Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Ана София Дюпри

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Ана София Дюпри

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore:

ПисанеЗаглавие: Ана София Дюпри   Сря Сеп 07, 2011 7:01 pm


Selena Gomez

Ана
София Дюпри
16 годишна, родена на 7-ми Септември, 1995г


Както всички останали, и аз не съм перфектна. Харесвам се как изглеждам, но въпреки това не мисля, че ставам за Мис USA. Искам да кажа, че не съм от типа повърхностни момичета, които мислят само за външния си вид, който всъщност нямат. Съвсем нормална съм си. Имам две очи, две уши, кожата ми е чиста - което ще рече, че нямам някакви бенки или белези по рождение. Не се различавам с нещо повече от моите връстници, поради факта, че съм нормална колкото тях. Нямам странни изкривявания, повече очи или крака..
От всичко в себе си, може би най-много харесвам шоколадово кафявите си на цвят очи. Според нашите съм като отворена книга, точно заради очите, които сякаш като огледало на настроенията ми, винаги ме издават какво чувствам. Но това досега не е било проблем за мен. Нямам какво да крия. Устните ми са много често, особено когато времето е студено, напукани, което ме принуждава да си слагам гланц, на чиято опаковка пише "SOS". Предполага се, че ми помага. По принцип мразя да употребявам червила или гланцове, не мога да търпя да си сложа на устните нещо влажно или лепкаво. Гадна работа. Носът ми не е прекалено голям, но не е и малък. Нещо средно. Винаги съм смятала, че ако реша да си сложа пиърсинг, то ще е на носа. Косата ми, гъста и начупена, винаги е била дълга горе/долу някъде до лактите, но малко преди да вляза в Хогуортс, скъсих дължината до раменете. Висока съм 1'60, дребна и нисичка. Да, знам, и аз съм разочарована от това, колкото аз. Макар да не спазвам диети и да ям всичко, което ми харесва, съм слабичка. Но това не се дължи, от сутрешното бягане и следобедните упражнения, с които успявам да поддържам тялото си във форма.
Както казах, и аз не съм перфектна. И аз имам своите моменти, в които като се погледна в огледалото, отново ми се приисква да се сгуша под завивките на леглото и да не се покажа навън. Но в общи линии съм доволна външния си вид.

~

Стеснителна съм. И доста срамежлива. Не обичам да съм център на вниманието. Не съм злопамента. Според приятелите ми не съм човек, на когото можеш да се сърдиш. А и никога не бих направила нещо, за да обидя някого. Ужасен недостатък – понякога, когато съм наистина ядосана, говоря без да мисля. А и може да направя нещо, без да искам. Но никога не бих наранила друг. Лоялна приятелка съм. Сприятелявам се бързо, повечето ми приятели ме мислят за забавна с чувство за хумор. Предпочитам да съм откровена – не увъртам, отстоявам позициите си. Може да съм доста упорита, стига да си го поставя за цел. Повечето родители смятат, че съм добър пример за поддържание. Винаги съм била отлична ученичка. Както и в света на мъгълите, така и в Хогуортс. Не лъжа. Мразя лъжите. Както и лицемерието. Не обичам да пазя тайни. Но мога да го направя, не съм някоя клюкарка. По принцип съм наблюдателна, но има и мигове, в които съм ужасно разсеяна. Доста съм и непохватна. Мога да се спъна дори и в собственият си крак.

~

Не познавам родителите си. Имам в предвид биологичните си родители. Точно така, аз съм осиновена. Когато повечето хора разберат за този факт, ме поглеждат със онзи поглед, който сякаш казва "горкото момиче" и промълвяват едно "съжалявам". Но за какво? Аз съм доволна от животът си до момента. И мога да кажа, че съм истинска късметлийка, че имам семейство. Макар и без кръвна връзка. Но за мен това не е проблем. Никак даже. Не ме разбирайте погрешно, мислела съм си как би бил животът ми, ако не бях давана за осиновяване, и винаги съм искала да се запозная с истинските си родители. Да разбера защо са се отрекли от мен. Дали причината е била в мен? Или в тях? Но явно.. така е най-добре. За всички.
Както и да е. Родният ми град е Лорънс, Канзас. Още веднага след раждането ми в местната болница, съм дадена за осиновяване. И така израснах по домовете и приемните семейства. Докато не направих шест и не бях осиновена. Помня всичко до най-малката подробност от този ден. Стоях, изправена до двуетажното легло, което делях с Джулия - най-добрата ми приятелка по онова време, подръпвайки малката розовата панделчица на роклята, с която бях облечена. Косата ми, беше сплетена на две малки плитчици, стърчащи настрани. Приличах на Пипи Дългото Чорапче, но според госпожица Робъртс бях сладка като малка порцеланова кукла. Помня, че другите деца тичаха наоколо, смееха се и забавляваха, докато аз умирах от притеснение. Дори не смеех да помръдна, страхувах се да не изцапам или измачкам рокличката си. Смятах, че ако съм безупречна досущ като порцеланова кукла, щях да имам по-големи шансове да ме осиновят. Макар да бях на само на шест, разбирах всичко. Всеки път оставах разочарована след като поредната млада семейна двойка осиновяваше някое друго дете, но не и мен. Разбира се, радвах се за тях, но беше мъчително да гледам как останалите си намираха семейства, майка, баща, а в някои случаи братче или сестриче, а аз оставам, надявайки се следващият път да извадя късмет. Повечето възрастни предпочитаха малките бебенца, пред вече порасналите деца като мен. Но въпреки това продължавах да вярвам, че някой ден и аз щях да се сдобия със семейство. Помня как затаих дъх, когато вратата се отвори. Всъщност, така беше всеки път. В стаята влезе госпожица Робъртс, следвана от жена, стегнала русата си косата на красив елегантен кок, облечена в мръсно бяло на цвят костюмче от две части – пола и сако, и мъж, малко по висок от жената, също облечен в костюм, но сивкав на цвят. Зарадвах се, че бях в рокличка, а гащеризон или дънки с тениска както поне половината от децата. Помня как се усмихнах, колкото можех по-сладко, когато непознатите минаха покрай мен. Бях успяла да задържа погледът им, те също ми се усмихваха. Заговориха ме, попитаха ме как се казвам, на колко съм.. По-късно този бях разбрала, че от всички деца те бяха избрали мен. Искаха да осиновят мен. И го направиха.
И така получих фамилия Дюпри. Целият ми живот се промени. В добрия смисъл, разбира се. Може да се каже, че от тогава бях най-щастливото дете на света. Всичко си вървеше нормално. Бях си съвсем обикновено дете, докато не се случи нещо наистина, наистина необикновено. В училище често бях предмет на подигравки. Не е изненада, като се има в предвид, че бях зубърчето на класа. А и това, че бях дребничка и носех скоби никак не смекчаваше нещата. Когато бях на 11 години, някъде в началото на пети клас, едно от по-популярни момичета явно бе решила, че `и е скучно и започна да се заяжда с мен. Както винаги, бях предпочела да не навлизам в спорове, стоейки си забила нос в учебника на чина. и си мълчах, надявайки се да `и писне да се занимава с мен и да ме остави на мира. Но и моето търпение си имаше граници. Тя заговори за родителите ми, не помня вече какво, но ги обиждаше. А това ме вбесяваше. Едно е да говори против мен, друго за хората, които обичах най-много на света. С всяка дума ме ядосваше все повече и повече. Докато големият прозорец на класната стая от моята страна не се строши. Буквално. Сякаш нещо тежко се бе разбило в него, пръскайки го на милион парчета. Само че не намериха нищо. А нямаше пострадали.. освен мен. Е, няколко драскотини, нищо работа. Толкова съм непохватна, че това не беше нещо ново. В началото не мислех, че съм аз. Докато не се повтори седмица по-късно. Само дето този път беше чаша. Мислех си, че полудявам. Че си въобразявах. Но когато получих писмото за Хогуортс всичко си дойде на мястото. Очевидно биологичните ми родителите са били магьосници. Или поне единият от тях. Това щеше да си остане в загадка. Но нямаше чак толкова голямо значение. Поне не и за мен. В началото сегашните ми настойници си мислеха, че всичко е просто шега. Но аз бях убедена, че е наистина. И ги убедих, макар и доста трудно, повтаряйки представлението с чашата, но този път пред тях. Бяха шокирани, нормално, такова нещо не се виждаше всеки ден. И така.. ето ме сега. Ученичка в шести курс в Хогуортс.

~

  • Вегетарианка съм.
  • Падам си по спорта и здравословното хранене. Въпреки това обожавам шоколад!
  • Доста умело карам скейтборд и ролери.
  • Свиря на пиано.
  • Запалена читателка съм. Колкото и странно да прозвучи, предпочитам да чета книга, отколкото да седна да пред телевизора, за да гледам някой филм.
  • Любимият ми сезон е есента. Обожавам дъжда.
  • От малка страдам от клаустрофобия.
  • Силно алергична съм към ягоди.
  • Имам страх от височини.


Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
 
Ана София Дюпри
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Ученици и учители :: Създаване на герой-
Идете на: