Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Масата на Грифиндор

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
The Headmaster

avatar


ПисанеЗаглавие: Масата на Грифиндор   Чет Авг 25, 2011 10:10 pm

Мястото, на което грифиндорци се хранят, обикновено доста шумно и оживено.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://harrypotter.ohmylife.net
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Съб Сеп 10, 2011 6:15 pm

След като прекара една чудесна нощ,Keйт се събуди във чудесно
настроение и бързо направи плановете си за днес наум,тъй като целия ден бе отреден за мързел.Все пак бе Неделя и не се учеше.Шестокурсничката бързо се преоблече и като изми косата си и
направи нова прическа,излезе от стаята и бързо се затича към голямата
зала,защото се чустваше ужасно изгладняла и нямаше
търпение да вкуси от гозбите на домашните духчета,който както винаги
бяха на висота и поднасяха различни лакомства за децата.Кейт отвори
вратите на залата и със леки крачки се запъти към своята маса,която се
намираше във непосредствена близост със тази на Рейвънклоу.Залата беше
почти празна и явно момичето беше една от ранобудните ученици,който са
станали сутрин и се приготвяха за поредният прекрасен ден,който им
предстоеше.Масата на Грифиндор беше празна и след като нямаше със кого
да си поговори,момичето се настани удобно на едно от местата и веднага
прегледа сутрешният списък на менюто,което беше сложено на масата пред
нея.
-палачинки със шоколад
-шоколадов мус
-боровинков сок,мляко и чай със мед
-орехова торта
-банички със конфитюр
-мини-пасти със ягодова глазура.
Още
щом прочете списъка и на масата пред нея се появиха не само тези
неща,но и куп дузина други изкушения и цялата маса се затрупа със
най-различни сладкиши,торти,десерти и различни видове сокове и плодове
млека.Момичето едва не извика от изненада,но се овладя навреме,понеже
във залата започваха да влизат някой от професорите и не искаше да се
излага.Сутрешната закуска се оказа доста богата на избор и Кейт със
удоволствие започна да опитва отвсяко едно от нещата,който предложиха
милите домашните духчета,който и днес както и преди вложиха много
старание и въображение във работата си.
Тогава Кейт видя,че Роуз Уизли,третокурсничката която преди беше спасила от Филч,когато бе излязла след вечерния час влиза забързано в Голямата зала.Кейт помаха на Роуз да седне до нея,но тъй като тя бе доста известна,като дъщерята на Рон и Хърмаяни Уизли,малко се съмняваше,че ще дойде.Въпреки това Роуз се усмихна и седна до нея,а шестокурсничката остави храната за миг и се обърна към Роуз:
-Роуз!Как си?-попита усмихната и прегърна искренно третокурсничката.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Съб Сеп 10, 2011 6:39 pm

Тази неделя бях в много добро настроение, което доста рядко ме прихващаше. Може би защото днес нямахме уроци или защото си бях написала домашните и цял ден щях да се мотая из замъка, и аз незнаех.
Слязох във голямата зала за закуска, като преди това се усмихнах на два професора, четири рейвънклоуци, трима хафълпафци и колко странно!-една слидеринка. Бях ги броила и сигурно щях да пиша на мама и татко за това. Хах, звучи тъпо и превзето, сякаш е написано от някое малко глезено момиченце от първи курс нали?! Нее, щях да им пиша,защото те знаеха че доста рядко, усмивка цъфва на лицето ми. И то не иронична, а обикновенна - като на някое петгодишно момченце на което туко що са подарили нова количка за Коледа.
С влизането си в залата предизвиках няколко погледа върху мен. Всъщност върху 'дъщерята на Рон и Хърмаяни - най-добрите приятели на Хари Потър'. Хората, сякаш ме харесваха не заради самата мен, а заради родителите ми. 'Ама, че тъпо...' - помислих си както винаги.
Запътвайки се към масата на Грифиндор, видях нечия ръка да ми маха. Това бе Кейт Уудскот - една много готина шестокурстничка, от същият дом в която бях и аз. Бях и' много благодарна, защото веднъж ме беше спасила от лапите на Филч. Е, останалото... са подробности. Отидох да седна до нея и след като не прегърна казах:
-О, стига с тези прегръдки.. Мразя да ме прегръщат! А иначе съм добре, искам да... кажа супер! - знаех че шестокурстниците използват думи като 'готино', 'яко' , 'супер' и други такива, затова гледах да говоря на техният 'език' - а ти как си? Как я караш?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Нед Сеп 11, 2011 11:55 am

Кейт се усмихна и огледа хората,които зяпаха Роуз,когато бе влязла.Имаше дори някои слидеринци,които я гледаха одобрително.Това силно подразни Кейт и й се прииска да влезе с двубой с тях.Само че беше ненужно,напълно ненужно...
-Много си известна,Роуз!-каза Кейт и сниши глас.-Дори някои слидеринци те гледат с интерес...-брюнетката въздъхна и се залови с палачинките пред нея,като придърпа чинията.Поля ги с шоколад отгоре и започна доволна да яде.-Таа,днес е Неделя,имаш ли някакви планове?На мен ми е свободен целия ден,ако искаш може да се помотаем из куидичното игрище?Примерно сега след закуската да отидем в стаята на Грифиндор и да вземем метлите си за тренировка,чух че скоро ще сформират куидичните отбори и искам да поддържам форма.-каза Кейт,след което изпи малко портокалов сок и си взе пасти.-Ти смяташ ли да се пробваш за отбора?-попита Кейт,като погледна Роуз,която мислеше и ядеше палачинки.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Роуз Уизли

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още чакам ;хх

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Нед Сеп 11, 2011 2:27 pm

Огледах масата. Имаше толкова много вкусотии, че за миг оставих на заден план думите на Кейт. Поглеждайки наляво видях че има палачинки със шоколад. Любимото ми! Взех няколко и отговорих:
-Хм...да. Но слидеринците са доста под нивото ми, въпреки че миналата година един ме ухажваше и досаждаше постоянно... - впуснах се във спомени, но се овладях бързо и отвърнах на въпросите на Кейт - Нямам... Доста ми е скучно днес, затова със радост ще се съглася да излезем навън, Кейт./но не на среща, разбира се хД / .Да смятам, да се пробвам за търсач! Тренирала съм,а и Хари Потър е бил търсач на Грифиндорският отбор цели шест години! Той ми е показвал някой трикове, ако мога така да се изразя, относно куидича. - усмихнах се и отпих от банановият сок, който ми бе любимият.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Нед Сеп 11, 2011 3:14 pm

Кейт и Роуз хапнаха в мълчание,което бе оглушено пък от цялата глъчка на хранещи се ученици и разговори.След като свършиха със закуската,първа се обади шестокурсничката:
-Така,значи и двете ще се пробваме за отбора.Аз още не съм наясно с какво,търсачеството е супер,но лично на мен повече ми се отдава поста на пазач.Така че мисля да се пробвам за пазач.Надявам се и тази година да стана капитан на отбора,тъй като не ми остава много докато завърша.
Двете момичета станаха и веднага се изпариха от голямата зала към общата да вземат метлите си,а след това отидоха на игрището.

П.С.Пиши направо там...
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 9:33 am

Себастиян и Кейт се връщаха от Хогсмийт. Общо взето разходката беше хубава идея, посещението също, но докато вървяха към всички други ученици те само мълчаха. Никой не посмя да каже нищо и след като стигнаха другите те се разделха и всеки отиде при някой. И след това всеки се разговори с някой, нищо че досега мълчаха. Мълчанието е злато. Кой го е казал? Мълчанието не винаги блестеше като злато, то създаваше онази тягостна атмосфера, напражението между двама или повече човека и това убиваше всичко. Всяка частица кислород, което изпълва тази атмосфера.Но не се самоубиваше. Не искаше. Нищо, че другите копнееха да няма напрежение, всеки го мразеше.
И ето това се беше случило между Бастиян и Кейт. напрежение. Без кислород, който да вдишат и да се освободят от силно стегнатите стоманени вериги, които ги държаха неподвижни и само на краката мозволяваха да се движдат, за да вървят. Бяха хванали и очите им - погледите им се бяха насочили към едно единствено място и се забиваха в земята, сякаш за да не излязат от там и да не погледнат другия, да не се кръстосат.И може би беше съвсем нормално. Себастиян разбираше всичко , което ставаше и не можеше да го възпре, то беше срещу него и той го създаваше, обаче. Той беше лошия в този случай, а трудно можеше да се поправи, ако въобще имаше начин за попоравяне , относно всякакви чувства, правилни движения и жестове, които да използва. Това наистина не можеше да постигне дори и да иска, желанието беше всичко, но тук не присъстваше и нямаше да се справи. Можеше да се справи с почти всичко, а това не биваше да бдъе различно.
Кейт беше седнала на масата на грифиндорци и гледаше нанякъде. Беше с изправен гръб и се подпираше на масата, която беше застлана с червена покривка. Отново всичко беше в червено.
Себастиян беше сложил ръцете си в джобовете на панталоните, някъде под мантията, която се развяваше около него. Вратовръзката му беше тоста отхлабенаи висеше на криво, но той така и не забеляза. Покрай него премина голям дух, който след това бутна главата си настани и мина през седмокурсника. Той почувства студения полъх и след това смеха на духа. Предположи, че го е виждал вече.
Седна до Кейт и също изправи гръб , макар че беше съвсем спокоен.
-Промени ме - каза той , но усети как думите го задавят. И той продължи - Опитай се... - каза той накрая и отново беше отклонил погледа си. Би било грубо да не я погледне, наистина грубо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 9:56 am

След като се прибираха от Хогсмийд,Кейт и Бастиян повървяха заедно.Това не беше много добро предложение,защото не искаше да го погледне,но не искаше да е груба.Двамата вървяха с ръце в джобовете и с погледи напред,в мълчание.Това мълчание се стори на момичето много дълго и тягостно,особенно когато и двамата нямаха какво да си кажат.Бяха си тръгнали мълчаливо от "Мадам Пудифут" и сега пак мълчаха.Много му се сърдеше в момента,но нарочно не го показваше-да не си помисли,че е много наранена и той да се почувства виновен.В никакъв случай не искаше той да я съжалява,бяха постъпили правилно,като си казха всичко направо и това е.
Когато влязоха в Голямата зала и двамата се отправиха към масата на Грифиндор,но в различни краища.Кейт отиде и седна сама,а Бастиян седна при друго момче,но и той мълчеше.
-Здравей,Кейт!Нещо лошо ли се е случило?-мина до нея Почтибезглавия Ник и я гледаше съчувствено.
-Хей,Ник.Не,нищо ми няма..съвсем добре съм си.-каза унило,но духът продължи да я гледа.Кейт смяташе темата за изчерпана,затова придърпа към себе си каната с кафе и си сипа една чаша,а духът си замина.
Имаше чувството,че времето в сладкарницата бе отлетяло,като един миг..там бе прекарала повечето време от посещението си и често казано,този път не можа да види много от селцето.Но и не съжаляваше.Срещна Бастиян,той я отърва от Джейк,който най-вероятно щеше да я набута в някакви романтични истории..
-Промени ме.Опитай се...
Кейт изправи гръб и втренчи поглед в масата.Бастиян се беше преместил до нея и усещаше дъхът му и погледа му върху нея.Гледаше я...После думите му я завладяха.Сякаш времето бе спряло и тя не можеше да мисли.Не можеше да повярва на тези думи.Бастиян,този,който не можеше да чувства,я молеше да се опита да го промени..но той бе толкова студен.Въпреки това момичето усети някава топла,мека нотка в гласа му.Може би точно тя я накара да събере сили,за да може да отговори погледа му.Тъмните и кафяви очи срещнаха зелените и устните и се извиха в лека усмивка.
-Но,Бастиян..ти не чувстваш,не обичаш.Как бих могла да променя такава душа?Ти си такъв..но аз винаги ще се опивам.-гласът и беше лек и тих,като полъха на вятъра и тя прокара ръката си през косата му и без да и пука за погледите върху тях,за шушуканията,тя притегли леко главата му към своята и го целуна.Първо нежно,отвори уста и опита от езика му,след което леко го захапа за долната устна.Кейт усети ръцете му на кръста си и си мислеше,че няма по-хубаво нещо от Бастиян в момента до нея.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 12:14 pm

Той смяташе да отговори. Просто нямаше накъде другаде, той имаше отговор , който притежаваше смисъл. НБаистина бе почувствал, че можеше да се промении, стига тя просто да иска и той естествено, но беше трудно да се определи дали Кейт се беше съгласила или се бе отказала напълно,. или пък просто щеше да намери начин някой ден, от думите си в края на изречението ,,но аз винаги ще се опивам " . И какъв смисъл притежаваха тези думи. те тежаха и същевременно бяха леки. Бяха силни и в контраст с това - слаби. И всички тези определения се въртяха в главата и навлизаха право в думите, които сега се повтаряха. Те определяха този край на изречението и същевременно го оставяха безцелно и незнайно, неразбираемо за всичко това. И не трябваше да се вглъбява товалкова в тези думи. В края на краищата този край не беше краят. Краят винаги беше един. Просто всичко изчезна и виждаш тъмнината, от която не се показва онази малка мъглива светлина, която всички наричат ' светлината в тунела'. При края няма тунел, само пропаст. И края, както и ти, потъвате заедно в бездънната пропаст, спокойни и някак щастливи ,че животът е свършил. Че нещо е свършило. Краят не идваше, само когато умреш, това съвсем не беше край.
Бастиян усети захватката й в косата му, след това устните й и така и не успя да отговори. А мже би тя не е искала отговор. Искала е просто да каже своите въпроси, играещи роля на реторичното в цялата работа. Отново, сякаш все пак притежаваше весто чувство, Себастиян усети нечии погледи. Защо ли не спряха тези хора да гледат?! А и едва ли гледката беше приятна. За целуващите се - определено, но за наблюдателите, е, тогава беше относително.
-Може аз да съм направил така че да съм такъв. Аз да съм си създал личността, която в момента съм - смотелеви той и седна нормално, като си сипа кафе. Наистина искаше кафе, дори да беше изпил своето в сладкарничката. Не, че разговорът беше за кафе. съвсем не беше така, просто той не виждаше нищо лошо в това.
Когато тя беше заговорила той беше усетил онази мека нотка в гласа й. Мек тон, някак плавен, който се извисяваше , взимаше леко върха си и се спускаше, удраше рязко края и се изтегляше назад от удара. След това рязко спираше, но той през цялото време бе все така мек и топъл, какъвто се очакваше да бъде на всяко момиче, разбира се, като имаше изключения. Просто беше някакъв критерии.
Все едно имаше някакво значение за очите на седмокурсника. Те нямаха емоция, нямаха нищо в тях.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 12:14 pm

Себастиян Дивайн написа:
Себастиян и Кейт се връщаха от Хогсмийт. Общо взето разходката беше хубава идея, посещението също, но докато вървяха към всички други ученици те само мълчаха. Никой не посмя да каже нищо и след като стигнаха другите те се разделха и всеки отиде при някой. И след това всеки се разговори с някой, нищо че досега мълчаха. Мълчанието е злато. Кой го е казал? Мълчанието не винаги блестеше като злато, то създаваше онази тягостна атмосфера, напражението между двама или повече човека и това убиваше всичко. Всяка частица кислород, което изпълва тази атмосфера.Но не се самоубиваше. Не искаше. Нищо, че другите копнееха да няма напрежение, всеки го мразеше.
И ето това се беше случило между Бастиян и Кейт. напрежение. Без кислород, който да вдишат и да се освободят от силно стегнатите стоманени вериги, които ги държаха неподвижни и само на краката мозволяваха да се движдат, за да вървят. Бяха хванали и очите им - погледите им се бяха насочили към едно единствено място и се забиваха в земята, сякаш за да не излязат от там и да не погледнат другия, да не се кръстосат.И може би беше съвсем нормално. Себастиян разбираше всичко , което ставаше и не можеше да го възпре, то беше срещу него и той го създаваше, обаче. Той беше лошия в този случай, а трудно можеше да се поправи, ако въобще имаше начин за попоравяне , относно всякакви чувства, правилни движения и жестове, които да използва. Това наистина не можеше да постигне дори и да иска, желанието беше всичко, но тук не присъстваше и нямаше да се справи. Можеше да се справи с почти всичко, а това не биваше да бъде различно.
Кейт беше седнала на масата на грифиндорци и гледаше нанякъде. Беше с изправен гръб и се подпираше на масата, която беше застлана с червена покривка. Отново всичко беше в червено.
Себастиян беше сложил ръцете си в джобовете на панталоните, някъде под мантията, която се развяваше около него. Вратовръзката му беше тоста отхлабенаи висеше на криво, но той така и не забеляза. Покрай него премина голям дух, който след това бутна главата си настани и мина през седмокурсника. Той почувства студения полъх и след това смеха на духа. Предположи, че го е виждал вече.
Седна до Кейт и също изправи гръб , макар че беше съвсем спокоен.
-Промени ме - каза той , но усети как думите го задавят. И той продължи - Опитай се... - каза той накрая и отново беше отклонил погледа си. Би било грубо да не я погледне, наистина грубо.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 12:45 pm

Кейт вече започваше да се чувства по-леко,нямаше го стягащото чувство в стомаха.Беше станала спокойна.Каза си,че това ще е последния път,когато да целуне Бастиян,освен ако той наистина не го поиска.Чудеше как да го промени-дали изобщо бе възможно и по какъв начин.Как да се опитва..
-Бастиян?-започна малко несигурно-колкото и да ми се иска да си различен,промяната трябва да дойде от теб.Ти сам трябва да го поискаш.Ти какво искаш.Това е важното.Аз не мога да те променя,а и не бих могла.-момичето се сети за онзи момент в сладкарницата,когато наистина я беше обидил с онази целувка,под претекст че той не чувства,но все пак след това той съжали искренно.Може би имаше надежда..за миг тя се вгледа в неестествено бялата му кожа,зелените очи и буйната коса.Бастиян не отговори веднага,очевидно си мислеше нещо,но не издаваше.Седеше с изправен гръб и пиеше от кафето си,като не поглеждаше на никъде.-Бастиян,искаш ли ме?Това е най-важното.Нека си дадем шанс..аз наистина искам да опитам.-каза гледайки го в очите и очакваше отговора му,като сърцето и почваше да тупти по-бързо и по-бързо..

П.С.Какво е това с цитата.. ;дд
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Себастиян Дивайн
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 3:20 pm

И отново той остана без отговор. Всичко би било описано по доста странен начин, матфори, хиперболи, епитети, сравнения. И всичко това щеше да бъде парадокс - нещо невъзможно. Описанието би било толкова нереално и неистинско, всяка ддума би била изглеждала глупава, просто не трябваше да бъде споменавана. И парадокса щеше да се увеличава бързо и да взима надмощие , докато нищо около тях не останеше треално. Реалноста можеше и да остане, беше втория вариант, но трябваше да се запази, ала това би било трудно. Реалността гонеше думите , преследваше ги, буташе ги в някое дълбоко море и просто чакаше дали ще излязат, за да накарат човекда им повярва, колко безсмислени бяха те! И понякога думите се удавяха на дъното на това море и оставаха там. Никой не ги намираше, нито не ги казваше - не ги изваждаше от студената вода, замръзваща около тях. Никой не остана , за да ги извади и изсуши, за да може да се покажат. И щяха да противоречат на реалността, все пак. Противоречието и контраст - най-често срещаните понятия около Бастиян. Всичко беше в контраст - цветовете, чувствата и действията, вижданията и мисленията, всичко , що го има. Всичко, което съществува създаваше противоречие с друго нещо, което съществува. И го канеше да му съдейства. Но как?След това те се раздалечаваха и отново си противоречаха. Създаваха това сами.И не го мразеха.Те започваха да свикват с това, както и Бастиян, който първоначално намираше това за ужасяващо. Наистина, нима не можеше всичко да бъде толкова еднакво? Нима монотонноста, която седмокурсника презираше, но сега желаеше, беше изчелзнала, някъде затрита от някой, който не мислеше за друг , освен за себе си.? Монотонността беше тук и тярвбаше да бъде, но не се забелязваше,както преди. И това мислене напълно противоречеше на Бастиян. Изпълнено с противоречия. Ах, как просто не може да оеднакви живота?!
-Добре - ти искаш, аз се опитвам, мисля че са съвместими неща - подсмихна се той, като леко изви устните си, образувайки нещо, което трябваше да се нарече усмивка. Трябваше, а наричаше ли се? Беше едно от онезьи движения ,които биваха останали нехарактеризирали се, при Бастиян.
Той не можеше да повярва как тя наистина искаше да бъде с него. Той ...сякаш не можеше да бъде за нея. Тя бе толкова различна от него - нежна и някак топла и мека, а той онази безчувствена движеща се статуя. А може би чувстваше и просто той си бе създал тази лисчност?! Нима беше невъзможна тази теория, това твърдение?Просто я искаше ...за себе си, предположи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Kate Woodstock
Префект
avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ```

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Чет Сеп 15, 2011 5:06 pm

Кейт остана вслушана в думите му.Не можеше да повярва,че той каза тези тези неща,а изглеждаше толкова бездушен,имаше вид сякаш не му пука особенно,че е свикнал да бъде твърд и безчувствен,като заледена стомана.Вече се бе стъмнило и оставаше малко време до вечерния час и Кейт загледа как повечето ученици вече бяха приключили с вечерята си и се прибираха по общите стаи..Момичето не бе успяло да хапне нищо,освен кифличката по-рано,рогче и беше пила кафе.Но никак не беше гладна,затова и с пренебрежение погледна еклерите,разположени в купата отдясно до ръката й.
-Бастиян,аз...наистина много се радвам,че се опитваш.-това бе истина,но в гласа й сега имаше хлад,както и в гласа на момчето.Може би не беше доволна от реакцията му-лицето му коренно се измени,сякаш се бореше със себе си,за да вземе решение..но поне се опитваше.Затова и Кейт реши да му даде шанс.След случилото се помежду им и също факта че много си падаше по него,но и самият той-характерът му,държаниято му я разцепваше наполовина.-Става късно.Вече трябва да се прибираме в кулата.-каза някак отнесено тя,по-скоро на себе си,отколкото на момчето.Изправи се и му се усмихна,след което стисна ръката му леко в своята и се отправи към спалното помещение,без да се обръща назад.Точно сега имаше нужда да остане насаме и да помисли..
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Джаки Потър

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: Още нямам ;(( Жалко нямам търпение ..

ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Нед Окт 16, 2011 3:17 pm

Още като стана Джаки усети болка в стомаха. Беше ужасно прегладняла! Вчера не беше вечеряла беше си легнала веднага. Облече се. Поличка на Хогуортс блуза , елече и си метна мантията. Среса си косата и си сложи червена барета. Тичешком се запъти към Голямата зала. Надяваше се да види Нора. Като влезе в залата нямаше почти никой. Чак сега се сети да види колко е часа. Мале!!! Десет и трийсет. Нищо чудно .. Повечето ученици закусваха рано а после си говореха , допъсваха домашни и т.н. Жалко сега вероятноста да види нея е по малка .. Потърси с поглед масата на Грифиндор. Не беше трудно поради малкото ученици. Имаше около четири ученици само на масата. Имаше доста свободни места но тя почти не познаваше никой. Огледа се. Накрая реши да седне в края на масата. Имаше едно момче там.
- Извинявай .. - казах и се усмихнах. Момчето се обърна после към мен. - Мястото свободно ли е?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Dark_Angel

avatar


ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   Пон Окт 17, 2011 6:53 pm

Анжела бе прекара в дълго лутане по коридорите. Искаве й се да срешне някой от старите си приятелим но попадаше все на нови лица. "Е,навите запознанства не са лошо нещо" - помисли си момичето. След като обиколи любимите съ кътчета усети, че стомахът й свири тъжната песен на глада и в този момент краката й сякаш сами я поведоха към голямата зала.
Когато пристигна там, тш бе почти празна. Тук-таме се виждаха позакаснели ученици, а един професор с наслада хапваве нещо, което й заприлича на тиквен пай. Момичето с бодра крачка се запъти към масата на Грифиндор. За нейна голяма очуда тук вече имаше някой.
-Мога ли да седна тук.-попита Анджела.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Масата на Грифиндор   

Върнете се в началото Go down
 
Масата на Грифиндор
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Хогуортс :: Голямата зала-
Идете на: