Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   Нед Окт 16, 2011 10:49 am

Студа пълзеше с такава скорост,че в късните часове на следобяда над цяла Англия се сипеха едри парцаливи снежинки.Леглото заемаше по-голямата част в и без това скромните размери на стаичката,а освен изгарящата ноздрите ми миризма на мухъл,усещах и смразяващия кучешки студ.
Спуснах пердето и обърнах гръб на прозореца,през който в последните няколко минути наблюдавах улицата пред "Продънения котел",която малко по малко започваше да опустява.Разтърках клепачите си в опит да прогоня образите на хората,носещи богато украсени кутии,които бях видял преди малко.Помъчих се да си представя как всички тези лица,които бях мярнал,са опаковани в разноцветна хартия и се задушават и след като се получи се засмях гръмко.Признавах,това приповдигна духа ми,но само след няколко секунди вече не ми се струваше толкова забавно.
С въздишка седнах на края на леглото и положих глава в шепи.Вторият ден на пребиваването ми тук беше към края си.Всеки момент беззъбия и вунящ на старост гърбушко,на който дори не запомних името,щеше да се отзове пред вратата,за да ми поднесе вечерята.Не мисля,че когато това станеше щях да съм в състояние да изтърпя поредните му любезности и добавки колко специален гост съм,във края на всяко негово изречение.А това,което ми поднасяше?Вдигнах глава,натъквайки се на почти недокоснатия от мен пай с бъбреци,който си стоеше там,където го бях оставял на обяд.При мисълта,че гърбушкото го е направил собственоръчно,стомахът ми се свиваше на топка.
Бях се уверил,че в помещението няма часовник,но бях си втълпил,че от някъде ясно долита отмерването на секундите с тракания.Бездействието до толкова бе замаяло пулсиращата ми глава,че броях наум без да ми омръзне.
За по-голямата част от човечеството,тази вечер бе специална.Беше сезонът на празниците,а утре всеки щеше да осъмне с подарък;цялото семейство щеше да иде на църква,а после щеше да се събере с близки и приятели на обяд.Утре беше Коледа,а аз отново щях да лежа в тези мръсни чаршафи и да се тровя с тревожните си мисли.
Рязко се изправих и започнах нервно да крача в средата на стаята.Следващото,за което си помислих е как роднините ми в този момент се готвят за празничната вечеря.
Олюлях се,в мига,в който краката ми стъпиха на твърда почва.Натрупалият сняг скръцна под тежестта на тялото ми,а виелицата ме шибна в лицето.Замижах и свих ръка пред очите си,мъчейки да се предпазя от снежинките,които се вихреха наоколо.Не се изненадах,че нямам никаква представа за обстановката,след като не бях излизал от онази дупка,повече от 48 часа.Напуснах още щом си припомних приятния аромат на ястията,които се приготвяха у дома ми.
Проблема беше,че не нямаше да ида в дома си,а бях принуден да дойда тук...в така "приятната" бърлога на Уудсток.Не очаквах да видя баща си,който също като мен бягаше от закона,но до колкото знаех майка ми Лидия от скоро се укриваше в дома на роднините ни по обясними причини.
Успях да разпозная къщата: не бях идвал отдавна,но ясно помнех лъскавата фасада.Кой би си помислил,че тук живеят магьосници,тази сграда от всякъде лъхаше на мъгали.За Уудсток това си беше нормално,защото те се стремяха да не привличат излишно внимание.
Понечих да стоваря ръката си върху вратата,но някаква странна кутийка привлече вниманието ми: отгоре й се намираше мъничко издадено напред копче,доста приличащо на тези по мантията ми.Плахо го натиснах, а последвалия звън ме накара да се усмихна.Света на мътнородите не спираше да ме изумява,сега обаче не беше момента да се впускам в експедиции по изучаването му.
Още щом я открехна,отворилия вратата побърза да я затвори:знаех,че не бях добре дошъл тук,изненадах се не на отношението,с което ме посрещнаха,а на това,че дори не бях повален от защитни заклинания.Май да дойда тук,чрез пудролиниите бе по-добрия вариант.
Подложих крак преди да са успели да хлопнат под носа ми и вратата засече миг преди да се затвори.Бавно със самодоволна усмивка,вдигнах глава,за да съзря толкова гостоприемния домакин и сключих вежди.
-Трябва ли да бъдем сърдити и по празници,а?!...Добър вечер,скъпа ми братовчедке.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   Пон Окт 17, 2011 11:01 am

Навечерието на Коледа бе дошло.Кейт беше станала рано и привършваше с Коледната украса-имението все още бе пусто по ранни зори,но по-късно щеше да се напълни с роднини и всичко трябваше да бъде идеално.На няколко места имаше имели.Гирлянди искряха от всеки ъгъли се носеха тихи мелодични коледни песни.Във всяка стая имаше подноси със сладки,курабийки и какви ли не още вкуснотии.Домашното духче на Уудсток-Брисбърн се бе постарало много,но грифиндорката не го остави да свърши само цялата работа.Тя все търчеше да му помага.
Вече бе станало към обяд и Кейт пременена в новия си тоалет изхвърча надолу по стълбището при звънна на звънеца.Някои гости бяха пристигнали по-рано,като направо се бяха магипортирали пред къщата,но други бяха избрали мъгълския начин на придвижване и идваха в последния момент.
-Брисбърн,ще отвориш ли на гостите ни?-попита учтиво момичето,докато стигна фоайето.Той кимна разко и с вид на пиколо отвори и посрещна гостите.После двамата ги въведоха в трапезарията при майката на Кейт,където бяха и останалите.
Водеха се много приятни и задушевни разговори.Вече всички бяха пристигнали и Брисбърн се зае със сервирането.Всички бяха дошли...е поне поканените.На Кейт доста натрапчиво се появи мисъкта за братовчеда и Едуарт,който не искаше да покани.А и сигурно той нямаше да иска да дойде.Но все пак го бяха поканили.Момичето още от съвсем ранното си детство не се беше разбирало с това момче-той винаги я тормозеше и двамата непрекъснато се караха.
А и много се беше променил,толкова неочаквано-стана толкова затворен в себе си,престана да ги посещава,дори да контактува с тях.Просто прекъсна всякаква връзка.За това и точно на този ден,тя изобщо не се надяваше да го види.Не искаше.
С голяма изненада се чу звънеца.Кейт се спогледа учудено с братовчедка си Британи-никой друг не очакваха от семейството.Трапезарията беше пълна с дванейсетте човека.Тогава кой можеше да бъде?
Кейт отиде да провери,може би беше забравила някого.Отпрати Брисбърн да си почива,беше сервирал виното,ястията,вече беше свършил достатъчно работа.Не искаше да се преуморява.А и все пак беше празник.
Отвори вратата и...едва се сдържа да не ахне.
-Трябва ли да бъдем сърдити и по празници,а?!...Добър вечер,скъпа ми братовчедке.
Кейт загледа мъжът отсреща,безмълвна.Очевидно бе той...но как можеше да бъде?!Засегната от поднятането му,тя веднага бутна силно вратата да я затвори.Но кракът на мъжа я препречи.След като натисна още няколко пъти се отказа.Просто нямаше смисъл.Трябваше да пусне братовчед си.Колкото и да не й се искаше.
-Добър ден,братовчеде.Не те очаквахме,но влез.Празник е все пак.-отвърна,като също сключи вежди и пусна вратата.После го загледа как съвсем спокойно си влиза,но Кейт го насочи към трапезарията.
-Имаме гости,та се дръж прилично.Вашите също са тук.-тя го погледна и се засмя-кой знае къде е бил,че не е отишъл да посети дори собствените си родители.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   Пон Окт 17, 2011 4:11 pm

Братовчедка ми Кейт ме поздрави,но видът й не се измени никак.Като гледах това унило и цъпущо се личице и ако незнаех какъв славен ден е днес,по нищо нямаше да позная,че само преди секунди притежателката му е била отдадена на празника.Какво ли си мислеше красивата й главица?! Без съмнения само "хубави неща",за това целият,от главата до петите,трепнах,разтърсен от нетърпение да видя останалите.Дали "радостта" им,че съм дошъл нямаше да е малко пресилена?!
Засмях се в отговор на мислите си,докато се извъртах на пети в коридора: Кейт отбеляза,че ми е разрешено да вляза,но долавях колко неприятен и е факта,че в рамките на половин минута кръстосвах нагоре-надолу.Ясно беше,че не й се нрави способността ми да съм толкова спокоен и безгрижен,след като знаех какво предстоеше.
Забелязах колко променени сме двамата всъщност:беше израстнала и изумително много приличаше на майка си-моята леля,чертите й бяха дори по-красиви.Съжалих,че съм пропуснал този толкова интригуващ период на израстването й,обстоятелствата обаче ме бяха принудили.Аз?!Разликата в годините ни беше сравнително голяма,за физическа промяна у мен след последната ни среща не можеше да се говори.Не спирах да се питам защо нервничеше в момента,след като много добре познаваше нрава и навиците ми.Беше ясно,че щом цъфнех в стаята,където се бяха събрали всички,щеше да настъпи голям смут,последван от ужас.Защо да мисля за това предварително?Единственото,което щях да постигна е да се изнервям допълнително...Започваше се,защото хората в картините по стените се размърдаха и започнаха да си шушукат.
-Имаме гости,та се дръж прилично.Вашите също са тук.
Порасналата Кейт,най-накрая дойде на себе си.Можех само да гадая как й се беше отразило присъствието ми.
-Представите ни за прилично са коренно различни,скъпа ми Кейти.-насочих цялото си внимание към нея,за да видя как трепва.Бях я нарекъл с умалителното,което знаех,никой друг не използваше.Някога много се дразнеше,когато го правех.-Вече сме големи,няма съмнения,че ще се държим като такива.-Пристъпих по-близо,изпитал силното желание да докосна страните й.До колкото си спомнях за поздрав обичах да скубя косите й,но това беше в миналото.Посегнах и миг преди да сторя това,което си бях наумил,някъде страни от нас се чу чупене на порцелан.Кейт използва момента,за да избегне жестта ми.
-Брисбърн не може да повярва.-изфъфли през беззъбата си уста домашният дух, чиято калъфка-дреха имаше всякакви петна,които не исках да зная как са се озовали там.Беше изцъклил очите си недоумяващо насреща ми и приличаше на вкаменелост.Няколко мига по-късно възвърна дар словото си,но остана все тъй неподвижен.-Господарке Кейт,да повика ли Брисбърн диментори?
Почесах се зад тила,докато стремглаво сведох поглед към земята,не пропускайки да погримаснича само по начин,който аз владеех: подигравателно и с голяма доза лудост.
-Този още ли тук?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   Пон Окт 17, 2011 4:46 pm

-Въобще не ти личи,да си порастнал,скъпи Еди.-натъри тя на името,пак бяха започнали да се дразнят с имената,въпреки че бяха минали тоолкова години.И момичето пак се дразнеше,първо се сети как като дете я беше скубал и тя него,а сега се опита да я погали по страните й.Ама че наглост!Кейт се опита да го избута,но той само се засмя.Как се траеше сам със себе си,беше непонятно за нея!
-Не можеш ли да се държиш прилично поне днес?!-каза тя,като изскърца със зъби,гледайки го с неприязъм.Как беше успял да развали настроението й!
Брисбърн изтърва чиниите които носеше,и Едуарт отново възкликна подигравателно.
-Брисбърн не може да повярва.
-Че кой ли може?!Не си идвал тук от години,а сега се появяваш просто така...-каза ядосано момичето и скръсти ръце.
-Господарке Кейт,да повика ли Брисбърн диментори?
-Много мило от твоя страна,Брисбърн,но мисля че това все още не е необходимо.
-Този още ли тук?
-Да тук е Лемуил, за твое огромно съжаление.-подметна тя и изкара пръчката си,като накара потрошения порцелан да се стане отново като нов и сам полетя към шкафа в другата стая.
-Махни се Брисбърн,ще те повикам,ако имаме нужда от нещо.Извинявай,просто съм ядосана.
Двамата продължиха към трапезарията която беше на горния етаж и за момент и се прииска да приложи Левикорпус на "скъпия"си братовчед.О,колко щяха да се изненадат всички от появата му!...Можеше да развали празника.
-И как така се сети да ни посетиш,Теди?-продължи момичето,като се усмихна,но фалшиво.-До колкото си спомням беше още тийнейджър при последната ни среща,като за поздрав ми скубеше косата.От къде идва тази небивала промяна?!Но да знаеш,че вече съм голяма и няма да ти минат номерата.-каза внезапно,забелязвайки налудничавия поглед минал в очите му.Дори насочи пръчката си,вървейки зад него,сякаш води затворник към килията му.-Чудно дали вашите ще се зарадват на появата ти.Леля Лидия много очакваше да те види.Каза,че си забравил за нея.Бива ли такова нещо,скъпи мой?Един член от семейството не се отнася така със роднините си,със семейството си.Но на теб винаги ти е липсвало възпитание.Не мога да каже,че беше "добър" братовчед.
Явно навън времето се развилняваше,чу се тракането на прозорци.Но всъщност Кейт не се интересуваше много от това в момента,а мъжа пред нея,който чувстваше непознат,странен...чудно какво ли му се беше случило през тези години.Но все още беше толкова нагъл.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Edward Lemuel Radley

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   Пон Окт 17, 2011 5:46 pm

Мъчех се,докато ме пришпорваше да вървя по-бързо,да й мятам любвеобилни погледи през рамо.Не подбираше из речника си и ме наричаше с всякакви лоши думи,които според нея най-точно ми прилягаха.Определено имаше напредък през годините и това трябваше да се отбележи.
-Дързост,дръзкост,смелост...За миг бях забравил,че принадлежиш не на кой друг,а на Грифиндор.-Не мерех приказките си на свой ред.-Глупачето ми,защото Грифиндор заполча с "Г".-Е,сега вече можеше да отбележи колко детински се държа.Закачките с това момиче ми бяха липсвали,за това исках да наваксам всяка пропусната минута в подобни занимания.
Когато свивахме по стълбището,забелязах мокрия поглед на кирливото духче,което стискаше зъби във фойето,където го бяхме оставали и ми хвърляше заплашителни погледи.По всичко личеше,че при първа възможност ще ми се нахвърли,мислите ми обаче скочиха в друга посока.Игнорирах боцкането на гърба си от острия връх на пръчката на Кейт и я запитах:
-По всичко личи,че си върл привърженик на СМРАД.-не пропуснах да се изхиля,за да и напомня какво е мнението ми по този въпрос.-Как така още не си освободила този грозник?
Поехме по следващия набор от стълби и ми стана ясно защо отговорът й се баваше.Бях я ядосал,защото усетих как заби върха по-дълбоко в кожата ми.Май нещата бяха стигнали твърде далеч и беше време да покажа кой от двама ни е по-силен.С минимално усилие сграбчих глоговата пръчка,вероятно с косъм от еднорог,нямах спомен,и я стиснах в юмрука си.По лицето на Кейт се изписа уплаха и в очите й се четеше молба;предположих че беше готова дори да се извини,стига да върна пръчката й обратно.
-Празник е.-подхвърлих с усмивка и тикнах пръчката й в нежната й ръка.Прииска ми се да я целуна,какъвто беше етикета,но и без това опъвах нервите й максимално.-Реших,че момента е подходящ да Ви навестя.Рано или късно блудния син се завръща у дома си.-Вдигнах рамене,правейки физиономия с устни.-А защо не съм се отбивал често,мисля,че сама знаеш отговора на този въпрос.Майка ми е свикнала с моята липса,научила се е от рано-първо с татко,сега и аз й причинявам същото...Но,тя е силна.
Пуснах я напред,следвайки я с бавна крачка,очаквайки всеки момент да зърна лицата на събралите се: някои познати,други не толкова.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник   

Върнете се в началото Go down
 
A Snowy Blowy Christmas:в навечерието на миналия празник
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: В миналото :: Мислоем-
Идете на: