прага на кабинета. Ме погледнаха десетки претеснени очи. Учителката ме поздрави и ми показа местото ми. Понеже името ми беше от първите букви в азбуката седях почти отпред. А колкото повече седиш напред толкова по бързо ще стигнат до теб. След като си седнах Проф. Фиона попита дали всички сме се събрали. Класа извика едно радостно " Да госпожице Фиона " и замлъкна.
-Добре , щом сме се събрали всички значи можем да продължим - отговори професорката по История на Магията на малкия клас. Започна да ни изнася реч за магическите пръчки през вековете. Като приключи речта ни каза и задачата която трябваше да изпълним. И леле , беше си доста трудна за момиче което не знаеше нищо за предците си за майка си за баща си .. И Джаки беше едно от тези момичета. Погледнах към другите ученици претеснено и загледа те какво правят сега. Не исках да преписвам и нямах такова намерение. Исках просто да видя какво ще си извадят и дали и те имат колебания като нея. Видях че повечето си изваждат пергамент и перо както и мастилници , Но не мислех че ще пишем и май нямах. Затършувах в чантата си и намерих едно старо перо , почти празна мастилница и смачкан пергамент. Малко се поколебах дали да предам такава работа за испит но нямах други средста. Реших че няма значение на каква хартия е а какво съм написала и си подредих нещата на малкия чин. Сега се двоумих пък какво да пиша. Незнаех каква пръчка е имала мама и не съм имала никакви случки с нея защото тя .. тя .. тя умря. Като се сетих за това една малка сълза падна от окото ми но побързах да я избърша за да не забележат че плача. Увладях се и започнах да пиша. Сетих се за пръчката на дядо ми. Тя беше от перо на феникс. А и историята ми е свързана с легендарната птица " феникс " която бившия директор на училището / Албус Дъмбълдор / е имал. Реших че ще пиша за перото на феникса. Наведох се към пергамента си и задрасках с перото по него.
" Оливандър ми е казвал че " Пръчката избира Магъосника а не Магъосника Пръчката. " До голяма степен магическата пръчка ни избира заради характера магията целите и най-важното историята. Винеги съм си представяла сърцевината ми да е от нещо свободно да прави каквото си иска. Точно като моя покровител - Орелът. Историята ми също е свързана с птици и горски създания. Дядо ми която живял по времето на Битката за Хогуортс е имал пръчка с сърцевина от феникс. Той обожавал и самата птица която Алус Дъмбълдор е имал в кабинета си. Винеги съм чуствала привързаност към птиците и съм изпитвала възхищение към тях. Те са свободни да летят из небесата. Нищо не ги спира. Когато се замесат в някоя бъркотия могат просто да загърбят всичко , историята си , приятелите си и всичко друго и да литнат освободени от тежкия си товар. Хората не могат колкото и да искат не могат да забрават живота си и да литнат на юг. Точно затова винеги съм им се възхищавала. Винеги съм предполагала че и майка ми която никога не съм познавала е чуствала същата привързаност към птиците. Искам да го вярвам. Това е единствената ми връзка с предците си. Птиците."
Следкато приключи с писането се огледа. Повечето учении вече бяха готови и госпожата се провикна:
- Почвам да оценявам работите! Тези които не са си дописали ще получат още пет минутки! - предопреди професорката. Започна да мива край учениците и накрая стигна до муа. Започна да чете пергаментния ми лист. След две три минутки го пъхна при другите предадени работи в ръцете и.
- Браво Джаки , много добре! Ще го прегледам още няколко пъти и ще ти съобща уценката! - каза ми госпожата като се усмихна и мина към другите заспали от скука ученици. След десетина минути беше готова с всичките работи и изгони набързо с усмивка учениците. С няколко момичето от грифиндор се запътихме към спалните за да си вземем учебниците за следващия час.
/ Извинявам се за късото РП но незнаех какво друго да напиша и нямах много време ;(( /
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 4:38 pm

Влязох в кабинета по история на магията с тиха стъпка и лека усмивка.
Професор Розие ме изпрати в задните редици, настаних се на отреденото ми място и извадих перо, мастилничка, пергамент и учебник. За няколко минути в стаята имаше шумотевица, но когато всички заеха местата си и се подготвиха за работа, професорът плесна с ръце и обясни днешната задача. Говореше плавно и спокойно и се усмихваше мило. Времето ни за работа беше 45 минути и когато тя обяви началото, побързах да взема перото, да го натопя в мастилницата и да се заловя за работа. Не вярвах, че задачата толкова ще ми хареса, още отсега знаех какво да напиша и как да го напиша. Уверено започнах да изписвам думите по пергамента:

Като малка, не бих имала ни най-малка представа от думи като „сърцевина”, „пръчка” и дори „магия”. Не бих повярвала, ако някой ми беше казал, че след време животът ми ще бъде едно невероятно изживяване, изпълнено с радости, тъги и приключения. Когато на 11-годишна възраст за първи път пристъпих в уютното магазинче на магьосника Оливандър, все още бях скептично настроена към цялата тази история. Но когато пръчката се надигна като по чудо и дойде при мен, не можах да повярвам на очите си. Тя, след като ми беше обяснено, е от драконова сърцевина и е пръчка, с която бих могла да правя велики магии.
Тогава, въпреки че не разбрах почти нищо от думите на приветливия господин, цялото това нещо ми се стори забавно и готино. Сега, когато осъзнавам и виждам с очите си света, в който се намирам, с лекота бих предположила каква щеше да бъде сърцевината на пръчката ми, ако беше ръчно изработена – сърцевина от косъма на еднорог.
На празненството по случай петия ми рожден ден баща ми ми подари една прекрасна зелена книжка с бяло конче на нея. Четеше ми я всяка вечер, когато, сгушена в топлото легло с плюшеното мече Томи, се опитвах да заспя. Почти винаги не успявах да чуя края на тази приказка, защото заспивах, а след това тате отказваше да ми я прочете през деня, казваше, че усещането не е същото. Когато бях на седем години, той ми обясни как се казва това животно и откъде идва. Разглеждахме снимки, четеше ми информация за прекрасното същество и аз го заобиквах с всеки изминат ден. Скоро след това то стана любимото ми животно и мечтата ми беше някой ден да го видя.
Може би никога няма да забравя 17-ти май, 2007 година. Денят, който и до ден днешен си припомням с усмивка. Денят, в който усетих, видях и почувствах хармонията, спокойствието и радостта, които съпровождат всички нежни и прекрасни неща. Бях на 12 години и с баща ми отидохме в Северна Америка, или по-точно в един голям резерват за защитени животни.
И той беше там. Кротък, гордо изправил глава, и невероятно красив. Позволиха ми дори да го погаля – нещо, което вероятно беше напълно забранено, но милият ми татко много често имаше навика по неизвестен начин да убеждава хората. На този ден не престанах да се усмихвам. Бях сбъднала мечтата си, бях видяла с очите си това, за което копнеех пет години. Не мислех, че мога да се чувствам по-щастлива.
Много хора ми казват, че съм извадила късмет с пръчката, която имам. И въпреки това, бих била по-доволна със сърцевина от косъм на еднорог, защото свързвам това нещо с едни невероятно забавни и хубави моменти от детството ми. Тези случки ми показаха, че всичко е възможно, когато вярваш в него и упорстваш, за да го постигнеш. И това ми внуши, че щом можах да постигна това, ще мога да достигна всяко кътче, местенце и детайлче на земята, стига да искам и да вярвам, че мога да го направя.


С тези думи приключих и въздъхнах уморено. След няколко минути професор Розие обяви край на писането и всички станаха, за да предадат написаното. Когато подадох съчинението ми, се усмихнах на преподавателката, върнах се на мястото си, взех си нещата и излязох навън.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 5:04 pm

Професор Розие ми посочи едно място близо до прозореца. Настаних се там и се заслушах в това, което казваше. Изпитът определено беше интересен, но ми се искаше да можех да проуча по-подробно историята на предците си. Аз бях мъгълокръвна (не бях убедена, но за такава се смятах), нямах и идея с каква магическа субстанция бих могла да свържа потенциалната си магическа пръчка. Реших да помисля за всеки един от семейството си, за да достигна до някое растение или някое животно, което би било подходящо за тях.
Майка ми, Амели Ларош, беше мъгъл. Беше невероятен човек на изкуството. Рисуваше, пишеше, дори пееше. Готвенето й беше перфектно, типично за една французойка. Бях сигурна, че дървото щеше да е череша, защото свързвах щастието с череша, черешово дърво, черешов цвят. Когато бях малка, цялата улица беше покрита от розови листенца. Беше като в приказките. Представях си, че така изглежда раят. Майка ми взимаше цветче и го слагаше в косите ми. После се прибирахме вкъщи, изваждахме буркан със сладко и приготвяхме от него пай с череши. Това са едни от най-спокойните и щастливи моменти, които си спомням. Сърцевината ме затрудняваше. Нямаше да бъде косъм от вийла, в това бях сигурна. Никой в семейството ми не беше вийла, нищо не ни свързваше с тях.
Бруно Ларош (даже не исках да го наричам свой баща) може би беше магьосник, но никога нямаше да разбера. Не ми казваше нищо в писмата си. Беше пътешественик, беше изоставил жена с малко дете, отнемайки й синът. Беше избягал, беше разрушил едно семейство. Болеше ме дори да мисля за това, което можех да имам, ако той не ни беше оставил. Предателство. Това беше асоциацията, която правех с Бруно Ларош. С него не можех да свържа нищо хубаво, нямах спомени с него, почти не го познавах. Твърдеше, че ме обича, но защо никога не го бях виждала, освен на снимка? Защо не прекараше дори един ден с мен през целия ми живот? Нямаше смисъл да търся нещо, което да направи магическата ми пръчка силна, при него. Той ме караше да се чувства слаба.
А брат ми? Знаех само, че е червенокос и че на майка ми много й липсва момчето й. Искаше ми се да го намеря, да го опозная. Винаги съм била самотно дете, но може би ако бях живяла с него, щях да бъда коренноразличен човек. Може би. Той също не беше приятна за мен тема, защото беше това, което най-много ми липсваше в семейството.
Реших, че сърцевината на моята пръчка щеше да е същата, както на истинската- косъм от еднорог. Еднорозите бяха мили същества и изглеждаха беззащитни, но когато трябваше да защитават някого, ставаха безпощадни. Бях чела за мъже, умрели от рани от рога на еднорог, защото се опитали да отвлекат малките им. Майка ми беше такава, аз също.
Записах всичките си разсъждения на свитъка. Не мислех, че са достатъчно, но го предадох и излязох. Имах спешна нужда от слънце и надежда.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Грейнджър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 7:01 pm

Кейт не искаше да чува вече за училище, изпити, учители или преподаватели и всякакви други неща свързани с учението. Беше ѝ писнало от учене. Лежеше на леглото си в спалнята на момичетата втренчена в тавана. Всичко беше тъмно, много тъмно... само луната грееше на небето. За момент ѝ се прийска да разбере колко е часът, но след като небето навън бе тъмно сиво и всички момичета леко похъркваха все още е късно вечерта. Кейт се завъртя в леглото си, затвори очи и заспа.
***
Будилника се развъня силно и на секундата събуди всички момичета в спалнята им.
- Ооо, не! Изпит по история на магията... - захленчи едно момиче от другия край на стаята.
Кейт стана от леглото и си навлече дънките и блузката на сини и бели райета, а отгоре си сложи мантията. Прибра учебниците в кожената си чанта и си я сложи през рамото. Като най-бързата метла профуча през сънливите момичета и заслиза по стълбите към общата стая където още нямаше никой а от спалнята на момчетата не се чуваше нищо.
„Сигурно още спът.“ - помисли си момичето - „Или вече са слезли на закуска.“
Тя слезе в голямата зала да закуси. Доста ѝ се хапваше, а храната изглеждаше много апетитна. Набързо изгълта всичко което си беше сипала в чинията и стана от масата.
- Чао, Кейт. - каза ѝ едно момиче, очевидно от втори курс.
Кейт не ѝ знаеше името и само промълви едно твърде тихо „Чао“ чудейки се откъде ще ѝ знае имаето това момиче. Тръгна забързано, и след няколко минути влезе в стаята където професор Розие показваше на всеки минал през вратата къде да седне.
- Здравейте професоре. - Кейт поздави професор Розие, а професорката просто ѝ се усмихна.
След като се увери че всички са по местата си започна да разяснява в какво се състой изпита. Те трябваше да напишат предположение каква е щяла да бъде сърцевината на пръчката им ако е ръчно изработена. Имаха само 45 минути да завършат работите си. Кейт извади пергамент, перо и мастило и започна да пише.

***
Сърецевината на пръчката ми е от сърцеструна от дракон. Ако пръчката ми беше ръчно изработена сърцевината щеше да е от нещо, било то разтение, дърво или животно, нежно но в същото време силно. Щеше да е красиво, но и много могъщо. А за роднините ми мога да напиша много неща, но не мисля че ще ми послужи за нещо. Все пак:
Майка ми Дженифър за мен е най-милото същество на планетата. Тя винаги ме е защитавала от всичко което се опитва да ми навреди. Мила е към всички, а съветите ѝ са нещо без което не бих могла да живея. Тя е много силна жена.
Баща ми Даниел е могъщ човек. Много добродушен и приятен. Винаги ме е размивал. Обичан е от всички. Никога не съм чувала да се казва лоша дума за него. Моят баща е много почтен и честен. Никога не е лъгал никого, а истината я казва в очите и дирекно - без да овърта.
Горда съм че имам такива родители.
Може би ако беше ръчно изработена, сърцевината на пръчката ми щеше да е корен от роза или косъм от еднорог. Мисля че и двете са подходящи за мен и най-добре описват характера ми и не само него.
Корена от роза за мен е нещо красиво и нежно. Нещо което те омайва с красотата и аромата си. Но също е нещо което може да ти навреди. Освен това розата е едно от любимите ми цветя. Описва ме много добре.
Косъма от еднорог е част от самото животно. Сигурно в един косъм са събрани всичките качества на съществото. То за мен е много могъщо. И то като розата е много нежно и красиво.
Мисля че силата и на двете е неописуема. Много хора подценяват розата, но не и аз. Други мислят че езнорога е много просто животно, нещо като обикновен кон. Аз знам че не е така, силата на еднорога е доказана. Ако ме накарат да избирам между тези две невероятни създания не бих могла да избера.

***
Кейт свърши с писането. Прочете наново написаното и се увери че няма правописни грешки. Стана и предаде пергаментът на професор Розие, тя го взе и го остави върху купчината пергаменти от другите ученици. Кейт погледна часовника си и останови че е свършила точно на време. На края на часа тритокурсничката излезе от класната стая и с бърза походка се отдалечи от нея сякаш искаше да избяга от нещо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://always-emma-watson.tumblr.com/
Калипсо Д. Лъвгуд

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: MidnightChaser134

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   Пет Окт 28, 2011 8:52 pm

Лъвгуд тракаше нервно с върха на перото си по дървения чин, докато професор Розие разясняваше от какво щеше да се състои изпита им по История на магията. Макар че повечето млади магьосници в Хогуортс я намираха за леко досадна понякога, Калипсо, очарована от историята на всичко, което я заобикаляше, винаги слушаше в часовете си в захлас. Понякога се питаше наум дали следи с поглед всяко движение на професорката с отворена уста, канейки мухите да се заселят измежду зъбите ѝ. Да, тя бе толкова захласната по този предмет, че тя, Калипсо Лъвгуд - момичето, което се отвращаваше от всичко с повече от две очи - канеше своеволно летящите напасти измежду челюстите си.
Когато Фиона Розие завърши кратката си овертюра на изпита, тя мина покрай чиновете и даде на всеки един от учениците по един пергамент. Капи се наведе и извади от малката чанта, която носеше, сега лежаща на земята, готова да спъне някой, мастилницата си, пълна с черна лепкава течност.
"Аз, за разлика от повечето присъстващи в стаята, не съм си купила пръчката от Оливандър" - реши да започне Калипсо, но тъкмо бе написала изречението и в главата ѝ вече се бе сформирала малка сценка, извадена от някой тъп американски филм за мажоретки, където някаква фукла, облечена в розово и държаща помпони, казваше същите думи, написани на изтърканото парче пергамент.
Калипсо ги задраска.
"Косъм от вийла." - написа тя. - "Това има в пръчката ми - косъм от вийла."
След това Капи въздъхна уморено, сякаш написването на тези единадесет думи и костваше огромно физическо усилие, но въпреки че в момента присъстваше на изпит, в главата ѝ през секунда-две лумваше една зелена светлина, а някакъв грозен и грачещ глас извикваше най-непростимото от непростимите проклятия. Само мислейки си затова тя потръпна, а косъмчетата на врата ѝ се изправиха.
Как можеше някой да бъде способен на такава жестокост - та какво бяха направили родителите ѝ на този ужасен и жесток магьосник, че да заслужат смъртта си, парализирани и студени. Безчувствени. Деймос изгони с много опити тази мисъл от главата си и сведе очи към пергамента, на който все още бяха написани само тези единадесет думи, а над тях грозно и грубо бяха задраскани още няколко. На ъгълчето на листа се тъмнееха няколко малки петна мастило, които бяха капнали от перото на Ди, докато печалните спомени нахлуваха в главата ѝ.
Тя започна на нов ред.
"Майка ми е била французойка - красива, млада, пламенна и жизнена, докато баща ми е бил кротък и спокоен човек, изцяло отдаден на семейството и любовта на живота си. Или поне така ми казват. Малката част от историята, която е изиграла важната роля в това моята пръчка да ме намери е произходът на майка ми. Всъщност моята пръчка е нейната пръчка. На смъртния си одър, нейната баба, осъзнала, че няма живот напред за нея, откъсва косъм от косата си и с последни сили го дарява на малкото червенокосо момиченце, което с изплакани очи наблюдава как една от най-важните личности в живота ѝ се стопява пред нея.
Прабаба ми е била вийла.
"
Калипсо подчерта думата, смятайки, че тя е страшноважна за написаното след това, дори и за цялата ѝ изпитна работа. Плъзна светлите си очи към часовника, окачен на каменната стена и отбеляза наум, че има още около половин час за да завърши.
"Единствения спомен от майка ми е нежното докосване на червената ѝ коса до моята кожа, но нещото което дълги години крепеше този спомен бе една дълга дървена кутия, която успях да отворя точно когато ѝ бе дошло времето. В магазина на Оливандър.
Де факто излиза, че съм получила първата си пръчка точно оттам. Въпреки че пръчката избира магьосника, моята ме бе следвала през целия ми съзнателен живот, присъствайки само като неотворяема дървена кутия с името ми, изгравирано на нея. Та, както и да се мъча да извъртам историята, аз имам чувството, че точно косъмът от вийла ще бъде сърцевината на пръчката ми и въпреки трагичната ѝ съдба, тя все някак ще ме намери.
Защото ме следва.
Но ако приемем, че в историята наистина съществува понятието "ако", то тогава моята пръчка щеше най-вероятно да бъде с перо от феникс. А фениксът се свързва с огъня. Кой по-добре може да опише огъня, ако не аз? Като оставя червената ми коса настрана, характерът ми е буен и неспокоен. Като огъня. Веднъж намеря ли си цел, следвам я докрай. Като огъня. Колкото и трагедии и бедствия да преживея, аз ще се опитам да възкръсна от пепелта, защото не се предавам. Отново като огъня.
"
Капи остави перото си настрана и изпъна пръсти. Погледна отново пергамента, на който с леко неспокоен, но иначе равномерен и красив шрифт с много извивки Калипсо бе изповядала себе си, един вид.
Предаде изпитната си работа, прибра нещата от работното си място и с танцувална стъпка излезе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по История на магията   

Върнете се в началото Go down
 
Изпит по История на магията
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Начало :: Изпити :: Архив.-
Идете на: