Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Изпит по Защита срещу Черните изкуства

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 15, 2011 9:24 am

Професор Макгонъгол влетя в кабинета забързано и нареди на учениците да я последват. Те тръгнаха подире ù с притеснени физиономии. Случило ли се бе нещо? Изпита отменяше ли се? Не смееха да се надяват на такъв късмет. Скоро осъзнаха, че се насочват към нейният кабинет и още повече се объркаха. Когато стигнаха, тя се обърна към тях и ги погледна над рамките на очилата си:
- Налага се професор Норфолк да отсъства, затова аз ще го заместя. Всичко стана в последната минута, но за щастие сутринта открих един богърт в шкафа в кабинета си. Не ме гледайте така, г-н Джонс, отлично знаете какво същество е богъртът. Точно така, превъплатител, който може и да е опасен, но само ако сте сам и се подадете на страха. Богъртът приема формата това, от което се страхуваш най-много, а когато има повече хора, се обърква в какво да се трансформира най-първо. Затова не се притеснявайте, аз също ще бъда тук и ще ви помогна, ако не успеете да надвиете богърта. Както знаете, най-ефикасното оръжие срещу тези създания е смехът – богъртът се храни от вашето чувство за страх и когато не изпитвате такова, влиянието му отслабва. Затова е важно, когато излезе и приеме формата си, да си мислите за нещо осмиващо, противодействащо на това, от което се страхувате. Заклинанието Ридикулус ще ви помогне да прехвърлите този смешен образ върху него и така ще обезоръжите. Подредете се в редица, всеки ще има шанс да се изяви, затова не се размотавайте излишно – времето трябва да стигне за всички. И така… кой ще се осмели да започне първи или да започна да ви викам по списък?

Забележка: не е нужно да успявате веднага; за това няма да се отнемат точки, затова е хубаво да има разнообразни прояви.


Последната промяна е направена от The Headmaster на Нед Окт 30, 2011 8:10 am; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 10:43 am

Влизайки в кабинета на третият етаж, по Вълшебство осъзнах, че учителят е закъснял! Но едва бях свалила раницата си и ето че професор Макгонъгол влезе вместо професор Норфолк! Ама какво бе станало?! Да не би да беше болен? Няма значение, и да беше пак щеше да се намери кой да го замести... Макгонъгол нареди да я последваме. Тръгнах след нея, но тъй като няколко пъти ме бутнаха, се наложи да използвам силата си. Под ‘използвам’ предполагам се сещате какво имам впредвид. Заведоха ни в нейният кабинет. Бях идвала доста пъти тук, заради изцепките си и трикратното бягане от час. Макгонъгол не искаше да повярва, че аз съм дъщеря на Хърмаяни Грейнджър – послушното момиче, зубър-отличник на ‘Грифиндор’. Но както и да е.
-Точно така, превъплатител, който може и да е опасен, но само ако сте сам и се подадете на страха. Богъртът приема формата това, от което се страхуваш най-много, а когато има повече хора, се обърква в какво да се трансформира най-първо. Затова не се притеснявайте, аз също ще бъда тук и ще ви помогна, ако не успеете да надвиете богърта. Както знаете, най-ефикасното оръжие срещу тези създания е смехът – богъртът се храни от вашето чувство за страх и когато не изпитвате такова, влиянието му отслабва. Затова е важно, когато излезе и приеме формата си, да си мислите за нещо осмиващо, противодействащо на това, от което се страхувате. Заклинанието Ридикулус ще ви помогне да прехвърлите този смешен образ върху него и така ще обезоръжите. – обясни Макгонъгол.
О, това щеше да е яко! Усмихнах се лукаво и когато професор Макгонъгол попита кой пръв ще се опита да го надвие излязох напред.

-Аз бих искала да се пробвам – заявих.
Нямах и ни най-малка представа какво ще се случи но все пак щях да излисля нещо.
-Е, добре, Уизли, щом така искаш... – каза преподавателката и отвори шкафа, в който се криеше богърта.
Излезе един прегърбнан стар ‘чичко’, от все още много се страхувах. Около рамото му се виеше голяма гърмяща змия, от която ме полазоха тръпки. Дядката бе много мистериозен, и живееше в голямо зловещо имение в покрайнините на града в който аз и семейството ми живеехме. Като малка щом го видех, започвам да пищя и да се крия при мама и татко. Не очаквах той да е богърта ми. Прехапах устни и стиснах очи. Трябваше бързо да помисля в какво да го превърна, иначе щях да се изложа пред цялото училище с писъците си. А уж се славех, като много смела...
-РИДИЛУЛУУУС!- креснах с всички сили. В мига преди да ме докосне по главата богърта се превърна в розова танцуваща балеринка. Незнам от къде ми бе хрумнало на ум, това, но бе доста успешно, тъй като след минута корема ме болеше от смях. Минах най-отзад, докато следващият ученик отиде на моето място.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 12:39 pm

Кейт остана доста разочарована от изпита по Отвари.Мислеше си,че се е представила добре,но уви беше получила само П.И Отварите веднагически отпаднаха от списъка и с любими предмети-не заради оценката,а защото не мжоеше да се справи с тях очевидно.Предпочиташе ги готови отколкото да се бъхти с тях.
Момичето бягаше към стаята,където щеше да се проведе изпита по ЗСЧИ.Най-сетне нещо приятно.Като всеки Грифиндорец и тя ги обожаваше.Наистина можеше да се научи много от тях.
Влезе вътре и въпреки че звънеца бе бил преди малко учителката закъсняваше,а и повечето ученици липсваха.Тя зае мястото си и зачака стаята да се напълни.И когато това стана установи че пак имаше някои липсващи ученици,но не ги обвиняваше-изпитите се провеждат всеки месец и нямаше как някоя болест или друга неотложна работа да съвпадне с тях.
Отново щеше да ги изпитва професор Макгонъгол което вече се случваше често.И проф.Норфолк който им преподаваше ЗСЧИ незнайно защо го нямаше.Но въпреки това Кейт не се осмели да попита защо.
Днес щяха да ги изпитват върху заклинанието Ридикулус.Доста лесна магия,която бе учила в 3 курс,но за по-малките нямаше да бъде толкова лесно.Още си спомняше първия път когато се беше изправила срещу богърт и превъплъщението му...
-Г-ца Уудсток?-повика я Макгонъгол и я извади от мислите си.
-Да,професоре?
-Вие сте наред да ви изпитам.
-Разбира се,идвамм,професоре.-отговори кротко и стана от чина си.Когато вече бе до професора се усмихна.
-В този сандък се намира богърта.Щом го отворя му прилагате Ридикулус.
-Да.Въпреки това май не съм готова да се срещна сега срещу най-големия си страх.-не го каза иронично,напротив-наистина корема и се беше свил на топка при мисълта за създанието вътре.Професорът не каза нищо,а се наведе над сандъка и отвори ключалката.Много голяма и едра змия запълзя отвътре и на Кейт малко и се доповдига.Мразеше и се отвращаваше от змиите,боеше се много от тях.
-Риди..Ридикулус..-нищо не се получаваше само бледа светлика се изплъзна от пръчката и това бе.А змията вече наближаваше момичето с бавни тласъци и Кейт отстъпваше назад.Свободното пространство в стаята сега бе напълно заето от нея.
„Хубав спомен..хайде Кейт...ти можеш..това не е истинско...”-си каза наум и се замисли за най-хубавия спомен от живота си досега.И за миг забрави змията,напълно се потопи в спомена...
-Ридикулус!-каза този път без да заекне и отвори очи.Беше се представила успешно,а змията се превърна в играчка кученце,което залая смешно.Това розово пухче я разсмя и Кейт излезе от стаята,притеснена от избилата пот по ръцете й.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Грейнджър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 2:13 pm

Влязох в кабинета на професор Норфолк където се бяха събрали десетина ученика. След около минута стаята вече беше пръпълнена с ученици. Очаквахме да влезе професор Норфолк, но отново беше професор Макгонагол. Тя ни нареди да я последваме и ни отведе до нейния кабинет. Съобщи че преподавателът ще отсъства и затова тя ще е изпитващият ни. Тъй като е намерила богърт в един шкаф задачата ни ще се състой да се изправим срещу него и да го повалим. Бях много притеснена, но запазих самообладание. И преди се бях изправяла среще богърт, но сега беше друго. Толкова много хора гледаха. Речта която прфесор Макгонагол изнесе малко ме стресна, но запазих самообладание. Първа се пробва Роуз Уизли а след това Мокгонагол извика Кейт Уудсток.- Кейт Грейнджър - извика професор Макгонагол - излез напред, ти вече знаеш какво трябва да правиш след това.
Станах от стола и излязох напред. Преглътнах и се изправих пред шкафа. Макгонагол го отвори и от него излезе голям диментор. Той сякаш засмукваше всичкия въздух през устата си под качулката. Много се притесних а рацете ми се потяха. Диментора се приближаваше все повече и повече. Пръчката ми се хлъзна по потта от ръката ми и падна на земята а диментора беше на метър разтоятие. Наведох се и взех пръчката си.
- Хайде Кейт - викаше профес Макгонагол с пребледняло лице.
- РИДИКУЛУС! - извиках.
От мястото на устата на диментора излизаше нещо като края на прахоосмуквачка, а от мястото където би трябвало да е седалището му излизаше кабел който беше включен в контакт. Когато диментора беше на сантиметри от лицето ми, кабелът свърши и от усиленото дърпане на диментора се отскубна от контакта. Диментора се сгрумоляса на земята като купчина отпадаци, всичките ми съучценици се смееха а професор Макгонагол ликуваше. Бях много доволна от изпита си по защита срещу черните изкуства.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://always-emma-watson.tumblr.com/
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 4:11 pm

По някаква странна причина, за този изпит Бастиян не закъсня. Странното бе , всъщност, че се събуди към два-три часа по-рано, отколкото беше предвидено за ставане , тоест в три-четири часа през нощта. Запали лека светлинка с пръчката си и се зае с новата си книга, наскоро намерена на дъното на куфара му. Беше под няколко тетрадки, няколко листа пергамент и, най-странното – беше донесъл мастило , което всъщност сега се намираше по предната и по задната корица на книгата, която пък стоеше вече в ръцете на Бастиян. Кориците на четивото бяха оранжеви, а върху тях бяха обрисувани няколко вида знаци, които се повтаряха през определен брой от други знаци . Тези знаци обикаляха ръбовете на корицата, но сега заради мастилото нищо не можеше да се види, още по-малко на такава тъмница с една светлина, идваща от пръчката на грифиндореца. Светлинката беше съвсем лека , за да не пречи на другите, които спяха до него.
Пет часа сутринта. Книгата е преполовена само за час-два , което зарадва особено Себастиян, но беше решил, че това е преуморяващо действие, особено преди изпит, който се надяваше да вземе успешно, а не да сънува някои от действията в четивото му, по време на час. Би било пълна трагедия.

Всички се бяха наредили в редичката, а Бастиян беше застанал някъде към средата, но всъщност беше повече накрая, отколкото към началото.Държеше пръчката си обмисляше вариантите за това, в какво би могъл да се превърбне богъртът пред него. Нямаше ни най-малка идея от какво се страхуваше наистина и това малко пречеше на разсъжденията му. Помисли, че ако знаеше от какво го беше страх, би могъл наистина да предположи в какво щеше да се превърне богърта му. След което веднага можеше да измисли нещо смешно, което за жалост беше наистина по-трудната му задача. можеше да направи клоун, което беше изтъркано, можеше да направи още някое друго изтъркано нещо, но не се сещаше точно сега.
Всички излизаха и часът се проточваше бавно.

Грифиндорецът излезе пред останалата групичка ученици и професорът застана до големия сандък. Той положи ръката си на резето и седмокурсника вдигна пръчката си. Дясната ръка немирно стоеше зад гърба на ученика, защото той не се сещаше къде ,за бога, да я постави.
Богърта се появи отначало с образа на страха на миналия ученик и сякаш се чудеше в какво трябваше да се превърне. Усети се съвсем лек, едва доловим, полъх и сякаш напрежението от очакването се видя и застана пред очите на Бастиян. А той , от негова страна, беше спокоен и наистина беше нетърпелив, обаче, да види какъв е образа на страха му.
Общо взето страха му не можеше да се нарече страх, или би било сложно обяснение на тази дума. Беше спомен, пряко свързан с историята на седмокурсника. Общо взето и с няколко думи се виждаше неговата осиновителка. Когато беше по-малък той знаеше, че тя е болна и не искаше да умира. От това се страхуваше най-много и не искаше никога да се случва. Страхът му тогава стана абсолютна реалност и осиновителката му умря. Сега тя беше отново облечена в бяло, обаче по красивата й копринена рокля се стичаше кръв . Отначало Себастиян помисли, че кръвта идва от устата, но после различи няколко петна по тялото на жената. И тя падна на земята и не дишаше.
-Ридикулус – първоначално на Бастиян му се стори просто невъзможно да превърне осиновителката си , която се оказа негов страх, в нещо смешно, сякаш това би била гавра с нея. Ала сега се превърна в лелка на средна възраст, която беше облечена невероятно цветно. Сякаш беше дъга. И още по-странното бе, че шапката й беше направена от някакво плюшено животинче, което беше между еднорог и пеперуда. Цветовете н блузата й варираха между червено, оранжево и яркозелено, а панталона й, три-четвърт и дънков, имаше всякакви цветя. А самата физиономия пробуждаше смях, какъвто се чу зад Бастиян.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Таша Робинс

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 6:07 pm

Таша стана рано сутринта изпълнена с хубаво настроение и с усмивка. Днес беше последният ден от серията изпити и тя се радваше, че днес всичко ще свърши и ще може да се съсредоточи върху костюмът си за Хелоуин.
Рейвънклоуката малко закъсня, а когато влезе професорката тъкмо обясняваше как професор Норфолк е зает и тя ще го замества. Задачата им беше да се изправят срещу един богърт. Това малко притесни Таша, защото не знаеше от какво точно се страхува и не знаеше дали ще се справи..
Таша излезе напред, стъпвайки бавно и леко като държеше пръчката пред себе си. Професорката се приготви, отключи сандъка бавно и повдигна капака. Таша отстъпи леко назад. Богърта беше приел формата на родителите и', отначало красив спомен, двамата бяха щастливи и се радваха на малката си дъщеря. В следващия момент, Таша видя това , от което най- много се страхуваше. Родителите и' мъртви. За момент това, което видя я смрази, идваше и' да започне да вика и да заплаче. После се осъзна- това беше само видения, макар и това видения, някога да е било реалност. Когато се съвзе момичето пристъпи смело напред и с всичкия си глас извика.
- Ридикулус!- смразяващата гледка започна да се размазва, после се развали и прие формата на на един от онези шмешни клоуни, които постоянно разправят смешни истории и си погаждат един- друг номера.
'
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 6:34 pm

Тази нощ не спах спокойно. Сънищата ми бяха поредица от просвяткващи сцени от деня ми, кошмари и неща, за които жадувах. Лицето на Сам се виждаше най-много. Но лошото беше, че той не ме оставяше дори когато бях будна.
Небето беше много мрачно, затова реших аз да се облека в слънчеви ярки цветове. Сложих си зелено-бяла карирана риза, отгоре навлякох и яркожълтата си жилетка. Дънките бяха впити, а обувките бяха най-шарените, които успях да намеря - целите на цветенца.
Все още леко сънена слязох в Голямата зала. Ядох набързо и застанах пред кабинета по Защита срещу черните изкуства. Изведнъж се появи професор Макгонъгол и ни каза да я последваме. Учителката ни обясни, че професор Норфолк отсъства, а тя беше намерила богърт в кабинета си. Обясни ни как да се справим с него (сякаш не го бяхме правили вече), обеща ни да помага, ако не се справяме, и започна да ни вика по имена.
Всички се бяхме подредили в колонка. Професор Макгонъгол извикваше човека, а той излизаше отпред, заставаше пред шкафа, учителката го отваряше и богъртът се трансформираше в разнообразни неща. Появи се змия, диментор, но най-много бяха хората. Това, от което се страхувахме най-много, бяхме самите ние.
След известно време дойде моят ред. Не се бях замислила от какво се страхувам най-много. Паяците веднага изскочиха в ума ми, но може би имаше нещо още по-ужасно. Разтреперих се, но стиснах магическата си пръчка и се почувствах по-уверена. Професор Макгонъгол беше до мен, нямаше как да ми се случи нещо лошо.
Чух изщракването на ключалката, а после от шкафа се показаха два дълги космати крака, последвани от още три чифта и огромно туловище. Паяк. Дори най-малките представители изпращаха тръпки по гърба ми, а от този гигант усетих замайване. Започнах да се потя, но моментно натежалата ми глава се проясни.
- Ридикулус! - Гласът ми не беше несигурен, но беше по-тих от това, което исках.
Ясно си представях в какво искам да се промени богърта, но не се получи. Приближаваше се все повече на тези отвратително тънки крайници. Движенията му ме отвращаваха.
- Отново, госпожице Ларош. - Чух гласът на професора, но сякаш отдалеч.
- Ридикулус!!! - Вече виках.
Паякът се поколеба, а после космите му започнаха да растат. Скоро се превърна в гигантска топка коса. Гледката предизвика смях у мен и няколко мои съученици. Богъртът се върна обратно в шкафа.
Спокойна, че преминах този изпит, се оттеглих в задната част на стаята и продължих да гледам тийнейджърите, които се опитваха да преборят най-големите си страхове.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 7:40 pm

Събудих се внезапно от алармата на будилника. Когато се огледах наоколо, повечето момичета още спяха, затова тихичко станах и се приготвих за днешния ден.
Докато закусвахме и си приказвахме, не можех да спра да мисля за предстоящия изпит. Никога не бях харесвала този предмет, незнайно защо. Придаваше у мен едно мрачно настроение и ме караше да мисля за лоши неща. А може би аз самата мислех за онези неща, онези магии, които причиниха смъртта на братовчед ми.
Влязохме в кабинета тихо и всички мълчаливо заеха местата си. Минаха пет, десет минути, но професор Норфолк не се появяваше. Хората започнаха да разговарят и някои отвориха учебниците за последен прочит.
В този момент влетя професор Макгонъгол и забързано ни нареди да я последваме. Всички се чудеха какво се е случило, когато тя ни отведе в нейния кабинет. Когато се настанихме, тя заговори:
- Налага се професор Норфолк да отсъства, затова аз ще го заместя. Всичко стана в последната минута, но за щастие сутринта открих един богърт в шкафа в кабинета си. Богъртът приема формата това, от което се страхуваш най-много, а когато има повече хора, се обърква в какво да се трансформира най-първо. Затова не се притеснявайте, аз също ще бъда тук и ще ви помогна, ако не успеете да надвиете богърта.
Докато тя обясняваше, се загледах през прозорците към тъмното небе. Не можех да спра да мисля за онзи ден и това, което се случи тогава.
- Госпожице Лопес, ще бъдете ли така любезна да се върнете на земята, и по-точно в кабинета по Трансфигурация в деня на изпита по Защита срещу Черните Изкуства. Ще можете ли да изпълните молбата ми? Нямаме време да мечтаем, загледани през прозорците към неизвестното.
Няколко ученика се изсмяха презрително. Засрамено свеход глава. Преподавателката продължи:
- Както знаете, най-ефикасното оръжие срещу тези създания е смехът – богъртът се храни от вашето чувство за страх и когато не изпитвате такова, влиянието му отслабва. Затова е важно, когато излезе и приеме формата си, да си мислите за нещо осмиващо, противодействащо на това, от което се страхувате. Заклинанието Ридикулус ще ви помогне да прехвърлите този смешен образ върху него и така ще обезоръжите. Подредете се в редица, всеки ще има шанс да се изяви, затова не се размотавайте излишно – времето трябва да стигне за всички. И така, кой ще се осмели да започне първи или да започна да ви викам по списък?
Очевидно никой не искаше да излезе първи пред всички и затова професор Макгонъгол разгърна огромния свитък и започна да произнася име по име, подканяйки съответните ученици. Един по един минаваха, а времето течеше изключително бавно.
- Нора Лопес.
Застанах на катедрата пред големия, тъмнокафяв шкаф и си поех дълбоко въздух. Имах предчувствие, че няма да се справя подобаващо.
Още преди да видя съществото, го почувствах. Чух писъците на Марк, плачът на сестра ми, видях и грозното, извито в насмешлива усмивка лице. Видях как държи пръчката и я насочва към братовчед ми.
Затворих очи и се опитах да дишам равномерно. Треперейки, вдигнах пръчката си и се опитах да произнеса заклинанието правилно. Първите няколко пъти не успях, не можех да се насиля да изрека каквито и да било думи. Образът на любимия ми братовчед не искаше да изчезне. Насилих се да си спомня някой хубав, весел и забавен момент от миналото, но не нямах голям успех. Спомних си за еднорога и онзи ден в резервата. Това като че ли ми вдъхна сили, отворих очи, изправих се пред онзи мъж, когото ще презирам докрая на живота си, и докато сълзите неконтролируемо се стичаха по лицето ми, изрекох уверено:
- Ридикулус.
След няколко секунди образът се промени и мъжът се превърна в невероятен голден ретривър, който беше облечен в зелена поличка. Животното започна да танцува някакъв танц и изглеждаше невероятно комично и забавно. Зад мен се разнесоха одобрителни викове, хората започнаха да се смеят и да окуражават кучето да продължава да танцува.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Калипсо Д. Лъвгуд

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: MidnightChaser134

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   Съб Окт 29, 2011 8:36 pm

Днес, за разлика от другите дни, Калипсо закъсняваше за инзита си. И то по какво?! По Защита срещу черните изкуства. Най-важния ѝ предмет, най-любимият ѝ, този, по който абсолютно винаги внимаваше. И причината беше каква?
Както обикновено Калипсо се събуди точно в седем и половина, разтри уморено очи, въобразявайки си, че щом е събота, то няма какво да прави, та можеше да навакса малко с най-важното занимание - спането. След още един час приятна и сладка дрямка дя започна да сънува учебника си по ЗСЧИ. В съня си, тя си помисли, че има да пише домашно, затова само примлясня, както правят хората по филмите, затегна още малко прегръдката около пухената си възглавница и се гмурна още по-надълбоко в подсъзнанието си, което я алармираше, че днес бе важен ден. Уморена или не от толкова много изпити, Калипсо избягваше дори да си мисли за предстоящия такъв, докато накрая някой не я избута от леглото.
Една от нейните съученички, притеснена дали Деймос не е болна, я потупа съвсем лекичко по рамото.
- Бръмбари! - извика Калипсо стресната и веднагически се изправи, замайвайки се. Тя затвори очи и изидша няколко пъти, докато нормализира пулса си. - Какво става? Събота е?
Момичето поклати глава и кимна объркано към календара, окачен на стената.
- Имаш изпит, мила. - рече спокойно тя и напусна стаята.
Капи ококори светлите си очи и фокусира върху големия картонен календар, който висеше над отсрещното легло. Преглътна шумно и стана.
///
- Госпожице Лъвгуд, беше крайно време да се появите! Още малко и щях да ви пиша Трол. - рече укорително Макгонагъл и погледна рошавата коса на Деймос. От бързане не бе имала време да се среще качествено и сега главата ѝ приличаше на запалено гнездо на някоя кукумявка. Калипсо разтри сънено очи и се извини кротко, обяснявайки тихо на професорката защо се явава на изпит в този вид и защо е закъсняла. Макгонагъл все още я гледаше с укор, на Ди вече не обръщаше внимание на порицаващите ѝ думи. Погледът ѝ бе прикован от големия шкаф, който величествено се издигаше зад учителката и... тракаше?
Да, точно така! Шкафът тракаше, а нещото, което най-вероятно бе вътре напираше да излезе и той целият се клатеше, едва задържайки се да не падне. Очите на Дей се разтвориха в изненада, в мига, когато разбра какво се крие в големия мистериозен шкаф - тракането, клатенето и "ридикулус" изписано на дъската...
Богърт!
Да, богърт. Любимото занимание на Капи бе да обезкуражава богъртите. Беше ѝ направо забавно всеки път, когато се изправеше пред един такъв екземпляр в часовете по Защита и тайничко всеки път се надяваше той да се превърне в нещо различно от предния път - знак, че е надвила един от многото си страхове. Загледана в тресящия се шкаф, червенокоската не чу и дума от словата на Макгонагъл да се отдръпне настрана, за да може останалите да си продължат изпита.
Преди да дойде реда на Калипсо пред нея се изредиха няколко човека, с кой от кой по-страшни и шантави страхове. Змии, мишки, диментори, кажете го - имаше го!
- Калипсо Лъвгуд. - каза професорката силно и пътят пред рейвънклоуката се разчисти. Тя застана пред големия сандък и кимна на Макгонагъл да отваря проклетото нещо.
В първия миг нищо не се случи. След това обаче сякаш някой от нищото създаде с водни боички и четка в ръце картина на коридора на къщата ѝ в Лондон, която просто си висеше във въздуха все едно бе нормално. Калипсо огледа пред себе си, но единственото, което можеше да види бе тъмнина. Нямаше дори свещ. Тогава тя си спомни онази ужасна вечер, когато бе на осем и токът беше спрян заради една голяма буря. Нямаше нито свещи, а батериите на фенерчето бяха свършили. Помнеше, че леля ѝ Виктория и чичо ѝ Джордж бяха в дневната и гледаха телевизор. Калипсо, уплашена до смърт от тъмнината бе отворила плахо врата си и само един поглед към дългия, пуст и мрачен коридор я накараха да запищи и да се строполи в несвяст на земята. Когато отново бе в съзнание, над нея се бяха надвесили леля ѝ и чичо ѝ, а лампите бяха светнати. Била е в извън съзнание за повече от два часа.
Все още си спомняше отвратителниязвук от дърветата, които се шибаха и драскаха по прозореца на стаята ѝ, сякаш някой дращеше с дългите си нокти по вратата. Помнеше, че лунните лъчи се бяха приземили на пода на тъмната ѝ стая и тя двадесет минути стоя в този кръг, сигурна, че това е единственото безопасно място в цялата ѝ стая.
- Ридикулус! - провикна се Лъвгуд и размаха пръчката си. Ръцете ѝ бяха потни, ушите ѝ шумяха, а сърцето ѝ можеше по всяка вероятност да изкочи от гръдния ѝ кош.
Изведнъж на същата тази плаваща картина се появи голяма ярка дискотопка и се завъртя лудо. Отнякъде закънтя дразнеща техно музика, а цялата изпитна стая се бе прошарила с неонови светлини, които се завъртаха в безкраен водовъртеж, който напомняше на Капи гледане през калейдоскоп. Беше просто красиво.
Тя си отдъхна и се обърна, чувайки как вратите на шкафа се хлопват с шум.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Защита срещу Черните изкуства   

Върнете се в началото Go down
 
Изпит по Защита срещу Черните изкуства
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Начало :: Изпити :: Архив.-
Идете на: