Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Около езерото

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Около езерото   Чет Авг 25, 2011 10:21 pm

First topic message reminder :

Черното езеро, което крие толкова мрачни тайни... Но около него винаги има приличен брой ученици, които си пишат домашните или се забавляват по свой си начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net

АвторСъобщение
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 24, 2011 5:02 pm

Кимнах в отговор на предложението на Пандора и двете пъргаво станахме от студената земя. В главата ми се подреди всичко което момичето беше споделило и не знаех какво да кажа. Бях посипала сол в раната, а това беше нещо което често правех, от чиста не съобразителност. Смъртта беше трудна тема на разговор, особено когато се отнасяше за близък човек. Не знаех какво е чувството, защото нямах починали близки, но вероятно представите ми не се доближаваха до истината. Спрях за момент и се обърнах към Пандора:
- Съжалявам. - знаех че е най-малкото което можех да кажа, но не намирах по-подходящи думи. А и какво можех да кажа, не разбирах болката й и нямаше как да се поставя на мястото й. - Съжалявам че е трябвало да се справиш с това сама и въобще за това че си изгубила брат си.
Тръгнахме отново към училището, като обмислях какво друго да кажа. Исках да я подкрепя по някакъв начин, но нищо подходящо не ми хрумваше. Реших просто да сменя темата, но се сетих че трябваше да върна книги в библиотеката, а днес беше последният срок. Казах извинително:
- Сега за съжаление трябва да вървя, защото имам да връщам книги в библиотеката. Надявам се да се видим скоро, защото ми е наистина приятно да прекарвам времето си с теб.
Усмихнах и се и я прегърнах леко. Чувствах я близка, след всичко което бяхме споделили една на друга. Тръгнах с бърза крачка към библиотеката и с приятното чувство, че най-сетне съм срещнала някой в Хогуортс с когото бих искала да контактувам по-често.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 24, 2011 5:58 pm

Себастиян Дивайн написа:


Знаех какво има предвид. Чудесно разбирах желанието да бъдеш насаме с мислите си, но явно и двамата не го изпитвахме в този слънчев ден.
- Защо си толкова убеден, че само ти имаш нужда от разведряване? - Усмихнах се леко. - И аз не съм в най-добро настроение, но в крайна сметка ти си толкова щастлив, колкото си поставиш за цел да бъдеш. А и не се ядосвам на съдбата. Радвам се, когато срещам нови хора, още по-хубаво, когато са леко ненормални. Внасят разнообразие.
- Мислиш, че съм ненормален? - В гласът му нямаше обида, само любопитство.
- Не сме ли всички по някакъв свой начин?
Замълчахме за минута-две, замислени.
- Каква е твоята лудост? - Попита Себастиян.
Трябваше да помълча още малко, докато формулирам отговор.
- Предполагам, че артистичните хора винаги са луди, странни, смятани за пълни перковци. Не ми пречи. Моята лудост... Пея из коридорите, танцувам по поляните, по цял ден мечтая, въобразявам си неща, които ги няма... На някои ще им се стори напълно нормално, други ще решат, че трябва да бъда затворена в Св. Мънго. И в двата случая не се сърдя. Всеки вижда нещата по свой начин. Ами ти? Луд ли си? Почти съм сигурна, че и ти си артист. Може би свириш на китара или рисуваш..?
Явно и на него му трябваше малко време, за да отговори.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 24, 2011 6:35 pm

Беше нещо като при символистите, когато пишеха своите творби. За тях светът не съществуваше обективно, Аз го виждах както интуициата ми и цялото ми същество подсказва, всико е както Аз го възприемах. Понякога Аз-ът ставаше Ти и всичко се объркваше, но общо казано, с две думи, картините бяха просто изумителни, когато четеш нещо.
Себастиян винаги възприемаше лудостта за нещо негативни и просто тази дума не беше подходяща да изрази вятърничавия характер на даден човек, това, че той беше просто различен и се отличаваше със своите мисления.Но наистина тази дума беше неподходяща, според вижданията на седмокурсника.
Ривър каза, че артистичните хора били по-различни и разказа как е пяла по коридорите, мечта, представя си нещо нереално, танцува по поляните и всичко това й се струвало нормално за нея, понеже не й пукало от мнението на другите, които забелязваха тези смахнати неща. А Себастиян - той определено не можеше да каже такива неща за себе си - по-скоро негова ненормалност беше прикрита, не се изразяваше, но той не можеше да разбере какво общо имаше артистичността с лудостта и как се изразяваше тя в тази сфера. Не можеше това да свърже и с Бастиян, който си нямаше и на понятие дали всъщност тази дума беше определена за него.
-Свиря на китара, но предполагам , че моята сила е на съвсем друго място и в друга сфера. А и не мисля, че тази сила би се определила като артистичната ми страна. А и ненормалността не намира място при мен, мисля че ние сме две различни неща.Просто е странно - каза той като за начало, а след това реши да продължи, обобщавайки всичко това и вмъквайки нова информация - И не, не съм луд. И се гордея с това, точно както ти се гордееш със своята ненормалност. Което всъщност би ти донесло само душевно щастие - говореше пълни глупости. Може би това беше лудостта му - Както и да е, продължавай да бъдеш все така луда, здравословно е -завърши той и въздъхна леко.
Усещаше как клепачите му натежаваха и сякаш очите му сами виждаха тъмнината, коята виждаш, когато спуснеш клепачите си надолу. Едно празно , тъмно пространство, в което след това забелязваш някои нови измислени фигури от светлина, продължаваш да ги гледаш и накрая изчезват, като св появява нова, по -голяма и по-ясна картина, наречена кошмар. И сън. Винаги беше различно.
Нямаше да търси думите, които би казал сега, просто те щяха да го намерят, каквито и да бяха те. Просто нямаше смисъл. Когато свърши да говори гласът му стана леко дрезгав, понякога се случваше, а особено сега, когато в гърлото му се носеше пареща болка, но поради не обичта си към прекрасните бели престилки върху хората, той нямаше никакво желание да посещава Болничното крило


П.С Само ще помоля да ограничиш моите реплики в твоето РП, просто е малко трудно да измислям нещо, което го чета, сякаш е казано от героя ми, ако ме разбираш. Променям героя си по този начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Окт 25, 2011 6:31 pm

Много извинявай, не исках да омешвам героя ти. Ще се въздържам да пиша твои реплики.

Слушайки всичко, което момчето говореше, леко се обърках. Беше странен образ. Излизайки от моята уста, това беше комплимент. Винаги съм се чудела защо хората се обиждаха, когато ги наричах нетипични, луди, шантави... Накрая винаги успявах да обясня какво имам предвид, но със Себастиян просто не се получаваше. Думите не идваха, запъвах се. Освен всичко друго и на мен влияеше странно.
Харесваше ми как ме променяше Хогуортс. Този замък ми действаше добре. Беше мястото, където можех да намеря едно истинско семейство. Беше пълен с тайни, чакащи да бъдат разкрити. Винаги съм била въвлечена от неизвестното, но не и от неизвестното в хората. С тях винаги бях внимателна. Никога не знаеш какво ще намериш под повърхността. Затова и говорех малко пред непознати, включително и пред Себастиян.
Погледнах отново към него. Очите му бяха затворени, лицето му- привидно спокойно. Неразгадаемо. Жалко, че нямах дарбата на гледачка, може би щях да успея да разчета държанието му. Последвах примера му и аз също притворих клепачи. Странни светлинки играеха пред очите ми, може би заради слънцето. Виждах момче и момиче, държащи се за ръка. Ято птици, отлитащи на юг. Мъртва роза, затрупана от сняг. Понякога наистина се чудех дали това не бяха истински видения, но винаги отпращах мисълта с лека ръка. Идеята беше комична.
Още имах толкова много домашни. Въпреки думите на Себастиян, че ще го занимавам и той мен, нищо такова не се случваше. Седяхме в тишина, и двамата улисани в собствените си мисли.
- Какво мислиш за нагънаторогите шнорхельоподобни квакльовци? - Казах, припомняйки си заглавието на едно старо списание, което бях намерила в Нужната стая.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пет Окт 28, 2011 4:01 pm

Слънце и вятър, който развяваше копнежите. Трева и облаци, които преминаваха по небето и се опитваха да закрият Слънцето. То самото разпръскваше своите лъчи в не-пространството, то просто не съществуваше. Имаше една необятна атмосфера, която не можеше да се почувства, беше само полъх и ти мислиш , че пространството е празно. Празнина.
И после всичко се пълни със звуци, нищо, че е тихо. Сякаш всеки следваше тези звуци, наподобяващи на тихи стъпки. И тези всички просто не осъзнаваха колко грешна беше тази тяхна подстъпка - следваха нещо невидимо.
Себестиян млъкна, а след това Ривър не каза нищо, просто си замълча. А и Бастиян беше говорил прекалено много, за да има тя какво да каже. Трябваше да измисли нещо, че да разведри този ден, поне нейния. Ала идеи нямаше, не че се беше опитвал дори да потърси такива из главата си, там нямаше нищо особено, освен няколко израза на немски, около три-четири хиляди думи на същия един и, разбира се, няколко имена, които се почувства длъжен да запомни. Предположи, че е длъжен за това, защото това бяха познатите му, вече и приятели, янкои, от Хогуортс. Имаше и други имена, които можеха да идват от която и да е страна, просто той вече беше изгубил всякаква представа за образите, за лицата на притежателите на тези имена. оставаха само двете, рядко трите, думи, които отличаваха дадената личност в главата на Бастиян. Той съвсем беше забравил тези персонажи, уплътнявали живота му до степен, която беше нужно.
-Какво мислиш за нагънаторогите шнорхельоподобни квакльовци? - попита тя и Бастиян моментално отвори очи, последвано от смеха му. Той впи погледа си в момичето и повдигна едната си вежда нагоре, като продължи да се смее.
Гърлото му отново го дразнеше. А гласът му продължаваше да бъде леко дрезгав, дано да се оправеше до вечерта. Хелуин.
-Наистина? -попита крайно изненадан от въпроса Бастиян. - Мисля, че са интересни, нищо че са крайно непопулярни - усмихна се накрая той.
След това се извърна към Ривър съвсем, като премести тялото си на посоката, където момичето стоеше и извади пръчката си. Изглеждаше толкова бодър, че ако се гледаше отстрани щеше да помисли, че се беше превърнал в клоун, имитиращ всички други около себе си, които беше харесал. Тоест сега просто не изглеждаше като себе си и напълно остзнаваше това, беше му пределно ясно, че може и да имитираше някого, но можеше и да беше просто новото си Аз.
-Искаш ли да те науча на нещо интересно? Кажи нещо , което винаги си искала да направиш с магия, но да не я знаеш? - попита той. Преди беше учил всякакви щуротии, всякакви безполезни и глупави магии и щеше да се радва да покаже нещо от всичко , което беше запомнил от така дебелата книжка на съученика му, която беше наречена ,, Лични новаторски мъдрости'. Общо взето нямаше никакви мъдрости, само леки магии ,използвани за различни нещо. Например имаше магия за пиърсинг, който тогава се беше сторил модерен на учениците в Германското училище.Имаше и магия за светеш прах , който правеше различни образи във въздуха и след като някой се загледаше този прах отиваше право в очите му. Беше особено забавно, ако го гледаш, но наистина неприятно, ако ти си жертвата на тази магия.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 31, 2011 8:16 am

Момчето намираше въпроса ми за забавен, което беше и целта. Чувствах се малко странно в компанията му.
- Наистина?
Мисля, че са интересни, нищо че са крайно непопулярни. - Бастиян се усмихна.
Той се извъртя към мен и извади пръчката си. Лицето му сияеше от радост. Настроенията му се сменяха невероятно бързо, не знаех как да го следвам.

- Искаш ли да те науча на нещо интересно? Кажи нещо , което винаги си искала да направиш с магия, но да не я знаеш? - Попита той.
Имаше толкова неща, които не знаех. Например как да си вдъхна кураж, как да се науча да признавам чувствата си, как да бъда по-открит човек. Как да намеря брат си.
Но имаше и безполезни магии, които щяха да направят живота ми по-забавен. Предложението му ми хареса и аз се замислих. Още от малка мечтаех да накарам предмети (които не бяха лампи) да примигват подобно на светулки. Исках да се науча да променям цвета на очите си, да накарам дърво да цъфти през зимата, да оближа лакътя си.
Отново легнах на земята. Обожавах да гледам облаците и да ги оприличавам на някакви същества и джунджурийки. В Сънбъри винаги го правехме с приятелите ми, докато една година аз не заминах за Хогуортс. Когато се върнах, всичко беше различно. Вече не бях част от тяхната група. Единствено Сам и Каси бяха същите и останаха до мен. Постепенно свикнах да чувам радостен смях и тупкаща топка, игрите на предишните ми приятели, които вече не ме искаха.
- Можеш ли да ме научиш да променям формата на облаците? - Попитах тихо.

Извинявай, че толкова се бавя, но тези дни съм много заета...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Съб Ное 05, 2011 6:49 am

Когато Ривър попита Бастиян за облаците, той ги погледна и за момент се опита сам за себе си да намери природно направена фигура, картина , образ в тези облаци. Само дето не видя нищо друго, освен, мислише че е , костенурка. При него това беше най-срещаното животно, което виждаше в кратките моменти на гледане на облаците . Само дето си нямаше ни най-малка идея защо. Може би просто това животинче имаше най-простите форми и по някога си приличаше на тези грамадни купчини с прах.
След това пък видя нещо, което му заприлича на дърво, но после бързо се измени, защото и въобращението на Бастиян се промени зьа часдт от секундата. Вече не можеше да определи образите.
Отново върна зелените си очи върху момичето до него, което очакваше своята магия за промяна на облаците. Може би и тя търсеше обрзите, което и Бастиян искаше да намери, каквито и да бяха те.Себастиян обаче беше вглъбен от мисълта, че магията отново беше на чужд език, но може би щеше да действа, просто нямаше начин да не действа. Нали беше магия?!
Ривър беше извадила пръчката си, както и Бастиян, за да може да покаже.
-Движиш върха на пръчката си по очертанията на ключ сол, представяш си формата, което облакът искаш да заеме , и казваш ,,Аликвам нубе" - в последния момент се сети за латинските думи и каза тях. Все още не беше сигурен за своята магия, или по-точно за чуждата. Съответния ученик измисляше магиите на всякакви езици, като най-много преобладаваше немския. Германците определено не ябха зачитани много като магьосници, а той протестираше за това. Книгата обаче му беше изгорена, макар той да се беше заканил да я въстановява или да прави копие от нея. Можеше и да се беше получило, но само той си знаеше.Бастиян беше решил да направи магията, за да види дали наистина щеше да подейства. Насочи пръчката си към един голям облак изавъртя върха й по чертите на ключ сол. След което в главата му изникнаха думите и след това обараза. Образът отново не беше ясен. Изобразяваше клон, върхо който стоеше друг образ, но Бастиян се беше съвсем отнесъл и беше забравил да очертае нещото на клона. Занеше се само , че имаше малки тънки крилца, които скаш светена в съзнанието на Себастиян. Образът се появи на облака.- Ето. Стана - каза той накрая и погледна към Ривър, за да види дали и тя ще успее с тази така простовата магия. В момента му изникнаха ще много такива, лесни и забавляващи или губещи времето, магии.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Ное 06, 2011 1:11 pm

След молбата ми Себастиян вдигна поглед към небето и остана така известно време. Когато отново погледна към мен, аз вече бях извадила пръчката си в очакване на новата магия.
- Движиш върха на пръчката си по очертанията на ключ сол, представяш си формата, която облакът искаш да заеме, и казваш "Аликвам нубе".
Момчето отново насочи очи към небето, вгледа се в един голям облак и завъртя пръчката си, рисувайки ключ сол в нищото. Облакът наистина смени формата си, сякаш отвсякъде духаха ветрове, които светкавично го променяха.
- Ето. Стана. - В небето се виждаше клон, на който беше кацнало... нещо. Имаше крила. Може би беше фея.
Реших и аз да опитам. Затворих очи, представих си къщата си с кокетната градинка отпред и бялата ограда, завъртях матическата пръчка и изрекох заклинанието. Не се получи.
- Ще опитам пак.
Трябваха ми пет опита, докато най-накрая успях да направя магията с един не толкова сложен образ- хипогриф. Наслаждавах се на творението си, докато накрая не го оставих да се стопи, раздухано от вятъра.
Още няколко минути сменяхме формата на различни облаци, докато накрая ни заболяха очите да се взираме в ясносиньото небе.
Сведох очи към земята и се огледах. Нямаше много хора наоколо, само няколко момчета летяха ниско над земята, подмятайки си най-обикновена мъгълска топка. Зачудих се откъде я бяха взели. Сетих се за дните, когато аз, още неподозираща коя съм, тичах след подобна топка, играейки си с приятелите си, също мъгъли. Бяха магически времена.
- Имаш ли още нещо скрито в ръкава си, Бастиян?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Сря Ное 09, 2011 6:53 pm

-


Последната промяна е направена от Себастиян Дивайн на Сря Ное 09, 2011 6:58 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Сря Ное 09, 2011 6:57 pm

Ривър опита няколко пъти, докато успя да направи магията. Бастиян бе малко изненадан, че магията се противопоставя на възможностите на момичето, при положение, че беше лесна, но може би за него. Той също направи своите образи в облаците, които сякаш се опитваха да избягат, духани и подпомагани от вятъра, който беше високо, високо в небето. Той им помагаше да осъществят това свое си бягство, сякаш за да скрият простанството, което позволяваше образуването на фигури, от погледа на всекиго. Ала не успяваха да се справят с тази задача достатъчно бързо, за да могат да избягат от Бастиян и Ривър.
Себастиян не успя да измисли някой по- смислен образ. Нямаше нищо в главата му, което той да виждаше и да мислеше. Нищо, което можеше да превърне в какъвто и да е образ, някаква такава мисъл, която би му позволила, на него и на въображението му да се разиграят - да създадат нещо идентично, самостоятелно, образ, който би описал точно едно индивидуано настроение само върху една бяла повърхност - облак.
Отначало беше решил да направи дракон, без особена причина, ала не можа да изясни напълно контурите на крилата и опашката му, отделните детайли,които искаше да се видят върху белотата, не можа отново да изсни цялостният образ. Дракон, може би, защото пръчката му съдържаше сърцеструна от огнедишащото животно, но просто не му се връзваше. Нямаше идея какво свързваше самия него и дракона, дякаш бяха толкова различни и въщевременно можеха да се намерят купи прилики, по-вече от разликите . Но кой щеше да ги търси? кой би се вгледал толкова дълбоко в детайлите и на двата индивида, невъзможно различни и еднакви. В констраст със света и всичко, което се струваше обикновено на сегашния човек.
-Имаш ли още нещо скрито в ръкава си, Бастиян? - попита тя и Себастиян окончателно изостави опитите си за каквото и да е било върху облаци.
-Какво имаш впредвид? - Може би имаше идея за значението на въпроса, просто трябваше да разбере. не искаше да отговаря веднага, струваше му се крайно...необмислено, а и нямаше отговор. Какво криеше всъщност той? Картите на своята игра - живот? Ала само слаби карти и се надяваше на аса. Колко наивно ,може би?
Всички образи върху облаците изчезнаха. Изкривиха се, разтегнаха се или просто поттънаха в дълбочината на бялото, в хаоса на облаците, които изглеждаха привидно спокойни, но понякога следваха сълзи, по-скоро дъжд.

П.С Съжалявам за повтарянето, объркал съм бутоните и не мога да изтрия първото.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Чет Ное 17, 2011 7:32 pm

Момчето ме изгледа леко учудено и ме попита какво имам предвид. Веднага се сетих за хиляда други значения, които би могъл да придаде на въпроса ми. Зазяпах се отново в облаците и отвърнах:
- Знаеш ли други такива магии, това исках да кажа.
Свалих очи към земята и забелязах, че магическата ми пръчка се е зацапала. Започнах ожесточено да я търкам в блузата си, за да я изчистя, но нищо не ставаше. Зачудих се дали някой не беше направил магия, която да караше мръсотията да залепва перманентно за пръчката ми, но не знаех някой някога да е омагьосвал магическа пръчка.
Себастиян наблюдаваше какво правя, замислен. Спрях да се мъча да махна прахта и реших да се поразтъпча. Изправих се и момчето ме последва. Тръгнахме, без да говорим, около езерото. Видях нещо да се плъзга под повърхността на водата, приличаше подозрително много на пипало.
- Ще ми се да можех да видя голямата сепия..- Въздъхнах и продължих да крача по тревата.

ПП:Наистина, наистина много съжалявам за късния отговор, но компютърът ми се скапа и в момента пиша от чужд.
И искаш ли вече да го приключваме?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пет Ное 18, 2011 4:22 pm

Отново мисълта за това, което криеше, караше Бастиян съвсем да се осъмни дори в себе си. Имаше чувството за празнота от самия себе си- не познаваше своята така разностранна личност, индивида, който така напористо искаше да покаже себе си пред другите и същевременно се криеше , за да избегне евентуалните си емоционални поражения, като срам и притеснителност. И пак стигна до извода за своите карти на така краткия му живот. Но как за тоилкова кратко време, през което живееше, той можеше да разбере всичко на света или поне това, което го заобикаляше или това, което беше вътре в него. Но колко ли тогава неща се криеха в него и само той си ги знаешер. Прецени, че това беше наистина детинско- това, че се продължаваше да гадае за себе си напразно. И ,разбира се, наивно.Наистина наивно, което беше сякаш основна черта, припокриваща се с другите части на характера му.Който всъщност ненавиждаше. Но това нямаше особено значение за него, защото сега вече усещаше негоивото изменение, сякаш можеше да го види, а не да го усети. Очи за другите неща или просто си въобразяваше/
Двамата станаха. Бастиян росто 'преследваше' Ривър, която пък вървеше по-напред. Не можеше да разбере тя какво иска да узнае, но реши да не настоява за тази информация, в случай , че това нямаше да бъде в негова ползва, а той сам щеше да направи тази незначителна ,обаче, грешка.
-Ще ми се да можех да видя голямата сепия..-извенъж промърмори отпред тя и лекият вятър донесе звука, отделил се от устните й, към Себастиян.Беше погледнала към езерото, сякаш забелязвайки нещо, което момчето не можеше да установи по идеалния лист вода.
Засмя се:
-Мисля, че ще има да чакаш дълго. Съмнявам се да я видиш скоро, още по-малкоо при такова студено време - проклетият разговор за времето. Изцяло клиширано. - Ако науча как да създавам такова животно или поне образът му от прах, ще ти кажа, за да я видиш - усмихна се леко, след като тя се обърна. - И сега...- удължи гласната 'а' - аз ,предполагам, че ще си вървя.Чао...малката - изкриви устни. Осъзнаваше, че никой не обичаше да бъде наричан малък. Беше просто прищявка на Бастиян да подразни Ривър, само една извинителна частица от необикновенно сдържаното му и прохладно, така да се каже, държание от началото.
Той се обърна и тръгна обратно към замъка,защото вече сякаш усещаше онази позната топлина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Съб Мар 17, 2012 8:27 pm

С Ник решихме да се поразходим около езерото, защото времето беше много хубаво.
Въпреки че в сърцето си все още леко тъжах, все пак бях щастлива. Много.
Въздъхнах, отпуснала глава върху рамото му. Бяхме седнали под сянката на едно дърво и се наслаждавахме на деня. Той от време на време галеше косата ми или ме целуваше. Бяхме сплели ръцете си и мълчахме, но нямахме нужда от думи.
Замислих се дали някога ще се чувствам толкова свободна, колкото се чувствам сега с него. Като че ли не съжалявах за нищо, все едно живеех в друг свят.
Изведнъж се сетих за нещо и припряно се изправих. Ник ме погледна учудено.
- Какво има?
- Няма нищо. Затвори си очите.
Той изглеждаше все още изненадан, но се подчини.
Започнах да тършувам в чантата си. Книги, дезодоранти, слушалки, кърпички, химикалки .. с изненада открих, че повечето от нещата, които носех, дори не ми вършеха работа.
Най-накрая извадих двете плюшени маймунки и двете шоколадови кексчета, грижливо увити в салфетка (с изключителни усилия ги задигнах от кухнята).
- Добре, вече можеш да ги отвориш.
Изражението му омекна, щом видя какво му бях приготвила. Неговата маймунка беше облечена като моряк и държеше бяло цветенце, а моята - в розова рокличка с червено цветенце в ръка.
- Бях чула в един сериал, че когато подаряваш маймунка на някого, то значи обичаш да прекарваш времето си с него. И затова .. знам, че е прекалено глупаво, но какво пък? Все още съм си дете някъде дълбоко, знаеш. А пък кексчетата .. ами, миришеха прекалено изкусително и ..
Ник прекъсна нервното ми бръщолевене с една сладка целувка.
- Нора, невероятна си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   

Върнете се в началото Go down
 
Около езерото
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 3 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Двора на училището-
Идете на: