Harry Potter fan forum

 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Nick`s house
Съб Дек 29, 2012 7:43 pm by Нора Лопес

» Станете приятели
Пон Юли 16, 2012 11:32 pm by Алекс Найт

» Ани Хол
Вто Май 08, 2012 1:27 pm by Annie Holl

» Около езерото
Съб Мар 17, 2012 8:27 pm by Нора Лопес

» По коридорите
Вто Мар 13, 2012 1:56 pm by Никълъс Грийн

» Въпроси [игра]
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» На кой герой се оприличавате?
Пон Фев 20, 2012 6:55 pm by Ерик Снейп

» Кой беше последният филм, който гледахте?
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

» Да преброим до 7777
Пон Фев 20, 2012 6:54 pm by Ерик Снейп

Top posters
Kate Woodstock
 
Пандора Лиманс
 
Кейт Грейнджър
 
Нора Лопес
 
Касандра Грас-Уейл
 
The Headmaster
 
Роуз Уизли
 
Джаки Потър
 
Ривър Ларош
 
Себастиян Дивайн
 
Дати на изпитите
05 декември
Трансфигурация
Пророкуване

06 декември
Отвари
Аритмантика
07 декември
Билкология
08 декември
Вълшебство
Мъгълознание
09 декември
История на магията
 Древни руни
10 декември
Защита срещу Черните изкуства
Астрономия
11 декември
Грижа за магическите създания
Летене
Магьоснически наръчник

Смъртожадни
с•к•о•р•о

Вижте нашите приятели:


Тук станете наши приятели.
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 0 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 0 Гости :: 1 Bot

Нула

Най-много потребители онлайн: 14, на Чет Сеп 08, 2011 7:39 pm
Statistics
Имаме 116 регистрирани потребители
Най-новият потребител е julka9818

Нашите потребители са написали 5451 мнения in 339 subjects

Share | 
 

 Пандора Лиманс

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Пандора Лиманс

avatar


Лична страница
Потребителско име в Pottermore: ~

ПисанеЗаглавие: Пандора Лиманс   Чет Авг 25, 2011 9:34 pm

Име и Фамилия
Пандора Лиманс. Но кой иска да изрича пълното ми име? Донесло е само нещастия... Затова, моля, за тези, които смятат, че ще им донесе лош късмет, наричайте ме Пади. На останалите давам пълна свобода върху тези три срички, които са записани върху акта за раждането ми.

Възраст
17

Курс
Седми

Дом
Слидерин

Кръв
Чистокръвна магьосница, макар че семейството ми не е от най-заможните.

Пръчка
23 см, абанос, с косъм от еднорог.

Покровител
Гарван

Описание: Имам ангелско лице, така са ми казвали. Чудя се обаче защо пороците не са се отпечатали върху него? Може би и аз като Дориан Грей имам някъде портрет, който понася щетите от духовното ми опустошение вместо мен. О, би било хубаво, нали? Но дори да има такъв, не ми е известно, затова ще си спестя излишните мечтания. Трябва да призная, преди не харесвах това, което виждам в огледалото, но с времето се научих на самоуважение, което е най-важното за един човек. А със самочувствието идва и чара, нали знаете? Косата ми е дълга, изпитвам ненавист към ножиците, които я скъсяват повече от необходимото. Щом пораснах достатъчно, че думата ми вкъщи да се чува, обясних на майка си, че не искам да ме подстригва повече и тя неохотно се съгласи. Така че мина известно време, докато си отгледам тази черна коприна и съм толкова горда с нея. Имам тъмни, леко извити очи, които не харесвам - винаги съм искала сини. Хората се доверяват по-лесно на сини очи. Но моето излъчване е достатъчно невинно и детинско, че да се справям прекрасно и без предимството не този цвят. Кожата ми е бяла, много бяла, сигурно ми липсват някакви витамини или нещо подобно, но какво от това? Анемичният вид ме прави по-ефирна, макар че не за всяко око това е така.


Характер: Обичам да манипулирам, да лъжа, да разрушавам. Обичам да съм тази, която се смее на чуждото страдание. Може би защото това е начинът ми да се преборя със сълзите, с болката, която напира вътре в мен и ме изгаря. Имам ангелско лице... а сърцето ми отдавна принадлежи на Дявола. Сякаш съм попаднала в някаква летаргия, сърцето ми е замръзнало, спряло. Къде са чувствата? Странно, но почти винаги изпитвам такива, които носят отрицателен знак - самота, тъга, завист, злоба... Изпадайки в настроения, които мразя, се надявам да открия човек, който да ме промени, но... Всъщност има ли значение? Аз съм тази, която ти се подиграва, когато сгрешиш на изпитването, аз съм тази, която подлага крак, за да те спъне, когато минаваш по коридора... Тази, която те разиграва, а после ти отказва... За мен няма прошка, знам го добре. Аз избрах така. Какъв е смисълът да се обграждаш от хора, които не те разбират? Имам много малко истински приятели, мога да ги стисна в едната си ръка, но това не означава нищо. Лесно бих могла да изгубя и тях. Истината е, че съм сама. Прозрях го много отдавна, още след смъртта на Дилън. Може би това е причината, ще кажете, липсата на родителско внимание и обич. Да, вярно е, че студенината на родителите ми ми повлия. Вярно е, че възприех от тях безразличието. Но може би така ми е било писано и по един или друг път, съм щяла да стигна до тук. Все пак все още ме питат... Пандора, защо отвори кутията?

История: Родена съм в много мразовит и мрачен ден. Сякаш това ме е белязало завинаги. И до днес студът ме привлича, макар че се страхувам от мрака. Родителите ми са ме кръстили Пандора, без въобще да се замислят, че това име е прокълнато. Сякаш след всеки, който го носи, се рее неговият личен облак от страдание и трагичност. Бях по-малкото дете в семейството. По това време Дилън е бил на десет години. Той е единственият човек от семейството, който обичах, макар че го познавах толкова за кратко. Бях само на четири години, когато той загина в онази паметна битка в "Хогуортс" през 1998г. За тази битка учим в училище сега, а аз си мисля, че е толкова глупаво, толкова глупаво и всичките тези животи... Родителите ми не говорят по темата, остава ми само да гадая. Колкото и да се мъча да си спомня сега, не мога да извикам в съзнанието си спомена на коя страна са застанали. Твърде малка, твърде неразбираща съм била, за да осъзнавам тези неща. Може би на страна на Черният лорд, нали и те са носители на гордостта на Слидерин? Но беше възможно и да са запазили неутралитет, да са се скрили. А и защо трябва да мисля, че Дилън е защитавал същата страна?
Но това е минало. Не мога да възкреся спомените, колкото и да искам, и вероятно никога няма да науча. И може би така е по-добре. Дилън е моят герой, независимо какво мога да открия за него. Спомням си как ми носеше лакомства и разказваше за "Хогуортс", спомням си как ме милваше по главата... Простички, ежедневни действия, които ме караха да се чувствам обичана, чрез които чувствах семейството си. Но Дилън изчезна, а с него и всичката радост. Родителите ми, зашеметени от мъка, не помислиха за останалата си жива дъщеря, не помислиха, че може би и тя страда и я оставиха сама да понася болката. Четиригодишно дете, толкова крехко, с такива неясни представи за живота и света, който я заобикаля, трябваше да се сблъска с цялата чудовищност и бруталност на смъртта. Сама се научих как да порасна. Четях книги, живеех в апатия, изграждах си представи, без да има някой до мен, който да ми каже дали са верни или не. Дилън беше мой светец, моя пътеводна звезда, докато бях малка, но с времето започнах все по-често да се питам защо не е постъпил по-разумно? Можеше да е жив сега, можеше да е до мен, ако не се бе впуснал в глупавата битка. О, тя може да е значела много някога, но в сегашния мирен и добре функциониращ свят беше толкова невероятна, че ми бе повече от безразлична. Единственото, което ме интересуваше в нея, бе мястото на Дилън и защо въобще го беше заел. Нима всичките тези трупове не бяха достатъчни? Нима Съдбата не е могла да прости един-единствен?
За известно време се затворих така плътно в себе си, че спрях да говоря. Но този период трая само няколко месеца, а когато започнах наново, вече бях друг човек. Дилън вече не беше мерило за ценности, та аз въобще не го познавах. Създадох свои правила и пътеки, по които да се движа. Спечелих си много врагове, но това беше така сладко, така опияняващо...
Движех се, а и все още е така, по пътя на омразата, сляпа, без посока. Не съм познала любовта, може би никога няма да я узная. Но кога достигнах до момента, в който това ми е така безразлично?

Допълнително:
✗Пуши, макар че й се налага да ограничава цигарите в учебно време. Нещо, за което волята й стига, макар че понякога изпитва неудържимо желание да запали.
✗Обича разрушението и когато не можеше да съсипе нещо, винаги ще намери лист хартия, който да скъса. Самият звук й доставя удоволствие. Разбира се, чувствителна е към съсипването на ценни за нея предмети, но именно защото са толкова важни тя ги пази добре и не показва на почти никого.
✗Не понася врявата, която малките, лигави деца създават. По-скоро би прекарала цял ден в компанията на най-неприятните за нея хора, отколкото да бъде бавачка на едно такова "олигофренче", както ги нарича.
✗Има стар проскубан бухал, на име Родни, който много обича. Това е може би единственото животно, към което проявява някаква привързаност.
✗Изпитва страх от затворени тъмни пространства. Това е свързано с неприятен спомен от миналото й, към който няма желание да се връща.

Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://uglyinside.tumblr.com/
 
Пандора Лиманс
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Harry Potter fan forum :: Ученици и учители :: Създаване на герой-
Идете на: