Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Изпит по Вълшебство

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Изпит по Вълшебство   Вто Окт 04, 2011 3:34 pm

Вратата се хлопна след преподавателят - професор Флитуик. Той се усмихна леко на събралите се ученици и им направи знак да се отдръпнат към стената.
- Добре, ученици, да не се помайваме - рече, но изглежда само той изпитваше такъв ентусиазъм от предстоящото изпитване. - Когато чуете името си, излезте напред. Ще поставя пред вас един предмет и вие ще трябва да го накарате да изчезне. Заклинанието, както би трябвало да знаете, е Еванеско и се извършва само с леко полюшване на китката.
Мъничкият професор се опитваше да говори достатъчно силно, че да го чуват всички. Вдигна пръчката си и показа движението, което всички трябваше да извършат. Саксията в ъгъла на стаята избеля и скоро съвсем изчезна от погледите им. Професор Флитуик продължи:
- Това не е магия за невидимост. Ако сега минете покрай мястото, няма да усетите нищо, защото саксията просто я няма. Ако заклинанието ви не е изпълнено правилно, на мястото, на което е стоял предмета, ще остане усещането за него, така че едновременно ще е там и няма да е там. Това е частично изпълнена магия. Ако предметът ви просто избелее, тогава е трудно да кажем, че въобще сте постигнали нещо. Запомнете движението трябва да е просто леко полюшване - не като на диригент, а като на художник, който нанася последният нюанс в картината си.
Професор Флитуик нагласи очилата на носа си и разви пергамента, в който бяха записани имената на учениците му. Повечето от тях вече бяха извадили пръчките си и очакваха да бъдат повикани. Други се опитваха да отгатнат какъв предмет ще им се падне и репетираха тайно движението с ръката.
- Ако ми се наложи да направя обратна магия за материализиране, значи сте се справили повече от успешно - каза им професора и извика първият ученик.

забележка: Не е нужно магията ви да е успешна. Важно е как ще напишете роуплея си и колкото по-идеен и разнообразен е, толкова по-добре. Няма да давам ограничение за дължината този път, но имайте предвид, че колкото повече, толкова по-добре.


Последната промяна е направена от The Headmaster на Пет Окт 28, 2011 12:01 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 2:45 pm

от Микейла Миракъл

Когато професор Флитуик влезе, Микейла се зачуди какво заклинание ще даде за изпита. Скоро то бе известно на всички и учителят беше готов да произнесе първото име.
Мики се огледа. Повечето бяха извадили пръчките си и бяха готови да излязат и да накарат предмета си да изчезне. Имаше и такива, които изглеждаха притеснени и сякаш се надяваха да не чуят името си скоро. Дребният професор започна да извиква имена и учениците пристъпваха напред. Някои направиха заклинанието “Еванеско” почти безупречно, но други не се справиха така добре.
Из стаята се разнесе гласа на Флитуик, оповестяващ поредното име:
- Миракъл. – за миг в стаята се настани тишина, докато професорът не повтори името. Никой не пристъпи и този път и учениците започнаха да си шушукат.
- Микейла Миракъл. – каза още веднъж дребният човек и момичето, което носеше това име направи две-три крачки напред.
- Е, госпожице Миракъл, готова ли сте? – попита учителят и погледна бегло момичето, което кимна леко.
- В такъв случай, вие ще приложите “Еванеско” на тази саксия. – посочи предмета и зачака.
Майки се приближи до саксията и със съвсем леко полюшване на китката, както бе показал професорът, изрече:
- Еванеско!
Тези ученици, които бяха по-отзад надигнаха глави, за да видят дали Микейла се е справила. Самата тя не смееше да погледне, защото мислеше, че не е направила нищо. Когато най-сетне се осмели да насочи погледа си към предмета, се усмихна доволно и се обърна към учителя по Вълшебство, за да чуе мнението му или да види изражението на лицето му.
Емоция на лицето на преподавателя, не се забелязваше и всички чакаха реакция. Той пристъпи към саксията, която впрочем не беше там. Мина един-два пъти покрай празното място и записа нещо в един свитък.
- Много добре. Саксията я няма, но на мястото се усеща нейното присъствие.
Г-ца Миракъл, както и останалите в стаята, знаеха какво означава това – магията бе изпълнена частично. Момичето се усмихна и се върна сред тълпата, а друг зае мястото й.
Грифиндорката се чувстваше облекчена и успокоена, че е минал нейният ред и е направила магията. Но в главата й се повтаряха думите на професора. Ако бе направила магията частично, защо той бе казал, че се е справила “много добре”? Това объркваше шестнадесетгодишното момиче и то отдели време да помисли над това. Така и не стигна до логично обяснение.
Както се бе замислила и не обръщаше внимание на заобикалящите я хора, чу – като от дъното на пещера, – че някой я викаше. Тръсна глава и откри, че едно момиче от нейния курс и дом, й разказва нещо. След като свърши с разказа си, момичето прошепна тихо:
- Докато бях там отпред, - започна, посочвайки мястото, където стоеше едно момче и правеше магията, - минах покрай мястото, на което бе саксията, която ти накара да изчезне. Наистина се усещаше присъствие, но съвсем леко.
Микейла се усмихна. Понякога приятелката й беше много разсеяна, но по отношение на магиите, можеше да й се довери.
Когато изпита свърши, Майки излезе от стаята, доволна, че е преминала този изпит. Или поне така се надяваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 2:46 pm

Лилия Григори е извинена.
Дженифър Маклол е извинена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 2:54 pm

Ето , че и изпита по Вълшебство дойде и това се струваше на всеки доста лесна работа . Въпреки това професорът влезе леко смръщен, защото повечето от учениците въобще не бяха заели местата си, а бяха минали около две-три минути след началото на определения час за изпита.
Себастиян определено беше от тези ученици и той беше закъснял с пет минути. Сега тичаше по коридорите, спъвайки се няколко пъти по многобройните стъпала, поклащайки се леко на движещите се стълбища наляво- надясно и се хващаше за парапетите, с желанието и намерението да се задържи прав, а не седнал или легнал на някое стъпало. Продължи да тича там, където нищо не се мърдаше за щастие, и най-сетне стигна до кабинета. Вратата като по чудо беше отворена и, след като влезе, той установи , че не беше единственият закъснял за изпита. Професорът стоеше кротко и мирно на стола си.
Бастиян погледна часовника си, после погледна този на стената, невероятно необикновен и различен от на грифиндореца, и разбра, че всъщност беше подранил като десетимата ученика в стаята. Явно и часовникът си правеше гадна шега с седмокурсника.
Изпотен, той седна на един по-заден чин в една колонка, където забеляза, че стояха ученици с червена вратовръзка. Може би беше много по-добре да бъде сред свои, макар че беше учил специално за този предмет най-много , можеше да се каже, че тук нямаше да изпитва своите спомени от това, което бяха правили в час.
Остави леката си чанта, в която беше сложил един-два учебника и химкали, както и моливи и много листа пергамент,някои от които бяха написани прилежно с леко наклонен и едва четлив почерк. Написаното там нямаше нищо общо с материала в училище. Бяха някои от глупавите ‘драсканици’, пълни с метафори, сравнения, всякваки звукописи, анафори, рефрени, най-много персонификации и парафрази. Просто думите бликаха от всичките тези тропи и фигури , препълнини там.
Облегна се назад и се заслуша в задачата си.
Половин час до неговия ред. Точно сега искаше да притежава име, с първа буква една от първите 5, за да може да изхвърли тези знания от себе си, в противен случай имаше една мисъл, че ще изгуби това, което беше научил и се беше упражнявал. Сега трябваше да накара един предмет да изчезне.
Когато професорът каза името му той сякаш с нежелание стана и се запъти пред всичките тези ученици. Още със ставането си той беше хванал удобно пръчката и я беше скрил , обаче, в ръкава си, над китката. Когато застана пред предметът, който трябваше да накара да изчезне, той спусна пръчката си по китката надолу и я хвана за края.Насочи я към предмета и си представи, че рисува картина, както професорът беше казал. ,,Не като диригент, а като художник...” или нещо такова, защото отначало Себастиян въобще не слушаше, беше решил отново да се оттаде не тези постоянни мисли, които направо го вкарваха във филми.
-Еванеско- каза Бастиян и завъртя китката на лявата си рка. Пръчката премина леко през въздуха, като oт нея не излезе нищо, само някаква прозрачина, ако можеше така да се каже. След това пръчицата се върна отново на изправеното си положение. Ала предметът стоеше. Това беше поради причината, че седмокурсника беше казал заклоинанието твърде тихо, а това беше сякаш един позор, че да не успее от първия път. Наистина – какъв срам само ! –Еванеско ! – произнесе той , ала предметът стоеше и накрая Себастиян каза магията на ум, а предметът вече беше изчезнал, след последната буква. Предположи, че професорът не би забелязал, че беше успял на третия път, а на втория с леко изчакване на действието на магията. От пръв поглед, В действителност той беше накарал предметът да изчезне не с втория опит, а с третия, когато беше казал магията в съзнанието си. Но нали беше важното, че беше успял?!
Извърна се и отиде на мястото си, след което взе чантата ,която беше оставил под чина и излезе, колкото си можеше по-тихо.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 3:37 pm

Роуз Уизли е извинена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 4:46 pm

Сутринта ми беше като всяка друга- станах, облякох се, закусих, помечтах малко и се отправих към стаята по Вълшебство. Влязох малко след професор Флитуик.
- ...
да го накарате да изчезне. Заклинанието, както би трябвало да знаете, е Еванеско и се извършва само с леко полюшване на китката. - Тъкмо казваше учителят.
Махнах му за извинение и той посочи към стената, където се бяха струпали всички. Показа ни заклинанието и обясни, че саксията не е невидима- тя просто е изчезнала напълно. На мястото й щеше да се усети присъствие, ако магията не беше извършена правилно.
Флитуик започна да извиква ученици, които да изпълнят заклинанието. Минаха Себастиян и едно момиче, което не познавах. Дойде и моят ред. Застанах пред саксията, поех дълбоко дъх и замахнах, точно както беше описал професорът.
- Еванеско! - Саксията вече не се виждаше, но не беше сигурно, че е изчезнала.
Ниският учител мина през мястото и й съвсем отчетливо видяхме, че ръката му се сви около нещо с приблизителната форма на въпросната саксия.
Стиснах зъби ядосана. Надявах се поне по Вълшебство да се справя отлично. Професорът каза:
- Хайде, госпожице Ларош, още веднъж.
Отново замахнах и изрекох магията, но жестът ми беше твърде силен и саксията се появи отново, солидна както обикновено. Правех магията пак и пак, но предметът отказваше да изчезне напълно. Избухнах в плач след 15 минути опити да се справя с изпита. Отново се бях провалила.

А после се събудих. Бях обляна в пот и ми се гадеше. Облякох първото, което ми се изпречи пред очите, и с бързи стъпки се отправих към Голямата зала. Хапнах малко мюсли, изпих чаша чай за успокоение и се запътих към стаята, където щеше да се проведе изпитът по Вълшебство. Бях тъкмо навреме. Професор Флитуик влезе зад мен и затвори вратата. Усмихна ни се и посочи къде да застанем. Обясни всичко по същия начин, по който го бях сънувала. Зачудих се дали не бях Гледачка. Може би трябваше да се консултирам с учителката по Пророкуване. И ето, минаха момичето и Себастиян и професорът ме покани да пристъпя напред. Цялата треперех, но се подчиних, застанах пред саксията, махнах с ръка и изрекох с колеблив глас:
- Еванеско.
Предметът избеля, но все още беше там. Учителят ми каза да опитам отново. Надявах се изпитът да не завърши както в съня ми.
- Еванеско! - Магическата ми пръчка трепна съвсем леко, а саксията изчезна.
Флитуик се приближи до мястото й, прокара ръка през въздуха и обяви:
- Много добре, госпожице Ларош! Деца, ето доказателство, че когато не успеете първия път, не трябва да се отказвате. Отдръпнете се, госпожице. - Той ми се усмихна мило, а аз отстъпих обратно към дъската.
За щастие не всичките ми сънища се сбъдваха.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 5:19 pm

В деня на изпита по Вълшебство за изненада се събудих в добро настроение и докато се оправях за закуска, си тананиках някаква песничка. Не знам каква беше причината за състоянието ми, но не се оплаквах. Заговорих се с няколко момичета и заедно слязохме надолу.
Началото на деня премина в разни смешни истории и коментари относно предстоящия изпит. Почти никой не беше притеснен, защото предметът беше много интересен и увлекателен.
Когато влязохме в кабинета, не знаехме къде да седнем и повечето се лутаха насам-натам, търсейки някое другарче, при което да се настанят. След малко влезе професор Флитуик с лека усмивка и приказките стихнаха.
- Добре, ученици, да не се помайваме. Когато чуете името си, излезте напред. Ще поставя пред вас един предмет и вие ще трябва да го накарате да изчезне. Заклинанието, както би трябвало да знаете, е Еванеско и се извършва само с леко полюшване на китката.
Професорът беше застанал върху предния чин, за да могат всички да го виждат, и се опитваше да говори възможно най-високо и ясно. Демонстрира ни движението и след това продължи:
- Това не е магия за невидимост. Ако сега минете покрай мястото, няма да усетите нищо, защото саксията просто я няма. Ако заклинанието ви не е изпълнено правилно, на мястото, на което е стоял предмета, ще остане усещането за него, така че едновременно ще е там и няма да е там. Това е частично изпълнена магия. Ако предметът ви просто избелее, тогава е трудно да кажем, че въобще сте постигнали нещо. Запомнете, движението трябва да е просто леко полюшване - не като на диригент, а като на художник, който нанася последният нюанс в картината си.
Преподавателят се оправи и разви свитъка с имената на присъстващите. В стаята не цареше тишина, а всички обсъждаха задачата или това как ще се справят на нея.
- Ако ми се наложи да направя обратна магия за материализиране, значи сте се справили повече от успешно – обяви той и извика първия ученик.
Не след дълго се чу името „Лопес” и аз забързано застанах пред малкия чин, на който професорът беше поставил малка кафява кутия. Припомних си заклинанието, и леко полюшнах китката си:
- Еванеско.
Предметът изчезна и бях напът да се усмихна, когато Флитуик се обърна към мен и каза:
- Хайде, ела с мен, за да видим дали си се справила. – изражението му не беше на доволен учител, явно предусещаше, че съм объркала нещо.
Когато застанахме пред чина, той ме подкани да сложа ръката си там, където се предполагаше да бъде кутията.
Можех да я пипна, но не можех да я видя. Не разбирах какво става и по-точно с какво съм причинила този резултат, но когато видя обърканото ми изражение, професорът побърза да обясни:
- Ето това е частично изпълнена магия. На практика предметът го няма, но всъщност все още си е тук, така че сама виждаш, че не си се справила подобаващо, нали? Е, поне го накара да изчезне, но не в това е идеята. Целта ни е да усвоим и да запаметим това заклинание дълбоко в съзнанието си и да го прилагаме точно и вярно в истинския живот. Е, очаквах повече от теб.
Побързах да се изнеса от кабинета колкото се може по-бързо, усещайки унилата физиономия, която щях да направя, ако постоях още малко тук. А денят ми започна толкова добре.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 5:21 pm

Поредния ден,поредния изпит...краят на Октомври си личеше по многото дъждове и студове,които откриха началото на есента.А днешния изпит щеше да бъде по Вълшебство.Не можеше да се каже,че Кейт беше притеснена-беше се подготвила повече от добре и беше сигурна,че няма да се провали.За разлика от изпита вчера по Билкология,който още я притесняваше,тъй като не знаеше какъв резултат е получила.
Не..днес тя беше изключително ведра и който я спреше за помощ грифиндорката винаги откликваше с информация и подкрепа.Обясняваше надълго и нашироко кое заклинание за какво е и как се изпълнява,както и кое от тях може би щеше да се падне на изпита,според нея.
Когато звънецът извести началото на часа се появи и мъничкият професор Флитуик,който щеше да ги изпитва.Пред вратата на стаята за вълшебство имаше много класове и затова цареца шумотевица,преди появата на учителя.
Отново изпитваха всички курсове и тъй като определено класната стая не беше пригодена за такъв огромен процент от ученици,Флитуик ги викаше в кабинета си,като започна от най-малките-първи курс и минаваше към по-големите.
Извън класната стая цареше площадка за упражняване на магии,точно в коридора.Всеки се упражняваше в нещо,като изключение не правеше и г-ца Уудсток.След като премина през повечето най-важни магии,предназначени за шести курс,реши да упражни и Патронуса си,тъй като си мислеше,че бе много вероятно да ги накарат да го правят.
-Експекто Патронум!-пошушна тя на пръчката си и тя веднага засия в бяло—младият вълк изскочи от нея и обиколи коридора,след което изчезна в облак дим.За момент някои от учениците го погледаха,а след това отново се заеха към заниманията си.

Ето,че дойде ред и на шестите курсове.Грифиндор,заедно с Слидерин,Хафълпаф и Рейвънклоу влязоха вътре и Кейт загледа мъничкият професор,застанал на обичайното си място в средата на стаята върху купчина книги.
След като той ги поздрави и веднага ги въведе в задачата,която трябваше да изпълнят-магията Еванеско и как точно,Кейт само се усмихна.Магията хич не беше сложна,а и я беше упражнявала доста пъти,тъй като беше много вероятно да им се падне на изпита днес.
Флитуик раздаде на всички различни предмети,а дори на някой и мишки и насекоми.На Кейт и се падна малко бяло мишли и й олекна-надяваше се да не я дарят с някоя гигантска буболечка,както ставаше при някой.Тя взе мишлето в ръцете си,за да не избяга преди да е успяла да го накара да изчезне и изкара пръчката от мантията си.Когато дойде нейния ред тя остави отново мишлето върху чина си и не се изненада,че то се опита да избяга-беше й мъчно за това,че щеше да му проложи заклинание,но нямаше друг избор.
-Еванеско!-изрече,пред погледа на професора и мишлето изчезна.Флитуик отиде при мястото,като пипаше с пръсти,където допреди миг беше мишлето и после възкликна радостно:
-Браво,госпожице Уудсток!Отлично!А сега...-той насочи пръчката към чина на момичето и материлизира мисшето отново.То не се помръдваше сега и момичето много го съжали-хвана го с ръце и го занесе до аквариума,където седяха останалите няколко,шокорини,колкото нейното.Кейт видя до аквариума поставка с няколко парченца сирене и ги взе всичките и им ги даде.Не много след това,Грифиндор бяха свършили със задачата си и бяха освободени и момичето излезе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Кейт Грейнджър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 5:40 pm

Кейт отвори очи и погледна часовника си - беше се успала с 5 минути. Облече си шарения пуловер и черните панталони а отгоре си сложи мантията. Реши че е време да се разнообрази малко и сплете алено червеното си коса на плитка, която не беше много дълга, но ѝ отиваше. Взе си чантата и слезе надолу, за закуска. На слизане за малко да падне по стълбите, много ѝ се спеше за това влезе в банята на момичетата и си изми обилно лицето с ледено-студена вода. Това ѝ помогна да се събуди. Закуси и се втурна към стаята в която щеше да се проведе изпита по вълшебство. Вълшебството беше един от любимите ѝ предмети. Влезе в стаята и без да обръща внимание на разлиговилите се момичета седна на единствения свободен чин. Не мина много време и професор Флитуик влезе в стаята. Той беше много лъчезарен и започна с разяснението на изпита. Мъничкият професор каза на учениците че когато чуят имената си излизат напред за да накарат предмет да изчезне с заклинанието Еванеско. Той показа на слушаштите го движението което трябваше да нправят за да се получи успешно заклинанието и предеметът напърно да изчезне а не само да избелее. Също спомена че еванеско не е магия за немидимост, поради това ако някой мине през мястото където е бил изчезналият предмет няма да усети нищо. А чатично изпълнената магия е когато на мястото на изчезналия предмет остане усещането за него.
- Запомнете движението трябва да е просто леко полюшване - не като на диригент, а като на художник, който нанася последният нюанс в картината си. - каза професора.

Кейт изслуша от край до край всяка изречена дума на професор Флитуик. След това той нагласи очилата на носа си и разви пергамент на който бяха написани имената на учениците му. Кейт беше малко нервна, въпреки че послезната седмица след учебните часове беше прекарвала часове упражнявайки заклинанието еванеско върху ненужни пергаменти. Кейт беше една от първите който професора извика за да нанесът заклинанието на някой предмет.
- Кейт Грейнджър! - извика с цяло гърло професора.
Кейт излезе пред клаза, опита се да овладее пръстите се с който държеше пръчката си защото те трепереха. Професорат бе избрал за нея дебела книга.
- Хайде, Кейт, давай. - подкания изпитващия.
Кейт хвана силно пръчката си и с леко полюшване на китката изрече:
- Еванеско! - книгата почна бавно да избелява, а след няколко секунди изчезна напълно.
- Браво, Кейт, браво. Сигурно си се упражнявала много последните дни. - каза професора и направи магия за материализиране. Кейт се усмихна и се върна на мястото си. С интерес гледа как другите карат предметите да изчезват, а други на половина. На края на часа Кейт излезе от стаята с успивка на лицето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://always-emma-watson.tumblr.com/
Таша Робинс

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 6:06 pm

27 октомври, четвъртък
Таша стана рано сутринта беше се наспала и се чувстваше чудесно. Днес беше изпита по вълшебство и тя май се притесняваше малко, макар и никога да не поиска да си го признае..
Когато професор Флитуик влезе в кабинета и обясни какво трябва да направят, Таша не се почувства по- сигурна в уменията си и се притесни още повече. В цялата стая се усещаше напрежение, всеки си чудеше кога ще дойде неговия ред и всеки искаше това да свърши по- бързо. Таша нямаше търпение да извикат името и', тя обикаляше нагоре- надолу, наблюдавайки как другите ученици се справят, а когато застанеше на едно място започваше да тропа по дървената маса с пръсти или да получава разни други тикове.
- Робинс, Таша Робинс!- най- накрая чу името си и се спря, извади пръчката си и пристъпи бавно напред. Предметът, който трябваше да накара да изчезне беше бяла, мраморна ваза. Таша замахна съвсем леко с пръчката си без да казва нищо- репетираше. Съсредоточи всичките си мисли в едно, раздвижи китката си, затвори очи, както всеки път и си пое дълбоко въздух.
- Еванеско! - изрече ясно и гладко Таша. Вазата започна да избелява, накрая съвсем се скри. Рейвънклоуката си помисли, че се е справила успешно, но после сети за думите на професора "Ако минете покрай мястото му и усетите нещо. Това е полу изпълнена магия". После видя как професора минава няколко пъти покрай мястото, където беше вазата.
- Хмм.. - и се спря на място.- .. г- це Робинс, усеща се леко присътвие, но въпреки това.. доста добре. - заключи професра и извика следващия ученик
"Доста добре" - мислеше си тя, беше доволна от себе си и поне знаеше, че не се е провалила напълно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 6:23 pm

Джаки Потър е извинена.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Рамона Реманс

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 7:13 pm

Вълшебство. Това беше предмета, върху който трябваше да си съсредоточа мислите днес, но честно казано от сутринта бях толкова разсеяна, че по едно време дори бях забравила, че имам изпит. Колкото повече изпити минаваха, толкова повече спираше да ми пука, че въобще ги има, което беше лошо, много лошо. Снощи учих до късно. Бях сигурна, че съм прочела повечето от заклинанията както и тяхното тълкувание, употреба, но честно казано сякаш всичко се бе изпарило от мозъка ми.
Вървях бавно и спокойно по коридорите на замъка изцяло погълната от моите си мисли. Понякога обичах да изолирам света около себе си, което си беше хубаво, освен това, че бе в деня на изпита ми. Аз бях добра ученичка, старателна, винаги се опитвах да науча колкото се може, така съм си. Но сега нещо изобщо не беше така и странното бе, че дори не ми правеше впечатление. Сутринта дори не вързах правилно вратовръзката, а това беше нещо на което държах страшно много. Дано само не се издъня на изпита.
Беше станало време да се явя на изпита, така че също толкова бавно се запътих към кабинета по вълшебство. Когато влязох там вече бяха повечето от учениците, които си говореха нещо, а шума на слятите им гласове наподобяваше нещо на адски дразнещо жужене. Това никога не ми бе правело впечатление и вече сериозно се замислях дали да остана или да си измисля някакво оправдание, колкото да не оплескам всичко.
Професора влезе и започна да обеснява естеството на изпита. Магията не бе толкова трудна и бях сигурна, че снощи четох нещо за нея. Татко ми беше демонстрирал заклинанието в книжарницата и тогава ми беше повече от интересно. Не че сега не е. Учениците започнаха да се изреждат един по един. Някои се справяха добре, други не толкова, но нямаше тотално изложили се.
- Реманс.
Щом чух името си станах и бавно излязох, но уверено излязох напред, държейки пръчката в ръка, припомняйки си на ум движението и правилното произнасяне не заклинанието. Предмета, който бе предназначен за мен бе малък стъклен бокал. Повдигнах пръчката, съсредоточавайки се върху стъкления предмет.
-Еванеско!
Ясно произнесох залинанието, последвано от полукръговото движение на китката ми. Понеже бокала бе стъклен ми бе малко трудно да преценя дали започва да избледнява, но след като изчезна напълно разбрах, че съм се справила. Дали частично или напълно не знаех още. Погледнах към професора, който се усмихна одобрително, а аз се върнах на мястото си удовлетворена
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Калипсо Д. Лъвгуд

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: MidnightChaser134

ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   Чет Окт 27, 2011 7:29 pm

Днес ще прескочим описанието на сътринта на Калипсо, тъй като като един истински болен от психически разтройства човек, рутината ѝ не се променяше, дори и вселената да свършваше тя все пак щеше да стане в обичайното време, щеше да закуси по същото време и отново по същото време щеше да влезе в изпитната зала.
Професоф Флитуик стоеше на катедрата и наблюдаваше учениците. Успокоителния му поглед всяваше респект в Калипсо, която се опитваше да не мисли за евентуално проваляне на който и да е от изпитите ѝ. Самата мисъл, че щеше да наруши традицията на хубавите си оценки караше стомахът ѝ да се свива на болезнена топка, а по челото ѝ да плъзва студена пот. Калипсо се плашеше от промяната, макар и такава малка, като провален изпит.
През цялото време Деймос си прехвърляше всякакви заклинания и магии, опитвайки се да оформи в главата си едно правилно изпълнение на дадената задача. Дали движението на ръката трябваше да е плавно, внимателно и бавно или рязко и бързо. Вълшебството бе един от любимите ѝ предмети, но точно по тези любими предмети я беше най-много страх да не се изложи, защото Лъвгуд имаше чувството, че е задължена да се представи перфектно на изпитите. Изпитваше панически страх от провала, а да се провали на изпита по Вълшебство щеше да я съсипе.
Еванеско!
Това ли беше?! Калипсо вече знаеше, че ще се справи добре. Поне се надяваше да се справи добре, понеже това бе едно лесно заклинание. Няколко пъти извърши показаното движение с ръката си, докато пръчката ѝ все още стоеше във вътрешния джоб на мантията ѝ. Нетърпелива, тя можеше буквално да усети как самата пръчка напира да бъде извадена и да спомогне на Капи да си изкара отличната оценка. След билкологията досега това щеше да бъде най-приятното изпитване, едно от най-лесните и простички и това запълваше Калипсо с приятната топлина, която носеше успеха, макар че все още дори не бе дошъл нейния ред. Един след друг се изреждаха грифиндорци, слидеринц, хафълпафци... Съучениците ѝ от Рейвънклоу имаха доста голям успех на този изпит, та тя се надяваше да не се цепи от колектива много-много.
Последна ли беше на листа? Май бе така, понеже повече от половината ученици, които имаха часове по Вълшебство вече бяха казали заклинанията си, бяха накарали какви ли не предмети да изчезнат и да се появят отново. Някои не от първия път, някои пък се справиха с задачата си веднага.
- Калипсо Лъвгуд? - изведнъж проехтя името ѝ в тихата стая. В първия момент тя изобщо не усети, че се говори за нея, но след като се огледа и забеляза, че всички бяха насочили погледи към дребната червенокоска, тя преглътна шумно и вдигна ръка. Още веднъж си каза заклинанието високо и ясно в главата си и се надяваше на очаквания успех.
- Ев... - изведнъж се появи кашлица, ушите ѝ запулсираха и Ди усети как се зачервява. - Еван... - кхъ-кхъ. Тази кашлица отново. - Еван...еванеско.
Гласът ѝ едва се отдели от гърлото ѝ и колкото ѝ много тя да си представяше в ума си, че магията е успешна, от хаотично размаханаата ѝ пръчка се проточи една сивкава светлина и се стопи в нищото. 'Точно като сопол' си помисли Калипсо, но точно сега бе най-неподходящия момент за отвличане на вниманието ѝ. Флитуик отправи загрижените си очи към рейвънклоуката и я погледна изпод очилата си, които се подпираха само на голямия му нос.
- Добре ли сте, госпожица Лъвгуд?
- Да, да. Извинете. - проточи отчаяно Ди, обзета от страшни мисли, всички от които водеха до провал. - М-м-може да опитам отново, нали?
Професорът само кимна и Калипсо се изкашля за последен път прогонвайки кашлицата.
- Еванеско! - последва нежно и плавно движение - все едно тя бе художник, който рисуваше със светлина. Тя насочи пръчката си към един празен стол, толкова стар, че боята по него се бе напукала и се ронеше на люспи. По него се забелязваха и дъпки на термити. 'Несъмнено е страхотен хотел за онея малки гадини'.
През първите две-три секунди не се случи нищо и Капи реши, че вече окончателно се е провалила. Тогава образът на стола се раздвижи като картината на стра телевизор, премиган няколко пъти и сякаш се изпепели.
Нямаше го.
Професор Флитуик се приближи предпазливо към мястото, където преди се намираше стола и опипа с ръка празното пространство, но тя се зарея без да се удари о нищо видимо или невидимо. Погледна червенокоската изпод стъкалата на очилата си, след това се усмихна.
- Перфектно, госпожице Лъвгуд. - той кимна към вратата с усмивка.
Калипсо си отдъхна и напусна залата.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Изпит по Вълшебство   

Върнете се в началото Go down
 
Изпит по Вълшебство
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Начало :: Изпити :: Архив.-
Идете на: