Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Около езерото

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Около езерото   Чет Авг 25, 2011 10:21 pm

First topic message reminder :

Черното езеро, което крие толкова мрачни тайни... Но около него винаги има приличен брой ученици, които си пишат домашните или се забавляват по свой си начин.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net

АвторСъобщение
Лилия Григори
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Сеп 25, 2011 6:19 pm

Разсмях се. Ник изглеждаше на моята възраст:
- Извинявай и ако съм те стреснала. Просто реших да се завъртя, но се подхлъзнах и паднах. - В този момент се сетих, че обувките ми не са в ръцете ми: - Ще изчакаш ли секунда ? - Бързо казах аз и се обърнах. Отидох до мястото където паднах. Едната я взех, другата не можех да я видя. Завъртях се веднъж, след това втори път и когато я видях се наведох и я взех. Изправих се рязко и ми се зави свят. Цялата се изчервих, не се знаеше колко смешно изглеждам отстрани. Отидох отново при Ник и казах:
- Та какво казваше ? ..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 5:57 pm

Днес реших да почета около езерото. Седнах на зелената трева и отворих книгата. След няколко минути вече бях глуха за света около мен. Изгубих се в страниците и изживявах всичко с героите. Нищо не можеше да ме откъсне от тях и приключенията им. Е, за последното не съм много сигурна, може би Ник може .. Не го бях виждала цял ден и ми беше тъжно. Бързо пропъдих тази мисъл, за да не си помрача настроението съвсем, и продължих да чета.
И изведнъж две топли ръце покриха очите ми и един познат глас попита:
- Познай кой е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никълъс Грийн

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 6:09 pm

Днес отидох до езерото. Времето беше чудесно. Слънцето огряваше всичко наоколо. Мислех си за Нора. Не я бях виждал отдавна и ми беше някак си самотно. Загледах се в далечината и след няколко секунди я видях..Нора..Четеше книга и беше доста задълбочена. Приближих се до нея, прикашляйки, за да вдигне поглед и да ме види..Никаква реакция. Повторих..никаква реакция. Отидох зад нея и закрих очите й с ръце.
-Познай кой е-попитах и тихо се изсмях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 6:19 pm

Обърнах се и щастливо го прегърнах:
- Ник!
Той се усмихна, целуна ме и ме погали по бузата.
- Как ти мина денят, красавице?
- Горе-долу добре, леко изморително. А ни дадоха много домашни .. но книгите винаги са ми на първо място. - казах аз и леко се изчервих, защото само говорех за себе си.
- Ами твоят ден как мина, Ник?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никълъс Грийн

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 6:40 pm

Седнах на тревата до Нора и я прегърнах през рамо.
-Добре, на нас също ни дадоха много домашни..-казах. -Но все някак ще се оправя. -Погалих все още изчервените бузки на Нора. Тя се обърна към мен и ме дари с целувка. Топлите й устни и вкусът на ягоди ми харесаха. Нора положи глава в скута ми и ме погледна в очите. Дълбоките й сини очи ме изпиваха. Обичах Нора...Обичах я с цялото си сърце. Надявах се да продължи така..Наведох се и я целунах. По лицето й плъзна усмивчица. Личеше й, че е спокойна..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 7:12 pm

Загледахме се в езерото. Днес беше много спокойно. Подухваше лек ветрец и беше страшно приятно. В момента се чувствах чудесно - Ник беше тук, а атмосферата около мен ме даряваше с такава енергия. Мълчанието ни не беше неловко, но все пак реших да проговоря:
- Тук е толкова хубаво. Сякаш живееш друг живот .. - въздъхнах.
- Да, така е. Пък и е толкова мистериозно .. Успя ли да обиколиш всичките коридори? - попита Ник и се засмя.
- Не, определено не. Толкова са много, че не мога дори да си представя как бих могла да ги зърна, камо ли да ги извървя - засмях се и аз.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никълъс Грийн

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Вто Сеп 27, 2011 7:26 pm

Нора хвана ръката ми с две ръце и я задържа. Усмихнах се и отново се загледах в далечината. Сетих се, че досега не бях правил подарък на Нора. Тя беше потопена в мислите си и нямаше да усети. Извадих пръчката си и прошепнах:Орхидеус. От върха на пръчката ми се появиха няколко пъстроцветни орхидеи. Откъснах ги и ги направих на букетче. Сложих го в свободната ръка на Нора. Тя се усети след няколко секунди. Взе букетчето в ръце и се обърна към мен.
-Благодаря ти, Ник..-каза тя и се изчерви. -Толкова си мил..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Сря Сеп 28, 2011 5:49 pm

Стана ми толкова миличко - май никой никога досега не ми беше подарявал цветя и Ник беше първият. Толкова се зарадвах, прегърнах го и го целунах нежно.
- Няма за какво да ми благодариш - каза той усмихнато.
Започнахме да си говорим за разни неща. И двамата харесвахме еднакъв вид музика и това много ни сплоти. Оживено се разприказвахме за любимите си песни. Дори спорихме кой албум е по-добър. А след споровете избухвахме в смях. Беше толкова забавно.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никълъс Грийн

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Сря Сеп 28, 2011 6:17 pm

Беше ми толкова забавно с Нора. Винаги имаше за какво да си говорим..Слънцето залязваше. Когато падна под планината, то я очертаваше в прекрасните си огнено оранжеви нюанси. Наведох се малко, отместих косата на Нора от ухото й и й прошепнах:
-Подарявам ти този залез, мила..Винаги съм искал да споделя залеза с някой..-казах и я целунах. Нора ме прегърна и зашепна в ухото ми..:
-Обичам те, Ник-каза тя и постави главата си на рамото ми, като въздъхна дълбоко..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Нора Лопес
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FangPixie166

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Чет Сеп 29, 2011 7:05 pm

Беше ми доста трудно да изрека тези думи просто защото никога не ги бях изричала преди, не се бях чувствала така преди. Но още щом го казах, знаех, че го мисля. Обичах го.
- И аз те обичам, Нора - каза той усмихнат и ме целуна.
Помълчахме малко, загледани един в друг. Обичах да гледам в очите му, защото там виждах моето отражение. Сетих се, че имам много домашни, а вече ставаше късно. Бях се отплеснала с Ник.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Никълъс Грийн

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пет Сеп 30, 2011 6:28 pm

Вече беше тъмно, а луната беше изгряла. Пълнолуние...Целият Хогуортс светеше. Беше невероятно красиво. Изведнъж се сетих, че ако учител ни намери тук, по това време, щяхме да го загазим яко..
-Време е да си вървим, стана късно-казах, като помогнах на Нора да се изправи. Тръгнах към замъка, а Нора ме последва смирено. Облегна глава на рамото ми, докато вървяхме. Мълчахме..Минахме през преддверието и се запътихме към общата на Хафълпаф. Нямаше жива душа по коридорите. Когато стигнахме Нора се надигна на пръсти, а аз се наведох. Целунахме се, сякаш както никога досега..
-Утре ще ти се обадя..-казах, но не добавих нищо. Исках да оставя Нора в пълно неведение. Обърнах се и тръгнах към общата стая на Грифиндор.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Съб Окт 08, 2011 2:05 pm

Типично за ранния октомври, времето беше изключително мрачно и ветровито. Бях облякла огромното си палто и се бях овила с шал на зелени раета, а на ръцете си бях сложила ръкавици без пръсти. Голямата си кожена чанта носех на дълга дръжка, оставяйки я да се удря в бедрото ми. Вероятно съвсем скоро щеше да завали, но въпреки това излезнах на двора. Слънчевите лъчи едва се усещаха, но мрачното време, според мен придаваше особен чар на Хогуортс. Замъкът беше много красив и интригуващ. Не възразявах срещу това да прекарваме толкова много време тук. Може би беше училище, но също така беше сграда, която пазеше толкова много история в себе си. Можех да прекарам часове, не, дни разхождайки се из тесните коридори, из големите стълбища...Усещането на стария замък, изпълнен с история, беше така приятно и привличащо, пропиваше ме с желанието да узная тайните и случките, оставили отпечатъка си върху сградата. Още първите месеци в Хогуортс, бях заинтригувана и прекарвах част от свободното си време четяйки историята на училището или различни книги които откривах в библиотеката. И наистина, любопитството ми сега не бе е толкова силно, но все още чуствах особена симпатия към на пръв поглед студения и мрачен замък.
Двора беше просторен и не по-малко красив. Под големите дървета и около езерото, беше пълно с ученици, които общуваха едни с други, но въпреки това не беше шумно и се намираха такива, които пишеха домашните си или просто се наслаждаваха на някоя книга. Излезнах, за да си почина и за да се отдам на книгата която четях с огромен интерес вече цял следобяд. Седнах на тревата пред езерото и се облегнах на парапета. Извадих книгата и огледах хората в двора. Много от тях се бяха събрали на групички, но имаше и такива като мен, които седяха сами. Погледа ми се спря на позната ученичка от Слидерин. Беше седми курс, също като мен. Не бяхме близки, но я смятах за приятно и симпатично момиче. Усмихнах и се когато погледите ни се засякоха и казах съвсем тихо 'здравей', не достатъчно силно да ме чуе, но отчетливо, за да го прочете по устните ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Окт 09, 2011 1:22 pm

Опитах се да изтъркам мастилото, но вместо това го размазах. Въздъхнах и допрях пръчката си до пергамента и след секунда той изглеждаше като нов. За пореден път започнах есето си по вълшебство, но след двадесет минути бях изписала едва няколко реда. Оставих настрана пергамента и перото и затворих мастилницата си ядно. Трябваше да го завърша днес иначе рискувах да го пиша в последния момент, а това никога не свършваше положително.
Общата стая се бе напълнила с първокурсници, които се бяха увили в мантиите си и си шушукаха развълнувано, все още опитвайки се да свикнат с чудатата обстановка на "Хогуортс". Не ми се искаше да съм тук, когато се престрашат да задават въпроси - а винаги се намираше някой ученик с прекалено развито любопитство, - затова събрах нещата си и ги пъхнах в чантата си. Едва ли щях да получа вдъхновение някъде другаде, но поне щях да разтъпча, тъй като се чувствах схваната от цялото това залягане над учебниците.
Навън беше толкова студено, че усетих как пръстите ми се вкочаняват. Пъхнах ръце в джобовете на мантията си и се сгуших в слидеринския шал. Потърсих с очи място, което да е достатъчно отдалечено от по-големите групи. Погледът ми се спря до едно дърво, съвсем близо до брега на езерото и аз побързах да отида там преди някой друг да е забелязал мястото. Хвърлих чантата си на земята, твърде късно усещайки се, че мастилницата може да се счупи по този начин, но една бърза проверка ми показа, че този път съм имала късмет. Облегнах се на ствола на дървото. Пръстите ми намериха един камък и аз започнах да го въртя в ръката си. По повърхността на езерото се гонеха малки вълнички - отвън изглеждаше толкова красиво, но за никого не беше тайна какви страховити неща се крият в дълбините му. Хвърлих камъка неопределено и той цопна шумно във водата, потъвайки мигновено. Въпреки че не правех нищо лошо, се огледах да не би някой да е видял забавлението ми и тогава забелязах слидеринката, която се приближаваше.
Усмихнах се - отчасти извинително, отчасти приканващо. След известно време щеше да ми доскучае тук, по-добре бе да си имам компания. Тя ме поздрави тихо и аз отвърнах на поздрава й. Знаех, че се казва Евелин, но не бях разговаряла кой знае колко с нея, макар и да беше в моя курс.
- Ако и на теб ти липсва вдъхновение за домашното, можеш да се присъединиш - засмях се и се отместих малко, давайки й пространство да седне.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Окт 09, 2011 5:38 pm

Станах от местенцето до езерото, неохотно намествайки шала, който не вършеше добра работа в това да ме предпазва от студа. Вятърът се беше засилил и щипеше откритите части на тялото ми. С усмивка приех поканата на Пандора и седнах до нея на твърдата и студена земя. По досаден навик започнах да късам снопчета трева, правех го от съвсем малка, дори не си спомнях причината поради която започнах. Погледнах слидеринката, с която никога не бях имала шанса или желанието да се опозная. Думите и малко ме изненадаха, защото бях изключила от мислите си всякакви дейности свързани с училището. Внезапно осъзнах наближаващите изпити и огромната купчина от книги, захвърлени на леглото ми, чакащи да бъдат прочетени. Вместо да се заема с належащите задължения, с удоволствие препрочитах за вероятно хиляден път 'Спасителят в ръжта'. Погледнах замислено книгата, която все още държах в ръката си. Беше стара и скъсана, вероятно от първите и издания, но я обожавах. Бях я взела от библиотеката у дома, в една от онези нощи в които не успявах да намеря съня. Беше мъгълска книга, предполагам известна и преведена на много езици. Не знаех какво беше толкова особено у нея, но ме завладяваше всеки път щом я започнех.
Бях се отнесла, затова се откъснах от мислите си, връщайки се във ветровития двор. Погледнах към Пандора и казах с усмивка:
- Ще приема поканата ти, въпреки че съвсем бях забравила за домашното. Обикновено се заемам с училищната работа в ранните часове на нощта. - освен това, съчиненията никога не ме затрудняваха, особено тези по вълшебство. Трябваха ми само няколко часа прекарани в библиотеката, събирайки информация, а останалото не беше трудно. Обърнах се към момичето: - Прекарвам времето си в не толкова нужни, но далеч по приятни занимания.- посочих с поглед книгата си и внезапно ми хрумна да я попитам за лятото й. - Е, Пандора..как прекара ваканцията си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 10, 2011 9:48 am

Свих рамене разсеяно. Как беше преминало лятото ми? Дори не можех да го опиша като хората - сякаш се бе проточило само миг и бе свършило. Бях прекарала по-голямата му част сама, скитаща се по коридорите на собствените си объркани мисли или потънала в някоя книга с история. А всъщност единственото, което правех отново и отново бе...
Врата изскърца издайнически, но едва ли бе смутила съня на родителите й. Слънцето бе изгряло едва преди час и тя се шмугна в бледността на новия ден. Времето беше хладно и тя усети как изтръпва, но до завръщането й щеше да е достатъчно горещо, така че не се върна да си вземе връхна дреха. Опитваше се да не гледа всички онези надгробни плочи на прадедите й, не искаше да си представя и своето име сред тях... Гробът на Дилън беше най-пресен и добре поддържан. Пандора се сви до студения камък, прокарвайки пръсти по името му - ДИЛЪН О. ЛИМАНС, сетне избърса една сълза, стекла се по бузата й. Отпусна глава на камъка и затвори очи. Остана така дълго време, разговаряйки наум с мъртвия си брат. Съзнаваше, че изглежда нелепо и ще си има проблеми, ако я хванат, но не можеше да стои далеч, просто не можеше. Измъкна дебела книга с пожълтели страници от чантата си и започна да я прелиства. Чете, докато не я заболяха очите, после си взе безмълвно сбогом с брат си и забърза към семейното имение. "Къде беше? Какво прави?" - обичайните въпроси, на които тя отговаряше уклончиво и неопределено. До края на деня отнесената усмивка не слизаше от устните й, а майка й прекрати по-натъшните си опити да разбере какво се случва в главата на дъщеря й.
Преглътнах при спомена, но си наложих да изглеждам спокойна. Бях прекарала времето си в странна обсесивност по смъртта - мислех за нея постоянно, четях за нея... Как можех да обясня нещо такова на човек, с когото бях разговаряла едва няколко пъти през живота си? Та дори собствените ми родители нямаше да разберат.
- Не се случи нищо особено - казах накрая, поддържайки гласа си равен. - Сякаш всичките ми планове изведнъж се отмениха и не ми остана нищо за правене.
Всъщност беше вярно, имах планове. Трябваше да прекарам известно време в Прага, но нашите отказаха да ме пуснат без някой от тях да ме придружи, а те бяха прекалено заети с работа. Нямаше смисъл от съжаление и омраза - на всички ни беше ясно, че проблемът не е във възрастта ми или парите, те просто ми нямаха доверие. Кога са имали?
Отместих поглед към Евелин, за да прекъсна тази нишка на мисли.
- Ами твоята ваканция? Сигурно е била много по-интензивна от моята...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 10, 2011 6:36 pm

Усмихнах се на Пандора и забелязах че се беше напрегнала. Предположих че темата която подхванах не и беше приятна. Съжалих, но нямаше как да предположа, защото не бяхме разговаряли много. Странно е как може да прекарваш толкова голяма част от ежедневието си с някого и да не знаеш нищо за него. Не бях успяла да изградя много приятелства в замъка и донякъде съжалявах за това. Бях свикнала да се разхождам сама по коридорите и рядко да има с кого да споделям мислите си, момчетата с които съм била никога не са значели нещо повече от интересни обекти. Внезапно съжалих за всичко това и прибегнах до онова което можех най-добре - да крия чувствата си и да игнорирам неприятните мисли.
Погледнах към Пандора, която все още очакваше отговора ми и се замислих за ваканцията си. Ако исках да съм честна, трябваше да и кажа че я бях прекарала криейки се от закона. Разбира се, не лично аз бях преследвана, но се бях забъркала достатъчно, че да не мога да отида на круиз със приятелки или пък да си отпочина в имението което семейството ми притежаваше. Всичко се коренеше много преди ваканцията, още в ранните години на юношеството ми, но това беше съвсем друга история. Вече нямах почти никакъв контакт със семейството си, а и не чувствах липсата им. Бях свикнала да се оправям сама, дори нямах нужда да ме подсигуряват финансово. Нямаха голям интерес към мен, дори не знам дали бяха осведомени къде, как и с кого прекарах ваканцията си. През по-голямата част от времето бях с Дезмънд, или иначе казано с мъжа с когото имах уреден брак, който също така се оказваше и престъпник. Не отричах че не беше мечтаната ми ваканция, но той беше приятна компания, а и имаше далеч по-лоши неща които можеха да се случат. Реално погледнато, ние просто обикаляхме Европа, макар и понякога да се налагаше да бягаме от град на град посреднощ.
Обърнах се към слидеринката и казах със спокоен глас, скривайки голяма част от истината, но все пак без да я лъжа:
- Обикалях Европа със мой близък приятел. Не беше толкова забавно колкото очаквах, но не се оплаквам. - усмихнах се и добавих: - А и добрата страна на това че плановете ти са се провалили, е че си успяла да си отпочинеш истински? Нали все пак това е смисъла на ваканциите?
Кратка тишина настъпи, изглежда тя се беше замислила, но аз не пропуснах отворилата се възможност да сменя темата. Въпросът ми можеше да й се стори странен, но не се притесних прекалено много.
- Кажи ми нещо а себе си, Пандора. Изглеждаш като интересен човек, като такъв за когото могат да се пишат поеми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Около езерото   Чет Окт 13, 2011 8:24 pm

Засмях се. Едва ли някой някога щеше да ми посвети и един поетичен ред, но се почувствах поласкана от думите й. Но искането й ме затрудни до голяма степен - винаги съм намирала за трудно да се опиша или самоопределя. Може би причината се криеше в това, че не зная коя съм всъщност. Трябваше ли да започна да разсъждавам над този въпрос сега или нямаше никакъв смисъл да задълбавам? Явно бях в едно от онези настроения, които те подтикват към заплетени разсъждения и запращат мислите ти във всевъзможни посоки... А от мен се искаше само да дам някакъв отговор. Все пак Евелин не знаеше нищо за мен, защо толкова подбирах това, което щях да кажа? Не се притеснявах особено много за първото впечатление - не се интересувах от това, което мислят хората за мен. Тогава...?
- Явно имам склонността да се отнасям - усмихнах се извинително на Евелин. Потърсих правилните думи и накрая казах първото, което ми идваше наум: - Обичам птици. Мъгълите имат една такава специалност... орнитология. Ако не бях магьосница, щях да се занимавам с това. - Засмях се. Беше нелепо да говоря за това ей-така от нищото. - Съжалявам, трудно ми е да се съсредоточа върху такива въпроси. Предполагам трябваше да кажа, че не съм много добра в общуването, все ми върви накриво. Не съм перфектната дъщеря и предполагам, че родителите ми са безкрайно разочаровани от мен, но чувството е взаимно; сигурно това стои в основата на нещата.
Въздъхнах. Имах чувството, че съм говорила прекалено дълго, макар че едва ли думите се изпълваха повече от две минути. Все пак оставих няколко секунди на Евелин, преди да й задам логичният въпрос:
- Ами ти? Боя се, че не знам много за теб, въпреки че сме заедно от седем години. - Отново смях. Може би ми помагаше да преодолея смущението си? - Впрочем, как предпочиташ да ти викат?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Съб Окт 15, 2011 7:41 pm

Усмихнах се сърдечно, когато се замислих над думите на Пандора и действително открих прилики между двете ни. Също като нея се смятах за социално непохватна, освен ако не се превъплъщавах в друга Ева, далеч по приятна за околните, която беше отворена към нови изживявания и запознанства. Но истината беше, че до голяма степен се бях затворила в свой малък свят, и се приспособявах различно към ситуациите в които попадах. Разбира се, всичко онова ми правеше впечатление само ако се замисля. Бях привикнала да не допускам хората до себе си, и тези малки действия които предприемах с времето се бяха превърнали в инстинкт. Обърнах се към момичето, без да имам готов отговор в главата си. Обичах да премислям всичко преди да го изрека и съвсем рядко оставях думите да отлитат от устните ми без да бъдат обмислени. Но моментът беше точно такъв:
- Хмм...аз също не съм много добра в общуването, но по някаква причина, разговорът ми с теб върви лесно и приятно, а това не е нещо с което съм свикнала. - погледнах я в очите и осъзнах истиността на думите ми. Не бях се замисляла, но рядко разговорите ми със съученици бяха по-дълги от няколко минути, а сега имах чувството че седим под това дърво от доста време. Продължих да и разказвам за себе си. - Нямам контакт със семейството си и никога не съм била привързана към тях. Не съм дъщерята в която те се опитаха да ме превърнат. Имаме толкова различни разбирания. Съмнявам се да имаме нещо друго което да ни свързва, освен общата кръв. - Разколебах се, преди да разкажа повече. Поех си дълбоко въздух и реших да го направя, имах напиращата нужда от това да споделя с някого глупостта на семейството ми. Свих ръцете си в юмруци, забивайки ноктите си в дланите. Винаги когато мислех за това се натъжавах, но и едновременно с това се ядосвах. Имах обаче нуждата да поговоря с някого, затова, опитвайки се да задържа тона си равен, казах: - От дванадесетгодишна имам уреден брак с мъж, десетина години по-възрастен. Отдавна са изминали времената в които бракове са се уреждали по изгода, но изглежда моите родители все още живеят в двадесети век. - И внезапно съжалих. Вероятно давах прекалено много информация, такава каквато не бе поискана. Може би слидеринката продължаваше да седи с мен от чиста учтивост. - Извинявай, наистина се отнесох. Разприказвах се...- внезапно се върнах към онова което беше казала Пандора: - Да наистина, странно е колко малко знаем една за друга, въпреки че сме прекарали толкова време заедно. Макар че аз лично не съм се сближила с много хора от училище, така че чувството не ми е непознато. Колкото до името ми, можеш да ме наричаш както пожелаеш. Обикновено се обръщат към мен с Ева.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Чет Окт 20, 2011 3:57 pm

- Ева - повторих и кимнах, за да покажа, че съм запомнила. Оставих си няколко секунди, за да обмисля информацията, която ми бе дала. Безспорно историята й бе тъжна, може би по някакъв начин моята и нейната болка се бяха привлекли и затова сега седяхме заедно тук. Въпреки това се колебаех какво да кажа. Какво можеш да кажа всъщност? Едва ли можех да разбера това, което бе преживяла, което преживяваше, нито тя можеше да се постави на мое място. Имах чувството, че всичко излязло от устата ми, би прозвучало фалшиво или нямаше да бъде разбрано правилно, но все пак усещах, че трябва да кажа нещо. Без да искам, ъгълчетата на устата ми се извиха тъжно нагоре. - И двете не сме дъщерите-мечти, както изглежда. - Секунда мълчание. - Хубаво е, че си се измъкнала от всичко това. Едва ли някой би издържал подобно средновековно отношение днес.
Наклоних глава на една страна и притворих очи. Вятърът обърса бузите ми и аз въздъхнах тихичко. Как ли бих постъпила самата аз в подобна ситуация? Щях ли да се разбунтувам, да си отмъстя? Странно, но винаги се затруднявах, когато трябва да си отговоря на подобен въпрос. Опитах се да погледна на уредения брак от друг ъгъл, но въображението ми се разбунтува и отказа да даде привлекателна картина - явно подсъзнателно приемах това за невъзможно.
Отворих очи, но вятъра ги подразни и тогава аз замигах, мъчейки се да ги успокоя. Осъзнах, че ръцете ми си играят с ръба на мантията и я пуснах.
- Познаваше ли го? Годеникът ти, имам предвид. Какъв беше той? - изрекох на един дъх. Надявах се, че Евелин няма да възрази срещу наглото ми любопитство, но изведнъж ми бяха хрумнали толкова неща, които исках да разбера за положението й.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пет Окт 21, 2011 4:38 pm

Използвах последните слънчеви дни, за да се заредя с енергия за предстоящата зима. Лежах на тревата, а около мен бяха разхвърляни учебници. Усещах топлината на слънцето върху кожата си- сякаш казваше довиждане. С мъка отворих очи и се загледах в наполовина изписания пергамент. Трябваше да напиша още три пъти по толкова, но наистина нямах нито настроение, нито желание.
Тъкмо започнах да събирам нещата си, когато забелязах на отсрещната страна на езерото някой да ме наблюдава. Загледах се натам и видях едно познато лице. Не се сещах името му, но знаех, че е Префект на Грифиндор.
Грабнах последното перо и тъкмо когато щях да тръгна към замъка, нещо ме спря. Обърнах се и се запътих към непознатото момче.
- Да не съм направила нещо нередно? Гредаше ме много намръщено. - Попитах го аз, веднага щом бях достатъчно близо, за да ме чуе.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Съб Окт 22, 2011 4:46 pm

ни от последните лъчи на Слънцето обсипваха езерото, отразяваха се в него и се връщаха към своя топлинен и светлинен източник на небето. Сищите лъчи се отразяваха сякаш и вбледото лижце на Бастиян, което беше насочено към повърхността на водата. Едно водно огледало, в които който се огледаше виждаше само своите проблеми, а и мечти, блянове, желания и всички тези хем лоши, хем добри неща у себе си. Ала виждаше и разочарованието което беше приел в себе си, които виждаше у всекиго и което беше причинил на някого. Виждаше своите изгубени идеали,своя копнеж или пък носталгия към нещо. А копнежът към някого беше просто жесток.Наистина жесток.
Когато погледнеш в едно огледало ти едва ли ще видиш само лицето си,което и без това издава прекалено много за теб, ако не можеше да го прикриеш. Издаваше болката ти, издаваше щастието ти, а и всичко това, което беше преживял, на каквато и възраст да си. Не показваше само красотата ти, линиите на лицето, скулите, очите, устните, тези които наистина виждаха биха видяли и това, което се крие зад самия него. Но моежше ли всъщност някой да види своите мисли или мислите на другият само чрез лицето му? можеше ли да ги прочете по устните му, както когато се говореше? Би било много трудно.
Ходеше с ръце, вкарани в джобовете на черните си панталони.
Насочил бе очите си към едно момиче, което отначало беше разхвърляло всякакви неща около себе си. Забеляза как гледаше един пергамент и сякаш се чудеше за нещо.След като събра нещата си , забеляза Бастиян и, че той я гледаше, само дето очите му наистина не бяха към нея, а сигурно тя прозираше, тръгна към грифиндорецът и застана пред него. И двамата се спряха, а момичето попита Себастиян дали не е направило нещо, че я гледа така. От своя страна Бастиян повдигна едната си вежда и изкриви устните си на лявата страна , образувайки любопитна усмивка, ако такава наистина имаше.
- Не се стягай - каза това съвсем неуместо, странично от своя официален разговор, който водеше при запознанство. Ала тогава изграждаше стена пред себе си и не позволяваше на събеседника му да се отпусне. Самият той сега не се интересуваше от нищо друго, освен да поеме колкото си може повече топлина. - А и се бях отплеснал, но ако предпочиташ седенето до езерото да бъде грешна постъпка, ще удовлетворя желанието ти. Ала се съмнявам, искрено се съмнявам в това -продължи той и повдигна леко рамени, а след малко ги отпусна надолу.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Ривър Ларош

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: IceNight168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Окт 23, 2011 10:28 am

Вглъбен в своите собствени мисли, той почти не погледна към мен. Все пак реших да постоя с него. Самотата на общата стая в тези последни топли дни ме депресираше.
- Аз съм Ривър от Хафълпъф.
- Себастиян. - Отвърна той тихо.
- Виждам, че си доста разговорлив.
Момчето завъртя очи и не отговори. Може би беше от по-затворените хора, но гледах да не съдя по първото си впечатление.
Загледах се към залязващото слънце и се замислих за собствените си проблеми. Сам беше все още в Сънбъри и може би, само може би, чакаше мен. Не бях добра в признанието на чувства. Много по-лесно е да заложиш на сигурно, да не рискуваш да развалиш едно приятелство. Но ако цял живот седях и просто чаках, щях да умра сама.
Себастиян мълчеше, беше притворил очи заради светлината. Изглеждаше доста по-голям от мен, може би шести-седми курс. Чудех се какво минава през главата му, докато до него седи една непозната. Беше красив, не можех да го отрека, но в него имаше нещо... Тъжно. Дори отпуснато, лицето му изразяваше отчаяние.
Мълчанието с него не беше некомфортно. Все пак реших да направя последен опит за разговор.
- От кой дом си?
- Грифиндор. - Каза Себастиян. Все още говореше тихо, като до леглото на смъртноболен.
- Можеш просто да ми кажеш, ако искаш да се махна. Просто не искам да стоя сама в общата стая. - Шепотът му беше по-вбесяващ от тишината, но нещо не ме пускаше да си тръгна.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Окт 23, 2011 12:06 pm

Реши да скрие тихия си глас някъде навътре в себе си, така че да не излиза. Нямаше никаква полза от него, той не искаше да каже нищо с тихия и нисък тон, просто се беше появил от само себе си. Можеше само момичето пред него, което след това каза, че се казвало Ривър, да не го чуе хубаво, да не разбере нищо от което казваше. След това тя отбеляза,че е много разговорлив, от което Бастиян завъртя очите си в едната посока. Той нямаше никакво намерение да се заяжда , особено с по-малките, правеше самия него на глупак това му държание. Съобразяваше се и с чувствата на другите...понякога.
Още един въпрос и един отговори от него. Оказа се, че са от два различни дома. Имаше странното чувство, че познаваше повече хора от другите домове, отколкото от своя собствен дом, а от там познатите бяха може би трима , нй -много четирима и това беше доста странно, при положение, че в Грифиндор , а и във всеки друг. Само от Слидерин познатите му падаха сякаш дори под нулата.
- Можеш просто да ми кажеш, ако искаш да се махна. Просто не искам да стоя сама в общата стая - след малко се чу забързания глас на Ривър и Себастиян усети , че и на него не му беше особено приятно да стои в стаята, а сега беше и топло. Баналното прекрасно време за разходки и изпразване на главата.От какво ли се изпразваше главата на Бастиян ? От всички тези глупави мисли и разсъждения, нямащи нищо общо с неща, които засягат самия Себастиян .
-Не - отсече и се подсмихна - Днес си избраница да разведриш деня ми. Ще ме забавляваш - продължи той, като нямаше предвид точно да го забавлява. просто да му прави компания, нищо че досега само момичета му бяха правили компания. Защо не се бе срещал с друг?-Трябва да се ядосваш на съдбата, тя те прати при мен - засмя се леко и тръгна към езерото, а ,сякаш завързана за него с въже, Ривър го последва, малко озадачена от леката лудост, която преобладаваше в свежия грифиндорец . Не, не беше ненормален, просто изразяваше себе си чрез своята непримиримост към еднообразието. И сега просто реши да бъде...смесицата между себе си, комичното си забавното Аз, и друг човек, новият Аз, който също беше така забавен и разпуснат. Лицето му светна, че сякаш някой лъч се беше задържал там или силно се бе отразил в очите му.
Себастиян седна на тревата и изпъна краката си напред, като ги кръстоса . Ривър отново седна, само че до него и продължи да го поглежда от време навреме, опасявайки се сякаш , че лудостта би надделяла, ако я имаше въобще, и той щеше ей сега да се хвърли във водата.
-Можеше да отидеш и на друго място, дори не в общата стая, макар че пак ще бъдеш сама. Е, някога ще оцениш това някой да не ти говори глупости или въобще нещо такова - продължи той,като премигваше често, понеже зеленикавите му очи се насълзяваха от Слънцето. В друг случай би започнал да мрънка сам на себе си , че Слънцето е проклето или ужасно, че го ненавиждаше, но точно сега искаше топлината в себе си.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Eveline Bordeaux

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: FlameHallow168

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Нед Окт 23, 2011 1:07 pm

Пандора Лиманс написа:
...

Времето все още беше недружелюбно, а вятърът караше листата на дърветата да танцуват своя прекрасен танц. Студът беше непоколебим и караше очите ми да се насълзяват. Но лека топлина се разля по тялото ми, когато като Пандора се заинтересува от историята ми. Предположих че не беше склонна да споделя прекалено много за себе си и вероятно също като мен предпочиташе темата на разговор да се върти около другия. Имах силното предчувствие че има нещо в нея, нещо различно и интригуващо и не можех да пренебрегна любопитството си. Не очаквах да отвърне на откровеността ми, но както й споделих, смятах я за интересен човек и единствено се надявах да я опозная по-добре. Този свой интерес откривах за нелогичен и определено неочакван. За тези 7 години в Хогуортс никога не бях имала желанието или нуждата да опозная съучениците си, но вероятно точно по тази причина в момента жадно търсех контакт със хора. От малка винаги съм била затворена в себе си и не откривах причина да променя това. Дезмънд беше единственото интересно нещо в живота ми и дори това ненавиждах. Разбира се с годините го опознах и донякъде се хванах за него като удавник за подадената му ръка. Откривах в него точно този спасителен пояс от който се нуждаех за да се откъсна от скучното си ежедневие.
С изненада осъзнах че отново бях дала воля на мислите си и за пореден път бях прекратила разговора, оставяйки го да виси във въздуха, изчезващ в пространстовото, точно както падналото листо се губеше в купчината листа на земята. Въпросът на Пандора се появи в съзнанието ми и въпреки че беше изненадващ, отговорих без да претеглям думите си:
- Да, познавах го. Но бях съвсем малка за да проявя някакъв интерес към него, а и той за мен беше просто баткото когото бях виждала на няколко вечери. Разбирахме се, но не бяхме приятели, а още по-малко си представях да се омъжа за него. Напоследък обаче се сближихме повече и дори го харесвам. Приятна компания е, прекарвам ваканциите си с него. Но и двамата не сме съгласни с уредения брак.
Усмихнах се на Пандора, но усмивката ми беше тъжна. Всичко с Дезмънд би било много по-хубаво и лесно ако не бяхме обвързани от задължение един към друг.
- Но стига съм приказвала за мен. - обърнах се към момичето и се засмях.- Вероятно изглеждам като самовглъбена ученичка, която обсебва другите с информация за себе си. Разкажи ми повече за теб. - замислих се за конкретен въпрос който да й задам. - Ако не е прекалено лично, може ли да попитам с какво си разочаровала родителите си?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://peperminttea.tumblr.com/
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   Пон Окт 24, 2011 11:31 am

Усетих как тялото ми се стегна; ако бях котка, козината ми щеше да настръхне предупредително. Но не бях и Евелин едва ли беше забелязала временното ми неразположение.
- По-скоро те ме разочароваха - казах тихо. - Може би са оправдани, не знам. След смъртта на брат ми, спряха да обръщат внимание на всичко около себе си и ме оставиха да се справям сама с това. - Опитвах се да не да държа тона на гласа си равен, но сякаш губех контрол над емоциите си. - Няма значение вече. Когато се сетиха, че все още имат живо дете, бях изградена личност, която вече не се асоциира със семейството си. - Свих рамене. - Предполагам, че това се случва на мнозина.
Студът бе все така безмилостен; в представите ми беше като ревнива жена, която скубе косите ми. Отново пусках въображението си, може би сломена от спомените. Евелин ме слушаше внимателно, без да ме прекъсва, за което й бях благодарна, но все още не бях сигурна дали искам хората да знаят историята ми, затова се чувствах смутена от това, което бях разказала току-що. Понякога ми се искаше да мога да забравя, както героините в книгите често забравяха своите трагедии. Но знаех, че не мога наистина да избягам от миналото си, само да се заблуждавам, че го правя. Разбира се, бях магьосница, магията винаги ни е предоставяла избор. Но да залича проблемите с родителите си, значеше да залича и Дилън, а аз... не можех да го направя, не можех да го пусна. Той бе част от мен, макар че невинаги го осъзнавах напълно.
- Стана прекалено студено. Защо не се приберем в Общата стая? - предложих аз. Топлината на огъня щеше да помогне на тялото ми, което бе започнало да се вкочанява, но също така имах нужда от успокоителното му пропукване, което да ми покаже, че все още има надежда. Освен това забелязах, че повечето ученици се бяха прибрали, което означаваше, че двете с Ева сме били дотолкова погълнати от разказите си, та да не забележим, че сме сами.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Около езерото   

Върнете се в началото Go down
 
Около езерото
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 2 от 3Иди на страница : Previous  1, 2, 3  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Двора на училището-
Идете на: