Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Изпит по Отвари

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Изпит по Отвари   Съб Окт 15, 2011 10:59 am

- Добър ден, ученици – рече професор Макгонъгол на изненаданото множество. – Така се случи, че и професор Лори отсъства, затова отново аз ще бъда вашият изпитваш.
Няколко ученика се смръщиха на тази новина, но тя не отдаде толкова голямо значение на физиономиите ù – бе свикнала с подобни реакции и дори не ù правеха впечатление.
- Имахме известни колебания коя отвара да ви дадем като за първи изпит, но накрая решихме да започнем с нещо по-лесно. Ще трябва да приготвите приспиваща отвара.Когато свършите, отвара ви трябва да е лилава на цвят и да не е прекалено водниста, но и не трябва да има разни плуващи бучки вътре. Всичко, което ви е нужно, ще намерите на дъската.
Тя махна с пръчката си и на дъската с красив, наклонен почерк започнаха да се изписват думи.

Съставки
700 мл. стомашен сок от
Листенца от кукуряк
3 дървесни гъби
Стрити на прах орлови нокти
1 корен от пелин
4 таралежови игли
1 лъжица бръмбарски очи


Начин на приготвяне
Напълнете котела до половината с вода и го загрейте добре.
Изсипете вътре стомашния сок и листенцата от кукуряк и разбърквайте, докато не започне да кипи.
Нарежете на ситно гъбите. Добавете ги в котела заедно с корена от пелин. Изчакайте, докато от котела не започне да се издига сивкава пара и изсипете вътре орловите нокти.
Разбърквайте в продължение на 15 минути. Ако отварата ви е добила синкав отенък, продължете със следващите съставки, ако е по-скоро зеленикава - разбърквайте още 5 минути.
Добавате една таралежова игла. Бъркайте по посока на часовниковата стрелка, докато по повърхността на отварата ви не се появят мехурчета. Повторете процедурата и с другите игли.
Изсипете бръмбарските очи и оставете да къкри 5 минути.


- Накрая на часа ще изпробвам отварата върху тези плъхове тук. Ако заспят, значи сте се справили успешно. Хайде, започвайте.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 9:58 am

Събуждане. Твърде гадно при това. Очите ми бяха подпухнали от стоенето до 2 и 30 часа снощи, а в момента в който краката ми докоснаха алено-червения килим в женската спалня ме полазиха студени тръпки. Незнаех колко е часа, нито колко градуса е навън, но в никакъв случай не съжалявах, че не излизам на сутрешен джогинг в парка.
Погледнах някак отнесено часовника и въздъхнах тежко. Приближих се до прозореца. Отново ме побиха тръпки, но не им обърнах внимацие. Спретнатият парк, спокойното езеро … всичко това ме караше да се чудя как така преди време тук се е водила битка. Сега всичко изглеждаше толкова ... спокойно, тихо. И, о, да това било не коя да е битка, а Великата битка за ‘Хогуортс’ .. в която аз не бях взела участие. Тогава дори не съм била родена! Стиснах яростно юмрук. Толкова ми се искаше да можех да участвам в нея. Да се бия само рамо до рамо с по-големите ученици и професорите …
Спрях с тези си мисли и се отпуснах върху мекият креват. О, бих дала всичко да си лежа цял ден така вместо да ходя на тъпият изпит. Дам, правилно чухте (или по-скоро прочетохте) днес имахме изпит, по Отвари. За това бях стояла снощи до два и половина – за да науча за тая сънлива отвара. Не, че знаех какво ще ни дадат, но мама ми беше пратила писмо, преди няколко дена, за кои отвари да се приготвя задължително. И тъй като, тя преди е била отличничка на ‘Хогуортс’ нямаше как да не ги науча, защото исках да взема този изпит.
Отново заспах. Като станеха и другите, 99.99 % щяха да ме събудят. Така, че нямаше опастност от успиване ...
Когато се събудих слънчевите лъчи настойчиво влизаха през завесите, сякаш искаха да събудят Теодора. Но малката дебелана продължаваше да дреме. Не и’ обърнах внимание, и си облякох едни много готски прилепнали дънки и черна тениска. Отгоре облякох мантията и си сложих лек сребрист грим. Но не тонове, като Мейси Уайстоувър от Слидерин, а твърде малко, колкото да не е без нищо.
Слязох на закуска заедно с две приятелки – през цялото слизане по стълби и минаване през най-различни врати, коя миниатюрна че да се наложи да се наведеш, коя огромна сякаш направена да мине Хагрид, разговаряхме на едно момче, на което трите бяхме хвърлили око. Дори и аз, въпреки че имах приятел. Въпросният красавец беше пети курс от ‘Рейвънклоу’. Закусих набързо някакви пържени яйца с две препечени филийки и тръгнах към подземията.
Влязох тихомълком, седнах на един чин и си извадих котлето. Съставки – не, защото не знаех какво ще ми е нужно. Зачаках професор Лори, а през това време стаята се напълни със шумящи, преливащи от самочувствие ученици и такива които изглеждаха сякаш всеки момент ще повърнат. Но какво бе учудването ми, когато в стаята влезе Макгонъгол и каза,че тя ще ни изпитва. Свих гневно устни и си намръщих, но .. това нямаше да промени нищо. Ох, защо за почти всички изпити ни водеше тя?! Искаше ми се да възразя, но някакси се сдържах. Професорката ни обясни някой неща и махна с пръчката си. На дъската започнаха да се изписват думи с хубав почерк, но разбира се, не по-красив от този на мама. Пишеше съставките за отварата и как да се приготви. Трябваше да сътворим приспиваща отвара, като накрая тя е лилава и нито много водниста, нито много .. ъм, ‘бучкава’. Тоест да няма някакви гадни твърди бучки в нея, от които на човек да му се повдигне.
Запретнах ръкави и взех необходимите съставки. Напълних котела си с вода и зачаках да се загрее. Чакането ме изнервяше, имах само 45 минути, а като гледах какво трябваше да се свърши по отварата .. олеле! Най-накрая след пет дълги минути можех да започна да разбърквам загрятата вода, стомашният сок и листенцата от кукуряк, които впрочем бях добавила сега. След три минути най-после започна да ми кипи отварата. Погледнах до къде бяха стигнали другите – едно момче вече добавяше орловите нокти, а пък аз .. бях до никъде! Изругах тихо наум и започнах да кълцам неравно гъбите със ‘скоростта на светлината’. В бързината си не гледах ръцете си а другите ученици. Обзалагам се бях най-назад от целият курс. Охх, порязах се! Оставих ножа на чина и засмуках пръста си, от който настойчиво капеше кръв. Ядосах се още повече и теглих една ***** на пръста. После щях да го съзерцавам. Отново се заех с кълцането на гъбите и когато приключих ги изсипах в котела заедно с корена от пелин. Започнах да чакам, като междувременно отново засмуках пръста си. Той спря да кърви, но все още ме наболяваше леко. Синкава пяна започна да излиза от котела. Супер! Прибавих орловите нокти и започнах да разбърквам. Пет ... десет ... четиринайсет ... четиринайсет минути и половина .. петнайсет! Отварата беше нещо средно между зелено и синкаво. Но по-скоро клонеше към синьото. Все пак разбърках още малко и тя беше в синкав цвят, както го искаше Макгонъгол. Започнах да слагам таралежови игли и да бъркам по часовниковата стрелка, докато не се появят мехурчета. И така .. най-накрая изсипах бръмбърските очи и оставих да къкри. И познайте .. отварата ми беше лилава! И нямаше никакви гадни бучки в нея! Е, вярно беше малко водниста, но ... всеки човек греши. Щастлива от резултата си, изсипах малко от ‘творението’ си в една стъкленица и го дадох на професор Макгонъгол. Сега отново трябваше да изчакам .. какво ще стане с плъховете ..


Задачата е изпълнена точно, а и си се постарала да напишеш нещо повече, върху което също нямам забележки.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 2:00 pm

Във вторник се събудих с голямо вълнение и свит стомах. Беше денят на изпита по Отвари и бях нервна. Предишните дни до среднощ бях разлиствала отново и отново учебника, опитвайки се да намеря нещо малко, дори безсмислено и без значение твърдение, някое детайлче, с което да не бях наясно, но, за радост, нямаше такова. Бях напълно подготвена, или поне така си мислех (или по-скоро опитвах да убедя себе си). И въпреки обзелия ме страх от предстоящото събитие, докато си навличах лилавата блуза и сресвах косата си, се насилих да се усмихна широко. Щях да направя всичко по силите си да се представя по възможно най-добрия начин.
На закуска в Голямата зала всички ученици бяха притихнали, някои се наслаждаваха на огромните купи пържени филийки, а пък други незабелязано поглеждаха в учебника с надеждата да преговорят поне малко.
Времето се изниза толкова бързо и докато се усетя, вече вървях с бързи, напрегнати крачки към кабинета. Когато влязох, заех мястото си и извадих учебника. Огледах се наоколо. Всеки един от останалите не помръдваше и се оглеждаше напрегнато в търсене на преподавателя.
- Добър ден, ученици – поздрави ни професор Макгонъгол, докато минаваше покрай чиновете, за да застане отпред. По лицата на всички се изписа изненада.
- Така се случи, че професор Лори отсъства, затова аз ще бъда вашият изпитващ.
Чуха се няколко тежки въздишки, но учителката не ги забеляза и продължи твърдо:
- Имахме известни колебания коя отвара да ви дадем, но заедно преценихме коя е най-подходящата. Ще трябва да приготвите приспиваща отвара. Когато свършите, тя трябва да е лилава на цвят и да не е прекалено водниста, но и не трябва да има разни плуващи бучки вътре. Всичко, което ви е нужно, ще намерите на дъската.
Замахна с пръчката си и започнаха да се изписват инструкциите.
- Накрая на часа ще изпробвам вашата отвара върху тези плъхове. Ако те заспят, значи сте се справили успешно. Хайде, започвайте.
Всички станаха бързо от местата си и отидоха да вземат нужните съставки. Набързо се шмугнах между две русокоси момичета и грабнах шишенцето със стомашен сок. По пътя си размахвах ръце насам-натам и след по-малко от две минути вече бях отново на мястото си, с всички неща наредени на масата и повече отвсякога готова за работа.
Взех шишето с вода и напълних котела, след което го загрях. Когато водата беше придобила подходяща температура, внимателно махнах тапата на шишето и го изсипах във вече топлия котел, като гледах да не вдишвам много, защото стомашният сок нямаше най-приятната миризма. След това добавих листенцата от кукуряк и разбърквах в продължение на няколко минути. Когато съдържанието се нагорещи и водата завря, се заех с дървесните гъби. Изключително много внимавах за две неща: да се опитам да ги направя относително равни по големина и да не се порежа (бях невероятно непохватна и имаше голяма възможност това да се случи). След като те вече бяха в котела заедно с корена от пелин, зачаках нервно. Започнах да тракам с нокти по масата, притеснена, че може би съм направила нещо нередно. Но след две минути забелязах сивкавата пара, която се издигаше, и въздъхнах облекчено. Взех орловите нокти и ги изсипах при другите съставки.
Погледнах към дъската. Следващата ми стъпка беше да разбърквам в продължение на 15 минути. Докато бавно въртях лъжицата, се загледах в другите. Някои явно се бяха объркали и бяха сгрешили, защото гледаха много гузно и се опитваха някак си да поправят стореното. Но повечето бяха уверено надвесили глава над своя котел и работиха усърдно.
Времето течеше бавно. Не, бих казала мъчително бавно. През няколко минути поглеждах часовника, за да видя дали не е време. Няколко ученици вече бяха свършили и аз притеснено броях секундите.
Когато изтекоха 15-те минути, погледнах нетърпеливо в котела си. Не беше това, което очаквах да видя: течността не беше съвсем зелена, но не беше и синя. Знаех, че не това трябваше да се получи, и затова продължих да разбърквам отварата. Ръката ми се схващаше и се надявах този път времето да мине по-бързо.
През това време професор Макгонъгол съобщи, че остават още 15 минути за работа.
След като творението ми вече изглеждаше прилично, взех първата таралежова игла и я добавих, след което отново разбърквах, докато не се появиха мехурчета. Отне ми много време, докато направя тази процедура с останалите три игли.
Бях почти на финала, оставаше само още една стъпка. Изсипах бръмбарските очи и се отдръпнах изтощена от котела.
След пет минути отварата ми беше напълно готова и почаках, докато и другите приключат.
Преподавателката започна да минава и да проверява отварите. Някои плъхове заспиваха на секундата, други пък не. Изглежда все пак някой не беше успял да се справи.
Когато стигна до мен, взе от отварата ми и я даде на плъха. Животното се ококори, повъртя се малко и се заоглежда. Мислех си, че няма да заспи, но след малко то притвори очи и уморено се отпусна.
- Отварата ти не е перфектна, но си се справила добре. Плъховете трябва веднага да заспят, но все пак си успяла и си свършила добра работа. Браво. – каза тя и се запъти към следващите ученици.
Въздъхнах дълбоко и се проснах на стола.


Добре, мисля, че си се постарала достатъчно, за да получиш оценката, която заслужаваш.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Таша Робинс

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 2:29 pm

25 октомври
След като веднъж почти не изпусна изпита си по трансфигурация Таша нямаше да позволи това да се повтори. Рейвънклоукъта беше взела всякакви мерки, за да предотврати това..
Когато се събуди на сутринта на двадесет и пети, съвсем спокойна, че този път ще стигне на време, чернокосото момиче се наслади на прекрасното утро, облече дрехите си, приведе се в приличен вид и се запъти към мястото, където щеше да се проведе изпита.
Голяма част от съучениците и' бяха вече там "Сигурно са дошли много рано" помисли си Таша. Намери си място и започна да чака. Настъпи уречения час, професорката влезе.
- Добър ден, ученици. Така се случи, че и професор Лори отсъства, затова отново аз ще бъда вашият изпитваш. - Имахме известни колебания коя отвара да ви дадем като за първи изпит, но накрая решихме да започнем с нещо по-лесно. Ще трябва да приготвите приспиваща отвара.Когато свършите, отвара ви трябва да е лилава на цвят и да не е прекалено водниста, но и не трябва да има разни плуващи бучки вътре. Всичко, което ви е нужно, ще намерите на дъската.
Таша погледна към дъската, прочете набързо това, което беше написано там, помисли малко и го прочете още веднъж.
- Добре да започваме. - си каза момичето съвсем тихо на себе си.
Таша напълни котела си с вода. Стори и' се, че е сипала много затова изсипа малко в едно цвете близо до нея. Сложи във врящата вода листенцата от кукуряк и изсипа стомашния сок. "Пфф.. гадост, стомашен сок" мислеше си тя, като гледаше как сокът се стича бавно към врящата вода. Разбърка... Остави за малко да поври, докато нареже гъбите. След като ги наряза на ситно ги добави към водата заедно със сока от пелин.
Таша гледаше внимателно какво се случва в котела и', после погледна към дъската = "Изчакайте, докато от котела не започне да се издига сивкава пара и изсипете вътре орловите нокти." - "Добре" каза си тя и изсипа орловите нокти. Започна да разбърква.. След десет минути вече не усещаше ръката си, но все пак продължи виждаше, че нещата и' вървят добре и скоро ще свърши. След петнайсет минути погледна в котела- 'Синкав отенък" помисли си тя "Отлично" и продължи с другите съставки.. Убоде се на таралежовата игла, наруга я и започна отново да бърка.. След като сложи и последната съставка, а именно бръмбарските очи остави за пет минути да къкри.
Момичето гледаше как отварата и къкри докато разтриваше ръцете си, които я боляха. Минаха и петте минути. Таша съобщи на професорката, че е готова. Сега и оставаше само да види дали тя ще подейства.
Професорката изсипа малко върху един сив, малък плъх. Таша затвори очи и се молеше отварата да подейства. Постоя така около минута след което отвори първо само едното си око.
- Даа!- каза си тя. и отвори двете си очи. Отварата беше подействала.


Можеше да наблегнеш повече на случващото се в часа, тъй като въведението и думите на Макгонъгол са половината текст, а съм сигурна, че можеш и повече.
    Оценка: П
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Дженифър Маклол

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Нямам още..;(Е, ще трябва да почакам!

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 2:45 pm

За разлика от вчерашния ден, днес се събудих радостна. Не бе последният изпит за годината, но както и да е. Всички в момичешката спалня спяха.'Е, явно съм се събудила първа!'Започнах да се обличам и да се приготвям. След като оправих косата си, излязох тихо от момичешката спалня на Хафълпаф.
Запътих се към Голямата Зала. Вървях си по коридорите бавно, без да бързам. Гледах картините на стената, докато не погледнах часовника си и се забързах. Влязох, а след това седнах на Хафълпафската маса.На нея имаше едно момиче, което не познавах, но бях виждала и приблизително всички момчета. 'Този път няма да пропусна най-важното хранене за деня!'помислих си аз и започнах да се храня. Имах доста претенциозен вкус, но явно Хогуортс беше за мен, защото всичко за ядене ми харесваше. Нахраних се, напоследък тези дни нямах апетит. Отново погледнах часовника, а след това забърках в чантата така сякаш да се зачудиш дали чантата не е бездънна.Не можах да намеря нужните предмети за изпита по Отвари. Явно трябваше да се връщам тичешком.
След като взех всичките ми нужни неща, тръгнах към стаята по Отвари. Когато влязох бях втора и седнах на мястото си. Извадих учебника и всичките неща които си бях взела със себе си за изпита. Подредих всичко на чина си. Няколко минути по-късно тълпа от ученици влезе в стаята, а след като те седнаха и оправиха нещата си проф. Макгонъгол влезе.
- Добър ден, ученици – рече тя на изненаданото множество. – Така се случи, че и професор Лори отсъства, затова отново аз ще бъда вашият изпитваш.
'Упи-и-и-и!"зарадвах се на новината, но някой не се. Е, техен проблем!
- Имахме известни колебания коя отвара да ви дадем като за първи изпит, но накрая решихме да започнем с нещо по-лесно. Ще трябва да приготвите приспиваща отвара.Когато свършите, отварата ви трябва да е лилава на цвят и да не е прекалено водниста, но и не трябва да има разни плуващи бучки вътре. Всичко, което ви е нужно, ще намерите на дъската. Накрая на часа ще изпробвам отварата върху тези плъхове тук. Ако заспят, значи сте се справили успешно. Хайде, започвайте.
Погледнах я. '1 лъжица бръмбарски очи?'след като си го помислих се погнусих.Запомних съставките и отидох до рафта и взех тези съставки които ми бяха нужни. След това ги поставих на масата ми напълних котела до половината с вода. Дали не прекалих. Не мисля! Започнах да го загрявам, от време на време потопявах пръста си във водата, за да видя температурата и. Мисля че става вече. Изсипах вътре стомашния сок и листенцата от кукуряк. Започнах да разбърквам, но водата в същия момент започна да кипи. "Какво да правя, какво да правя?!"помислих си от страх аз. Реших да оставя така за сега. Взех нож и всички гъби. Нарязах ги, но бяха прекалено едри. Отново ги срязах и бяха съвсем малко по-ситни от колкото трябваше да са. Добавих ги, а с тях и корена от пелин. На дъската пишеше, че след това трябва да се изчака и аз зачаках. Както беше написано сивкавата пара започна да излиза. Явно не бях объркала нищо. Мисля че нещо забравих, но какво бе то?О-о-л-л...Орловите нокти! Набързо ги добавих и си помислих 'Каква забравана съм!' Започнах да разбърквам. След като минаха 15 минути, отварата ми бе зеленикава. Е, жалко трябва да разбъркам още 5 мин. Мислих си какво щеше да е ако получа Трол или Изключителен. Определено Изключителен ми харесва повече. О боже! Вече са минали 6 минути! Трябва да побързам. Таралежовата игла бе добавена и аз бързо бърках по посока обратна на часовниковата стрелка, но се сетих, че трябва да бъркам по посока на часовниковата стрелка. Когато се усетих започнах този път да бъркам по посока на часовниковата стрелка, докато не се появиха мехурчетата на повърхността. Започнах да повтарям процедурата и с другите игли. След това погледнах часовника си, добавих бръмбарските очи и оставих да къкри 5 минути.
Аз бях вече готова и часът бе към края си. Професор Макгонъгол попита кой е готов и няколко ученика включително и аз и казахме. След като тя видя ефектът върху плъховете от отварите на другите ученици, моят ред дойде. Тя взе отварата ми и я приложи на плъховете. Те заспаха. Почувствах се много доволна от себе си.
-Браво! Отварата ти имаше отличен ефект и бе в отличен вид.
След тези думи седнах на мястото си и зачах с нетърпение да свърпи часа и да идват другите изпити!


Постарала си се, това е видно. Все пак още малко не ти достига за най-високата оценка, но мисля, че следващият път ще е още по-добре.
    Оценка: НО
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 3:13 pm

Беше толкова нестръчен в правенето на отвари, че от грифиндореца се очакваше само и единствено да умори някои от плъховете, които се използваха за опитни мишки за отварите. Плахът се очакваше да стане жълт, червен, малко зелен, най-често да заспи от любовна отвара, да започне да тича и да бqга като луд от многоликова отвара, която всъщност не се правеше в часовете, но просто беше нужна като за пример. И ето колко несръчен беше в тoзи предмет, нищо че го уважаваше много. Можеше да направи нещо, само ако гледаше съседа му какво и как правеше, че да го имитираше – това винаги беше по-лесно.
Но не винаги успяваше този начин. Често съседът му беше също толкова непохватен в правенето на отвари, колкото и Себастиян. Това не пречеше пък да си помагат взаимно и с взаимна и обща помощ да уморят плъховете.
Грифиндорецът сега беше застанал пред своето работно място, където имаше една дъска, нож, бъркалка и един котел, положен и виснещ върху незапален огън. Огънят може би трябваше да се запали с магия. До него имаше цяла купчинка съставки, които той преди секунда остави. Носеше всичко необходимо, като предположи, че повечето неща щяха да му притрябват при направата на отварата.Котелът беше черен, малко ръждясал сякаш, и с черна , разбира се, дръжка, окачена за една метална пръчка, издигаща се от работното му място.
Професорът влезе и каза каква отвара трябваше да направят, а именно приспиваща отвара.Написа набързо нуждните съставки и обясни откъде могат учениците да ги видят. След като всеки разбра какво трябва да извади от всичките други съставки, всички в помещението започнаха да бъркат ту в найлонови пликчета, ту в хартиени, някои в някакви сандъчета, дървени или пък пластмасови. Бастиян извади и от своите, нужните съставки. Това бяха 700гр. стомашен сок на листенца от кукуряк ,3 дървесни гъби,стрити на прах орлови нокти, 1 корен от пелин,4 таралежови игли и 1 лъжица бръмбарски очи.
До себе си видя скимтящ плъх в клетка.
Под котела се появи пламък огън и Себастиян го напълни до половината с вода, а след това реши да изчака отколо 5-6 минути, през които тази вода да се загрее. Оказа се, че изчака само три минути, за да се загрее, беше достатъчно.Изсипа нужния грамаж от стомашен сок на листенцата от едно стъклено шишенце,разбърка леко и се спря, оставяйки бъркалката вътре в котела. Скръсти ръце пред гърдите си и постоя загледан във течността, която все още не искаше да кипва. Своенравна отвара и то още на основата. След две минути започна да кипи. Едно добро начало.Бастиян се зае да реже гъбите, но след като ги наразя реши, че е прекалено на едро, а в указанията ясно беше написано, че трябва да са на ситно. Не можеше да разбере не беше ли относително едрото и ситното рязане?
Наряза ги наситно,прибави с тях и корена от пелин, също нарязан, само че по-наедро. Отново направи същото – остави бъркалката и скръсти ръце пред гърдите си, очаквайки ей сега да избухне. Трябваше парата му да бъде сивкава, само дето неговата наподобяваше повече зелена отколкото какъвто и да е друг цвят. Реши да усили огъня и да разбърка няколко пъти на едната страна и няколко пъти на другата страна, както при други отвари. След десет минути парата беше сивкава.
Следваща стъпка. Прибави една таралежова игла от четирите, макар че не виждаше никакъв смисъл то това. Разбъка отново, на която посока му паднеше, но след това прочете , че трябва да се бърка по посока на часовниковата стрелка. Размени посоката, с надеждата да нямаше толкова голямо значение от един кръг на другата страна. Появиха се към 7-8 мехурчета , а след това седмокурсникът прибави и другите иглички.Разбъркваше само по посока на часовниковата стрелка.
Все още беше сива отварата, само дето искаше да придобие и друг цвят, който се промъкваше около сивото.Добави и бръмбарските очи.
Продължи да бърка и за трети път остави бъркалката и скръсти ръце.Този път всичко май беше нормално, а май плъхът му се давеше от миризмата.
Професорът стигна до него, точно когато Себастиян изсипваше малко отвара в една епруветка. Професорът пое епруветката и отвори клетката на плъха, след което му даде от отварата. Плахът замръзна за няколко секунди, сякаш премисляше за своята реакция. Потръпна около четири – пет пъти, доста видимо, след което се превъртя един път и се удари в стената на клетката. Но финалът беше това – той затвори малките си червени очички и май заспа, понеже минута след това се виждаше издигащия му се корем от поемането и издишването на въздух.


Себастиян може и да не се справя много добре с отварите, но писането на РП му се отдава превъзходно. Постът е много дълъг и изчерпателен, а и се отнася само за часа, което е наистина похвално.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 4:20 pm

Нов ден,нов изпит...Вторник се очертaваше,като един доста спокоен ден,без часове,щяха отново да се провеждат изпити.Кейт се събуди доста кисела сутринта и на закуска през цялото време не беше в настроение-Отварите не й бяха силната страна,въпреки че ги обожаваше.Но готови.За да може направо да ги използва.Приготвянето им бяха трудна работа и ако нямаш търпение,отварите значи не бяха за теб.Но няма как.Всеки магъосник беше длъжен да ги прави.И да може.Кейт не хапна нищо на закуска,само изпи чаша портокалов сок и тръгна към подземията,въпреки че оставаха близо 20 мин. докато изпита започне.Беше облечена с грифиндорска мантия и носеше чантата си със съставките и способите си по отвари-дори бе взела ръкавиците си от змейска кожа,везните,махалото.Тъй като не знаше какво точно ще правят,тя се явяваше като за час по Отвари напълно подготвена.
Когато часът започна Кейт влезе с класа и отново ги посрещна професор Макгонъгол.Забеляза,че някои ученици я гледаха много плахо и стеснително,но тъй като на вчерашния изпит по Трансфигурация,момичето се бе убедило,че няма нищо страшно и беше харесала много директорката този път не се притесни,а напротив,докато я поздравяваше широка усмивка мина през лицето й.
След като им обясниха,че днес ще правят приспиваща отвара,изпитващата махна с пръчка към дъската и веднага се появиха съставките за приготвянето й.Доста голяма помощ им оказаваха,според Кейт.Не би ли трябвало да сега да могат да я правят съвсем сами?Въпреки това не възропотства и изкара съставките от списъка на дъската от чантата си:
700 мл. стомашен сок от
Листенца от кукуряк
3 дървесни гъби
Стрити на прах орлови нокти
1 корен от пелин
4 таралежови игли
1 лъжица бръмбарски очи

Нареди ги на чина прилежно,след което сложи и котлето си на огъня.
Бавно и съсредоточено зачете начина на приготвяне.

Четеше всяко изречение по няколко пъти докато следваше стъпките,за да е сигурна че не е прескочила нещо.
Най-напред напълни котела си до половината с вода.Не обръщаше внимание на никой,всеки ученик се беше надвесил над котела си.Само внимаваше да не блъска много,тъй като помещението беше претъпкано и буквално Кейт трябваше да държи ръцете си свити,за да не закачи някого.Както по Коледа,когато къщата е препълнена и на масата сядат всички от рода свити и се хранят така,защото няма много място.
Загря котела.Изсипа вътре стомашния сок и листенцата от кукуряк и бърка,докато не започна да кипи.Наряза гъбите на ситно,добави ги в котела с корена от пелин.
След което зачака отварата да придобие сивката пара,както пишеше на дъската,изсипа вътре орловите нокти.След което трябваше да бърка в отегчителни 15 минути,но не се отказа.Скоро отварата и стана зеленикава,Кейт забърка още малко и стана синкава.Според инструкциите това трябваше да е крайния резултат.Уудсток остави котела на страна и загледа как професора идва да вземе малко от отварата да я изпробва върху едни плъхове.Невероятно,но Кейт си мислеше,че не бе объркала нищо и че щеше да подейства.Работеше толкова съсредоточено и не бе позволила на никой и на нищо да я разсее.За това и много се зарадва,когато белият плъх албинос,върху който изпитаха отварата й заспа,като преди това се сви като куче.След това Кейт си прибра нещата и излезе.


Може би трябваше да се фокусираш повече върху случващото се върху кабинета, по време на изпита. Ако втората половина беше по-дългата, щеше да е по-добре. Знам, че можеш и вярвам, че следващият път ще компенсираш.
    Оценка: П
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Калипсо Д. Лъвгуд

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: MidnightChaser134

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 5:15 pm

Изпити. Ден втори. Отвари.
Звучи като въведение в някакъв глупав филм, но точно това си каза Калипсо, когато се събуди тази сутрин. Този път цяла нощ сънуваше отвари - всякакви гнусни съставки, цветове, гъсти, воднисти, котли... каквото се сетите, имаше го в сънищата си. Тази сутрин обаче тя знаеше точно къде се намира, какво трябва да направи и кого да слезе до подземията, за да си направи отварата и да се омита оттам.
Може би Отварите бяха най-гадния ѝ предмет, заради всички вътрешни органи, от които ѝ се гадеше всеки ден. Ако някой мъгъл чуеше за далаци от прилепи, например, щеше да припадне от гнус на земята. Е, психиката на Калипсо не бе нищо по-особено, така че не се очакваха някакви блестящи резултати. Всеки път си представяше, че правеше сос за спагети, но така ѝ не можеше и сама да си повярва. Силната лепкава миризма на застояло и разни гадости, врящи в котела, обикновено обръщаха стомата ѝ с краката нагоре. Надяваше се днес да е от онези хубави дни, когато тя можеше да изтърпи дори и да изкорми някоя сепия.
Отново се приготви, изприпка да закуси и се отправи към подземията. Още отдалеч я лъхна хлад и коленете ѝ моментално омекнаха, а тя се опитваше да не си представя с какви ужасии щеше да си изцапа ръцете днес. Влезе тихо и незабележимо, зае обичайното си място и изслуша внимателно Макгонагъл. Отварата ѝ бе позната - една от малкото, които можеха и да се получат, предвид "таланта" на Деймос в сферата на кухнята.
Погледна съсредоточено на дъската и няколко пъти си прочете продуктите и опътването за отварата. Огледа работното си място и прилежно, точно като за една боледуваща от Обсесивно компулсивно разтройство, нареди всички съставки. Стрелна с поглед часовника, окачена на влажната стена и осъзна, че четиридесетте и пет минути вече бяха започнали да текат, а тя не бе направил абсолютно нищо. Само бе задоволила нуждата си от идеална подреденост около нея.
Та, тя наля вода в котела. В първия момент и се стори прекалено малко. Наля още. Този път пък водата почти стигаше ръга на металния съд. Тя изпуфтя недоволно и изля малко от водата. Сега вече беше добре. Завъртя котлона и с трепет зачака водата да се загрее. Когато вече изпаренията се виждаха ясно как безцелно блуждаят над повърхността на течността, тя хвана малката епруветка със стомашен сок и изля цялото ѝ съдържание. След това добави предпазливо листенцата от кукуряк, затваряйки очи, докато пускаше всяко едно по отделно. Хвана черпака и старателно забърка.
Докато бъркаше по и обратно на часовниковата стрелка и чакаше сместта да закипи, очите ѝ шареха из помещението, надникваха в котлите на другите и във всеки намираше нещо различно - някои имаха лепкава смес, която приличаше на сопол, други пък бяха направили нещо подобно на чай. Докато се осъзнае и пръските гореща смес вече бяха изгорили кожата около пръстите ѝ.
"Изчакайте докато над котела не започне да се издига сивкава пара" пишеше на дъската, но над котела на Деймос нямаше нищо. Чак тогава тя плъзна очи нагоре и забеляза. Гъби! Хвана малкато ножка и наряза на дребнички парченца всяка от гъбите. Ще ѝ се изсмеете в лицето, ако ви кажа, че дори ги наряза съвсем на по равно - прищявка на човек с психическо разстройство. Следваше корен от пелин. Когато добави и него, доволно си отдъхна, когато останови присъствието на тънка сивкава пара, едва издигаща се над котела. Тогава изсипа орловите нокти и започна да бърка.
На дъската пишеше петнайсет минути, а защо тогава на нея ѝ се сториха като цял час. Лявата ѝ ръка натежа, пръстите ѝ почти се бяха схванали, когато спря да бърка. За нейно огромно нещастие, вместо синкава, отварата ѝ имаше цвят на току-що полят мъгълски райграс. Започна на ново и на всякак минута отново проверяваше колко време е останало.
'Пет минути, точно!
' - възкликна тя на ум и с удоволствие захвърли настрана черпака. Една таралежова игла. Добави я и през цялото време си мислеше за горкото таралежче, което бе умряло, за да могат хората намиращи се в хладното и влажно подземие да си вземат изпитите. Преглътна съжалението, което се надигаше в гърлото ѝ и забеляза как малки мехурчета въздух бяха започнали да изплуват на повърхността и да се пукат. Отдъхна си и повтори още няколко пъти.
Прочете последния ред.
Бръмбърски очи. Тя затвори своите, които за щастие не приличаха на очи на насекомо и си пое дълбоко въздух опитвайки се да преглътне всички мисли и ругатни, които и идваха в ума. Коленете ѝ затрепераха и чак сега парите на самата отвара достигнаха обонянието ѝ. Нищо чудно, че я наричаха приспивна отвара, защото според Лъвгуд тя можеше да те изкара от съзнание с вонята си. Приерня ѝ и усети как кръвта се отдръпва от лицето ѝ. Около нея се зашушука, някои се питаха дали е добре. Тя си пое въздух, изкашля се няколко пъти, опитвайки се да разкара ужасната миризма, полепнала по гърлото ѝ, грабна бръмбарските очи, затвори своите и само чуваше как те тихо пльокваха в отварата. Отвори очи чак когато бяха изтекли петте минути. Течността беше лилава, но не чак толкова лилава, беше синьолилава, не бе водниста и нямаше бучки. Тя вдигна колебливо ръката си и всички останали я погледнаха с почуда. 'Откачалката на Хогуортс', сигурно си мислеха някои.
- Г-г-готова съм. - едва оповести тя. Макгонагъл мина покрай нея, надвеси се над котела и кимна одобрително. Калипсо само посочи с пръст вратата, професората мигна одобрително и Капи се затътри, замаяна от миризмата, към изхода.


Справила си се повече от отлично. Постът е дълъг и описателен, без да доскучава или затормозява.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 5:55 pm

Събудих се с първото извъняване на будилника ми и пъргаво се подготвих за идващия ден. Бях от първите в столовата и се насладих на сока си от тиква на спокойствие. Хапнах няколко малки соленки и извадих книгата, която четях в момента. Въпреки че днес имах изпит по отвари, бях напълно спокойна. Зачетох се, но успях да се съсретоточа само за няколко минути, след това помещението се изпълни с ученици и суматохата ме разсея. Обикновено можех да изключа света около себе си и да се посветя на четивото, но не бях в такова настроение и предпочетох да се включа в разговора между момичетата, насядали около мен. Докато се усетя беше дошло време за първият ми час. Запътих се към подземието, където се намираше кабинетът по Отвари. Влязох самоуверено в стаята и седнах на чина си. Не се притеснявах ни най-малко, защото отварите ми се отдаваха, а и бяха любимия ми предмет. Не се налагаше да се старая прекалено, нещата просто се получаваха. Не виждах какво затрудняваше учениците, трябваше да следваме прости стъпки, съвсем малко неща трябваше да се запомнят. Директорката отново щеше да замества, също като при изпита по Трансфигурация и някои от учениците показаха недоволството си. Лично аз не виждах причина, каква беше разликата кой ни изпитва? В крайна сметка нямаше как да препишем. Докато се усетя, инструкциите за отварата, която трябваше да приготвим, бяха на дъската и всички се заловиха за работа. Погледнах различните съставки, наредени около котела пред мен и се заех да ги подреждам. Отделих от всяка кесийка и от всяка купчинка, точното количество което ми трябваше за дадената задача. След това ги подредих в реда в който щяха да ми потрябват. Видях погнусените лица на съученичките ми и едва сдържах смеха си. Не виждах какво ги отвращаваше, ако успееш да се абстрахираш от мисълта, че пипаш очи от бръмбар или че петното на мантията ти реално е от стомашен сок, то тогава нямаше какво да те притеснява. Заех се със самото приготвяне на приспиващата отвара, като напълних желаното количество вода в медения котел. Изчаках докато се затопли достатъчно, като гледах сънено малкия спиртен пламък. Докоснах течността с кутрето си и моментално съжалих за бездрасъдната си постъпка. Не очаквах да се загрее толкова бързо и се наложи да захапя бузата си от вътрешната страна, за да не извикам. След няколко секунди, когато досадната болка от опарването отмина, добавих следващите съставки – а именно стомашния сок и листенцата от кукуряк. Започнах да бъркам бавно, почти флегматично, като тази дейност много бързо ми омръзна. За щастие, точно когато си мислех че течността никога няма да закипи, видях малките балончета от дъното на съда да се издигат нагоре, превръщайки се в големи мехури пукащи се на повърхността. Добавих желаните съставки - ситно нарязаните гъби и корена от пелин, а когато желаната сивкава пара се появи – и стритите на прах орлови нокти. Със задоволство отбелязах, че приготвянето на съставките от по-рано, определено беше добро хрумване. След дълго и досадно разбъркване, изпълних последните инструкции изписани на дъската. Спомних си думите на директорката и отбелязах доволно, че произведението ми изглеждаше точно както трябва – лилава, леко гъста и напълно еднородна отвара. Нямаше нежеланите показатели за провал. Бях напълно удовлетворена и с нетърпение зачаках да видя дали ще изпълни своето предназначение. Когато сместа изстина напълно, изсипах малко количество в една стъкленица и се приближих към професора. Тя я изпробва върху един сив плъх, който имаше странно червени очи. Имах чувството че гледаше право в мен и си отдъхнах, когато видях клепачите му да се затварят и да заспива под влиянието на отварата ми. Бях успяла и тържествено седнах на мястото си, най-сетне се бях справила отлично, без никакви колебания, на някой от изпитите. Беше нужно единствено малко старание, и естествено, увереност.

Много добър пост - изчерпателен и лек за четене. Нямам забележки
    Оценка: И

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 6:21 pm

В сутринта на изпита по отвари се събудих и мигновено усетих да ми се повдига. След вчерашната катастрофа на изпита по Трансфигурация не бях толкова убедена в способностите си. Беше ми и много студено. С вкочанени пръсти несръчно навлякох любимия си зелен пуловер с надеждата да ми донесе късмет, и тесните джинси. Отгоре си сложих и униформата с герба на Хафълпъф.
Когато влязох, Голямата зала вече беше пълна. Някои похапваха, други преговаряха в последния момент сложни отвари, а трети просто седяха и гледаха пребледнели през прозореца. Омагьосаният таван беше покрит с натежали облаци, сиви и мрачни- идеално описваха настроението ми. Помъчих се да вкарам нещо в празния си стомах, но реших, че ще е по-добре да изпия чаша сок и да се отправя към изпитната зала.
Не се изненадах, когато видях професор Макгонъгол вътре на мястото на професор Лори. Беше присвила устни и сбърчила очи. Все едно гледах собственото си изражение. Учителката ми се скара, че съм закъсняла, и ми посочи едно празно място близо до нейната катедра. Седнах и оставих учебника си наблизо. Знаех, че нямаше да мога да го ползвам, но за всеки случай го бях взела.
- Ривър, прибери книгата. - Измърмори професор Макгонъгол, след като беше обяснила задачата.
Приспиващата отвара беше трудна, но не невъзможна, ако си концентриран. Не исках виденията от вчера да се повтарят, затова забраних на ума ми да се лута в посока на любимия ми. Взех нужните съставки и веднага започнах да ги подготвям да употреба. Нарязах гъбите, докато водата в котела се загряваше, но това сякаш беше единственото, което можех да направя предварително. Изсипах стомашния сок и листенцата от кукуряк и започнах да разбърквам. По челото ми изби пот. Най-накрая отварата кипна и аз продължих по списъка. Добавих вече нарязаните гъби и корена от пелин. След минута от котела започна да се издига тъмносива пара, но реших, че е достатъчно близко до условието, и метнах и орловите нокти в отварата.
Реших да седна, докато бъркам веществото в котела. На края на петнайсетте минути вече не усещах ръката си, а отварата ми беше зеленикава. Продължих да разбърквам още пет минути, за да съм сигурна, че няма да се проваля заради нещо толкова малко. Добавих и таралежовите игли една по една, като въртях по посока на часовниковата стрелка, докато се появяха мехурчета на повърхността. Най-сетне сложих и бръмбарските очи, избърсах челото си и се облегнах на масата, докато чаках петте минути, в които отварата трябваше да къкри.
Това беше единственото време по време на изпита, когато се отпуснах и отново се пренесох в Сънбъри. Чудех се какво ли правеха всички, които познавах и обичах. Моят живот може би беше доста по-вълнуващ за тях, но аз жадувах да бъда при тях в този момент.
Върнах се към реалността и потуших огъня под котела. Отварата ми беше гъста, но с тъмнолилав цвят. Надявах се да успее да приспи плъха. Изчаках да дойде краят на часа, а когато професор Макгонъгол стигна до мен, захапах устни от напрежение. Усетих кръв в устата си, но не можех да се спра. Учителката капна няколко капки от отварата ми в устата на плъха. Втренчих се в него, сякаш го принуждавах с поглед да затвори очи. След минута, която ми се стори като вечност, краката на гризача се подкосиха и той падна върху масата.
- Очаквах повече от теб, Ривър. Не си на себе си тези дни. Справи се, но можеше и много по-добре.- Укорът се усещаше в гласа на професора, а аз сведох глава засрамено. Наистина се опитвах.

Много добре представена задача. Хареса ми, че си вкарала реплика на Макгонъгол в началото, която е индивидуална към теб и не е част от монолога в първия пост.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джаки Потър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още нямам ;(( Жалко нямам търпение ..

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 6:35 pm

Изпити. Ден Втори , Отвари.
Цутринта Джаки се събуди с топка в стомаха. Гласът и беше дрезгав а пък челото и гореше. Беше и ужасно лошо но въпреки това не отиде при сестрата ами се завтече право към подземието за предстоящия изпит. Изпита по Отвари. Попринцип той беше един от любимите и предмети. Учителката беше прекрасна а предметът повече от интересен. Джаки облече червената си мантия облече си джинсите и тръгна надолу към подземията. Нямаше да ходи на закуска. Е и се ядеше толкова. Може би заради болното състояние но нямаше никакъв апетит което беше страшно необичайно за нея. Тръгна по сенките на подземието и бавно , бавно се завтече при кабинетът. Нямаше почти никой само двама трима ученици които явно имаха същите топки в стомаха и не им се ядеше. Седна на първия чин и си извади съставките които беше купила. Взе си котел и се нареди всичко на чина пред самото бюро на професорката. Извади си записките и започна лека по лека да си преговаря. По едно време се беше унесла в четене и не забелязваше какво става около нея. Погледна си часовника. След малко трябваше да почне часа. Прибра записките и огледа стаята. Беше се напълнила с доста първокурсници. После изведнъж проф. Макгонъгол взе че влезе в стаята. Джаки беше доста изненадана. И малко разочерована , надяваше се проф. Лори да дойде. Джаки се намръщи и погледна проф. Макгонъгол да види какво ще каже тя.
- Добър ден ученици - поздрави ни весело учителката - Така се случи че проф Лори , ще отсъства днес , затова аз отново ще бъде вашия изпитващ. След като чу че проф Лори е добре и че просто има малко работа Джаки се отпусна. Все пак и госпожа Макгонъгол е доста добра. Е явно проф. Макгонъгол не се засегна от визономийте на повечето ученици и продължи:
- Имахме известни колебания какво да ви дадем за първи изпит но накрая решихме да ви дадем нещо по лесничко. Ще се наложи да приготвите приспиваща отвара. Е когато приключите оварата задължително трябва да е лилава на цвят и да не е прекалено водниста , но не и да има бучки вътре. Всичко което ще ви трябва ще намерите на черната дъска
- проф. Макгонъгол се усмихна и замаха с ръка към дъската където от нищото се появяваха съставки и обеснения за оварата и начина й на приготвяне. Джаки първо реши да провери съставките:
Съставки
700 мл томашен сок
Листенца от Кукуряк
3 дъревсни гъби
Стрити на прах орлови нокти
1 корен от пелин
4 таралежови игли
1 лъжица бръмбарски очи

Добре имаше всичко необходимо. Огледа чина си. Взе котелът в ръце и напълни до горе с вода. Сложи го да се загрее. Първа стъпка готова. Отвори стъкленицата със стомашния сок и приготви листата. Бръкна с пръст в водата. Беше доста топла но се понасяше. Изсипа вътре съставките и започна да разбърква течноста в котела си. След две , три минути по повърхноста на отварата започнаха да се появяват балончета и първокурсничката разбра че е готова за следващата стъпка. Отново погледна дъската. Отвори си малкия несесер за ножове и от там извади един старвнително остър. Взе гъбите и взе дъска за рязане. Започна да ги реже. ‘ Ситно , Ситно “ си повтаряше тя. Изведнъж ръката и почервеня. Стана и лошо. Погледна ръката си и видя че от нея излизаше червена течност. Кръв. Започна да и се вие свят а от темперетурата и ставаше още по лошо но въпреки това продължи с отварата. От котела започна да изниква някаква синкава пара. Значи беше време да изсипе орловите нокти. Бяха толкова остри почти като ножа. Одра се няколко пъти и накрая успя да изсипе острите нокти в отварата. Сега трябваше да разбърка. Но тя тогава направи голяма грешка. Започна да бърка с наранената си ръка. Без да вижда кръв почна да капе в отварата. Това щеше да и коства изпита. След петнайсет двайсет минути отварата и стана лилва на цвят с синкав отенък. Реши че е готова. Взе таралежовите игли като внимаваше да не се пореже или ободе още веднъж. Започна да бърка. След малко се появиха малки балончета на повърхноста на отварата. Повтори операцията с другите игли внимателно и бавно. Добави бръмбарските очи и остави да къркори няколко минути. След като отварата беше готова Джаки надзърна вътре. Изглеждаше че всичко е наред но се страхуваше да не е сбъркала нещо. Изчака и друготе да свършат. След малко проф. Макгонъгол попита класа:
- Такам , готови ли са всички с отварите? - Попита весело и бодро всеедно правеха сладолет. Едно тихо мърморене от страната на класа което до колкото се разбира беше “ Да професоре “. - Добре щом сте готови нека изпробваме вашите отвари!
Професор макгонъгол измагъоса плъхове пред нас. Погалих моето малко плъхче и зачаках да дойде проф. Макгонъгол. След малко тя стигна и до мен. Взе малко от отварата и ми взе плъха от ръцете. Бедното животинче се гърчеше но проф. Макгонъгол накрая успя да му налее в устата отварата. Но вместо да заспи то взе че цвета си промени. Беше станал кървавочервен. Погледнах разочерована проф. Макгонъгол която ме огледа набързо.
- С тази ръка ли бърка отварата - попита и посочи наранената ми ръка. Малко се претесних.
- Да професоре. - казах леко смутено аз
- Значи ти си спазила всичко оказания точно , просто кръв е капнала в отварата. Друг път внимавай моляте Джаки. Може да се окаже доста опасно - обесни проф. Макгонъгол и се усмихна - Сега отиди в Болничното Крило защото и без това гледам че не си добре.
- Благодаря - казах и аз тихичко и си пибрах нещата. Излязох от кабинета и се запътих към Болничното Крило. Беше силно разочерована заради неуспеха си.

По принцип е чудесно, но ще намаля малко оценката, заради това, което казвах и на другите по-горе. Също така внимавай защото на много места си сливала и разменяла думи. Все пак браво. Следващият път очаквам същото усърдие.
    Оценка: НО
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Рамона Реманс

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 6:51 pm

Вървях забързано към изпита по отвари, който караше всяка фибра в мен за настръхне. Отварите определено не бяха най-силния ми предмет, което ме караше да изтръпвам още повече. Влязох тихо в кабинета и заех мястото си. Изслушах кротко и внимателно напътствията за приготвяне на приспивателната отвара и само се молех да не оплескам тотално нещата. Опитах се да меморизирам всичко, което професора казва или допълва, за да успея да я направя колкото се можеше по-добре. Не исках да става перфектна, просто да е добра. Честно казано беше по-вероятно да нарежа пръстите си , от колкото гъбите. Така и не успях да придобия никакви готварски умения, колкото и да се въртях около майка ми в кухнята. Изкарах малко ластиче, което винаги носех, закачено за вътрешната страна на мантията ми и прибрах косата си в стегната опашка, за да може нищо да не ме изкарва от концентрацията ми. След няколко минути професора обяви началото на изпита и с дълбоко поемане на дъх погледнах към работното място пред мен.
Запълних половината пространство на котела с водя и го оставих на бавен огън да загрее. Взех ножа и се захванах с нарязването на гъбите на ситно. Опитвах се да съчетавам нещата и дано това да беше правилната тактика, а не накрая да не зная от къде да се захвана. Внимателно плъзгах острието по повърхността на гъбите и се благодарях на Господ, че бяха само три. След като успешно бях нарязала гъбите и пръстите ми бяха непокътнати ги оставих настрани и проверих температурата на водата. Стори ми се достатъчно гореща, за това езех стъкленото шишенце, в което беше стомашния сок и внимателно го изсипах в котела. Започнах да бъркам бавно с въртеливи движения, добавяйки и листенцата от кукуряк. Продължих бъркането, докато сместа не започна да се надига и благодарение на малкия опит, който имах разбрах, че това е кипенето. Взех предварително нарязаните гъби и заедно с корена от пелин ги добавих в сместа, а сега трябваше отново да бъркам, докато не видях парата да се издига, след нея прибавих и орловите нокти. До тук се справях изненадващо добре, но като се огледах видях, че изоставам от другите, които бяха с поне една стъпка по-напред от мен. Започваше 15-минутното бъркане, от което бях сигурна, че ръката ми ще напусне раменна си кост.След като бях на предела на силите си и сменила няколко пъти ръцете най-после отварата придоби желания синкав цвят. Сложих и иглата, като бъркайки надничах от време на време в котела, в очакване на мехурчетата.След като повторих това с останалите игли сложих бръмбарските очи. 5-те минути, в които чаках прекарах разтривайки рамото си, че почти се бе предало бого дух след това неспирно бъркане. Уверих се, че цвета е правилен и че няма много бучки и бях готова за пробата.
Приближих се към горкия плъх, който трябваше да приспя. Бях отсипила малко от моята отвара в една стъкленица. Горкото животно дори нямаше представа какво го очакваше. Е, надявах се да не се е получило нещо смъртноностно, защото нямаше да си простя ако нещо лошо се бе случило с малко плъхче. В присъствието на професора поднесох сместа към животното. То пое малко от отварата и след кратко се унесе, но съвсем мудно. Надявах се всичко да е минало както трябва, тъй като по погледа на професора не можах да прочета нищо. Останах търпеливо на мястото си, чакайки часът да приключи.



Постът е по-кратък, но не в лошия смисъл, точно обратното - изказът е стегнат и преминаваш плавно към различните моменти, така че ми хареса много.
    Оценка: И
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Грейнджър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Вто Окт 25, 2011 7:15 pm

Кейт беше напълно готова за изпита по отвари. Вярваше че ще успее да мине с що годе добра оценка. Беше толкова замислена че дори щеше да сбърка стайте, но реши че трябва да се концентрира. Пое дълбоко дъх и погледна към треперещите си ръце. Помисли си: „Успокой се Кейт, свичко ще е наред. Няма нищо страшно! Ами ако искарам „Трол“?! Какво ще си помислят майка и татко, сигурно ще ми четът конско. Ами ако не успея да направя нищо?! Какво ще стане тогава?!“. Паника и спокойство се бореха в нея, но щом професор Макгонагол влезе в подземието спря да чуства каквото и да е. Каза си че каквото стане-стане и толкова. Реши че е време да се концентрира, но тази път - наистина. Професор Макгонагол съобщи на събралитесе ученици че професор Лори отсъства и че тя ще е изпитващия им. След като съобщи че изпита ще е да направят приспиваща отвара. До колкото Кейт успя да чуе, понеже ушите ѝ пищяха, когато свършат отварата трябва да е лилава и да не е прекалено водниста. Също не трябва да има плуващи бучки. Професор Мангоногол направи замах и съставките и начина на приготвяне на отварата се появиха на катранено-черната дъска. Макгонагол съобщи че накрая на часа ще изпробва отварата на всеки един върху плъхове. Кейт се успокои и прочете бавно всичко изписано на дъската, след като се увери че е разбрала перфектно всяка дума се зае с правенето на отварата. Напълни котела си до половината и го загря. Беше ми много странно, но не знаех защо. „Кейт, концентрирай се! Мисли за отварата не за чуствата си.“ - помисли си момичето. Изсипа стомашния сок и листенцата от кукуряк, но щеше да забрави да разбърка. Добре че прочете отново начина на преготвяне. Почна да бърка но отварата ѝ започна да кипи веднага и се зае с рязането на гъбите. Добави ги в отварата заедно с корена от пелин но трябваше да изчака няколко минути докато се издигне сивкавата пара за да може да изсипе орловите нокти. Разбъркваше в продължение на 15 минути и ръцете ѝ изтръпнаха още в първите 5 минути. За жалост отварата ѝ придоби зеленикав цвят и трябваше да бърка още 5 минути. Беше малко отчаяна след това 20 минутно бъркане. Добави една от четирите таралежови игли. Отново следваше бъркане. По повърхността се появиха мехури и повтори същата процедура с другите игли. Изсипа бръмбърските очи и остави да къкри, през това време си почеваше. След като изминаха 5 минути отварата стана лилава и Кейт бе много щаслива. „Щом съм успяла да я докарам поне на цвят сигурно оценката ми няма да е толкова трагична.“ - помисли си с облекчение. Настъпи края на часа, Макгонагол взимаше една мишка и ѝ даваше малко от отварата на някой ученик, след това изчакваше 5 секунди и всички виждаха резултата. Тъй като Кейт бе седнала на един от чиновете най-накрая, успя да види всички възможни състояния в който можеше да завърши клетия плъх. Когато дойде нейн ред беше много развълнувана и притеснена. Макгонагол дори не я погледа, само даде на плъха малко от отварата ѝ и той заспа. Кейт много се радваше че е успяла да приспи това животинче с отварата си, но не искаше да показва радостта си затова просто погледна плахът и изчака Макгоногол да отиде за следващия плъх. След дълго очакване моментът в който Кейт излезе от леко намирисващата стая настъпи.

Добре е, постарала си се. Все пак има още какво да се желае, но представянето ти е задоволително.
    Оценка: НО
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://always-emma-watson.tumblr.com/
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   Чет Окт 27, 2011 7:17 pm

Неявили се:
Оливър Улрич (Т)
Аря Слийпуокър (Т)
Самюел Ютис (Т)
Марк Овърстрийт (Т)
Лилия Григори - извинена
Алексис Лов Джорден - извинена
Микейла Миракъл (Т)
Бранди Александър (Т)
Венера Блур (Т)
Анджела Дарк (Т)
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Отвари   

Върнете се в началото Go down
 
Изпит по Отвари
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Начало :: Изпити :: Архив.-
Идете на: