Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Домът на Кейт

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Домът на Кейт   Съб Окт 01, 2011 12:52 pm

Предната част на къщата


Спалнята


Гостната


Кухнята


Хол


Всекидневна


Външен басейн


Вътрешен басейн


Балкона


Задната част на къщата
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Съб Окт 01, 2011 1:02 pm

Започна магипортирането на учениците от Хогуортс до домовете им.
Кейт застана пред една голяма камина в Голямата зала,облечена с мъгълски дрехи и държеше един големичък куфар здраво.
-Кейт Уудсток.-повика я една жена от състава на училището и момичето стъпи в камината.
В следващия миг тя стоеше пред дома си,а майка и я чакаше пред вратата със скръстени ръце и оглеждаше момичето и наоколо нервно.
-Мамо...-започна притеснено момичето,като се доближи до нея.
-Ох,Кейт беше по-добре да не идваш.По-сигурно е.
-Но е само за два дена..
-Ситуацията е напрегната.Хайде влизай вътре.
Кейт знаеше за какво става въпрос.Майка й имаше чувството,че всеки момент може да ги нападнат.Беше обградила къщата със защитни магии,заради сестрата на Кейт-Елизабет,която сега се намираше в Азкабан.Не личеше да започва,като много весело посещение...
Кейт веднага влезе в спалнята си и остави куфара до вратата.Легна на леглото и се зачуди какво да прави.Може би по-късно щеше да се разходи из улиците на Лондон.Затвори очи и се замисли...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Съб Окт 01, 2011 4:56 pm

Звън на вратата. И само звук. След това ходене. Нечии обувки затрополиха върху пода, от което Бастиян стигна до ясната мисъл, че това е Кейт.
Беше се държал толкова грубо, толкова нетактично и не го беше разбирал, а това беше сякаш непростимо. Разбира се, не можеше да се мери с непростимите проклятия, макар да беше проклятие да нараняваш някого, ала беше наистина необичайно за Бастиян. Необичайно бе да наранява така, а не да се държи така. Не искаше, а нараняваше и го правеше съзнателно и същевременно не знаеше , че е така, не знаеше какво всъщост изпитваше човека срещу него , дали го боли, дали въобще чувства нещо - като Бастиян. Та той беше определена личност, която сега в себе си криеше лек стремеж към промяната, насърчаван от Кейт, първия човек, който беше удостоил с вниманието си Бастиян. Тя беше първата, която съумя да го заговори, част от привестване в дома му. Направо в училището и беше наистина мило от нейна страна, грифиндореца принципно сякаш притежаваше това меко чувство и тази топлина на червеното. А може би наистина неслучайно Себастиян се беше намерил в този дом, след разпределителния тест. Беше наистина странно да прави теста, тоест да сложат шапката на главата му, при положение , че това се правеше само при първокурсниците. Разбира се, той не беше отишъл на тази церемония, разпределението беше извършено върху един стол, в една класна стая. И стаята му се беше видяла интересна, само по себе си.
И точно сега, като за нещастие, си спомни за книгата от Недостъпния отдел, която беше попаднала при Пинс, която беше най-нагло открадната от Калипсо и самия него. Ала той не беше направил нищо, беше чакал само. И беше щастлив , че беше получил книгата. И беше ужасен от жестокостта в тази книга, в тези бели, намачкани от прелистване ,страници!
И тази тема просто изчезна от главата му.Той сега държеше едно единствено цветенце, което закупи от един цветарски магазин. Беше гербер, червен. Осъзнаваше, че трябваше да купи роза, но сметна това за прекалено банално.А и герберите бяха красиви, те бяха цветя, а всяко момиче се радваше на цвете. Надяваше се Кейт да не е всяко момиче, той искаше тя да бъде просто момиче, което е за него, и я искаше за себе си. След всичко, което беше казал за любовта, че не чувства , че не обича- е, това беше само частица лъжа, а не пълна. Той можеше да чувства и сега просто го доказваше на себе си. Нуждаеше се от доказателство.
Вратата се отвори и го погледна една жена, крайно изненадана. Себастян се усмихна и вдигна цветето пред гърдите си.
- Кейт тук ли е? - изглеждаше крайно сериозен, какъвто не беше в момента. Появи се лека усмивка, съвсем лека, за да покаже, че беше дружелюбен към майката на Кейт, предполагаше. Тя се провикна, изричайки името на дъщеря си и след малко се чуха сърдити стъпки . А самата майка изглеждаше толкова притеснена, че чак стресна седмокурсника. Тя се скри някъде,а на нейно място се появи Кейт, също крайно изненадана .-Ъм... Съжалявам...за...всичко...Знаеш...- каза Бастиян и се усмихна, очаквайки частица прошка. И наистина очакваше. Той подаде гербера напред , към грифиндорката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Съб Окт 01, 2011 6:59 pm

Кейт лежеше със слушалки на леглото.Слушаше избраните си песни на Three Days Grace .Очевидно бе ядосала майка си,затова реши да си седи в стаята.Искаше и се да слезе при нея и да й каже нещо,да я утеши,но честно казано не знаеше как.Тя самата преживяваше мълчалива страданието.
Внезапно се задейства заклинание за.. котешки писъци?Това доста изненада момичето.Бързо махна слушалките от ушите си и се заслуша.На вратата се звънеше.Заклинането беше премахнато.От майка й?
-Кейт тук ли е?-се чу момчешки глас и Кейт веднага изтръпна цялата.Бастиян!Веднага скочи от леглото.Не...той говореше с майка й!Слезе задъхана надолу по стълбите и видя гърба на майка си,а пред нея...
-Бастиян!-въздъхна и отиде до вратата,а майка й се скри във всекидневната,като преди това й хвърли един поглед с неодобрение.Който остана напълно игнориран от нейна страна.
В едната си ръка носеше цвете.И се усмихваше.Какво ставаше тук?Сякаш това не беше същото момче,което познаваше.Защо ли?Е,може би само тя от всички момичета знаеше.Защото тя беше първото момиче,което се бе опитало да разчупи ледената му обвивка.А той беше първото момче,което беше навлязло толкова надълбоко в мислите и сърцето й.
Той е подаде цветето.Кейт въпросително повдигна едната си вежда.
-Нямаше нужда!Наистина...обичам герберите,но се радвам,че ти дойде.Влизай.-тя го покани и му се усмихна.Зачерви се-за първи път щеше да има на гости момче в дома си.
-Не обръщай внимание на майка ми.Ела в моята стая.-каза бързо от страх,да не би тя да се появи пак.Хвана го за ръката и го дръпна нагоре по стъпалата.
-А това е стаята ми...-каза леко изчервена и отиде да отвори прозореца.Застана за миг до него: -Но какво правиш тук?- тя още държеше червения гербер пред гърдите си и усети сладкия му аромат.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 9:27 am

Може би Кейт и майка й са имали разправия и Себастиян се почувства не на мястото си, но след секунда му мина това чувство и той се почувства облекчен , че е в стаята й. Майка й го беше погледнала недоверчиво, сякаш беше използвал многоликова отвара и се беше превърнал в обикновен седмокурсник, който уж познава Кейт, от злобен смъртожаден, който е бродил из кориците на книгата от Недостъпния отдел. И всъщност не беше така, колкото и странно да се чувстваше в самия себе си Себастиян. И наистина не се чувстваше комфортно само при мисълта, че е в себе си, че има своите мисли и всичко това объркваше дори него. Оставаше неразбран дори за себе си и това също беше недоразбрано. Неуточнен факт, истина, лъжа, ако желаете я наречете, нека бъдеше в пълен контраст.
Сега той се намираше в хубавата стая на Кейт.Тя беше голяма, както и самата къща. А къщата - тя беше наистина голяма, нещо непознато за Бастиян, а може би съвсем малко.Беше се ужасил при мисълта, че трябваше да звънне и, че някой щеше да му отвори, къщата изглеждаше направо застрашителна за самия него и той се оказваше прекалено малък за тази заплаха. И все пак всичко беше минало съвсем нормално, като се изключи недоверчивия поглед на госпожа Уудсток .О, но разбира се, всички погледи на майките бяха такива, особено към него. А и усмивката му не подхождаше особено.
Той обиколи косо с поглед стаята, докато грифиндорката отваряше прозореца. Стоеше като изстокан, без причина. След като тя се обърна, попита какво прави тук. И нямаше отговор. ,,Търсех теб'' - би бил отговора и той сякаш беше, но не излезе веднага от устата му. Беше ваканция и всички бяха отишли в Лондон. Едно изключение - Бастиян просто нямаше къде да отиде. А и нямаше спестявания за хотел, така че беше дошъл само за ден. След това щеше да се върне в Хогуортс.
Седмокурсника обиколи сега стаята докосвайки понякога предметите. И се усмихваше ! Какво блаженство за очите.
-Дойдох при теб - отговори той , без да я поглежда.- Във ваканция сме, писна ми да те виждам с униформа - беше толкова спокоен и с толкова мек глас. Извърна се към нея - Хубава си... - И естествено можеше да се промени, доказваше го на себе си. А сега бяха толкова близо и толкова далеч един от друг... - Надявам се да не се натрапвам, майка ти ми изглежда притеснена и странно недоверчива на мен...- продължи той, усмихвайки се и разглеждайки стаята,докосна още веднъж един предмет и се обърна напълно към Кейт, стояща на прозореца.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 10:32 am

-Дойдох при теб - отговори той , без да я поглежда.- Във ваканция сме, писна ми да те виждам с униформа - беше толкова спокоен и с толкова мек глас. Извърна се към нея - Хубава си... - двамата в началото не се погледнаха,но накрая Бастиян се извърна към нея.А кейт продължаваше да оглежда обувките си.Момчето звучеше искренно,но и тя толкова си бе напатила от него,че не знаеше дали му вярва,или отново си играе игрички с нея.
- Надявам се да не се натрапвам, майка ти ми изглежда притеснена и странно недоверчива на мен...
- Не...всъщност се бои да не..ме сполети нещо.Смъртожадни...-тя замълча.Отново мислите й я завлякоха в онази нощ при колибата на Хагрид с Роуз.И рекацията на Уизли...
-Сестра ми...тя учеше в Дурмщранг-изчезна.После е била хваната с едни смъртожадни и пратена в Азкабан...това се случи преди няколко дни.И мама сега се бои да не ни нападнат.Направо става параноична.Но...-Кейт погледна Бастиян за малко в очите и после се обърна към прозореца с гръб към него.
-Поздравления,че стана префект.-тези неща се разчуваха бързо,но просто тя го каза,за да смени темата и да не види реакцията му.Съжаление?Отвращение?!Не...тя не можеше да понесе нито едното,камо ли другото.Нямаше да го понесе.Но нямаше смисъл да крие.Все щеше да разбере.
Изведнъж от коридора долу се чу гласът на майка й:
-Кейт излизам!Отивам до Министерството.Не знам кога ще се върна.После изпрати госта си. -не последва отговор от нейна страна,затова жената просто излезе.И ги остави сами.
-Можеш да останеш колкото искаш...-добави плахо грифиндорката,обръщайки се към Бастиян.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 10:58 am

Седмокурсника не каза нищо относно сестрана на Кейт Мразеше да го съжаляват , да изпитват това към него, убиваше части от душата му и търпеливостта му, разбира се, затова той не съжаляваше никого, или ако го правеше - не го показваше, знаеше какво е чувството да чуеш, че някой съжалява за нещо - случило се наскоро, този човек да не съжалява - празни приказвки - безчувствени думи, букви , които се сливаха в съжалението. Беше непоносимо.
И той остана безмълвен, а лицето му остана едно й също, само дето усмивката му бавно беше изчезнала. Кейт искаше да смени темата и се усещаше ясно и пределено, затова Себастиян я разбираше и трябваше да я разбира.
Тя го поздрави за това, че беше станал префект. Хубаво нещо, а очивидно всичко се научаваше толкова бързо, въпреки големината на замъка, в който учеха двамата. И беше наистина хубаво, дори да беше нов другите биха му оказвали уважение, само за това, че е префект. И той щеше да се старае...
Преди всичко това Кейт беше обяснила, че г-жа Уудсток се притеснявала дали няма да ги нападнат. Беше зашеметяващ целия този следобед. И всичко попиваше у мислите на грифиндореца.
Въпреки думите на Бастиян, Кейт бе също така недоверчива , сякаш беше изгубил доверие у седмокурсника, а той не я съдеше ,нямаше право да я съди за това. Просто го приемаше и то спокойно, хладнокръвно, без да му отдава много значение. И разбираше това, отново разбираше!
Лицето му остана без реакция. Той бавно впиваше очите си в нея, дори когато не го гледаше, усещаше как погледът му можеше да я прободе като с игла, но много по-голяма от тази за ваксина, примерно. Не отровна игла, би била без течност -без отрова и без лекарство.
-Благодаря - каза той на поканата да остане.Не знаеше как да действа от тук нататък. - Не знам какво да кажа...относно смъртожадните..Не виждам за какво ще сте им вие...- Говореше глупости, беше крайно сериозен и не се харесваше такъв. Искаше да не вижда леда между тях, топящ се много бавно и мъчително. Трябваше да бъде по-лесно!
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 12:02 pm

-Мен.-каза Кейт.-Мама се бои,че ще изчезна по същия начин както сестра ми.-гласът и беше сериозен,но не спираше да се усмихва лукаво.
-Сякаш ще я бъде тая...никога няма да се поддам на чуждо влияние.-погледът й срещна този на Бастиян и я прониза като остра болка в стомаха.
-Можеш да останеш в стаята за гости.-стегна я и под жлъчката и започнаха да валят мисли в главата й.Имаше лед между тях,който отказваше да се топи,а двамата бяха толкова близо...лицето й оставяше непроменено,непроницаемо сякаш обмисляше следващия си ход.
-Бастиян,аз...благодаря ти за цветето,нямаше нужда.Виждам,че си се променил,или поне опитваш...и аз искам да ти имам доверие.Нали мога?-тя говореше тихо,докато се приближаваше към него и накрая вече беше съвсем близо.Той бе малко по-висок от нея,затова повдигна брадичка и се загледа в очите му...
Беше облечена с къси панталонки и бяла тениска,която и седеше малко голяма по слабото и тяло,а косата и падаше като водопад от двете й страни.
Притисна се до него...ето,че отново беше играчка в ръцете му и тя се оставяше напълно под негов контрол.Въпреки всичко,тя го желаеше толкова много,без значение беше,че я е наранил,стига да не го направеше отново.
Уви и ръцете си около кръста му и подпря глава на гърдите му,като се радваше на този момент на близост... въпреки лошите неща,които се бяха случили на семейството й,се радваше,че в този момент той бе до нея.
Жадуваше за устните му,да се впият в нейните и да покаже,че отвръща на чувствата й...искаше да свали тази маска,която носеше в момента и да й се отдаде.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 1:24 pm

Всичко в него крещеше и се разкъсваше бавно. Крещеше да слуша себе си, да не се влияе от нищо, викаше да тръгне с една крачка напред. И разкъсваше тези мисли, които го подтикваха към действие. Разкъсваше самия него, като искаше нещо толкова лесно, толкова предизвикателно за самата му личност. И тази личност беше разцепена на две , само защото се променяше. И се променяше...Ключова дума на всичките тези събития - промяната. Важно нещо , сега беше наистина важно.
Кейт му предложи да остане в гостната, прочела сякаш мислите му, че щеше да се връща в Хогуротс, при все че нямаше да може да остане никъде. Но той чувстваше, че се натрапва, изпитваше лек страх от това майка й да не си помисли нещо, че може все пак да нарани, много по-болезнено отколкото с чувства, Кейт, не искаше да тези мисли да преминат през главата на г-жа Уудсток. Наистина, не можеше да се натрапва, трябваше да се увери, че наистина може, може и майка й да не го допуснеше толкова близо до , сега застрашената, й дъщеря, а и беше разбираемо, напълно разбираемо и той виждаше ясно целта . И защитата. Един голям щит, от онези на средновековните рицати, метални тежки и силни, предпазват рицарите, защитават ги от най-голямата атака, от стоманения меч, който иска да ги убие.
И седмокурсника спря да разсъждава за тази, така неподходяща за момента, тема. Той напълно се отдаде на мислите си към компанията си, която стоеше мирно и кротко пред погледа на Себастиян.И той не я изспускаше
.
-Не мога да се натрапвам - ухили се той за миг и след това от цялото изражение остана онази малка, първоначална усмивка, която продължаваше да бъде топла и защитена от всички студени мисли.-И да, можеш да ми имаш доверие...Сигурен съм - каза той накрая, махна усмивката от лицето си, за да бъде сериозен в това, което казваше сега. И той беше сериозен и в това се опитваше да постигне успех.
Кейт се приближи към него и сега застана така, че той можеше да усети аромата от косата й, от нея. Цялостно...Имаше дъх на парфюм или на същия този аромат, от преди няколко дена. И беше така топъл и същевременно не се чувстваше. И сега отново забеляза, че беше малко по-ниска от него, ала сякаш не му направи особено впечатление. Обхвана кръста му с ръце, след което вдигна брадичката си и отново погледа на Кейт се опря на този на Себастиян. Просто се кръстосаха и продължаваха да се кръстосват, докато седмокурсника усещаше непокътнатата кожа на лицето на грифиндорката върху пръстите си. Хвана леко брадичката й и сведе глава , допирайки устните си към нейните. След това ги отвори леко, за да се получи цялостна целувка.
Не, той не би описал целувката . Би описал нея, ала не можеше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 1:49 pm

Какъв необичаен ден...тъкмо бе пристигнала от Хогуортс,напълно разочарована от посрещането и бе прекарала повечето време в стаята си.А ето че сега беше в прегръдката на Бастиян,който я беше намерил.
Можеше да му има доверие...сигурна беше.Иначе за какво той би дошъл при нея,за какво би я потърсил?Може би наистина имаше чувства към нея.
За съжаление тя още оставаше нерешителна в мислите си.
Тъкмо се радваше,че най-накрая се е случило,а накрая си казваше,че е прекалено хубаво,за да е истина.
-Не те пускам да си ходиш.-отвърна тя спокойно,докато държеше ръката му.
-Ще ми останеш на гости,ще кажа на мама,пък и тя през повечето време е в Министерството.Работи.-Кейт се повдигна леко и го целуна,като после се усмихна.Беше прекалено хубаво...
-Не търпя възражение.-каза категорично и се засмя.Бе съвсем сериозна,че нямаше да го пусне.
-Може да пратиш по совата ми писмо,ако искаш да се свържиш с някой и да кажеш,че ваканцията няма да се прибереш.Заклещен си с мен...-каза малко лукаво,беше много щастлива.
-Ела да те разведа из къщата.
Двамата обиколиха кухнята,гостната,хола,после му показа балкона и гледката.Влязоха отново вътре в къщата и отидоха до вътрешния басейн.
Вече се стъмваше,но тя изобщо не забелязваше как минава времето.
-Имаме и външен басейн...но сега е закрит,защото е студено за него.
Искаш ли да поплуваме?-попита,като вече срамежливостта й напълно бе изчезнала.Загледа се в лицето му-лампите в помещението светеха в синъо и червено по стените и оцветяваха кожата му.Свали тениската си,като отдолу остана по белъо и панталонки,при закрития басейн беше толкова топло,като в сауна.Притисна се в него,като хвана неговата фланелка и го погледна,за да изчака разрешение,за да продължи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 2:45 pm

Както Бастиян беше предположил - къщата наистина беше голяма. Имаше хол, две спални, два басейна - вътрешен и външен - кухня, гостна и всякакви такива неща. Човек направо моежше да се изгуби тук, ако беше за първи ден. Нещо като Себастиян, при все че Кейт наистина настоя той да остане, от което го накара да се усмихна широко. Вече доверието се завръщеше у нея частица по частицца, но капка по капка - вир става. И всякакви такива пословици или поговорки, свързани с създаването на нещо. Но сега то се възвръщаше, доверието, а Бастиян и това целеше. Хубава цел, според него.
Тя го разведе набързо из къщата, а той се опитваше да запомни накъде и през кой коридор идваха и отиваха нанякъде, но май информацията му се беше насъбрала, така че накрая напълно изключи и се загледа в гърба на Кейт, след това в косата й - направо се беше съсредоточил върху това да бъде новата си персона. И този персонаж се харесваше на шестокурсничката, а това го караше все повече да иска да създава и да надгражда личността си, но запазваше, разбира се, част от миналата. Голяма, значима част, която нямаше да се промени, беше просто безспорно и нежелателно. Беше част от самия него, беше добра и лоша частица от душата му, от мислите му. И той си я пазеше.
И накрая стигнаха до басейна. Имаше две различни светлини, които сякаш се отразяваха в кожата на седмокурсника и я оцветяваха. Същото и при Кейт. Сега кожата й приемаше червеното и синьото, идващи от лампите, осветяващи басейна. И същевременно беше толкова топло! Сякаш се намираха в едни от онези сауни в Норвегия. Вътре е сто градуса, навън е минус петдесет и на теб ти е добре. Пържиш се вътре за около двадесет минути и след това отиваш навън , за да скочиш в някоя пряспа сняг. И наистина беше освежаващо, за някои. Не и за грифиндореца.
Навън се беше стъмнило леко. Слънцето се опитваше да ги остави напълно сами, както сега бяха теб. И водата изглеждаше кристална, сякаш се беше кристализирала от лъчите на слънцето, толкова толо и същевременно студено. И колко си противоречеше само на себе си!
Кейт се съблече. Разбира се, очите на Себастиян стояха върху нея, но той имаше собствен контрол, а до своята несериозна част на мозъка - той желаеше да я бутне във водата. Както децата. И какво дете само!
Пръстите й се впиха в тениската му, която беше облякал върху тъмни дънки. Беше го погледнала очакващо, затова той само се усмихна и тя дръпна плата нагоре, след което дрехата се измъкна през главата и ръцете на грифиндореца. Той разкопча копчетата на дънките си, междувременно Кейт остави блузата на земята, блкизо до вече събутите обувки.
И сега Бастиян се намираше по боксерки и се канеше да влива в басейн. Какъв следобед, наистина! Той влезе бавно и се обърна към правостоящата Кейт, която сега беше впила поглед в него. А и той в нея, отвръщаше на очите й. Отдалечи се от ръба на басейна, за да има къде да влезе тя.
След малко се намери до грифиндореца , във водата, и той я притисна до себе си, обвивайки кръста й с ръце
.
- Нямам с кого да се свързвам - отговори той след толкова много време. - Сигурна ли си, че майка ти ще ме погледне с добро око? - продължаваше Бастиян, не , че си просеше да го изгонят.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 4:30 pm

Кейт застана с две ръце на кръста и се усмихна на Бастиян,който влезе в басейна.За частица от секундата й се беше приискало да го бутне вътре и да скочи след него,но той я беше изпреварил.Съблече и панталонките си и вече остана напълно по синъото си белъо,което малко приличаше на бански.След това скочи грациозно и се озова до него.
-Ще те хареса.-отговори тя простичко.-Щом аз те харесвам,няма какво да направи.-тя стоеше притисната в него и зарови пръсти в мократа му коса.
Не можеше да повярва,че ще бъде с него през цялото това време.
Но ако това беше сън,не искаше никога да се събужда.
-Е,господин Префект..-засмя се Кейт,като се качи на него и той я хвана.- трябва да се отнасям към теб с нужното уважение.Но,я почакай.Аз също съм префект.Значи мога да правя с теб каквото си поискам. - тя обви ръце около врата му и си представи каква картинка щяха да представляват,ако някой влезеше.
Ох,защо не беше взела пръчката от спалнята си и да направи Алохомора?А сега пръчката лежеше,напълно изоставена на леглото й...забравена.
-Бастиян?
-Хм?
-Искаш ли да побегнем голи навън и да крещим?-каза тя и се засмя.Не...всъщност не беше това,което искаше да попита.Но не знаеше как да го каже.Затова тази нелепа мисъл изскочи първа от устата й.
-Всъщност,не е това...което искам да те питам.-тя се отдалечи за малко от него,докато го гледаше.-Искаш ли да бъдем заедно?-най-накрая събра кураш.
Онзи ден в Голямата зала,той й бе казал,че е неин,но тя бе поискала време да помисли.Сега беше сигурна,че го искаше.Какъвто и да беше той,го беше приела.Дори и онези лоши черти в характера му.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 5:07 pm

Бастиян се усмихна на това , което тя каза за префектите. След това тя се беше качила върху него, така че той отпусна ръцете си от кръста й и я хвана за бедрата, за да може да се държи по-здраво. От своя страна тя пък положи дланите на врата му и отново започна да говори. И той я слушаше с цялото си същество, беше така отпуснат, мускулите му не усещаха напрежение или натовареност, те също бяха отпуснати и спокойни.
Сега седмокурсникът се беше усмихнал широко, вглеждайки се в близкото лице на Кейт. Оглеждайки отново чертите й, както първия път, чертаейки ги в главата си, все по-ясни и по-ясни, те се отличаваха от всичко друго, но караха цвета й на очите й да бъде по-наситен.Сега той наистина беше по-плътен цвят и дълбок, наистина дълбок, някаква страшна яма, в която можеше изневиделица да пропаднеш. И ако пропаднеше - не те болеше, ти чувстваше само блаженство, че си в тези очи, чувстваше се спокоен там и същевременно знаеше, че си паднал.
Ето как се чувстваше сега Бастиян, освен объкването за всичко около себе си и , разбира се, в себе си. Там беше най-объркано в момента и той подреждаше нещата. Слагаше лошите и тъжни, жалките и трагични ,неща в един кашон, който риташе към прашния ъгъл на главата си. След това го покриваше с одеало, а преди да сложи одеалото - залепяше го с тиксо. Така че не можеше да се отвори. Но до този кашон винаги стоеше една ножка, с която да разреже тиксото, ако реши да погледне вътре. И сега върху кашон имаше няколко пласта тиксо, рязано и залепяно отново. И от това се учвстваше облекчението, обладало в момента Бастиян, той се чувстваше лек и свободен от всичките тези насъбрали се чувства . Сякаш минаваха през кадър, но чувствата съвсем бяха нематериални, а той ги виждаше. Да, виждаше ги и се опитваше да ги имитира. Получаваше се, но не както трябваше. Очевдино имитацията беше фалшива, лоша, нескопосана и съвсем неправилна. Аматьорство!
Кейт попита смеейки се дали Себастиян искаше да изязат навън голи ,за да крещят. И той се разсмя, осъзнаваше, че това беше шега.След това тя наистина зададе своя въпрос, отдалечавайки се леко от него :

-Искаш ли да бъдем заедно? - беше попитала тя.
-Да,да - отговори без да се замисля седмокурсника. Той сякаш беше уверен в думите си, в момента наистина се чувстваше свободен...от всякакви мисли.Усмихна се и отново доближи Кейт с едната си ръка, опряна о кръста на момичето, към себе си.Сега усещаше дъха й, най-топлото чувство за кожата му.- Много зависи дали ти искаш да си с мен? - засмя се след това
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 6:13 pm

Кейт беше придърпана отново към Бастиян и тя се усмихна,като постави ръцете си на гърдите му.
Не можеше да повярва колко променена бе с него,тъжните и тягостни мисли и настроения я напуснаха и сега се бе отдала на блаженство.
-Що за въпрос е това?-Кейт също се засмя и го прегърна.-Искам,разбира се.-тялото му беше много топло,както навярно беше и нейното от сауната.Ароматите в помещението и действаха успокояващо и стимулиращо-роза,нарцис и какви ли още не.
Кейт се потопи във водата и се показа отново,като го целуна страстно-обхвана го с ръцете си и се притисна до него и отвори уста,като се заигра с него.
Тогава се сети,че не бяха вечеряли.Което беше доста грубо от нейна страна,предвид,че той щеше да остава у тях.
-Бастиян,ако искаш да отидем да вечеряме.Но аз имам по-добра идея...защо не вземем малко алкохол от кухнята и да отидем в моята стая?Може да гледаме някой филм и...после ще видим.-не искаше да си лягат още,а и след като той бе при нея просто не искаше да се разделят.А и след като бяха заедно,защо?Искаше да усеща хладната му иначе кожа,присъствието му,допира на ръцете му върху нейните...
Кейт излезе от водата и се наметна с една снежно бяла хавлия отгоре,като го прикани да я последва и изчакваше отговора му за това какво ще правят нататък.Взе още една хавлия от поставката и протегна ръка,докато го гледаше как излиза от басейна и мускулите на стегнатото му тяло се свиваха...Очите й направо го изпиваха.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Нед Окт 02, 2011 6:39 pm

След предложението на Кейт, Себастиян само кимна и тя излезе бързо, защото той я пусна. Просто отпусна ръцете си около нея и направо с жестове сякаш й каза, че е свободна и, че може да си тръгне от прегръдката му. И всичко това беше хубаво и блажено. А и след като спомена думата 'алкохол', той кимна още веднъж, усмихвайки се лукаво. Не му беше напълно позволено, при все че беше едва на 17, ненавършил 18, но реши , че това нямаше значение, при положение, че нямаше как да ги видят , че пият. А ако на него не му беше разрешено, какво тогава оставаше за Кейт? Не, че му пукаше особено какво ще стане, ако пиеха, не беше толкова голям грях, сякаш полицията ги следеше.
И тези мисли бяха съвсем налудничеви.
Мускулите на ръцете му и на корема се стегнаха, докато той се наддигна на ръба на басейна, излизайки от водата. Сега почувства неестествена хладина около себе си, само защото беше вече свикнал с водата и с близостта на Кейт. И тази хладина бързо се превърна за нещо естествено, естествено пространство за седмокурсника.Свикна с това. Взе кърпата от Кейт и попи водата от косата си, която сега беше навсякъде. Но той съумя да я приглади що-годе, понеже след малко прокара ,без да знае, ръка през нея. И това пак разроши косата му. Все още мокър, обу дънките си и тениската, захвърлена на пода, леко влажна от въздуха, топъл и влажен, тежък , но мек, и обу набързо обувките си, макар да се чувстваше все още некомфортно, заради това, че беше мокър. Но това чувство щеше да мине.
След това последва Кейт някъде навън. Отново го лъхна хладина, защото вече другите посещения бяха много по-студени, отколкото естествената сауна в басейна, макар тежината на въздуха да беше част от нея и от ароматите, носещи се из него. Но Бастиян така и не беше успял да улови ароматите до края. Той следеше само своята...приятелка.

-Ще те изчакам да се преоблечеш - каза той и подаде хавлията на Кейт, като се ухили, разбирайки нахалството си от това си свое действие. но все пак тя все пак взе кърпата и я занесе някъде. След това той седна на дивана и отново прекоси гостната с поглед. Нищо в нея не му напомняше за магия, ала тук всичко беше магия. Къщата със сигурност беше добре предпазена против похитителите, които г-жа Уудсток очакваше и все пак се надяваше да не дойдат. Не би било много приятно да се събудиш и пред теб да висят няколко смъртожадни с лош дъх. Облечени напълно в черно.
И сега той се замисли за срамежливостта. Очевидно Кейт наистина му вярваше, че да се съблече по бельо пред него, нещо, което другите момичета не правеха просто така, защото той им беше подарил било то цвете, било то шоколад под някаква форма - бонбони или нещо друго. Но това всъщност го радваше - цялото това доверие и липсата на срамежливост у грифиндорката.
Междувременно Кейт се върна.

-Алкохол - усмихна се пак Бастиян на тази си едничка дума и усети как от косата му се стичаше вода, която попиваше в тениската му. Но тениската беше черна, това не се забелязваше много
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Пон Окт 03, 2011 2:07 pm

Бастиян изчакваше Кейт,докато се преобличаше.Първо тя изсуши косата си и я оправи и си облече анцунг.
Нямаше смисъл да се престарава,тъй като скоро щеше да е време за сън.
Долу се чу отварянето на врата-входната беше голяма и масивна,като на именията и се чу изскърцване.Е,явно майка й вече беше в къщи.Но не се чу да я повика или нещо такова-нямаше стъпки нагоре към нейната стая.
-Алкохол -усмихна се Бастиян.Кейт също му се усмихна и седна в скута му,като го целуна.
-Веднага пристига.А ти избери кой филм да гледаме,докато донеса.
Кейт му посочи дисковете до ДВД-то и изсхвърча от стаята.Най-напред отиде в стаята на майка си:
-Мамо,ще си имаме гостенин през ваканцията.Момчето,което видя по-рано.Той ми е приятел,така че няма нищо.Казва се Себастиян Дивайн.
-Добре,Кейт,но нали знаеш...
-Да,да.Ще спи в гостната.Как мина в Министерството?
-Ужасно.Нали знаеш.Решиха да ме разследват.
-Добре.Оставям те да почиваш.Лека нощ,мамо.-Кейт я прегърна и въздъхна дълбоко.
-Лека нощ,милата ми.И умната.Имам ти доверие,но все пак...-Кейт й хвърли един доста сериозен поглед.Разбира се,че можеше да й има доверие...
Слезе в кухнята и взе по малко от всичко,тъй като не знаеше Бастиян какво пиеше.Въпреки това взе малко повече от медовината на Мадам Розмерта,тъй като момичето много я харесваше.
Добре,че този път не беше забравила пръчката в стаята си.Със сигурност не можеше да жонглира с няколко шишета и чаши,все пак имаше само две ръце.
Качи качи алкохола в стаята си с магия,като се надяваше,че майка й няма да я хване.Ето,че не можеше да й се има доверие.Въпреки това само леко я гризна съвестта,но бързо й мина.Какво толкова от малко бирен шейк,медовина,уиски и...последното не знаеше какво е.Нещо розово в бутилка.
-Избра ли филма?-попита усмихната докато насочи пръчката си към масичката в другия край на стаята и шишетата се приземиха леко.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Пон Окт 03, 2011 6:07 pm

Филми...Нямаше смисъл да избира , нямаше ни най-малка представа какво му се гледаше. Разбира се, знаеше какъв жанр- драма.Ала не беше много...как да се каже...подходящо точно за този ден - тази вечер - или въобще за някои от следващите, които щеше да прекара с Кейт. А тя се радваше толкова много ! И го харесваше. А това го правеше също не по-малко радостен от нея и все пак някой го харесаше, не само за изгода, разбира се - повечето бяха на тази тема. А и Бастиян не им позволяваше да бъде иначе, естествено, имал е добър брой сериозни връзки преди, но много добър и несериозни. Ала какво значение имаше всичко това?Въобще не беше критерии за определяне на опит в нещо, направо празни думи!Отново...
След като седмокурсника каза едната си малка дума - ,,алкохол" - Кейт седна в скута му и го целуна. Правеше всичко толкова енергично , че можеше да ти се замае главата. И правеше нещата по две по три. Беше неусетно кога отиде до майка си, след това виждаш няколко шишета да летят из въздуха и се чудиш защо така, след това зад тях се появява Кейт и ти се досещаш, накрая загряваш , че ги е понесла с магия. И както никога през ума на Бастиян не мина съмнение - наприемер , че майка й може да влезе и случайно да забележи няколко шишета върху масичката на Кейт. И щяха да измислят от онези глупави, все пак изтъркани лъжи, на които да се молят тя да повярва.

-Избра ли филма?-попита усмихната Кейт и погледна към Бастиян, който сега беше прикленал до всички дискове с филми.
-Не -прозвуча сред кратка пауза гласът на момчето и той въздъхна престорено. След което се засмя леко, сякаш на себе си. Стана и седна на леглото на Кейт, а после погледна към масичката. Прехвърли се от другата страна на леглото, където беше тя и сипа уиски в една чаша. След което огледа и другите пиетиета и сложи лед в чашата си. Помисли, че гърлото му би се затруднило с точно този алкохол, затова трябваше да го разреди малко. Обърна се и попита Кейт- Какво ще пиеш? -Повдигна веждите си и отпи една глътка. Все още нераредения алкохол прогори гърлото му и остави сякаш следа, където минути след това се чувстваше сякаш обгореното място.
И отново , като за първи път от толкова много време , през главата му не минаваха мисли, тежки, но прозрачни. Да, неговите мисли винаги изискваха разсъждения по тях. Те не минаваха просто, те дори оставяха следа от себе си, разказваха за себе си или по-точно това го правеше Бастиян. И често се случваше да разсъждава докато прави нещо механично и това му пречеше много. Впускаше се и той в някакви филми!
Драма...Всичко беше драматизъм в неговата глава. Всичко толкова бързо се променяше, сякаш мислите си имаха собствени настроения! И толко тъжно беше това , отнемаше много време, за което би се направило много неща. Но те бяха мисли! И искаха разсъждения, те винаги искаха разсъждения.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Вто Окт 04, 2011 7:28 pm

- Какво ще пиеш?-попита Бастиян,докато Кейт прибираше пръчката в джоба си.Внезапно я понесоха мисли,че още е малка за да пие,но нямаше да прекалява,както правеха повечете тийнейджъри.Не беше неопитна в пиенето,така че и издържаше на алкохол.Но се надяваше да не е така за Бастиян,щеше да се радва още повече,ако се отпуснеше напълно и нямаше грижи за нищо.Все пак щеше да е при нея!Искаше да си изкарат невероятно.
Не ти се отдаваше такава възможност много често-да остане у вас момче,при положение че някой от родителите ви си е в къщи и да промъкнете контрабанден алкохол в стаята си.
-Медовина.-отвърна веднагически и му се усмихна,докато много кавелерски момчето срещу нея и сипа от въпросната течност.Кейт стана и отиде до гардероба,като извади от якето си,с което беше днес кутия цигари.
-Няма нищо...тя никога няма да разбере.-отговори на учудения поглед на грифиндореца и се засмя.Сигурно някой биха се зачудили,как ще пуши на 16?Ами за това можеше да се вини единствено сестра й,която я беше научила.А и не беше толкова лесно да спреш.Майка й тънеше в неведение. Все пак няма магъосник,който да е умрял,заради цигарите..затова й не се натоварваше с тези мисли.А и пушеше много рядко.
Кейт взе чашата с медовина от масичката,където я беше оставил Бастиян и отпи.Клекна до филмите и се чудеше кой да избере,докато дърпаше от цигарата.Може би някой романтичен или драматичен?!
-Обожавам мъгълските филми.Мама не ми позволяваше да гледам,но аз я убедих.-каза Кейт заговорнически.Имаше доста успешен манипулативен начин,с който изнудваше хората и накрая винаги ставаше както тя искаше.Винаги се е гордяла с това.След одобрението на Бастиян,пусна един от многото филми и двамата легнаха на леглото й един до друг.Направо не можеше да повярва колко нормален ден изкарваше,от доста време насам не се бе случвало.Кейт доближи главата си до неговата и го целуна нежно,като вложи всички нейни чувства,връхлитайки я в момента-близост,привързаност...обич?Да,със сигурност го имаше и това,защото усети как за втори път я връхлетя онова стягащо чувство в корема,който гъделичка дразнещо,сякаш нямаш сили да мислиш за нищо друго освен за него и пърхането...и се случваше отново със Себастиян.Обаче реши в никакъв случай да не му казва онази думичка "Обичам те".Страхуваше се как ще реагира,може би беше твърде рано?Затова реши просто да се остави на ръцете му който я обгърнаха и я притиснаха по-близо до него...

/Съжалявам,че пиша чак сега,доста време ми отне.. ;s/
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Сря Окт 05, 2011 2:15 pm

Около седмокурсника се разнесе миризмата на цигари. Тя беше мека и все пак тежка, и вече се разпространяваше из цялата стая. Чудно бе как майката на Кейт не беше разбрала, при положение, че стаята й миришеше на цигари. И това , естествено, не пречеше хич на Бастиян. Беше му безразлично дали Кейт пушеше, това винаги щеше да й бъде нейн проблем. Разбира се, едва ли някой магьосник може да умре от пушенето, биха се намерили толкова много начини да се предотврати.
Очите му следяха отделните и по-ясните и бавни действия, извършващи се на екрана от героите на филма. Колко ли филма беше изгледал преди, той обожаваше тази си своя дейност. Сега погледа му беше леко мътен, но не заради алкохола - той бе изпил само глътка - очите му бяха премрежени и виждаше сякаш с периферното си зрение екрана, а не че очите му бяха насочени натам. Той не знаеше накъде бяха се насочили очите му, те бяха някъде на повърхностно порстранство и не разбираха движенията върху екрана. Може би бе просто замислен за нещо и сам не се усещаше какво прави. Дали това си личеше - неговата отвеяност? Не беше толкова страшно, нямаше значение дали си личеше. След малко той усети , че просто не гледа както трябва, че стъкълцата на лицето му бяха просто там за красота и успокоение, а може би , за да ядосат някого, а не за гледане, защото сега не разпознаваше тези предмети отново върху екрана. И след малко, след като вече беше установил всичко това, се замисли пък как ставаше . И се спря. Отново почувства онова спокойствие и отпускане. Отново усети нещо - неговите мускули на къреце, на корема, навсякъде, отново се бяха напрегнали, дори и на лицето. И ги отпусна. Бавно, сигурно и истински. Той беше решил, че може да прекара тези няколко дни ваканция спокойно, без да си дава много напрежение, мислеше си, че може. И трябваше да мисли така. Всеки му беше повтарял, че трябва сам на себе си да повтаря, че може и , че щеше да се справи, той щеше да успее. Не винаги, обаче това се осъществяваше и ставаше реалност или просто беше изпълнено. Намираше тези приказки за празни, съвсем безсмислени и все пак понякога се решаваше да повярва.
Привлече с ръцете си Кейт към себе си и я целуна леко по врата.
Един час. Времето минаваше и Себастиян вече започна да схваща за какво ставаше въпрос във филма. беше се загледал по-обстойно и беше запомнил героите както и целта им. Но този филм беше като другите филми, но Бастиян сам не знаеше какво очакваше.
Два часа. Край на филма. Той стана и изключи телевизора, защото сега екрана беше черен. След това отвори прозореца, защото усети стаята някак непознато задушна.Един такъв въздух, непознат , наистина непознат и беше нявсякъде, от което Себастиян се чувстваше окован и задържан с въжета. Но след като почувства студения ,вече, нощен въздух се почувства освободен и отново отпуснат . Беше приблизително десет - единадесет часа вечерта и той се чувстваше толкова бодро! Сякаш беше изпил една енергийна напитка и няколко витамина наведнъж - ударна доза.
Обърна се към Кейт, облегнат на оттворения вече прозорец, така че почувства въздуха между тениската си и кожата си, а след това в себе си - цялата хладина:

- Защо искаше да си префект?- ухили се той и сведе поглед. Реши да започне някаква тема. Трябваше да говори - изпитваше такава нужда. Или да слуша .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Чет Окт 06, 2011 5:16 pm

Дима,който се беше застоял от цигарата в стаята,беше доста лек,но все пак се усещаше.Добре,че Бастиян се беше сетил да отвори прозореца,така дима щеше да избяга.
Кейт загледа направо като в транс момчето срещу нея-вярно,държеше с голям напредък,но все още имаше нещо..което не можеше да определи точно.
Но реши да не го закача засега-все пак двамата бяха достигнали до едно ниво,което си беше доста забележително,като за начало.
- Защо искаше да си префект?
- Оу..-Кейт също сведе поглед.Искаше се и да каже,че е заради нея,че го заслужава,но всъщност не беше съвсем така.Или поне така си мислеше.А и искаше да бъде честна.
- Мислех,че така ще зарадвам майка ми.Покрай сестра ми.. исках да се почувства добре,да знае че не съм се провалила.
Себастиян я погледна и тя пламна цялата.Спря телевизора и събра празните чаши и преполовените шишета.След което замахна с пръчката и изчезнаха.Изобщо не се беше хванала на действието на алкохола,само се беше замаяла малко.
-Филма беше хубав.-каза,като реши да смени темата и седна на леглото до него.Погледна го и се усмихна.
-Добре,че дойде тази ваканция.Иначе щеше да е доста,кхъм..скучно..-тя замълча и сведе поглед към ръцете си.След това бавно вдигна поглед към него и приближи лицето си към неговото,за да го целуне.Вече трябваше да го изпрати в стаята му и да си лягат,а утре щяха отново да се готвят за училище.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Чет Окт 06, 2011 5:57 pm

Колко страшно бе да си сам! И как се забелязваше когато не беше! Колко трагично и жалко бе да вървиш сам по улиците и да знаеш, че този пред теб не беше като теб. И чувството беше трогващо отстрани, но се превръщаше жалко и безгранично у тебе, когато го почувстваш. Темите за самотата винаги присъстваха в живота на всеки , но тя се проявяваше различно, а даже понякога не се чувстваше, защото съответния човек си беше добре сам. И той го знаеше, разбира се, че го знаеше! Но колко ужасно, наистина, бе да си сам!
Ала не можеше да каже това за себе си седмокурсникът, който не беше сам. Не изпитваше тази самота в себе си, както когато зарееше поглед из тъмнината на стаята си в училището. И той гледаше самотата си - нематериална бе, но той я виждаше или просто я чувстваше в себе си и от там си мислеше, че я наблюдава. Но как се наблюдаваше тя? Може би не с просто око, трябваше да се приспособиш към това чувство, да знаеш, че то е едно от всичките тези твои , повечето прикрити и непоказани, чувства. Обаче не беше трудно да я приемеш. Ти се бориш. И устояваш на своето, от какъвто и порцелан да беше направен или стъкло, или мрамор. Пак се чупиш на две, на три, само защото някое чувство те чупи. Пронизваща болка.
И това не можеше да си обясни Бастиян. Той не я чувстваше и сега не я виждаше. И това беше хубаво, наистина хубаво, някак полезно и говореше добро за цялата тази ситуация.
Той изслуша причината на Кейт защо тя бе станала префект. Той за своя причина не знаеше. Не можеше да открие. Но тя имаше основателна и все пак изглеждаше твърдо подчинена на майка си, което не се беше понравило отначало на грифиндореца. Но после взе, че не му направи впечатление, беше хубаво да се подчиняваш на майка си, ако имаш, разбира се. И баща, но те бяха много по -различни, те просто не можеха да установят контрол върху теб.И ти бягаш , и целия живот ти е в бягство.
Колко познато всъщност беше това!
Себастиян ясно усещаше , че трябваше да отиде в стаята си, но той продължаваше да иска да остане тук. Тук наистина не виждаше самотата, той можеше да я усети, но толкова смътно и неясно, че чак си помисли, че се заблуждаваше. и може би беше така. А просто искаше да бъде до нея. До Кейт. Тя прогонваше тази нотка на самотност у момчето и го караше...да живее? Това ли беше правилната дума?
Бастиян извади магическата си пръчка и я насочи към леглото на момичето. То тутакси се оправи, след което завивката се нави леко, откъдето Кейт да влезе, за да спи. Лек трик с магията. Той обичаше да прави простите, но така полезни неща. Магия. Колко хубаво, наистина!След което той се приближи още повече към нея, следвайки нейния пример, и отново я целун. Първо усети устните й, след това целуна врата й и пожела 'Лека нощ'. Отмести ръцете си, с които беше несъзнателно обгърнал слабата й талия и ги положи до своето тяло, далеч от нея. Усмихна се леко сънливо, макар въобще да нямаше намерения да спи. Беше донесъл чанта - дънки, риза, тениска, блуза, четири или пет книги и разбира се една по Трансфигурация / все още не бе научил заклинанията/ . И тези книги щяха да го извадят успешно от самотата.
И той остана за миг. Не помръдна.

-Аз ще те забавлявам - усмихна се отново той на Кейт, защото тя беше казала, че би било й скучно, ако беше сама през ваканцията.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Чет Окт 06, 2011 6:25 pm

-Аз ще те забавлявам.- каза Бастиян и се усмихна.Кейт направо гледаше,като онемяла този мил жест от негова страна- беше и оправил леглото с магия.Но сега май се канеше да си ляга.Тя знаеше,че вече трябва,но не искаше да го пуска.А и може би той не искаше да си ходи.За миг се замисли за майка си-която може би или спеше или подскушваше.Но беше минало доста време,а и беше късно,та Кейт си мислеше,че вече бе заспала.
-Искам да видя това.-каза Кейт и се засмя.Всъщност изобщо не й се лягаше сега,когато можеше да прекара още време с него.А и сега можеше да се отпусне повече,отколкото,като беше в училището и жонглираше с префекството,домашните и часовете едновременно.
Чувстваше се добре с компания,въпреки че,и когато бе сама и беше някак безразлично.Вече бе свикнала,но и тази самота понякога я връхлиташе и отнасяше добрите чувства в себе си.И се чувстваше изоставена,пренебрегната.Сега осъзна,че иска да победи самотата.
Кейт взе пръчката си и призова цяла кутия пица от кухнята,която майка й беше донесла.Но съвсем беше забравила за нея.Сигурно вече беше станала студена.
-Вечеря в леглото.-каза момичето и се усмихна,като го повика обратно при себе си.-И какво ще е таз вечерното шоу?-пошегува се и взе едно парче от пицата.
-Може би някои удивителни магии?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Пет Окт 07, 2011 11:48 am

Нямало би знаение какви магии щеше да прави, само да ги правеше както трябва. Предстояха му изпити и това го караше да се чувства прекалено притеснен, а той не се бе чувствал така. Или както винаги просто не си личеше, защото го запазваше единствено и само за себе си. Но изпитите, предположи, че биха били важни, особено за новопостъпили ученици, колкото и лесни да изглеждаха задачите, поставяни от съответните учители. И Бастиян реши, че би могъл да се справи, ако учеше или се упражняваше, но това му се струваше страшно безинтересно. Може би просто трябваше да създаде свой начин, с който да научи всичките тези заклинания и накрая все пак да получи средна добра оценка.
Кейт го попита дали ще прави някакви удивителни магии, като за шоу тази вечер. Но той нямаше ни най-малка идея как би я забавлявал .
- А не, разбира се, ще се правя на клоун - усмихна се лукаво .
Продължаваше да върти пръчката си из пръстите си и се чуваше един рязък звук, който се чуваше, когато пръчицата се завърташе и цепеше рязко въздуха и това свистене беше монотонно , ала не се забелязваше, така че не беше дразнещо. Той седна на леглото , до Кейт, от другата страна на кутията с пица и насочи пръската си към едно парче.
- Уингардиум левиоса - каза той както винаги с немски акцент, забелязващ се само като казваше заклинанията, но това се случваше рядко - той винаги бе предпочитал да си мълчи, за да не дава предимство, слухово, на противника си. отново темата за дуела. И обсъждаше тази тема сам! Колко жалко!
Парчето пица полетя към него и той го хвана като отхапа. След което остави пръчката си някъде близо до себе си ,така че сега тя беше легнала на леглото и сягаш невидимо беше паднала надолу някъде из матрака.

Чу се трясък. Ала не беше от гръмотвица, би било наистина изненадващо. Е, и самоят трясък или блъсък, или нещо от този род, си беше направо изненадващ. Бастиян остави парчето пица в кутията и хвана пръчката. Спогледаха се с Кейт и той осъзна колко очуден изглежда, а тя колко объркана. Можеше да беше всичко и напразно да се бяха стреснали, нокакво всъщност можеше да бъде? Нещо се е счупило от само себе си, няколко чаши са паднали сами, някое стъкло на прозореца е паднало, отново от само себе си? А това бяха невероятно глупави предположения, въртящи се в главата на Себастиян.
- Какво е това? - попита най-накрая той грифиндорката, но след това се чу отново същия, така познат вече, трясък, ала този път малко по-силно и по-ясно
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Пет Окт 07, 2011 12:09 pm

Какво беше това?Не беше като гръмотевица,а едва ли Бастиян го беше предизвикал с магията си.Оставаше само...това от което майка й се боеше..
- Какво е това? -попита Бастиян.
- Нямам представа. -отвърна тя объркано,но също като него остави пицата в кутията и бързо грабна пръчката си.Отиде до прозореца и се вгледа в непрогледния мрак към алеята зад преградата,но не се виждаше нищо.Дали заклинанията действаха?Отдолу се чуха забързани стъпки и майка й се развика:
-Не и в дома ми,глупаци!-гласа и беше адски ядосан и Кейт без да му мисли изхвърча от стаята и настигна майка си,която беше по халат,долу в коридора.Отново беше започнала да изгражда защитните заклинания и момичето видя как от пръчката й на бавна струйка изтичат магиите и изчезват в далечината.
-Мамо,какво става?!-попита тя уплашено.
-Протего тоталум...-мърмореше тя и я погледна изненадващо.Сякаш беше забравила,че е тук.Бастиян слезе долу при тях с насочена магическа пръчка,готов за действие.Но си личеше,че не му се влизаше в пряк сблъсък,както и на Кейт.
-Ние можем да помогнем!-извика момичето,а в следващия момент загледа адски уплашено,как голямата входна врата на къщата бива избита от пантите и провисва на една страна.Явно вече беше късно и бяха пробили защитата им.Но как толкова бързо?!Проблясна червена светлина към Кейт и тя съумя да се наведе бързо и заклинанието удари една картина зад нед,където преди миг беше главата й.Картината запламтя и вещицата в нея закрещя уплашено,а се чуваха крясъци в градината...
-Експелиармус!Вкаменос Тоталус!-извика грифиндорката с насочена пръчка към вратата и отвън се чу вик-явно беше оцелила един от тях."Какво ще правим..."-мислеше тя уплашено,тъй като смъртожадните навлизаха все по-навътре и по-навътре,бавно,но славно...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   Пет Окт 07, 2011 3:32 pm

Входната врата беше буквално разбита на парчета. През нея влязоха няколко черни фигури, чиито лица не можеха да се определят - беше прекалено тъмно и в къщата , и навън и това пречеше на тримата да разпознаят нечии черти. И тези качулати фигури бяха положили пръчките си напред уверено. Ала не се чуваше и звук, всеки го знаеше. Чуваха се само техните приглушени звуци и някакъв вик отвън , в градината.
Едно от техните заклинания се беше насочило към Кейт и преди седмокурсника въобще да може да реаргира, Кейт беше успяла - наведе се и заклинанието удари една картина. Жената в съответната картина се разпищя , при положение, че започваше да гори. Но сякаш никой не обърна внимание на тези викове. Кейт от своя страна хвърли своята магия към един от качулатитите фигури и помисли, че бе отцелила. Такава мисъл премина и през главата на Бастиян, който е добре да споменем, стоеше съвсем спокоен и концентриран във всяко свое следващо действие. Беше насочил пръчката си напред, сочейки един от смъртожадните, нападнали къщата, а по -точно Кейт и майка й. Устните на Себастиян се мърдаха леко, едва забележимо, затова и някой не забелязваше, че е там. Основна битка - Кейт и майка й срещу смъртожадните. И беше тяхна битка, разбира се, ала просто грифиндореца не би си позволил да остане по-назад. Ала не би си позволил и да допусне някой да бъде наранен.
И това отново го разкъса.Бавно. И страшно. А смъртожадните нямаха нищо общо. Нито магиите, нито дори и черните. Имаше общо само с него си. И това също го разкъсваше. Той сам себе си.
Той се приближи към Кейт и се озова зад гърба й. Прегърна я с едната си ръка през кръста и прошепна съвсем тихо:
-Съжалявам...
И след малко ... изчезнаха.Може би не съжаляваше, но щеше. Кейт не би искала да оставя майка си сама там, никой не би искал. И щеше да си навлече много викания заради това от страна на грифиндорката към седмокурсника.Ала той имаше основания, наистина имаше и държеше на тях, можеше съвсем точно да се аргументира. И никой нямаше да го чуе, ставаше и така. Най-често, имаше и изключения като при всяко следващо правило.И колко ли биха го разбрали?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Кейт   

Върнете се в началото Go down
 
Домът на Кейт
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Преди училище :: Из Лондон :: Домовете-
Идете на: