Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Недостъпният отдел

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Недостъпният отдел   Чет Авг 25, 2011 10:31 pm

Предполага се, че не може да влизате тук, без разрешението на учител, а дори тогава е нежелателно да се задържате, затова внимавайте библиотекарката да не ви спипа.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Aria Sleepwalker

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Чет Сеп 15, 2011 8:56 pm

Не вървеше никак добре! Вече в продължение на няколко дни не бе направила никакъв напредък със своя проект. И то си се очакваше де. Все пак покрай нея се намираха само неща, които я разсейваха. Но сега бе твърдо решена, че ще постигне нещо. Мястото, което бе избрала за подходящо,бе възможно най-неподходящото. Къде по-точно?- Недостъпния отдел!
Аря седеше на земята, кръстосала крака и обградена от поне десетина книги. Гледаше да е възможно най-тиха, защото никой не знаеше, че е тук, а и така трябваше да остане за нейно добро. Бе захапала някакъв молив и прелистваше страниците на една книга, която ѝ бе привлякла най-много вниманието от цялата купчина. Лека усмивка се появи на лицето ѝ, когато откри това, което ѝ трябваше. Взе молива и с бързи и красиви букви изписа няколко думи на разпиляните листове наоколо.
Беше в странно добро настроение, което си бе рядкост при нея. Сега по някаква причина на лицето ѝ, все едно залепена, се бе настанила една от онези глуповати и невинни усмивки, които се срещат веднъж на милион при Аря. Тананикаше си някаква песен и това бе причината да пропусне да чуе тихите стъпки приближаващи към нея. Нямаше особено много време да се подготви за появяването на приближаващия, защото ги чу прекалено късно. И все пак бе успяла да се изправи и да вдигне всички книги, като ги остави на рафта, от който ги бе взела.
-Сам?!- Прошепна тя, за да не привлече внимание към тези места на библиотеката. Момчето от Рейвънклоу стоеше пред нея, а тя го зяпаше с нескрита изненада. Не очакваше да го види тук. И все пак се радваше да види, че беше той. Никой не иска да го хванат в пакост нали?-Какво правиш тук?!- Аря отново остави песента от по-ранно да премине през ума ѝ и усмивката отново се качи на лицето ѝ. Върна на бързо книгите на мястото им и се обърна отново към момчето с странно изглеждащ пламък в очите, който не предвещаваше нищо хубаво.- Остави обясненията за после. Искам да пробвам нещо и ти се появяваш точно на време.-Момичето извади магическата си пръчка и я насочи към Сам като усети грапавата повърхност под тънките си и финни пръсти.- Обещавам, няма да те убия!
С един замах на пръчката и няколко думи, тя направи заклинание,което трябваше да прогори съвсем малък облик на куче на врата му и след това той да изчезне. Но явно не бе успяла и този път. Че заклинанието бе достигнало до него бе ясно, но после някакви искри излетяха от пръчката ѝ и издадоха доста силен шум, достатъчно силен, за да привлече нежелано внимание към тях. Аря погледна към врата на Сам и не видя нищо. Дори не се опита да скрие разочарованието си, но тя не подозираше какво всъщност бе причинила на момчето. После щеше да размишлява над това, сега трябваше да се измъкнат преди да са загазили. Бързо се наведе и вдигна листовете разпилeни по земята, след това се обърна към компанията си и се засмя.
- Хайде да вървим! Не искам да загазим заради моята глупост. Хайде, хайде!- Подкани го тя като усети адреналина да се покачва в нея. Още нямаше и месец, а тя пак щеше да се забърка в неприятности.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самюел Ютис
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Все още чакам Октомври.

ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Пет Сеп 16, 2011 4:51 pm

Тази мелодия можех да я разпозная навсякъде. И бях сигурен, че това ще е Аря, вероятно с ма приповдигнато настроение.
Опитах се да се приближа изключително тихо. Доколкото бе възможно, като се опитвах да не се смея. Без особен успех, но все пак... Естествено, в момента в който ме видя, тя реши отново да си играем на лаборатория. Познайте кой щеше да бъде опитният плъх.
Лабораторен плъх, опитно зайче... Май в това се превърнах, откакто срещнах г-ца Слийпуокър. Не ме разбирайте погрешно. Тя не експериментира толкова често. Просто от време на време решава, че трябва да тества нещо. А аз се оказвам на грешното място в погрешното време. Както сега.
Но всъщност е доста забавно.
Пада си малко ненормална. Ни пък май точно заради това се запознахме. Не помня... Беше преди няколко години. А и аз не се славех с изключително добра памет.
И в момента май просто бях сбъркал библиотеката.
-Сам?!- изненадата в погледът ѝ леко ме озадачи, но не направих нищо. Просто леко повдигнах рамене, продължавайки да стоя там. Докато тя не извади пръчката си. Май някъде тук трябваше да има аларма, светеща в червено и викаща "Опасност." -Какво правиш тук?! Остави обясненията за после. Искам да пробвам нещо и ти се появяваш точно на време. Обещавам, няма да те убия!
Предполагам, че тези последни думи "Обещавам, няма да те убия!" трябваше да са утешителни. Но имаха точно обратният ефект. Единственото което ми премина през ума бе "Какво, по дяволите, мисли да направи?!". Точно преди да видя искрите и да се почувствам странно. Бях сигурен, че е объркала магията. И сега си нямах и на идея какво ще ми стане.
По лицето ѝ разбрах, че това не бе очакваният ефект. Тогава какво ми направи?!
"Ще ни намерят. " изникна в ума ми и се огледах леко панически. Цялата тази суматоха бе предостатъчна да извади старата госпожа на бюрото от унеса ѝ и да хукне към нашият отдел. Щеше да отнеме около минута да дойде. И затова трябваше да се измъкнем. Бързо.
- Идвай. - изсъсках тихо на Аря, хващайки китката ѝ. Втурнах се дори още по-навътре в отдела, повличайки я със себе си. Последното нещо което исках е да си навличах бели. Но не, съдбата, врачката или каквото и да е там, не беше решила така.
Преминах през няколко лавици и се вмъкнах на най-тъмното и скришно място, което видяха очите ми. Сложих показалец на устните на Слийпуокър, показвайки ѝ да мълчи. Само библиотекарката ми липсваше. Пък аз и без нея си бях изгубен.
Чуха се тихи стъпки, предполагам на същият човек.
- Има ли някой там? Излез веднага! Само да те спипам...- думите ѝ заглъхнаха. Можех да се закълна, че чувам дишането ѝ, но може би беше само кръвта, пулсираща в ушите ми. След няколко минути, или както на мен ми се сториха - няколко века, се чу завъртане на токове и бавно отдалечаване.
- Заслужавате наказание, госпожице.- прошепнах малко по-високо от необходимото към Аря.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aria Sleepwalker

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Пет Сеп 16, 2011 6:12 pm

Определено бе намерила прекрасно място да се разлигави, а и кой я бе бил с прът през краката,за да дойде тук, какво остава да експериментира върху горкото момче. Преди да усети дали някой идва или не, Сам вече я бе хванал за ръката и препускаше през рафтовете в търсене на скривалище. Странно, беше ѝ нужно да прехапе долната устна, за да не се разсмее.
Ето че и той я забута в някаква ниша и постави пръст върху устните ѝ. Какво намираше за толкова смешно? Аря вдигна ръце все едно се предаваше и кимна леко и отчетливо, за да покаже, че е разбрала и ще изпълни заръката му. Когато чу гласа на библиотекарката се наложи да сложи длан пред устата си. Какво ѝ ставаше?! Най-накрая нежеланата компания си тръгна и Аря се измъкна от скривалището им.
-Уф, това беше на косъм!- Каза тя с весел тон и се обърна към момчето.- А ти още малко и щеше да припаднеш от паника. Пъзльо!- Естествено всичко, което казваше в момента освен, че беше абсолютна глупост си беше и само на шега. Би трябвало Сам да бе разбрал това и Аря можеше да изяде един зад врата. Е, нямаше да е като да не си го е заслужила. Една много тревожна мисъл я застигна, а именно ефекта от това, каквото и да е заклинание, което му направи. – Възможни странични ефекти : виене на свят, губене на равновесие, падане от високо и губене на краткотрайна памет. – Момичето все едно изрецитира листовката на някое лекарство, докато изреждаше една малка част, от това което се бе случвало преди.
Огледа се наоколо, защото се почувства странно изведнъж и забеляза, че ‘орловото око’ все още тършуваше из рафтовете. Незнайно защо тя усети сърцето си да забива по-бързо и се шмугна обратно в скривалището им.
-Шшшшт! – Каза тя и се засмя съвсем тихо.- Какво мислиш, че ще ни е наказанието ако ни хванат?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самюел Ютис
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Все още чакам Октомври.

ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Пет Сеп 16, 2011 6:56 pm

- Възможни странични ефекти : виене на свят, губене на равновесие, падане от високо и губене на краткотрайна памет. - каза Аря. И изглеждаше много по-весела за разлика от мен.
Какво, по дяволите ми ставаше? Харесвах я? Никога досега не съм имал никакви чувства към нея. Просто бяхме приятели. Но сега... Оставих чувствата си настрана, мислейки трезво. Та така бях процедирал 7 години.
Измерих момичето до мен с поглед, прехапвайки долна устна. Очите ми бяха неспокойни, докато мозъкът ми работеше.
Към тези странични ефекти имаше ли чувства?
-Шшшшт! Какво мислиш, че ще ни е наказанието ако ни хванат?- попита ме кикотейки се, докато аз се изчервявах. Слава богу бе достатъчно тъмно тук, че да не се види.
Ако наистина ни хванат... Хм... Нямах си и на идея за наказанието, но определено нямаше да е от най-леките. Отнети точки, задържане след часовете. Кой знае колко неща могат да се окажат. Отстраних тези проблеми от ума си. Имах други, по-важни. Като например обърканото заклинание. Откъдето и да погледнем нещата, тя го е объркала. Само че се опасявах, че го е сбъркала тъкмо с това заклинание, което си мислех. А това не бе на добре. Никак даже.
- Аря Слийпуокър. Мисля, че си объркала заклинанието с нещо друго. - казах полу-паникьосан, хапейки вътрешността на бузата си силно. - Като такова за влюбване например. И си нямам и на идея как ще го направиш, но моля да е бързо. Вече дори започнах да намирам миглите ти за красиви. Побързай.
Надявах се изсъскването ми да я накара да се разбърза. Та дори аз се мислех за абсурден.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aria Sleepwalker

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Съб Сеп 17, 2011 7:23 am

След около минута отново се чу шума от токчета удрящи се по пода и отдалечаването им. Аря си отдъхна, поне за сега изглеждаше, че са се отървали. Тя отново се обърна към Сам със самодоволна усмивка, прекалено щастлива поради факта,че им се е разминало на косъм. Държеше се така все едно се е надрусала с нещо, може би кола или кафе. Така или иначе кофейна не ѝ действаше добре.
Но усмивката ѝ бързо секна, когато забеляза наъсаните и някак си схванати движения на момчето. Какво му бе направила? Щом чу предполжението му, за малко да разкрие напълно прикритието им. Прехапа вътрешността на бузата си, за да не се засмее, но май прекали със силата, защото усети съвсем лек метален вкус в устата си.
-Те винаги са били красиви, драги ми Сам. Просто ти чак сега забелязваш този неуспорим факт.- Сигурно вече му лазеше по нервната система. Тя не беше от момичетата, който са с толкова голямо самочувствие, за да говори така за себе си. В момента Аря просто се забавляваше от факта, че може да тормози приятеля си, а той би трябвало да е напълно наясно с това, което правеше нещата още по-забавни.- Сега сериозно...- Започна отново тя и прочисти гърлото си като го погледна сериозно.- Знам само един начин да се отървеш от това заклинание. Но да знаеш, че е малко болезнено.- Все едно някакви искри прибламнаха в очите ѝ. Постави длани върху бузите му и го погледна с изпепеляващ поглед.- Готов?- Преди да дочака отговор ощита леко бузите му и ги разтегна, както правеха всички анимационни герои, които бе гледала през лятото. Странно-неговите бузи не се разтегнаха толкова, колкото тя очакваше. След няколко секунди остави лицето му намира и отпусна ръце до тялото си все едно бе изгубила всякаква надежда. – Станали нещо? Ако не, искренно съжелявам, че трябва да ви съобщя тези съкруштелни новини, господин Ютис, но вие ще останете завинаги в това си състояние.
Дано не ѝ приемеше думите на сериозно, защото определено искаше да му види отчаяното лице, но все пак имаше някаква следа от съвест останала някъде дълбоко в нея и не искаше той да страда... повече от нужното.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самюел Ютис
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Все още чакам Октомври.

ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Пон Сеп 19, 2011 6:36 pm

За момент се облекчих. Значи наистина щеше да поправи заклинанието. Само за секунда се усмихнах, точно преди да усетя допира на ръцете ѝ върху бузите си. Почти бих повярвал, че ме е ударил тока. Ако не знаех, че това е само и единствено причинено от заклинанието ѝ. По дяволите, какво ми стори?!
Умът ми нервно чакаше Аря. И... Усетих ощипване. Нищо друго. Едно единствено ощипване. И не се почувствах различно. Напротив. Допирът ѝ сякаш беше провокирал някаква вихрушка, която мозъкът ми се опитваше да разпознае. Или поне определели. Не се доверявах на нищо по-различно от рационалното си мислене. А дори и такава вихрушка не можеше да ме откаже от логиката.
- Трябва да го оправиш?!- казах, едва сдържайки гласа си тих. Ако повиша тона си, сме обречени. Не че така сме в цветущо положение, но имаме повече възможности за отърваване без наказание, мъмрене или Бог знае какво друго.
- Да не искаш да ти се моля? - изсъсках след секунда. Бях сигурен, че няма да го направя. Но тя трябваше да поправи грешката си. Скоро. Понеже дори да умеех да контролирам всичко ставащо, било то емоции, действия или нещо друго, можех да усетя как волана ми се изплъзва и много скоро всичко щеше да излезе от пътя.
Можех да видя как се опитва да сдържи смехът си. И колкото и ядосан да бях, всеки момент щях да се разсмея с нея. Винаги съм се заразявал от гласа на чуждите хора. Та дори и да не знам за какво се смеят. Прихващам го по някакъв странен начин и също прихвам... И понякога е страшно дразнещо. Точно като сега. Трябваше да съм ядосан, а тя ме разсмива?! Що за работа е това?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Aria Sleepwalker

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Вто Сеп 20, 2011 4:58 pm

Време бе да престане с игричките, не за друго ами се постави на негово място и никак не хареса как биха могли да завършат нещата. И въпреки това остави усмивката да краси устните ѝ, докато му показваше да запази тишина.
- Ти да не искаш да ни лепнат някое наказание?!- Попита Аря, все едно се караше на малко детенце.
Сега оставаше само да реши как да се отърве от проблема, който тя самата бе създала. Трябваше да внимава повече, докато си играеше с магията особено, когато използваше хора за опитни зайчета. Как се очакваше да поправи това?! Обикновено заклинание нямаше да свърши работа, това бе пределно ясно. Все пак заклинанието бе излязло от листата скрити под кориците на тези проклети книги тук. Може би и решението бе точно там.
-Знаеш ли, Сам?- Започна отново момичето като му показа да я последва. Започнаха да се промъкват леко по леко между рафтовете, колкото се може по-тихо, за да не привлекат нежелано внимание. Само това им липсваше- да ги пратят при някой от професорите за наказание, докато той бе в това състояние.- Не трябва да позволяваш толкова лесно хората да те използват като лабораторен плъх. Може да пострадаш някой пък!- Беше смешно да чуеш това от нейната уста като се има в предвид, че може би тя бе единствената, която експериментираше върху него.
След около минута бяха отново пред рафта, пред който той я бе заварил в началото на цялата тази бъркотия. Прекара показалец през кориците на тежките и прашни книги в търсене на определен надпис. Още минута и желаният предмет се намираше в ръцете ѝ. Тя разлисти бързо страниците в търсене на заклинанието, което явно бе объркала по доста фатален начин. Намери го! Сега оставаше да го парира или контрира с нещо... какво???
Очите ѝ препускаха през страницата поглъщайки думите, докато в един момент не замряха върху едно изречение. Имаше три варианта да премахне заклинанието. Първият не ставаше! Магията бе много сложна и щеше да ѝ е нужно много време, за да я изпълни. А и тогава не бе сигурно, че няма да има странични ефекти. Вторият начин бе по-приемлив- шамар. Удари би трябвало да върне здравия разум на жертвата и да премахне ефекта на магията. Третият бе този, който я бе накарал да замръзне- целувка. Според книгата, ако шамара не помогне, то целувката щяла, защото по този начин жертвата щяла да осъзнае истинските си чувства отново.
Затваряйки книгата, Аря постави ръка върху устата си като я закри. В какво се бе забъркала този път?! Погледна към момчето и присви очи, като го изгледа така все едно той бе виновен за всичко това. Като се замисли човек тази магия бе гениална. С една целувка и всичкото нещо отиваше по дяволите и по този начин никой не можеше да злоупотреби с чувствата на другия. Единственото, което можеше да направи бе да разкрие своите по доста нестандартен начин. А какво ѝ оставаше на нея? Шамар...
-Извинявай. И да знаеш имаш право да ми го върнеш тъпкано, все пак моя експеримент мина зле...- Каза Аря като бе напълно наясно, че това може би нямаше никакъв смисъл за него, но след следващите ѝ действия сигурно това се бе променило. Ръката ѝ се стрелна и го удари по едната буза, като гледаше да е възможно най-леко. Сега единственото, което ѝ оставаше бе да чака и да види дали се бе получило. Ако ли не... Дори мисълта за другия вариант я накара да изтръпне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Самюел Ютис
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Все още чакам Октомври.

ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   Сря Сеп 21, 2011 2:05 pm

Шамарът ми дойде като гръм от ясно небе. погледнах я леко шокиран за секунда, преди да се осъзная.
- Това би трябвало да отмени заклинанието нали?- попитах съвсем мъничко притеснен.
И забелязах промяната. Мозъкът ми не регистрира никакви романтични чувства. Освен това приятелство, което ни крепеше. Не мислех миглите ѝ за прекрасни... Да, би трябвало всичко да е протекло добре. Поне този път.
- Ще ти го върна някой път. Да си играеш с хората, по-специално с мен, не е чак толкова забавно.- засмях се съвсем тихо, преди да стигнем до поредната лавица пълна с книги.
Май този път нещата действително проработиха. Един от малкото пъти, в които се е случвало.
- Не, заклевам се, че някой път ще си върна за това мъчение.- казах тихо, придвижвайки се по-напред. И така излязохме от недостъпният отдел.
Съмнявах се тази случка да я накара да се откаже от опитите си. Нито една от предишните не го стори. А и, да си призная, ролята на опитно зайче не беше чак толкова лоша... Донякъде дори я харесвах. Всички тези неща, през които сме преживели, само подкрепи теорията ми от първия ден в който се запознахме, че това може и да е едно от малкото ми добри приятелства. Които, естествено, се брояха на пръсти.
Застанах пред Аря, посочвайки я с пръст, произнасяйки "И другият път стой далеч от Недостъпният отдел, млада госпожице.". А това бяха последните ми думи, преди да се обърна и да изляза от библиотеката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Недостъпният отдел   

Върнете се в началото Go down
 
Недостъпният отдел
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Библиотеката-
Идете на: