Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 абсент.

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: абсент.   Чет Окт 20, 2011 7:08 pm

...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Касандра Грас-Уейл
Префект
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   Чет Окт 20, 2011 8:32 pm

След като го прочетох,просто се...замислих.Постоях,загледана в старите ми палячовци,закачени над монитора ми,но сякаш просто не ги виждах.
После се усмихнах.
Реших,че може би болката й е някак красива.Че героинята е толкова болезнено истинска,че мога да я видя пред очите си и сякаш я забелязвам всеки ден на някоя улица или в коридорите на училището ми.Тя е всички онези хора със сиви тъжни лица,които никой не отбелязва.И самата тя се страхува да бъде забелязана,така че се постига някакъв странен и крайно отчайващ баланс.
Тя е мистична по своята природа.Може би защото никой не иска да я опознае.Или може би защото тя самата не желае да бъде опозната.Създава ми се внушението,че отношението е двупосочно.

Тя се разтваря във въздуха.О,колко красива смърт само е това!Не бих могла да измисля по-хубав начин да се махнеш от света,който те угнетява,от това да се слееш с дъжда - единствения,който изтрива сълзите от бузите и очите ти.

Финалът е...знаеш ли,сякаш ми се е случвало!Сякаш понякога мога да усетя някаква тъга на места,на които мина,някаква смътно трагично чувство,което не ме напуска с дни!

Много много ми харесва.Всичко друго,което съм имала да ти казвам,съм го направила.
Браво,миличка!

П.С.Не,не трябва продължение.


I'm trapped in this world
Lonely and fading
Heartbroke and waiting
For you to come
We are stuck in this world
That's not meant for me
For me


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   Чет Окт 20, 2011 8:48 pm

Какъв красив коментар, благодаря ти! <3 И колко добре разбираш всичко, което пиша.

Знаеш ли, когато започнах да го пиша, бях измислила първите две изречения и продължих с намерението тя да открие някой, който да хване ръката й, но в процеса цялото действие се изтеатралничи, щеше да е фалшиво и неправилно... И в крайна сметка стана това, което стана. Беше малко неочаквано дори за мен, но се радвам, че постига внушения...

Ти си моят Специален Читател и съм най-щастлива, когато нещо мое ти харесва. ^^

p.s. !
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   Пет Окт 21, 2011 9:36 pm


в а г о н е н
к у п л е т
Езре бе най-щастлива, когато танцува по релсите. Гари не можеше да я разбере, но винаги я придружаваше - стоеше отстрани, едновременно опиянен от движенията ù и изнервен от възможната опасност.
- Ще усетя влака много преди да го видим, Гари - казваше му Езре и се смееше; пристъпваше на пръсти, а ръцете ù рисуваха романтични картини във въздуха. Неизменна усмивка се появяваше на лицето му при тези думи, но изражението му показваше, че не ù се доверява. Тя притежаваше прекалено силна и впечатлителна чувствителност - ту се заглеждаше във формата на облаците, ту в полета на птиците и току-виж съвсем потънала в красотата на това, което вижда. Не, той не можеше просто така да я остави да върши сама всички онези безумства, които в нейните очи си бяха съвсем в реда на нещата. Може би заради нейната чудатост я обичаше толкова много. Мисълта, че трябва да я остави, не му даваше мира.
Тя отлепи ходилата си от релсите и седна до него. Едва сега Гари забеляза, че върти една теменужка между пръстите си. От къде ли я бе откъснала?
- Идва, усетих го - рече тя и се облегна на рамото му. Приятна тръпка мина по цялото му тяло и той разсеяно си помисли, че блясъка на червените ù букли ще го заслепи, ако я погледне. - Ще останем да го погледаме, нали?
Разбира се, каза той. Притесняваше го идеята, че ако не беше с нея, тя не би се отказала от танца си толкова рано. Въпреки всичко, което изпитваше към нея, усещаше, че тя крие някаква лабилност, до чиито струни още не се е докоснал. Не повдигна въпроса от страх да не наруши тишината, в която се намираха - удобна и магнетична, тя правеше излишни всякакви думи. Скоро грозният шум на влака разтърси из основи тяхното спокойствие, не след дълго вече виждаха старият локомотив, който се бе устремил към тях, обгърнат от прашни ореоли. Тя стисна ръката му развълнувано; без да я поглежда, Гари знаеше, че е затворила очите си. Звукът ставаше все по-оглушителен и той се подразни, но отново си замълча. Вагоните се заточиха пред очите им. Отне им цяла вечност, според Гари. Той не издържа и запуши ушите си и замига, когато праха защипа очите му. А Езре стоеше все така облегната на него, заслушана във влаковата музика.
- Хареса ли ти? - попита тя, когато влакът най-накрая се отлепи от тяхната реалност, макар че все още можеха да го чуят, а ако присвиеше очи, Гари можеше да забележи прахолякът, виещ се на спирали след превозното средство.
- Харесва ми да слушам само теб - засмя се той и дръпна закачливо една от къдриците ù. Но тя не се смееше - лицето ù бе безизразно; Гари не си спомняше да я е виждал някога такава.
- Кога заминаваш?
- Знаеш за това - отрони той. Дали сам се беше издал с поведението си или случайно изтървана дума? Смехът му се загуби. - Другата седмица.
Езре кимна. Не заплака, не го упрекна. После хвана ръката му.
- Не бива да съжаляваш, Гари. Нито за секунда. В това му е красотата, разбираш ли? Също като при влаковете - нещо толкова голямо, толкова значимо, а профучава през живота ти за няколко секунди...
- Но може да бъде и смъртоносно - предпазливо я прекъсна той. Тя се сепна от думите му, но бързо се овладя.
- Да - прошепна. - Да. Но ние няма да позволим.
+++
Гари се качи на самолета, мислейки си за уханието на косата ù, за нежните извивки на брадичката ù, за начина, по който гледаше, когато видеше нещо, което ù харесва, сякаш то е достатъчно, за да бъде щастлива до края на живота си. Спомена за неестествено студените ù ръце бе толкова ярък и пресен, че той сякаш усети докосването ù върху кожата си; чувството бе толкова силно, че той се разтрепери от желание, но Езре не беше наблизо, че да му се отдаде.
Стюардесата го помоли да си закопчае колана и той побърза да го направи. Чувстваше се смутен от мислите си, сякаш всички в самолета можеха да видят мислите му. Езре се въртеше пред погледа му като че разглеждаше албум със снимки. Виждаше я върху релсите, виждаше я под себе си в мрака, виждаше я засмяна и люлееща се на празната детска площадка... Казваше си, че това е най-необикновеният месец в живота му. Дали щеше да се промени? А може би това вече се бе случило, само че той не бе усетил. И когато се прибере вкъщи, приятелите му ще забележат странното му държание или отнесения поглед. Или пък всичко щеше да тръгне постарому? Устата му се изпълни с неприятен вкус. Дали нямаше да я забрави по-бързо от това, което му се искаше? Дали когато се прибере цялата история няма да му се стори твърде детинска и глупава?
С почти панически ужас той повика стюардесата, внезапно почувствал желание да пийне нещо.
+++
Тялото ù бе почти безжизнено, когато я внесоха в болницата. Лекарите успяха да промият навреме стомаха ù и поне за момент нещата изглеждаха под контрол. Маргарет Джос дълго преговаря с докторите, докато ги убеди да я пуснат - това ще е най-доброто за пациентката, настояваше тя.
Езре лежеше с полупритворени клепачи. Под очите ù имаше синкаво-червени кръгове, сякаш някой ù бе посегнал. Маргарет придърпа един стол и седна до нея. Кръстоса крака и отвори една папка. За момент сякаш потъна в нея, макар да я бе чела многократно през изминалата нощ. Пациентката гледаше в другата посока. Маргарет свали очилата си и започна да търка едно петънце по едно от стъклата.
- Радвам се, че са те открили на време, Езре - рече тя и въздъхна. - Ще ми разкажеш ли какво се случи? - Не получи отговор, но и не очакваше. Беше прекалено рано, момичето още не се бе съвзело напълно. - Мислех, че състоянието ти се е подобрило, откакто срещна този мъж... Гари, нали така? Значи наистина си е тръгнал. Как разбра?
Езре разтвори устни, но нищо не излезе от тях. Тя ги навлажни с език и опита отново. Нечленоразделен, дрезгав шепот. Маргарет се надигна от стола си и се наведе към момичето, молейки я да повтори.
- Намерих билета. В багажа му - изхриптя момичето.
- Не се ли разбрахме да не тършуваш в чуждите вещи? - упрекна я жената и поклати глава. Явно пациентката ù се връщаше в началното си положение. Маргарет не искаше да признае, че трябва да я постави под наблюдение - беше престъпно да се ограничава свободата на такова младо същество. От друга страна, това не беше първият опит за самоубийство, който правеше...
- Той знаеше ли за историята с влака, Езре? - попита Маргарет и тялото на момичето се разтърси. Жената отначало се изплаши, но после разбра, че Езре е направила опит да се засмее. Маргарет кимна. Тя самата едва ли би разказала на някой непознат как едва не е оставила влака да премаже тялото ù. Освен това подозираше, че е завела Гари там... Беше съвсем в стила ù да води любовниците си до места, които за малко не са ù коствали живота.
Маргарет стана. Очите ù се бяха навлажнили леко, но тя се държеше така, сякаш подобна възможност е извън допустимото.
- Когато се възстановиш, ще постъпиш в моята клиника и този път решението ми е окончателно. - Тя стисна устни, защото в нейните уши звучеше като смъртна присъда, но за момичето в леглото нещата сигурно стояха по друг начин. - Трябва да намериш воля в себе си, Езре, нищо не е загубено.
Тя почака малко, да не би болната да намери сили да каже още нещо, но Езре се бе върнала в положението, в което Маргарет я бе намерила на влизане. Дори не извъртя глава, за да я изпрати с поглед.

Още няколко души влизаха и излизаха този ден, но Езре чуваше единствено напевния ритъм на движещия се влак и си представяше вибрациите на релсите. Щом искаха да я затворят, добре. Но никога нямаше да могат да ù отнемат това, никога.
И някой ден, когато отново излезе навън, първото, което ще направи, ще бъде да танцува на релсите. И този път щеше да остане там завинаги.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Касандра Грас-Уейл
Префект
avatar


ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   Съб Окт 22, 2011 8:07 pm

в интерес на истината началото ми се стори толкова красиво,като някаква изживяна мечта,като сцена от любовна песен ; все едно я виждах пред себе си как танцува по влаковите релси.И финалът на тази част...уау!аз мисля абсолютно същото за любовта - че не бива да се съжалява за нито една секунда и че винаги е твърде твърде кратка...

колкото до втората част,не мога да кажа,че не се шокирах,защото определено не очаквах героинята да е самоубийца.но...само първите две изречения и това ми се стори като най-нормалното развитие на нещата!

бих казала,че понякога ме оставяш безмълвна.
прочетох го поне 10 пъти,наистина някакси ме накара да се замисля.и по-важното - да го усетя.

браво,мила.


I'm trapped in this world
Lonely and fading
Heartbroke and waiting
For you to come
We are stuck in this world
That's not meant for me
For me


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   Пон Окт 24, 2011 11:17 am

Наистина ти благодаря, че продължаваш да ми четеш глупостите. xD За пореден път започнах с идеята за щастлив край, но нещата просто не се получават така. После разбрах, че Езре е щастлива само тогава, когато някой я обича и поради тази причина не можех да покажа тази й страна на Гари. В крайна сметка харесвам как се получиха нещата, Маргарет бе спонтанно натикана вътре, но в представите ми е нещо като Макгонъгол, затова много я харесвам, въпреки малкото "екранно" време, което получава.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: абсент.   

Върнете се в началото Go down
 
абсент.
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Мъгълска зона :: Лично творчество-
Идете на: